Фентъзи и фантастика - 22

Не смятам, че продажбите може да са главна цел на писател. Както и на художник или какъвто и да е човек на изкуството. Даже ми изглежда пошло. Продажбите са главна цел на търговците.

Не мисля, че Геймън няма какво да каже, чела съм му доста разкази и са добри, пък за да е добър един разказ трябва да има добра идея. А от романите примерно "Океанът в края на пътя", "Никога, никъде, никой" много ми харесват. Скандинавска митология не съм чела, ама не ме привлича по някакви причини.
Е Пратчет за мен е гениален и не се опитвам да го сравнявам с никой, защото всеки ще загуби при такова сравнение.

Между другото видяхте ли, че правят втори сезон на Добри Поличби - https://www.ploshtadslaveikov.com/dobri-polichbi-po-gejman-i-pra … et-s-vtori-sezon/
Малко съм със смесени чувства.

Да, няма да го гледам, защото ще е 100% Геймън. На Тери Пратчет съм огромна фенка, но не и на него.

Нова версия на Троянската война и игра за книжката: https://www.facebook.com/izdatelstvo.labyrinth/photos/a.47472884 … 8318322648240729/
Аз не играя, защото не смятам, че женската гледна точка на третостепенна героиня е от голямо значение в тази ситуация (съжалявам, ако някой се почувства засегнат - в днешно време всеки се обижда за нещо, затова се извинявам за всеки случай).

Все пак, ако някой я прочете, да сподели как е

Относно "Евангелието на Локи" съм съгласна с казаното от Нобелов лауреат за реда и хаоса. Само че в тази идея няма нищо ново. Целта на авторката може би е била да реабилитира Локи, т.е. на него такава му е природата и дори и в някакви кратки моменти да иска да е друг, реално не може да надскочи себе си. Ясно е, че не е само той злият гений, останалите богове активно допринасят за общия провал. От друга страна, не виждам защо всички са представени само в най-лошата им светлина. Има ли изобщо някой, който да вярва, че боговете са само някакви благи, мъдри, възвишени същества, а не злобни, завистливи и отмъстителни?
Затова книгата доста ме учуди и помолих за мнение - утвърден автор, а ползва готови герои и сюжет. Реших, че проблемът е в мен и аз нещо не съм разбрала.

А относно печалби и продажби - не знам да има автор, който да не се съобразява с това. Знае се как е в издателския бизнес - имаш срок, в който да напишеш нова книга, и ако не го спазиш, огромни неустойки. Тук се намесват и феновете, особено при поредиците - ако няма следваща част на обявената дата, започват едни съмнения - явно авторът не знае как да продължи, дали ще е добра, дали ще я довърши изобщо и накрая се стига до "Първо да изчакам всички части и тогава ще купувам". Което води до по-ниски печалби, оттам до недоволни издатели и става омагьосан кръг. Отделно се добавят и цели части към сюжетите, защото нещо в момента е модерно и продава. Чудила съм се дали вече утвърдени автори със сериозна фенска маса не могат да си позволят повече свобода, но вероятно не, защото и издателите предлагат приблизително еднакви условия, както и работодателите.

На мен книгата ми е интересна заради митовете, но това с едната гледна точка осакатява историята. Има интересни митове за Один, които според Локи са негови измислици и съответно са пропуснати. Освен това, опитът всички действия на Локи да се свържат в един наратив, все едно всичко е част от негов план, ограбва неговия образ. В оригинал той просто е хаотичен, не мисля, че е възнамерявал да се превърне в генерал на силите на разрушението, но в един момент чашата на търпението му прелива, той импулсивно признава за убийството на Балдер и от там нататък всичко пропада.
Колкото до смъртта на Балдер (в книгата - Балдур), това е интересен и сложен мит, който е обект на изследвания и е породил някои много любопитни хипотези. Една от тях е, че Балдер е бекъп версия на Один, който е знаел, че краят на света е неизбежен. Чрез него той създава бъдещият върховен бог (пак той, но в друга форма), който търпеливо и в безопасност чака рестарта (на всичко) в Подземния свят.

Извинявам се за двойния пост. Дочетох Евангелието на Локи - дадох й 2 звезди в Гудрийдс. Само защото до един момент имаше неща, които ми бяха забавни - ако всичко беше като последната част, щях да дам 1 звезда.

Няма да се увличам много. За финала: това е скандинавският мит за края на света - не се е случил в миналото, а ще се случи (подобно на Армагедон - всяка система от вярвания си има такъв мит, просто сега е модерно митовете да се представят като приказки - т.е. нещо по-долу от библейската митология, затова по филмите, книгите сериалите винаги твърдят, че Рагнарьок вече се е случил). Тогава всички умират (богове, хора - всички), а следващият свят ще бъде управляван от Балдер, както написах в горния коментар.

Всички богове (и особено богините - най-вече Хел и Сигюн) са описани като идиоти и това е обидно (ако бях от скандинавска държава, щях да съм наистина обидена - предполагам, че читателите от там не остават във възторг от тази книга. Дори сериала на Нетфликс, който е тийн и променя толкова много неща, беше по-уважителен).

Накрая в бележките пише, че авторката използва изключително свободна интерпретация на Пророчеството. Според мен, се е справила много зле - 90% от текста са митове, останалото са измислици, но такива, които не разкрасяват историята, не я правят по-интересна, а я забиват в земята. Има опит за реабилитация на Локи, от каквато (според мен) той не се нуждае - само го прави да изглежда наивен и слаб.

Същото беше и в "Рунически знаци" и "Руническа светлина". На мен ми беше забавно, но като ви чета за "Евангелието" определено нямам нужда да чета още една интерпретация на същата тема.

"Американски богове" също съдържа интерпретация на скандинавските митове, не само защото Один е персонаж (Шадоу - сянка, е някаква версия на Балдер, а има и други дребни неща). Не харесвам Гейман, но поне е проявил въображение - в идеята му има повече творчество и е поднесена по-уважително (което, според мен, е важно - много пъти съм го писала в тази тема).

Ако авторите ще преразказват - трябва да е като Стивън Фрай - точен преразказ, като добавеното от него е съвсем малко (и не променя идеята на текста). Знам, коментирали сме, че на някои хора в темата гръцките митове и книгите на Фрай не им харесват, но митовете са такива - тези гадни детайли ги има в оригиналните им версии. Митът за раждането на Афродита не е същият, като митът за раждането на Венера (римските митове се различават от гръцките, въпреки че боговете уж са едни и същи).

П.п. В "Локасена" Локи обижда боговете по по-интересни начини, отколкото в "Евангелието на Локи". Дори обидите са по-пикантни в оригинал

Аз не харесвам интерпретациите на никой от тях. Митовете по принцип са си достатъчно известни и интересни. Отказвам се изобщо от такъв вид произведения вече. Трябва да видя някъде да пробутам книгите на Фрай.
Ако ще е по митове, да е нещо паранормално, ама съвсееем бегло стъпило на митове. Ама съвсем бегло. Даже Пърси Джаксън е много. Нещо като на Шерилин Кениън ми хрумва в момента, абсолютно нищо общо, освен че тук там се появява Артемида и евентуално брат й, но в съвсем друга светлина. Толкоз ми стига.
Митовете в оригинал и толкоз.
Да не говорим как разни чужденци си мислят, че са уловили духа на чужд фолклор. Мечокът и славеят беше толкова безвкусна и скучна...

Интерпретациите се правят освен за пари, защото някои хора си мислят, че на новото поколение е трудно да чете оригиналите. Един вид - за да се събуди интерес към класиката.  Донякъде са прави - ето, децата добиват впечатление за митовете чрез Пърси Джаксън, но не съм сигурна дали това наистина допринася за общата им култура или просто се създава чалга версия на митологията.

Отдавна си бях свалила три книги за Грегор Горноземеца на Сюзан Колинс - чудя се дали сега да не ги прочета... Те май са много детски.

Според мен-чалга култура. Нооо по принцип се задоволяваме с четене на нещо поне от децата, да им се запали някакъв поне интерес.

Като цяло или взимам от библиотека, или свалям от читанката, или чета ревюта и чак тогава си купувам книги, но тази импулсивно я взех за дъщеря ми, впечатлих се от корицата и от резюмето. Е, голяма грешка, нито тя, нито аз успяхме да я прочетем Мисля скоро да опитам и да ѝ дам трети шанс, ама като цяло много глупава покупка се оказа.
По-скоро болдваното, но колкото и да е тъжно, явно има нужда да се поднася по този начин...

На днешният ден през 1929г. е родена Урсула Крьобер Ле Гуин.

Талантлива писателка, но лично на мен Землемория ми действа много депресиращо.

Първата част на цикъла за Землемория е доста свеж. Едно от най-добрите фентъзита, писани някога, бих казал. А следващите... те са за читатели в Балзакова възраст. Или, както казва един приятел, на възраст, когато разбираш какво означава израза "Тъй ш'ий тя..." На по-младите действително могат да се сторят депресиращи.