Фентъзи и фантастика - 22

Не помня "Записките" да са били задължителни по мое време, пуснаха сериала и тогава потърсих книгата.

От Ерих Кестнер първо четох "Малкият мъж" и "Презгранично пътуване" и завинаги се влюбих в този автор. Тогава не разбрах много  "Презгранично пътуване",  била съм на 6-7, но ме кефеха размерът и илюстрациите.

Ох, как хубаво се разговорихте за юношеска литература и любимят ми Ерих Кестнер, "Хвърчащата класна стая", "Двойната Лотхен", "Антон и Точица" ... Трябва да си ги припомня.
Наскоро препрочетох "Звездните приключения на Нуми и Ники", може да се каже, че те ме запалиха по фантастиката

Аааа Малкия мъж +, Хвърчащата класна стая - демек неодобрение
Момо също беше много интересна , а и си е направо фантастика
Наборка съм на Лорда, и записките беше задължителна

Ценното на записките е, че Захари Стоянов не е разкрасявал, а е описал събитията, както ги е видял. Много неща не е осъзнал, во от текста могат да бъдат направени доста интересни изводи.

Почти всички детски книги, които сте изброили ми харесват. Плюс Моливко и Сръчко.
И имам повечето в книжен формат.
Добавям и Фердо мравката, това си е направо приключенско фентъзи.
А имаше и една версия на приказката за татко Карло - "Златното ключе или приключенията на Буратино" от А. Толстой. Много ми харесваше.
И класика обичам, но френска.

Като се заговорихме, имахме вкъщи една доста стара книга с приказките на Братя Грим. Не знам колко пъти съм я чела просто. А те си бяха баш трилър  с елементи на хорър.

Кафявият двутомник с твърди корици и кремава хартиена обвивка ли?

И аз харесах Кестнер от пръв прочит (мисля, че първата ми беше Двойната Лотхен, и това преди да гледам Капан за родители).
Също харесвах Лиско и Принцът и просякът (но както споменах, на Твен май всичко ми харесва).

Не, една черна , А4, с твърди кожени корици. Поне така я помня.

Така и така дискусията пое към спомени от ученическите години, да метна и аз моите 5 цента. Не си спомням книга от задължителния списък за през лятото, която да съм чела. Еми всички ми бяха отвратително скучни и ги зарязвах след първата глава. За сметка на това направо изяждах с кориците де каква фантастика намеря / фентъзито още не беше на мода/ - книжките от библиотека "Галактика", каквото имаше на Азимов, Хърбърт, братя Стругацки, По, Уелс, Ефремов, Лем, Бредбъри, Силвърбърг и т.н.

Четях всички книги от списъка, но не помня кои бяха включени.
Само тези, които са ми били особено интересни, като Дон Кихот, Йожени Гранде, Ян Бибиян.
Правехме и едни читателски дневници, не пропусках да нарисувам и нещо по книгата.
Не че съм талантлив художник, по-скоро съм талантлив читател.

И аз винаги съм чела всички книги от списъка за лятото. Някои са ми харесвали, други не толкова, но се радвам че съм ги чела.
Не помня в кой клас беше, но имах глава от "Братята с лъвски сърца" в учебника. Много ме впечатли и издирих книгата и я прочетох. Много ми хареса, но с времето забравих как се казва. Когато бях на 19, в случаен разговор ме подсетиха за тази книга и си я купих веднага. Прочетох я отново с удоволствие и все още си я пазя в библиотеката.

Обикновено задължителните от българската литература вече ги бях чела, като стигахме до тях, ама аз съм особен случай - с баба бивша учителка от първата половина до 60-те години на ХХ век и дядо - библиоман и верен почитател на Вазов, Ботев, Елин Пелин и Йовков, на мен техните произведения ми бяха познати още от ранно детство. "Под игото" го четях като приключенски роман и го знаех почти наизуст, "Чичовци" и до днес ми е любимо настолно четиво, същото се отнася и за "Пижо и Пендо" и "Аз, ти, той". А "Записките..." заедно със "Строителите на съвременна България" и "Бит и душевност на нашия народ" смятам за едни от най-ценните български книги, които човек не е зле периодично да си препрочита. Съвкупността от трите обяснява толкова много неща от народопсихологията и характера ни...
Не знам дали някой си спомня "Сърце" на Едмондо ди Амичис - по мое време беше в някой от списъците, заедно с "Принцът и просякът" и "Чичо Томовата колиба". Ей, голямо реване падна на тая книга!

Прочетох първа книга от Четирите цвята на магията.
Не ми допадна. Първо поредната  английска книга, която търси сравнение с Йоркисти и Ланистъри - червени и бели. Поне да бяха разделили цветовете на три, както е в исторически план, а то - на четири. Не разбрах и къде набутаха вампири, като другите си бяха най-обикновени магове. идеята за пореден път да има принц  и пепеляшка почва да ме дразни.
Като цяло - не ми хареса.

О, да " Сърце " също бе  в препоръчителната литература, като свърших втори клас.
Тези книги съм ги писал в дневника си, че съм ги чел, затова знам. Уви, преди, четири-пет години скъсах доста страници от дневника, намерих го глупав и детски. Ей затова човек не трябва да вярва на мемоари.

Книгите на Ремарк, за соца не знам, но в Германия със сигурност са цензурирани от Хитлер.

Иначе Захари Стоянов е готин  с "живия си стил"

"Ние се бяхме събрали 20 души и общия брой на въстаниците непрестанно намаляваше"... За старозагорското въстание
в тоя случай ние бяхме подиграни, както си предполагахме и от по-налред: хаинчени гледали само да се отърват от нас. От 700 души юнаци сега един не можеше да се намери, за да ни бъде водач само!

На пътя се срещнахме с един габровченин, който ни разказа, че миналата нощ в с. Елхово нападнали 300 души комити, които правили бой с турците.[9] Ние се спогледахме с Икономова и помислихме, че тия 300 души не са други никои освен нашата четица, състояща се от девят души, която премина през това село вечерта на 17 септември.

 - още нещо за гигантските преувеличения на Ст.Заимов, Стамболов, Ил.Драгостинов и други "лъжевоеводи"

Къде има вампири, аз не помня такова нещо?

П.п. Имате ли проблем с Гугъл хром?