Нормално ли е да не иска да живеем самостоятелно?

Не съм съгласна. Този, у чийто родители живеят, му е точно суперудобно, чувства се у дома си, свикнал си е, това са мама и татко, всичко му е на таман. Особено за двама работещи млади със здрави родители, не мога да си представя каква пък точно неволя ги кара да живеят заедно и все на въпросната неволя не й се вижда краят. Такива, дето гледат болен баща/майка, са много малко.
За сингъл по някак го разбирам, ама двойка - не.

Ако не могат да си плащат наема или се спестява за жилище. Няма как да купиш нещо без самоучастие, при това сериозно такова.

Дори и самостоятелни мъже на тази и 30+ възраст не се женят, не съжителстват с постоянна партньорка,
а камо ли да заживеят с жена с чуждо дете. Надъхват се или не знам какво друго, но е масово около мен.
Може би не се влюбват истински.
Да натириш сина си на 21-24 години е задължително. Не само заради него, а и заради себе си.
А да възпиташ момиче да уважава мъжа е също задължително, но и това го няма. От къде да дойде тази любов и взаимност, която да ги кара да искат да са си двамата с бебето. От повърхностни чувства и невъздържано поведение?!
Е, няма как!

Съгласна съм за самоучастието, това дръвце го гриза и аз. Но йе виждам защо е нужно да се навира единият при другия. Ще го/я изпусне, ако не е у майкини му/й ли, какво? Нали се обичат.
Тези, дето са в София на квартира, и те събират някак самоучастие, а не всички са някакви айтита и генерални директори.

Даже и по-рано – когато възникне естествената нужда на младежа да се отдели от родителите си. Обикновено на практика това става след завършване на училище. То е като отбиването от гърда – мине ли се една определена възраст, изтърве ли се моментът, става много по-трудно.
Признавам, на нас – родителите, чиито деца са отишли да учат в друг град или държава – ни е лесно, защото това се получава съвсем естествено. За тези, чиито деца не продължават да учат или учат в същия град, е доста по-сложно. Аз също едва ли бих изритала син студент, при положение че още го издържаме.
Но дете, което вече си е взело хляба в ръцете, работи, получава заплата – наложително е. Колкото и да е ниска заплатата, трябва да се научи да разчита на себе си и да плува в живота. Да има стимул да расте.
Естествено, никой нормален родител няма да откаже помощ според възможностите си. Някои дават пари, други купуват жилища, коли, трети пълнят торбичка с манджи... Кой колкото може. Но знаят, че „птичето“ трябва да отлети.

Тези двамата, нито са непълнолетни, нито закъсали за жилище и пари.

Не е толкова сложно за учещите в същия град. Ако младежите искат и има финансова възможност (защото все пак, наемът се плаща с пари, а не всяко семейство има един-два свободни имота), нещата много бързо се уреждат. Но проблемът май по-скоро е, че родителите не искат да пускат децата си на принципа "защо  да се изнася, не е в друг град, така ще спести пари".
Обаче не съм съгласна за това с вземането на хляма в ръцете и изнасянето. За младежите, които учат в друг град или в чужбина плащат родителите, дори когато младежите работят и учат. Защо за младежите в същия град, работещи и учещи да е задължително те да се издържат сами? Малко работата тук е неравностойна. Не се знае в кое семейство как стаят нещата чисто финансово.

Не е неравностойна никак. Аз говоря за задължително изнасяне като се заженят. Не е задължително да са богати или с по 3 празни наследствени имота, за да го направят, достатъчно е да работят и двамата.

Не знам защо толкова лесно ги смятате нещата, все едно парите не съществуват. Не познавам млади хора, които да си умират да живеят под един покрив с родителите на единия от тях. Дори обратно - готови са да се лишават, само и само да са самостоятелни.

Не искат, е и бъдещия татко..

Разбира се, още повече, че говорим за провинцията. Ама трябва да се стегнете и да сте тандем. Само с мрънкане и дърпане полата на мама…

Всички знаем, как е нормално, но за бъдещия татко ,не е.

Някои сме точно така.
На авторката вече бившият не е.

Невежа съм по отношение на тази фраза... Може ли да помоля за обяснение? Благодаря!

Авторке, както виждаш почти пълният консенсус е, че не е нормално млад, здрав, работещ мъж, който е направил дете, да не иска да живее самостоятелно с майката на детето си и със самото дете. Това обаче важи за мъж, който иска такъв живот и е готов да работи (в по-общ смисъл) за него. По някаква причина твоят човек не е готов за този тип живот и/или не го иска изобщо. Възможно е да си го преценила неправилно и да е инертен на ен-та степен, пълен и безотговорен мързел. Възможно е и да не е бил такъв, но леността на удобния и подсигурен живот да го е докарала да го мързи да направи каквато и да е по-сериозна промяна.

Лично аз не одобрявам обаче надделяването на мързела над обществената и лична отговорност в случая. Смятам, че всеки мъж, който прави дете, трябва да се постарае максимално да му осигури най-доброто. Може да има и други детайли, които не знаем, но от описаното от теб на този заради чиста инертност и мързел не му се занимава да бъде партньор, съпруг, баща... което е много жалко поведение.

Какво ние смятаме и мислим обаче... няма никакво значение. Ако бях на твое място, може би щях да се опитам да говоря с него по същество, по възможност без да го докарваме до скандал. Нещо от типа на: "Виж, досега беше, каквото беше, но нещата вече са МНОГО различни. Ще имаме дете, ще бъдеш биологичен баща. Искаш ли да бъдеш и реален баща, да се опитаме да създадем семейство или не искаш да имаш нищо общо?" Това съвсем накратко. Според твоите думи ми се струва, че и този разговор е излишен с такъв индивид, ако той е точно такъв, какъвто го описваш, но все пак ти си го познаваш най-добре.

Щом си готова да гледаш дете сама, мога само да ти пожелая много късмет и да ти е възможно най-леко. Но просто акълът ми не го побира как може да има толкова безучастни към живота хора, които някак го карат на люшкане по течението, дори когато се случи нещо толкова важно...

Аз бях студентка в същия град, живеех при нашите, в края на първи курс почнах работа. Баща ми плащаше семестрите. Дрехи, аксесоари, телефон (апарат и сметка), излизания, от 20 годишна съм си плащала аз. Ако нямам пари, не излизам, бях си разчела за всеки месец какво имам и като остане празен кламера по-рано, това е. Тогава приятел сериозен нямах. Вече като се запознах с мъжа ми, като решихме, че е нещо сериозно, събрах си багажа и до ден днешен не съм се връщала да живея в бащиния дом. Иначе моите родители го приеха драматично изнасянето и на мен ми беше пълно гърлото с преглътнати сълзи, ама трябва да скъсаш пъпната връв. Затова големи мъже на 25+ хич не ги жаля и оправдавам, че деца могат да правят, а дом не искат да съградят. Поне желание трябва да има, възможности все ще се появят.