"Ще притежавате нищо и ще сте щастливи!"

Този експеримент Източна Европа го мина преди тридесетина години. Нима никой не си спомня цунамитата от щастие, в които се къпехме като безкрайно доволни гупита?

От спомени до спомени, океан разлика. Отиди в темата за Снимките. Последните страници са пълни със сълзи по соца.
Обсъжданата теория е различна. Няма елемент на равенство ( не че при соца го имаше).

Всичко ново е добре забравено старо

Баща ми все се шегуваше, че е имало обещания от БКП, че 1980та година ще дойде комунизма със всички екстри:

Пресен пример за равенство. От всички равни, най-равният получил жизненоважен орган. Да вземем да узаконим равенството!!!

Това не го разбрах.

Не слушаш новините за далавери с трансплантации в болница Лозенец.

Тя темата не е за равенството, а дали човек ще е щастлив ако наема всичко под наем и няма никаква собственост.

Аз не, защото това е пълна зависимост. Освен това този, който дава под наем ще е собственик, нали? Тоест говорим за свят със тарикати собственици, зарибяващи будали наематели.

Да де, ама на двайсет годишните им изглежда супер.

Родените 2000 се кефят, както са се кефели родените 1900. Балъци зелени. Дано поне някои от тях да прочетат историята и да се сетят как ги мятат.

Като знам на зълва ми преди 4 как щяха да ѝ оперират от "рак" здравия бъбрек, системата е работила от години. В синхрон с "бедните" лекари в общинските болници (от такава беше "уредена" в Правителствена). Понеже не повярвахме на "селската" диагноза, ние си я заведохме при Давидов в Токуда и "нефромът" се оказа миниатюрна киста.

Аз донякъде разбирам,че не е необходимо да имаш кой знае какви материални придобивки,за да си щастлив.Защото щастието е състояние на духа.А живота е показал,че може да си щастлив в колиба и нещастен в дворец...Но все пак трябва човек да има някакъв базисен минимум,да са ти задоволени основните потребности и нужди,да нямаш притеснение и грижа за утрешния ден.Но пък кой може да ти гарантира това.Е, в соца беше така-малко,но сигурно...но сега....Това може да стане в страни с богати ресурси и малко население.Като Норвегия или Канада например.От друга страна идва потребността на човек да се развива,удовлетворението от труда,от това да създаваш нещо,да градиш и развиваш,да получаваш признание и т.н. Това са вътрешни потребности при много хора.Какво ще стане ако те не получават това? Ще се сринат психически сигурно.
Може би това с базисния доход ще е добре за хора,за които задоволяване на основните потребности ще са всичко от което се нуждаят... и толкоз.Но нали пак трябва да има хора,които създават материалните блага,за да има какво да се потребява-храна,жилища,дрехи и консумативи и т.н.Навлизане на технологиите е добре до момента в който облекчават човешкия труд и могат да намалят работния ден на работника или служителя например.От там нататък става извратено...Иначе аз съм привърженик на почасовия наемен труд,особено за жените.Ще има много хора изпаднали в депресия и чувство за ненужност,защото няма къде да влагат енергията,знанията,уменията  и усилията си.Човек ще се чувства ненужен,изолиран и признанието,че прави нещо и е ценен ще му липсва.Стоенето в къщи за дълъг период от време(видяхме го по време на корона вируса) или постоянно едва ли ще се отрази добре на много хора.

А това за собствеността...струва ми се заложено в човека да иска да притежава неща,да си създава свой кът,свое място.Те му дават чувство за спокойствие,сигурност,за някаква стабилност.А иначе за нещата ,които не му трябват ежедневно и аз съм си мислела,че може да се ползват срещу наем-градинска техника,някакви по-големи уреди и други.Или ако имаш минималистичен стил с по-малко потребяване и консумация на ресурси,енергия ,предмети и дрехи...Това може да стане, но с мислене в тая посока.Но пък така се намалява потреблението и печалбата на компаниите.А те са толкова алчни,че за да имат по-високи печалби са готови на всичко...с това как ще се пребори подобно мислене.На това как ще му се удари спирачка или поне някакъв регулиран контрол....Така ,че няма пълно щастие.
Може държавата/общината или компаниите да строят жилища и да ги дават за ползване срещу наем на семейства или в споделени жилища за млади хора/студенти или гастарбайтери.Това и сега го има и на запад и на изток(руските комуналки например се ползват от две семейства настанени в едно жилище...ако за някой това в ден днешен е ОК!?) Но така се утвърждава една култура при която хората без собственост нямат развито чувство за това да ценят,уважават,пазят и поддържат създаденото от други(или от държавата).Това съм го виждала и в Русия и в Англия(в общинските квартали,където може три поколения да живеят на помощи ).
А който си е собственик си се грижи и поддържа имота и околното пространство,иска да е красиво и чисто и влага средства и усилия-слага цветя,боядисва,ремонтира.А другите чакат от общината да им пратят работник да постриже тревата и в двора и на улицата,да им смени бойлера,прозореца, да им направи ремонта в дома и т.н.Те се задоволяват с това базово поддържане на средата на живот от обществото и са до там,нямат други претенции в живота си.Развиват мързел и безразличие към всичко....Не мисля,че това е добре,освен ако не става въпрос за хора с увреждания,които наистина не могат сами да се справят.
Може да има хора,които ги кефи да живеят общо в някаква комуна,по-колективно или там както искате го кажете,но като цяло не мисля,че тоя модел е приложим навсякъде и дългосрочно.
Такъв модел нали вече го имахме, където собственик беше държавата, а стопани бяха работника/служителя в личен план ...а на работното място трудовите колективи.

То и колиба да имаш,ама искаш да си е твоя и никой да не ти се бърка...Ама да си щастлив и без такава и да търсиш някой да ти предостави си е зависимост от всякъде,колкото и да се мъчат да го представят като нещо модерно.
Та по темата си мисля,че с по-малко потребление и ресурси може,но без лична собственост и зависим от странични обстоятелства много хора ще загубят почва под краката си и няма да се чувстват ОК.

За да живея под наем и въобще на този принцип означава, че имам доход, който независимо какво се случва е що годе постоянен....Това може да се случип в западните общества, където стандарта е по-висок и социалната система е по-добра. Не всичко е приложимо в наши условия. Идеята може да е добра, но просто не важи за БГ. Аз лично притежавам, но всичко е оползотворено и носи доход. Моят мъж е доста добър в това отношение, почти всичко което имаме се дава под наем. Този начин помага да купуваме някакви неща, които после носят доход. Хората, които наемат по една или друга причина не могат да си позволят да имат нещото.... например липса на място, малка употреба, липса на опит... причини има бол да нямаш нещо , но да искаш да пробваш и да наемеш...не става въпрос само за жилище, което стандартно се сеща българина....

За да може държавата да разпредели толкова пари, трябва да е собственик на всичко, от което се вадят пари. Което изключва да даваш пари на частно лице, за да наемеш нещо от него. В момента всички държави в света, в които държавата е собственик на производства и услуги, са изключително бедни и с рестрикции, защото властта там се крепи на това положение. Единствено Китай позволява от известно време частна собственост и бизнес, но пак с голям държавен и партиен контрол. И Китай не са само шарени дракони покрай новата им година, в дълбоката провинция са по-зле от Северна Корея и нашите села, взети заедно.
Не знам бе го ли разбирате, или просто не ви пречи, ама ако е второто - ще ви запречи, ако се реализира.