Пътуване без бебе

  • 3 462
  • 43
# 15
Никога, но това е защото никой не е искал да го гледа.
Виж целия пост
# 16
На 9 месеца го оставихме за 2 дни, малко преди годинката го оставихме за 2 седмици. И двата пъти ние бяхме в чужбина, а свекърите бяха достатъчно мили те да дойдат вкъщи, за да не местим детето. Той си имаше още тогава режим, беше спокойно дете, което спи по цяла нощ, всичко беше наред след първата вечер, когато е плакал доста. Бях им оставила написан режима и бурканчета с пюрета, надписани по дати, за да е готово менюто, общо взето, с каквито можех, ги бях облекчила в битово отношение. След това по същата схема им го оставихме за 3 дни, като беше на година и 8 месеца, също безпроблемно. Няма правилен и грешен отговор, вие си познавате детето и роднините, както и себе си. Важна е нагласата ви, аз имах пълно доверие на хората и знаех, че детето е добре, и успях да си почина, което беше и смисълът на цялата схема. Ако постоянно ще се тревожите, ще звъните да разпитвате, не си струва според мен.
Виж целия пост
# 17
Баткото го оставихме за първи път, когато беше на 4 години и нещо - когато раждах малката. Нея я оставихме за първи път, когато беше на около 3 години - съпруга ми влезе в болница в друг град и аз трябваше да го придружа...
Виж целия пост
# 18
Като беше на една година ходихме до Австрия. Сега сме с две, иска ми се поне за един ден да отидем само двамата с мъжа ми някъде, но той не иска да оставяме децата на майка му и си ходим с децата.
Виж целия пост
# 19
На 1 г и 9 м докато раждах второто стоя една седмица стоя с баба си. Не съм и помислила за почивка без тях. Малкото оставихме за ден с баба си на 1 г и 4 м, защото отидохме до Крушонските водопади. Мястото не беше подходящо за нея.
Виж целия пост
# 20
Никога Joy

Първото ни пътуване без деца беше преди 3г, значи са били на 9 и 14. Следващото ни пътуване беше в началото на 2019. И двата пъти бяхме в чужбина.

Имаше период, в който пътувах често до Сърбия, командировки, и оставах за по две седмици. Не беше приятно. Децата бяха с баща си, но ги чувах и виждах само по вайбър.

Без деца не е интересно Simple Smile
Виж целия пост
# 21
На 2 години е детето, не сме го оставяли никога и едва ли ще се случи в обозримото бъдеще. Ние даже и кучето си на 7 години и половина не сме оставяли никога. Пътуваме си заедно всички винаги.
Виж целия пост
# 22
За пръв път "я оставихме" за една нощ при майка ми когато беше на 1г4м, бяхме на сватба извън града. Случвало се е отново за по една нощ да е при баба си по различни причини, но повече от това, не. В момента е на 7 години. Винаги заедно сме били на почивка.
Виж целия пост
# 23
На 1 годинка го оставихме за 7 дни (бяхме на екскурзия), но преди това започнахме с ден-два за да свикне.
Виж целия пост
# 24
Чета темата и в мен изникна въпрос : Как се пречупихте първия път да оставите детето ? Ние с мм бяхме на гости в техните, седяхме до късно, детето заспа там и , за да не я будим си тръгнахме без нея.. Ами цяла вечер не можах да мигна, сутринта още в 8 отидох да я взема. Не съм спокойна, знам че я гледат добре ( взимат я всяка неделя за няколко часа )но повече от това няма как да я оставя ..
Виж целия пост
# 25
Първият път бяхме на гости на свекърите и аз направих бъбречна криза. Съответно цялата нощ в болницата, та нямаше много чудене, дали-или.
После бяхме на сватба на приятелка на моя мъж и двата пъти е било безпроблемно, но и детето спеше нощем сравнително добре.

А за морето така ме беше стегнала шапката, че и до България да я дам на майка ми щях да се върна, за да идем някъде само двамата. Но, да, липсват тия твари още на втория час.
Виж целия пост
# 26
Чета темата и в мен изникна въпрос : Как се пречупихте първия път да оставите детето ? Ние с мм бяхме на гости в техните, седяхме до късно, детето заспа там и , за да не я будим си тръгнахме без нея.. Ами цяла вечер не можах да мигна, сутринта още в 8 отидох да я взема. Не съм спокойна, знам че я гледат добре ( взимат я всяка неделя за няколко часа )но повече от това няма как да я оставя ..
Не го оставяш на пътя, а и все някога трябва да започне да се приучва на самостоятелност. Уверявам те, че за ясла/градина, едно дете, което е спокойно да остава при други хора се адаптира доста по-бързо и самата майка е по-скокойна. Разбира се, винаги го мислиш, но трябва да се отпусне пъпната връв в един момент 😉
Виж целия пост
# 27
До човек е, аз имах ужасяваща нужда от почивка, от време за мен и мъжа ми като двойка, от неща извън гукане и пюрета. Първия път изобщо не съм го мислила, 2 дни бяха, вторият път на осмия ден се сетих, че имам дете, грубо казано, да ми залипсва. Но аз самата не съм прилепчива, насърчавах детето от раждането общо взето да бъде отделно същество от мен, и имах доверие на свекърите. Като го пуснах на ясла, повече го мислех, честно казано.
Виж целия пост
# 28
Гледането на детето от хора, различни от родителите му, не е проява на самостоятелност от негова страна.
Виж целия пост
# 29
Гледането на детето от хора, различни от родителите му, не е проява на самостоятелност от негова страна.
Ако е насочено към моя коментар, нищо подобно не съм твърдяла, но очевидно и в тая тема всъщност няма значение кой какъв опит има, важното е някой да дойде да посочи с пръст различните от себе си и да ги квалифицира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия