Американски колеж - двадесет и трета тема

Публикувана: 27 май 2021, 13:31 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2021, 18:30 ч.

58 559
743

Ezhko - Редовен потребител

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е типичната учебна седмица в колежа?
Какво представлява глобалното затопляне и защо трябва да ни тревожи?
Каква е организацията за бала в колежа и какви са плановете за транспорт до ресторанта?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е типичната учебна седмица в колежа?
  
  Типичната учебна седмица в колежа включва часове от 8:15 до 15:35 с единчасова обедна почивка. След 16:00 часа се провеждат клубове по интереси. В понеделник и вторник всички са до 15:35, а в останалите дни зависи от избраните избираеми предмети и клубове.
- Какво представлява глобалното затопляне и защо трябва да ни тревожи?
  
  Глобалното затопляне се отнася до повишаването на средната температура на Земята, което може да доведе до различни неблагоприятни последици като екстремни климатични явления, покачване на морското равнище и други. Трябва да ни тревожи, защото това може да има сериозни последици за околната среда, животните и хората, включително заплаха за биоразнообразието, здравето и икономиката.
- Каква е организацията за бала в колежа и какви са плановете за транспорт до ресторанта?
  
  Организацията включва пристигане в колежа в 17:30 часа за снимки и след това транспортиране с кола до ресторанта в центъра. Те не планират да имат балони. Важно е да бъдете навреме. Паркирането и транспортът до ресторанта се организират от тях.
- Какви са впечатленията на родителите от колежа?
- Какви са мненията за дисциплината и подготовката на учениците в колежа?

Редовен потребител

# 375 13 юли 2021, 01:30 ч.

Според мен, опре ли се до пари и такива решения, няма никакво значение кой какво би направил. За едни нямането е нямане при наличие на "само" някакви ежедневни екстри, при други нямането е свързване на двата края. При трети и "двата края" са много.

Скрит текст:

Но определено сега, за разлика отпреди много години като дете, разбирам израза, че икономията е майка на немотията.

Навремето, в наистина трудно финансово положение записах и двете деца на английски. Мъжа ми щеше да получи удар, още повече, че малката беше едва предучилищна. Изобщо не ми пукаше. Смятах, и се оказах права, че едно нещо като е важно, намираш начин. Все по-големите желания и потребности логично дърпаха търсенето на по-добри позиции и заплати.

Познавам обаче и едни съвършено гладни години, когато се оглеждах в градски транспорт да не ме сгащи контрола и ходих на гости на приятелка за да ядем заедно... Еми тогава няма откъде какво да се понапънеш, щото толкова си изтрещял, че едва оставаш над повърхността. Минаха няколко години и си стъпахме на краката, но тогава е абсурд да можех да мисля за нещо различно от следващия ден. Едно разболяване на децата беше достатъчно за да ни коства "лукса" дочакване на заплата. Заем и след заплата връщаш, следва нов заема и така...въртележка.

Та, сега може много да се корим, или да корим родителите си, че не са се/сме понапънали, но с годините спомените и тегобите изблдняват и всичко изглежда не толкова страшно колкото е било.....

И аз си мисля, че родителите ми е можело да направят това или онова, но всъщност са направили най-ценното според силите си и според изобщо каквото е било възжможно, колкото и нищожно да изглежда. Всъщност беше много! В ония гладни години ме записаха на курс по английски, на уроци.... Е, спомням си, че веднъж бая се чудех как да помоля за едни джинси втора употреба, защото вече се чуствах много нахална.... Та, в сравнение с другите аз живеех много по-простичко, но пък имах усещането, че ми е даден целия свят.

Права е Пенева, че трябва да се говори с децата. Тези ситуации сами по себе си учат много повече и от най-скъпите уроци за академични знания. Има толкова важни неща на тая земя.

Вкъщи винаги съм учила, че се купува и се плаща това което е на дневен ред и от което има нужда в момента. Тия филми по еднавко на двете никога не са били, да купя на едната щото съм купила на другата... да бе да.тц.

Стискам палци за щастливо изживяване на решението, каквото и да е то! Все пак, не случайно ги има и онези философски размисли и мърди мисли, които цитираме отвреме на време в тоя живот, не само защото са верни, а и защото имаме нужда да се облегнем, да си помогнем в трудностите.
все някога децата трябва да започнат да разбират смисълът на "всичко, което не ни убива, ни прави по-силни". Да, понякога сме разочаровани и ни е много мъчно, но "щастието" ни не бива да излиза през носа за другите. Как така ще се тропа с краче? Ами ако наистина семейството не може? какво? Ще си отглеждаме егоист - искам пък искам!?

И понеже чак аз си се дразня колко много пак написах, накратко да кажа, се силно одобрявам на Нот съвета (дано не се е бъзикал), някоя нива, земя, наследствена част имот, които и без това си седят и никога няма да захванете да ползвате.... ми редно е да се задействат и да влязат в полза.