Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

  • 58 514
  • 642
# 630
В провинцията класовете са много по-малки, и атмосферата много по спокойна. Няма ги стресът, хаосът и шумотевицата на столицата. Според мен едно семейство може да предприеме изместване в дългосрочен план в името на здравето на детето си.
Но всяка професия на родителите позволява, разбира се.
Виж целия пост
# 631
Можех в първи клас да запиша детето в малко частно училище, но сглупих. Реших, че в голям клас ще има повече възможности за приятелства. Е, в малкото училище ходи да наваксва едно лято и учение, и внимание, и приятелства. В голямото общо взето беше фикус, вкъщи учехме след часовете.
Виж целия пост
# 632
Spensa, кой клас е детето ви в момента и как се справя?
Виж целия пост
# 633
Прогимназия е. Не се справя добре /по моите критерии/, отчасти поради неприемането на различното от страна на учители и съученици. Вместо да го подкрепят, гледат да го посмачкат максимално.
Много надарено е детето по някои предмети, по други - пълна скръб, но се борим.
Виж целия пост
# 634
В провинцията класовете са много по-малки, и атмосферата много по спокойна. Няма ги стресът, хаосът и шумотевицата на столицата. Според мен едно семейство може да предприеме изместване в дългосрочен план в името на здравето на детето си.
Но всяка професия на родителите позволява, разбира се.

Бих добавила и че в някои малки населени места детето има много повече свобода и автономност, вместо да е затворено в апартамент в София и за всяко излизане да зависи от родителите си. Воденето на допълнителни занимания, примерно на логопед, не означава висене в задръствания с родителя-шофьор. В София имам чувството, че всичко отнема време, от така ценното време за почивка и занимания с детето.
За който има такава възможност, наистина може да е голяма победа.


Spensa, поздравявам ви за упорството! И у нас е така - в училище присъства, вкъщи вечер учим.
Виж целия пост
# 635
Няма как, ще се борим, пък каквото сабя покаже.

Съседката учи със сина си, който е студент, при това без да има специфични проблеми /поне на мен не са ми известни, взима си изпитите с отлични оценки/. 
При нас проблемът е, че отнема много енергия, а не се вижда прогрес, който да е пропорционален на положените усилия.
Виж целия пост
# 636
Последния месец съесем го е ударил през просото моят син.
По- скоро да идва ваканцията, че да си отдъхнем, че за мен това училище е голям стрес. Как се помага на някого, който не влага и минимални усилия, а демонстрира пълно безразличие?
Виж целия пост
# 637
В провинцията класовете са много по-малки, и атмосферата много по спокойна. Няма ги стресът, хаосът и шумотевицата на столицата. Според мен едно семейство може да предприеме изместване в дългосрочен план в името на здравето на детето си.
Но всяка професия на родителите позволява, разбира се.
В много голяма грешка сте.В малките градове е почти невъзможно да се пребориш със стереотипите на учителките с еееей такъв опит...Мега зле ,застинали са в някакъв отдавна отминал етап от развитието на обществото въобще.
Виж целия пост
# 638
В провинцията класовете са много по-малки, и атмосферата много по спокойна. Няма ги стресът, хаосът и шумотевицата на столицата. Според мен едно семейство може да предприеме изместване в дългосрочен план в името на здравето на детето си.
Но всяка професия на родителите позволява, разбира се.
В много голяма грешка сте.В малките градове е почти невъзможно да се пребориш със стереотипите на учителките с еееей такъв опит...Мега зле ,застинали са в някакъв отдавна отминал етап от развитието на обществото въобще.
Единствено от по-младите кадри е възможно да има друг и съвременен подход.
Виж целия пост
# 639
Някой може ли да препоръча психолог, който да работи с тийнейджъри за СФ? Синът ми е на 14 г. с маркери на дефицит на внимание и засегнати екзекутивни функции. Като цяло в училище се справя прилично, но с надзор от възрастен (изобщо не може да си организира сам времето за учене, когато е ограничено). Завършва седми клас, което беше една кошмарна година.  В допълнение към училищния стрес, се добавя несподелена любов и драма, липса на истински приятели, тотална апатия последните месеци. Той има в допълнение и леко физическо увреждане, което още повече усложнява нещата . Не му пречи особено в ежедневното функциониране, но е достатъчно видимо, че да се чувства различен.
Виж целия пост
# 640
Здравейте,

Със съпруга ми силно подозираме, че големият ни син (5г.) има ADHD. Искаме да разберем как можем да му помогнем, за да е възможно най-пълноценен в бъдеще.

Какви са стъпките към ADHD диагноза в България? Към какви специалисти трябва да се обърнем?

Благодаря Ви.
Виж целия пост
# 641
Здравейте!
В началото на годината звъннах в "Свети Никола" към Александровска болница по повод съмнения за ХАДВ и агресивни прояви на сина ми (6 годишен). Записаха ни в лист на чакащите и след близо 5 месеца получихме обаждане.
Някой  може ли да сподели опит или впечатления от там? Какво да очакваме?

Благодаря!
Виж целия пост
# 642
Здравейте,

Със съпруга ми силно подозираме, че големият ни син (5г.) има ADHD. Искаме да разберем как можем да му помогнем, за да е възможно най-пълноценен в бъдеще.
Какви са стъпките към ADHD диагноза в България? Към какви специалисти трябва да се обърнем?

Благодаря Ви.
Здраавейте, процеса на диагностика е доста сложен и някой психиатър който има няколко теста може да ви подведе. Най- важни сте вие, родителите. Стъпка едно е да се образовате доста по отношение на синдрома. Ако четете свободно английски има доста литература. При деца е различно, защото те може да са предразположени но да развият така наречените екзекютивни функции. Вие сте хората които ще му помогмат в множеството аспекти на детското развитие. Лекарства може, защото е доказано че те могат да променят драстично картината дори само за един ден. Не е необнодимо да се чака със месеци. Образовайте се относно синдрома и така ще успеете.
*Най невинното е да опитате и с интерактивен метроном.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия