UEFA EURO 2020 (11.06 - 11.07.2021) - тема за коментари

Предстои ни нова глава от футболната война между Англия и Германия. Колосалното съперничество между тези две футболни суперсили съществува още преди футболът да стане световният феномен, който е днес. Мощта и влиянието на тези две държави в политически и икономически аспект обуславя и дългата и тежка война, която водят на футболния терен близо век, забавлявайки многобройните си фенове по целия свят.

Както във всяка война, така и в тази се раждат герои и от двете страни на барикадата. Сър Джефри Хърст, Алън Шиърър и Майкъл Оуен са най-големите герои на „трите лъва“ в това вечно дерби на национално ниво. От другата страна са икони като Франц Бекенбауер, Герд Мюлер, Гюнтер Нетцер, Щефан Кунц и Томас Мюлер. Техните голове са носили велики победи в миналото, като след 24 часа към една от двете страни ще се присъедини още някое име от сегашните състави на двата отбора, което ще влезе в историята на това съперничество.

Ето и кои са най-важните моменти от историята на този титаничен сблъсък, чиято нова глава ще бъде написана  във вторник (29 юни) на свещенната трева на „Уембли“:

Сблъсъците между „трите лъва“ и Бундестима могат да се разделят на няколко основни етапа. Първият мач между двете страни е през 1899 г. в Берлин, когато развитието на играта на Острова спрямо това в Германия си казва думата – 2:13 за Англия. Той обаче не е официален и не се брои при определянето на общия баланс помежду им.

Първият официален мач между двата отбора е доста по-късно – през 1930 г. и завършва зрелищно 3:3.

Английска доминация през 30-те години

След равенството следват дълги години на доминация на „трите лъва“. В следващия мач помежду им през 1935 г. резултатът на стадион „Уайт Харт Лейн“ в Лондон е 3:0 за домакините. Дните около срещата са белязани от политически противоречия на Острова, тъй като се смята, че Хитлер иска да използва този мач като пропаганда на новия нацистки режим в Германия. Срещата обаче така и не е отменена и на нея, освен англичаните, присъстват и около 8000 германски фенове.

Само година преди началото на Втората световна война, Англия унижава Германия насред „Олимпиящадион“ в Берлин с 3:6. Играчите на „трите лъва“ не желаят да отправят нацистки поздрави преди срещата. От футболната асоциация на страната обаче ги приканват да вдигат дясната си ръка във въздуха в знак на уважение към своите домакини.

Победите над световния шампион през 1954 г. и 1956 г.

„Чудото от Берн“ преобръща футболната история на Германия. След невероятния триумф над непобедимата Унгария с Ференц Пушкаш и Шандор Кочиш с 2:3, страната започва да се развива във футболно отношение, за да стане днешният гигант на европейския и световния футбол. В края на тази знаменита ’54-а година обаче Англия бие световния шампион. Същият отбор на Англия, който година по-рано е разбит с 3:6 от „маджарите“ пред повече от 100 000 души на „Уембли“, в мача на века, който е и първата загуба в историята на Англия на Уембли от небритански отбор. Успехът с 3:1 над действащият световен шампион Германия през 1954 г. дава надежда на момчетата на Уолтър Уинтърботъм, че могат да се вдигнат и отново да доминират в Европа. Две години по-късно резултатът е същият, но този път „трите лъва“ побеждават световните шампиони в гостуване в германската столица. Голмайстори са Дънкан Едуардс, Колин Грейнджър и Джони Хейнс, докато за домакините точен е Фриц Валтер 5 минути преди края на редовното време.

Англия продължава победната серия в навечерието на Световното през 1966 г.

Черната серия на Германия през 50-те и 60-те срещу Англия продължава със загуба в мач, игран в Нюрнберг, през 1965 г. Тя е с 0:1, а година по-късно – през февруари 1966 г., успехът със същият резултат е повторен на „Уембли“. В този мач треньорът на „трите лъва“ Сър Алфред Рамзи залага на своите резерви. 10 от 12-те използвани в този мач играчи няколко месеца по-късно вдигат световната титла като част от състава на Англия за домакинският Мондиал 66 именно след победа във финала срещу „бундестима“.

Великият мач през 1966 г.

Върхът на съперничеството между Англия и Германия идва на световното първенство през 1966г.

В герой на финала на домашното световно първенство се превръща Сър Джефри Хърст, който вкарва хеттрик, единственият и до ден днешен футболист отбелязвал хеттрик на финал на световно първенство. Заради това си постижение е удостоен с рицарско звание. На този мач ще обърнем повече внимание, защото това е най големият и най важен мач в съперничеството между Англия и Германия, единственият финал на световно първенство между тях.

“Уембли” се “пука по шевовете” на 30 юли 1966 г. и за малко да се “самовзриви”, когато над 100 хил. зрители “избухват” в аплодисменти по време на церемонията преди финала, при извеждането на терена на ... Пикълс, малкия домашен любимец станал герой за цяла Англия. Той трябва да получи наградата. За спасената чест на Англия! Тържествено, под овациите на многохилядната тълпа, му е връчен... огромен топъл кренвирш. Какво е получил стопанинът му си остава тайна. Защо кучето Пикълс се радва на такава популярност. Само няколко месеца преди световното, "Златната Нике", Световната титла която се връчва на Световният шампион до 1970 г. е открадната от уж строго охранявана експозиция на изложението в Лондон преди Мондиал 1966. Ами сега? Усилията на легендарния Скотланд Ярд  не дават никакви резултати. Цяла Англия е потресена. Пресата, радиото, телевизията всеки ден отделят много страници и часове на скандала. Дори отправят призив: “Ако вие, крадците, сте истински англичани, с чувство за достойнство и чест, върнете световната титла!”. Но изглежда тези “кучи синове” не четат вестници, не слушат радио и не гледат телевизия, защото за нищо на света не бихме се усъмнили в “честта и достойнството” на “истинския” англичанин. Титлата която трябва да получи Световният шампион на 30 юли, я няма! Броени месеци преди началото на Световното първенство.

Във вечерните часове на 27 март 1966, неделя, Дейв Корбет излиза от апартамента си в Норууд, южен Лондон, за да се обади от близкия обществен телефон и да разходи кучето си Пикълс. Съвсем скоро Дейв и Пикълс ще станат световноизвестни, но те все още не подозират това.

„Пикълс тичаше около мен, след това се завъртя около колата на съседа - разказва по-късно Корбет. - Реших да му сложа каишката и видях наблизо пакет на земята, увит във вестници и добре пристегнат с връзки.

„Разкъсах вестниците в долната част на пакета и видях предмет, на чиято долна част бяха гравирани думите  Уругвай, Италия, Германия, Бразилия. (Страните ставали Световни шампиони до 1966 г.)

„Разкъсах целия пакет и видях, че е статуетка на жена, която държи над главата си чиния. Бях виждал снимки на световната титла във вестниците и по телевизията, така че в този момент сърцето ми заби бясно."

Корбет отива в близкия полицейски участък, за да предаде световната титла, но в началото полицаите се отнасят с недоверие към него.

„Влязох при сержанта на регистратурата, оставих титлата пред него и му казах: „Мисля, че намерих световната титла" - разказва Корбет. - Помня, че той ми отговори следното: „На мен това не ми прилича много на световната титла, синко."

Най-накрая полицаите викат следовател, който отвежда Корбет за разпит в „Скотланд Ярд".

„Изведнъж осъзнах, че аз съм заподозрян №1 за кражбата на световната титла - продължава Корбет. - След около един час полицията ме върна у дома. На улицата ме чакаха журналисти от цял свят."

След като полицията обявява, че Корбет и Пикълс нямат нищо общо с кражбата на световната титла, двамата стават медийни звезди от световен мащаб. За една нощ.

Същата световна титла която намират Корбет и Пикълс, ще бъде връчена на победителя във финала Англия-Германия – Класика! Този финал е един от най запомнящите се в историята на световните първенства. Най-напред с майсторска и спортсменска игра и от двата отбора. Германия открива резултата с гол на Хелмут Халер. Английските фенове по трибуните се успокояват помежду си, след гола като припомнят, че почти всеки отбор, повеждал на финал на световно първенство до този момент в последствие е губел финала. “Прогнозата” започва да се сбъдва, когато нападателите Хърст и Питърс си свършват работата и 12 минути преди края на редовното време англичаните вече се виждат световни шампиони. Победата, може би, наистина ще дойде, но след 42 минути. Защото идва 90-та минута, а отсреща са немците! Които никога не се предават. И в мач срещу Германия, може да си сигурен че си го спечелил едва след последният съдийски сигнал. Вебер се промъква през английската защита – и драмата е налице, 2:2 секунди преди края на редовното време. Германия възкръсва. Уембли се смълчава. Финалът влиза в инфарктни продължения.  Именно в продълженията, след 100 минути игра, се случи нещо, което се коментира десетилетия след финала. Хърст шутира. Топката среща гредата и пада отвесно надолу. Тупва! Къде? Пред или зад голлинията? Англичаните радостно са вдигнали ръце. Немците отричат да има гол. Швейцарецският арбитар Готфрид Динст е наблизо, но се прави на Пилат Понтийски. “Измива си ръцете”, допитвайки се до помощника си Тофик Бахрамов от СССР, който смята, че има гол. Гол, който се оспорва и до ден днешен. (Нещо любопитно: Другият страничен съдия е българинът Димитър Руменов и това е единственото българско участие на финал в историята на световно първенство). После бъдещият Сър Джефри Чарлз Хърст вкарва вкарва още един гол и влиза в историята, не само като герой във финала. Той става единственият човек в историята с 3 точни попадения (“хеттрик”) във финален мач на световно първенство. Последен сигнал – 4:2 за Англия. В този момент, някъде по зелените поля на Шотландия, под проливен дъжд, играе голф Денис Лоу. Той е голям футболист. Взима златната топка през 1964 г. Освен с футболните си умения е известен и с непремерената си реч. (Негова е сентенцията: “Английските клубове са силни, защото в тях играят шотландци, а националният отбор на Шотландия е слаб, защото, ние, шотландците играем в английски клубове!“). Научавайки, че Англия вече е световен шампион, Лоу процежда през зъби: „Това вече е връх на лошия ден!”. Но да оставим гневния шотландец на мира и да отдаден заслуженото на шампионите. 100 години след като дадоха на света магичната игра, англичаните са на световния връх. Световната титла е прегърната от капитана Боби Мур и поднесена най-напред от кралицата. Най славният миг за родината на футбола. Той и другарите му после ще станат благородници. Радостта на английските футболисти след финала е голяма и заслужена, но сдържана, с достойнство и ... скованост. Какво да ги правиш? Англичани!

След този титаничен сблъсък помежду им, хода на футболната война между Англия и Германия се обръща и Германия започва да доминира.

Начало на германската доминация

Ако до 1968 г. Англия е властелинът в мачовете с Германия, то след това „бундестима“ започва да доминира. В периода 1968 – 2000 г. двата тима се срещат общо 13 пъти, като в тези сблъсъци балансът е 9 победи за Германия, 2 равенства и 2 успеха за островитяните.

След финала, през 1966 г. решен след продължения, идва и първата победа на Германия в това съперничество. Тя е постигната пред близо 80 хиляди зрители в Хановер през 1968 г. с гол на Франц Бекенбауер-Кайзера.

Веднага след нея идва най сладката победа за немците в това велико съперничество. Отмъщението им за финала през 1966 г., което идва на следващото световно през 1970 г. когато Германия детронира действащият световен шампион Англия в инфарктен мач.

Отмъщението на Германия за 1966 г.

14 юни 1970 г., Леон, Мексико. Естадио де Леон е домакин на чаканият с най голям интерес 1/4финал на Мондиал 1970. Германия-Англия! Стари “сметки за уреждане”! Финалът от Лондон още не е добре “смлян” от германците и предизвиква “стомашни спазми”. Време е за мъст! Англичаните не мислят така. След 60 минути игра, след голове на Мълъри и Питърс. 0:2 за тях. Англичаните предвкусват нова славна победа над вечният футболен враг Германия. Но забравят срещу кого играят, и че срещу Германия може да си сигурен че си спечелил едва когато съдията надуе последният съдийскиски сигнал и посочи към съблекалните. В този момент те “плащат” огромен “данък”. “Данък лекомислие”! Най-лекомислен е човекът, извел ги до световната титла преди 4 години, треньорът Алф Рамзи. (Каква ирония: Извънземно телевизионно чудо носеше името Алф и ако можеше да се характеризира само с една дума, то тази дума непременно щеше да е: лекомислие). Той се “изхитря” и вади от игра Боби Чарлтън и Мартин Питърс. Най-добрите на терена за Англия! Да си почиват за предстощият полифинал срещу Италия......  И в миг се “събужда” неописуемият немски дух. Пак! Германия тръгва напред, и идва драмата. Последните минути на мача остър диагонален удар на Бекенбауер 1:2, Уве Зеелер с темето, и с гръб към вратата в последните хаотични минути в които Англия се е окопала, и отчаяно брани вече крехкият си аванс – 2:2. Отново Германия възкръсва в последните минути на редовното време, като през 1966 г. Ще се повтори ли напълно историята. За съжаление на англичаните не, в продълженията Герд Мюлер, за когото “най-елементарното” в играта е да отбележи гол, “пронизва” резервният вратар Бонети (титулярят Гордън Бенкс е контузен) – 3:2 за Германия. Англичаните са обезумели, и не вярват как са загубили спечелен мач, но немците са на полуфинал. Отмъщението е на лице. Зер гут! Една историческа бележка: От Мондиал ’70 “консерваторите” от т.нар. “Международен борд”, които се разпореждат с правилата на играта, разрешиха смяна на двама футболисти в хода на мача. Треньорите получиха добра възможност да “оперират” с повече от 11 футболиста, според нуждата на момента. Но и възможност да ... грешат. Ако смените не бяха разрешени, Сър Алфред Рамзи, нямаше да извади от игра при 0:2 и наглед сигурна победа, най добрите си футболисти за да ги съхрани, и може би историята щеше да е друга, но историята се случва само веднъж. Знаменит обрат за Германия, и сладък реванш за 1966 г.

 Повратната точка през 1972 г.

Повратната точка във футболната война между Англия и Германия не идва след минималната победа през ’68-а г., нито след знаменитият мач през 1970 г.

Германия обръща хода на противопоставянето си срещу англичаните през 1972 г., когато лишава Англия от участие на предстоящото европейското първенство, като ги смазва игрово и то на „Уембли“ и печели с 1:3 в плейофите за Евро 1972 г. „Играейки с грация и дух и с мисъл за постоянна атака, Германия нанесе най-голямото поражение, което е претърпявала някога Англия на Алф Рамзи на собствен терен“, пише известният спортен журналист от авторитетното английско издание „The Observer“ Хю Макилвани. „Бундестима“ с Франц Бекенбауер и Герд Мюлер в състава си печели Евро 1972, а две години по-късно и Световното първенство, превръщайки се в хегемон на европейската и световната сцена през 70-те години. В същото време Англия играе скучен футбол, който на всичкото отгоре не носи победи на страната. Това води до смяна на треньора, като на мястото на Алф Рамзи за кратко застава Джо Мърсър, който води тима само в седем мача и е сменен от Дон Реви.

Продължаване на германската доминация

В периода на немска доминация във футболното съперничество с Англия, между 1968 и 2 000 г. се открояват редица успешни мачове за Германия.

Един от тези мачове е на световното през 1982 г. където двата отбора се срещат във втората групова ?фаза на Световното в Испания, като завършват 0:0, което е и едва третото нулево равенство в историята на техните мачове. Англия играе по-силно в тази среща, но така и не успява да надвие съперника си, като този резултат ги изхвърля от световното, а Германия продължава напред и стига до финал, загубен от Италия с 3:1.

След това Англия и Германия играят помежду си три пъти за 5 години. Една от тези срещи е на турнир в Мексико Сити, където през юни 1985 г. Англия побеждава с 3:0 с два гола на дебютанта Кери Диксън и един на Брайън Робсън. Единственият светъл лъч за Англия в съперничеството с Германия между 1968 и 2 000 г.

Английското страдание срещу Германия при дузпите през 1990 и 1996 г.

В последните години на 20-и век англичани и германци играят помежду си два пъти много важни мачове на полуфинали на големи първенства, като и в двата случая победителят е решен от рулетката на дузпите, като и в двата случая Англия болезнено губи.

Англичаните не отиват с големи надежди на Световното през 1990 г., предвид провала на Евро ’88. С течение на мачовете обаче отборът на Боби Робсън подобрява играта си мач след мач, отбора започва да изглежда все по близо до световната титла, и английските фенове започват да мечтаят за втората световна титла, която и до ден днешен убягва на родоначалниците на футбола. На полуфиналите на Мондиал 90 обаче, пред английските мечти застава старият враг Германия. Мачът в Торино завършва 1:1 след попадения на Андреас Бреме (60’ мин.) и Гари Линекер (80’ мин.). В продълженията нови голове не падат и така се стига до дузпи. Там Стюарт Пиърс и Крис Уодъл пропускат и Германия се класира на финала, където печели третата си световна титла след 0:1 над Аржентина на Марадона.

6 години по-късно, на Европейското в Англия, „трите лъва“ отново отпадат на полуфинал, отново след изпълнение на дузпи и отново срещу Германия. Единствената разлика от предходната среща между двата отбора на голям футболен форум е, че този път домакините повеждат чрез Шиърър, но Щефан Кунц изравнява. При дузпите единственият пропуснал е днешният треньор на Англия – Гарет Саутгейт. Преди мача селекционерът на немците Берти Фогст определя сблъсъка срещу остворитяните като финал преди финала. Германия трумфира и на финала срещу Чехия.

Последните ключови сблъсъци между двата отбора

На следващото Европейско първенство през 2000 г. Англия си връща за болезнената загуба на „Уембли“ 4 години по-рано. Селекцията на Кевин Кийгън печели с 0:1 срещу защитаващият европейската титла „маншафт“ в груповата фаза на турнира с гол на Алън Шийрър. В крайна сметка обаче и двата отбора не успяват да прескочат групата за сметка на Португалия и Румъния. И двете страни са изключително разочаровани от представянето си на Евро 2000 и затова и на двете места следва смяна на селекционера. В Германия Ерих Рибек е сменен от Руди Фьолер, а на Острова взимат Свен-Горан Ериксон, който е първият чуждестранен треньор на националния отбор на Англия.

Няколко месеца след Евро 2 000 се играе последният официален мач на свещенната трева на Уембли между Англия и Германия преди предстоящият сблъсък между тях, от който ни делят малко повече от 24 часа. Той е в квалификациите за Мондиал 2002, и Германия нанася нова болезнена загуба за трите лъва, като печели с 0:1. Но в ответният мач, Англия си го връща с лихвите като записва най бляскавата си победа над Германия в цялото съперничество между тях. Германия започва отлично мача и повежда още в 6-ата мин. след гол на Карстен Янкер, но впоследствие е разгромена пред препълненият Олимпиащадион в Берлин с 1:5, като англичаните изнасят истинска футболна лекция на старият си враг в този мач, а Майкъл Оуен записва името си в историята като отбелязва вторият хетрик в историята на това съперничество, след онзи на Хърст от финала на Мондиал 1966.

През новия век Германия има 5 победи над Англия, при 3 успеха за „трите лъва“ и едно равенство.  

Най-значимият от тези мачове е на Световното първенство през 2010 г. на осминафиналите младият състав на Йоахим Льов се изправя срещу пълният със звезди английски отбор, на Джерард, Лампард и компания.

Английските фенове не искат да си спомнят за този последен мач между двата отбора на голям форум преди утрешният сблъсък. Двубоят в Блумфонтейн, ЮАР, завърши с победа на Германия с 4:1, с два гола на Томас Мюлер и по един на Мирослав Клозе и Лукас Подолски. Но независимо от резултата събитията в този ден промениха футбола завинаги. Мачът винаги ще бъде помнен с „призрачния гол“ на Франк Лампард, който допринесе за въвеждането на технологията на голлинията в съвременната игра.

Германия водеше в резултата с 2:1, когато Лампард смяташе, че е изравнил с възхитителен далечен удар с който  
препарира Мануел Нойер с "бразилски гол" (бразилски гол е когато топката след рикошет в горната греда, влезе във вратата). Въпреки че топката съвсем ясно отскочи от напречната греда и тупна зад голлинията, реферите не я видяха и не присъдиха попадението.

Това предизвика възмущение в Англия, принуждавайки ръководните органи на играта да се извиняват на английският отбор, проправяйки път за технологиите в спорта.

До следващото Световно първенство през 2014 година ФИФА въведе технологията за голлинията. На Мондиал 2018 беше използван ВАР, а Евро 2020 е първото европейско, на което се използва системата.

Сблъсъците между Англия и Германия са сред най-драматичните в историята на футбола. Тяхната важност надхвърля тази на дадено голямо първенство, защото срещите между англичани и германци са били ключови моменти от историята на играта като цяло. В историята има два ясноразграничеващи се един от друг етапа, белязани от доминацията на един от двата тима. През първите 40 години „трите лъва“ имат сериозно преимущество, но от 70-те години на 20-ти век до днес Германия е отборът, който доминира в това велико съперничество.

Затова и балансът между двете страни е изключително изравнен – в общо 32 официални мача, Германия има 15 успеха, Англия е с 13, а равенствата са 4.

Във вторник (28 юни) от 19:00 часа Англия и Германия отново ще кръстосат шпаги, този път в търсене на място на четвъртфиналите на Евро 2020. Мястото на дуела е повече от подходящо – „Уембли“. Всички предпоставки за футболно зрелище са налице и всички фенове се надяват хората на Гарет Саутгейт и Йоахим Льов да дадат на феновете това, което са им давали в миналото тези два отбора, а именно непредвидими мачове, пълни с обрати, в които битката е за всяка педя терен. Делят ни само малко повече от 24 часа от следващата глава в историята на това велико съперничество която ще бъде написана на Уембли.

Психологическата война преди големия мач Англия – Германия започна. Великобритания обяви кошмарна новина за гостуващите фенове – никой от тях няма да бъде допуснат във вторник на „Уембли“. Причината са епидемиологините мерки, свързани с коронавируса. За да влезе германец на Острова, трябва да представи негативен PCR-тест и да бъде в 10-дневна карантина. Тя може да падне след други два отрицателни теста – на втория и петия ден. Датата на пристигане не се брои. Така всеки кацнал в Лондон в петък, можеше да излезе от карантина едва в сряда – деня след двубоя.

Няма смисъл да пътувате, защото ще ви спрат на границата“, призоваха от германското посолство в британската столица. Същото се отнася и за семействата на германските национали. Започнали са тежки преговори поне половинките на футболистите да бъдат допуснати в страната и на стадиона. Политикът Михаел Тройер призова лично премиерът Борис Джонсън да вземе отношение. „Борис, отвори границите“, каза той, цитиран от "Труд".

Германските власти обаче също не предвиждат облекчения за феновете. Който е отлетял в четвъртък за Лондон и е може да гледа мача, при завръщане в родината си ще трябва да е в 14-дневна карантина. Страната се притеснява от новия вариант „Делта“ на короваривус, който върлува във Великобритания.
„Уембли“ ще посрещне 43 000 души на осминафинала. От тях 10 000 билета са за Германия. Те ще бъдат разпределени между хора, които постоянно живеят във Великобритания. По данни на Германия там са около 300 000 души, а само в Лондон – 50 000.