Носът в чуждата паница

  • 14 166
  • 589
# 585
Винаги го има съмнението и след безброй години по отношение на децата и нас самите.
Ние се учим с тях и чрез тях, някои неща е нормално да оставят съмнение.
Виж целия пост
# 586
Гледай ти, Номадски?
Аз си помислих, че се притесняваш повече дали ненамесата ти (евентуална, не те познавам, за да знам има ли и такива случаи) е била правилното решение.
Често хората се притесняват повече, че са били неактивни в дадена ситуация, отколкото че са били активни, но в погрешна посока.
Виж целия пост
# 587
Ами нямам проблеми с ненамесата ми, Джеймс42, защото тя, както вече казах, е свързана с пълнолетитето на детето ми. А всяко пълнолетно лице трябва да се научи да носи само отговорността т.е. последствията от своите решения. И когато се случи да не се съобразят със съветите ми и да вземат грешното решение, то за мен остава удовлеторението, че са получили полезен житейски урок. След който неминуемо започват по-внимателно да слушат съветите ми. Wink

Докато преди това ,т.е. преди пълнолетието, намесата ми е била винаги решителна и ефективна, до степен да обърне нещата наобратно. И затова днес едно мъничко червейче на съмнението яде съзнанието ми. В смисъл - а не би ли било по-добре, ако не се бях намесил? Или дали не е трябвало намесата ми да би имала малко по-друг характер. Нещо от този сорт.
Виж целия пост
# 588
Намеса в живота съм си позволявал само на децата ми и то докато не са навършили пълнолетие. След това си позвлявам само да дам съвет, да споделя горчив опит и т.н., но не и да се намесвам пряко. Та дори и да съм бил убеден, че детето ми дълбоко греши в дадения случай.

Интересното е, че днес - след много години, за някои неща ме човърка съмнението дали грубата ми намеса е била най-правилното решение. И дали наистина тази моя намеса е променила нещата към по-добро. Макар подбудите да са били безусловно добри и намесата оправдана.

Интересно ми е Вашето мнение. Как се удържате да не съветвате детето си, ако виждате, че дълбоко греши. Нали все пак е за негово добро и да не страда. Не Ви съдя, просто искам да видя и друго мнение, защото май съм другата крайност.
Виж целия пост
# 589
Интересно ми е Вашето мнение. Как се удържате да не съветвате детето си, ако виждате, че дълбоко греши. Нали все пак е за негово добро и да не страда. Не Ви съдя, просто искам да видя и друго мнение, защото май съм другата крайност.
Както вече споменах, не се въздържам от съвети и споделяне на горчив опит, а от пряка намеса в живота им. Разликата е огромна.

А се удържам от пряка намеса, напомняйки си непрекъснато сентенцията - "Пътят към Ада е покрит (постлан) с добри намерения.". Която, в личен план, съм изпитал на гърба си и затова не рискувам да правя същото с децата си. Все пак те носят моите гени и не се съмнявам, че ако подходя грубо, те ще направят точно обратното на налаганото им със сила от мен. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия