В началото на миналата година бях на НВВМХ, от раз, строго. Тогава не знаех, че не е добра идея на стриктно като заради ЩЗ. Направо умирах за сладко и сълзи ми течаха, само за това мислех. После забременях, започнах да повръщам и режимът приключи, а към средата го върнах в либерална форма и с глюкомер, за да се следя.
5 месеца след раждането реших отново да се храня НВВм, но този път изключват храните плавно - първо хляб, после спагети, после сладкото намалих, после правих режимни десерти и накрая изключих в един момент. Четях тук темите и следвайки съветите на момичета виждах и сега също, че когато се нахраня хубаво нямам глад за сладко. Обаче с две деца, и доста стрес покрай тях, не винаги имам тази възможност.
Та, идеята с този ми ферман беше, да опиташ постепенно да намаляваш. Така психологически си даваш време да свикнеш
Таня, като те прочетох, направо не мога повярвам! Браво+ браво!
Не знам как си успяла, но евала!
И нищо от това не ми е омръзнало в тогавашния момент.
След като аз съм могла и вие можете.
Чувството за ограничение ви саботира.