Ще се опитам да съм по кратка с разказа си.
Като за начало имам връзка от почти 9 години, не сме женени, но живеем заедно. (Жена съм)
Връзката ни винаги е била доста трудна с много проблеми и недоверие, като ще спестя подробности. От доста време насам започвам да осъзнавам реално в какви отношения съм и как не ми влияят добре. Приятелят ми винаги се е държал по грубо, егоистично и т.н , но някак си с времето започна да ми се приисква нормално отношение от човека до мен. Целия проблем е че той не показва че държи на мен. Може да звуча тъпо, но не иска да ме взема от работа( когато се налага) не съм чак такава принцеса , оставя ме в най големия студ и дъжд да си чакам автобус, което не мисля че е нормално при положение че е с колата навън , вкъщи не иска да бутне нищо все оправдания или “добре после “. Интересува го само работата му , пренебрегва не само мен ами и всички около него. Откакто работи за себе си и парите са най-важното нещо. Дори ми е казвал че са по важни от мен едва ли не. Повечето неща сама си ги върша плащане на сметките ( делим си ги), пазаруване, и изцяло чистене вкъщи подреждане трябва аз да го правя, той не хвърля дори боклука освен ако не му го връча в ръката иначе го прескача и заминава. Според вас трябва ли да прекратя такива отношения и имали ли сте подобна връзка, просто съм супер объркана.. като намекна нещо за това че накрая ще остане сам нали без мен почва едно подмазване за малко, но незнам дали това е любов или просто иска да ме притежава. А и вече минавам 25 години и ме притеснява, че времето си минава. Отделно не иска да чува за сватби , било тъпо нямало смисъл. Извинявам се, че ви занимавам ако сметнете, че темата е тъпа и безсмислена- махнете я няма проблем.