Ако не съм доволна от брака си, чувствам се пренебрегната, тормозена и неразбрана /не че от време на време не се чувствам и сега де /..., ще потърпя, потърпя, ще помърморя и ще си бия камшиците. Всеки човек трябва да има една полезна за него доза егоизъм! Не искам живота ми да преминава в неувереност, страх и "нагаждане" към настроението на пишман-партьор. Опази, Боже!
Ти си знаеш чувствата към този мъж... Ти ще си решиш, ще търпиш ли /интересно, защо да го правиш ?/ или ще пробваш да бъдеш щастлива.
Напълно подкрепям Засега покрай тревогите с майчето ти се опитай да го игнорираш - не очаквай нищо от него и му кажи и той да не очаква нищо от теб...съжителствайте си просто...ако нещата и при такова спокойствие не се оправят, след като всичко с майчето ти се нареди по-добре си потърси друг начин на живот.....все пак се надявам всичко да е "преувеличено" от твоя страна и нещата да не са толкова черни....