"Ще притежавате нищо и ще сте щастливи!"

  • 13 616
  • 378
Това е цитат от WEF (You'll own nothing And you'll be happy), но темата ми не е конкретно за форума.

Интересно ще ми е да прочета какво вие свързвате с този цитат: плаши ли ви или сте на мнение, че ще бъдем по-щастливи с по-малко ресурси. Харесва ли ви идеята да наемаме всичко и да не притежаваме нищо? Това според вас свобода ли е или робство? Вие как бихте се чувствали най-добре?

Такива теми ме занимават напоследък.. Заповядайте!
Виж целия пост
# 1
Нито ми е нужно да имам  всичко за да съм щастлива, нито пък ще съм щастлива, ако нямам необходимото. Лесно е да се говорят сентенции, но пирамидата на Маслоу не съм я аз измислила. От друга страна и прекалено консуматорското отношение към живота не ми допада. Англичаните имат една поговорка "Enough is as good as a feast". Сократ също е проповядвал умереност и аз съм фенка на баланса - щастието иска да имаш достатъчно, а ако се бориш за повече може би се опитваш да запълниш някаква друга дупка/липса. Но без достатъчното не се живее щастливо.
Виж целия пост
# 2
    На много хора няма да им е достатъчно да притежават само необходимото. В идеални условия би било свобода. В реални, ще стане по-скоро робство.
Виж целия пост
# 3
Аз не съм материален човек.Мъжът ми все ми вика,че не пазя нищо..но за мен нещата не са важни.
Да има под наем телефон,компютър,телевизор изобщо не ми пречи.Единствено искам покрива да си е мой.Сега работим в тази посока.
Виж целия пост
# 4
Единствено искам покрива да си е мой.Сега работим в тази посока.

Да де, ама "покривът" влече ремонт, мебели, пердета, завивки, отопление... Все разходи Wink
Виж целия пост
# 5
Откъде ги вадите тези клишета? Няма да съм щастлива, ако нямам нищо. Кредит съм взела само за жилището и колата ми.
Виж целия пост
# 6
Всички които твърдят ,че ще са щастливи без нищо,просто не са живели в лишения.Когато базовите нужди са задоволени,тогава вече може да се мисли дали да се купуват или наемат различни неща.
Виж целия пост
# 7
По-голяма глупост от това няма.Нямането не само,че няма да те направи щастлив,ами няма да имаш и сигурност.Утре,ако останеш без работа с какво ще си плащаш наем на нещата които ползваш?
Виж целия пост
# 8
Определено бих го приела не като свобода, а като, да кажем, зависимост.
Ако знаеш, че без заплата за месеца, оставаш на улицата, ще си готов да търпиш много лошо отношение в работата. Не е оферта.
Не ми трябва много, за да съм доволна.
Покрив над главата, храна на масата, топла вода и сапун, телефон с интернет. Ако има опасност тези неща да ми бъдат отнети, то бих се притеснявала да говоря например или да се боря за правата си.
Това би поставило много хора в риск, особено в днешно време, когато свободата на словото е подложена на доста въпросителни при изразяване в интернет, и не само.
Не един и двама загубиха работа, заради клипове снимани от друг. И докато напълно подкрепям досегашните случаи, защото са наистина скандални, не се знае дали някой ден няма напълно нормални неща, например изказване относно работната етика на шефа, да бъдат "прочетени" като клевета или уронване на престиж. Дори и изказани във разговор лице в лице, а не публично.
И ако това те поставя в позиция на риск да загубиш това, което всъщност нямаш, но използваш, то доста хора биха пострадали.
Виж целия пост
# 9
Проблемът с несигурността заради базовите нужди може да се реши с безусловния основен доход, който така или иначе ще е нужен, когато пробият в сферата на AI (artificial intelligence).

Имам предвид саморазвиващата се изкуствена интелигентност, а не сега, когато ние програмираме оправянето на грешките, така да се каже. Най-късно тогава - при самокоригиращите програми, много хора ще останат без работа и на тях трябва да им се предложи основното за ежедневните им нужди. И нямам предвид само шофьори на автобус (автопилот/ робот), а и дори някои програмисти, защото системите пишат код минимум четири-пет пъти по-бързо.
Виж целия пост
# 10
Не, няма да съм щастлива. Минималист съм по душа и нямам желание да трупам, но съм мързелива и обичам комфорта. Ако не притежавам базовите неща и набавянето им месец по месец ми отнема повече време и усилия, няма да се чувствам добре.

Служебно съм се сблъсквала с хора на по 60-70 г., които се чудят как да си платят поредния наем. Не искам да съм в тази ситуация. Когато човек е здрав и прав, трябва да си "подложи", за да може да лежи после. Не мога да разчитам на нещо, което идва на порции. Я дошло, я не дошло.
Виж целия пост
# 11
Моят полубрат почти през целия си трудов стаж е бил директор на нещо си.
Подчертавам, че е полубрат, защото мисленето му е твърде далеч от моето.
Но е точно по темата.
Нееднократно споделя как е постъпил с подчинен, който е теглил кредит за закупуване на жилище.
Уволнил го е.
Толкова за щастието да нямам нищо.
Моят дом е моята крепост.
Мразя даже мисълта, че имам макар и символични данъци за имот.
В смисъл, даже и да нямам от какво да преживявам, ми се иска да мога поне да си умра спокойно у дома, а не навън до кофите.
Виж целия пост
# 12
Хмм, бих могла да бъда щастлива, ако това не означава бедност. Бих живяла обикаляйки света, бих живяла и в дом, който не е мой и това е абсолютна свобода. Вземаш си шапката и чао. Не е за всеки, но аз обожавам авантюрите, приключенията, тръпката. Идва един момент, в който всички искат своя си покрив, сигурност, особено имайки вече деца. Но на въпроса, да. Мога да бъда щастлива, ако не притежавам нищо и съм гражданин на света. С уговорката животът ми да е интересен и по мой вкус.
Виж целия пост
# 13
О, не, бих умряла от ужас. Само докато четях темата ме присви стомаха. Твърде ярки са ми спомените от 90те и цялото нямане, нямане, нямане... Дано никога повече.
Виж целия пост
# 14
Мисля, че в различните страни този въпрос стои различно. В много страни по света хората живеят под наем и с кредити. Но там заплатите са съобразени така, че да можеш да си покриеш спокойно нуждите. Има и социални помощи, които също стигат. Докато у нас, заплатата в повечето случаи не ти стига, за да си покриеш наем и нужди. Затова и много хора живеят с родителите си до старини. Освен това, доколкото поне съм чела, в страните, в които хората живеят повече под наем, данъците за собственост са доста високи и в някои случаи се явява неизгодно да си собственик.
У нас не е така, а и ние сме възпитавани по този начин - да имаш нещо свое, за да си независим. Нямаме и много познания за бизнес и инвестиции, а и условията са променливи, така че предпочитаме да заложим на сигурното. Предполагам, че едва ли в темата ще има мнение против собствеността, освен от някой много млад, на който морето все още му е до колене.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия