МНОГОДЕТНИ МАМИ № 72

  • 46 705
  • 521
# 495
Привет,
При нас беше интензивна година ( а още не е свършила)…
Преди три месеца родих бебе номер 7 и сега имаме вече две момичета 💕
Последните три месеца от бременността изкарах в решаване на матури, но съм доволна от момчето 🤗 Приеха го в туес, но понеже батко му учи там, решихме да сменим и го записахме в ПЧМГ. Засега сме много доволни.
Големият става на 18 години в петък 🥹 Труден пубертет беше ( и все още върви), но усещам как започва да става по-разумен и въздържан. Не смея вече да питам какво ще учи, но последно спомена Конструкция на сгради и ако остане този избор с баща му ще го подкрепим с две ръце.
Останалите са втори, пети клас, един в градината и един тъкмо започна ясла. Бебката при мен си суче 💕
Трудно е, но пълноценно и всеки ден има емоции покрай децата. Не бих променила нищо 🥰
Гледам и да се занимавам с нещо мое, че само домакинска работа не ми е достатъчна 😄 - създавам и снимам рецепти, което често ме натоварва, но изпитвам удовлетвореност, че допринасям за семейния бюджет. Работата е творческа и определено ме зарежда.
Ще си починем една година и започвам с подготовката на каката за седми клас 😀
Виж целия пост
# 496
При нас сме 11 клас с големите, още две години и завършват. Ще видим накъде, че нищо не е сигурно. Имат планове, но трябва да се гледа и финансирането откъде ще дойде. И аз минах преминах през доста труден период подобен на този за който Айла спомена и определено нещата не са такива каквито бяха едно време. Малкият ще е в 3 клас. Учим през уикенда.
Виж целия пост
# 497
janin4eto, честито бебче! Ти си героинята на темата Purple Heart

И моите деца си растат. Големият вече навърши 26 години. Проточи му се малко студентството в Спортния Университет на Кьолн, в момента по Еразъм е един семестър в НСА - София Simple Smile Тоест в България е като чуждестранен студент и е много популярен сред останалите колеги, защото навсякъде им превежда и обяснява. Голямата ми дъщеря учеше във Варна, но след 3 семестъра се отказа и сега е във Велико Търново. Евала на Търновския Университет - общежитията за студенти са като красив нов хотел. С радост я настаних там, даже в стаята ще бъде с най-добрата й приятелка. Имат в стаята трето незаето легло, към което поглеждах с копнеж - прииска ми се да си го застеля и да остана и аз там. Малкият син е на 16, енергоспестяващ е откъм учене, но пък с голямо самочувствие и планове за бъдещето си. Което само по себе си е безценно Simple Smile И най-малката порасна - 4 клас в Училище по изкуствата е. Нямам обаче сили да уча с нея, затова ходи 2 пъти седмично при учителка, която й помага по каквото трябва - математика, английски и т.н.
Виж целия пост
# 498
janin4e, честито и искрено ти се възхищавам!
Признавам си, аз не бих могла и откъм възраст и откъм сили и откъм всичко, но ти си се справила! Помагат ли големите дечица за по-малките?

Значи с Aila и Malinka имаме набори, като ви чета май този набор е така, моя става на 17 декември. Да, труден пубертет и при нас, чакам с нетърпение да изкарва книжка др. година и да ми се маха от главата, че сутрин в колата ми иде не знам какво. То не дуднене, ами тиради...
Виж целия пост
# 499
Вий пъъъккк Simple Smile Че като станат големи да не мислите, че няма пак да са ни на главата Simple Smile) Като дойде някое внуче нали пак към нас ще го запратят
Виж целия пост
# 500
rumka833,  внуче да му се порадвам и да го изведа в парка - супер. Може и на почивка лятото или друга ваканция Simple Smile Ама това хранене, спане, писане на домашни и въобще цялостно отглеждане - раздала съм се вече. Дето се вика, каквото можах - направих, и още го правя. Ама за внуците сили няма да имам. Даже като чета младите родители колко изсквания имат, за да ти поверят внуче - това да яде, онова да не гледа... няма начин да скоча през тоя обръч доброволно. Спокойствие искам и релакс Simple Smile
Виж целия пост
# 501
Моите гледам малкия,помагат,набор 2017 са.
Виж целия пост
# 502
Внуци не знам, не се задават, но да видим, може да се изненадам, реално една приятелка така казваше, като не са ми постоянен ангажимент, проблем няма...Това в кръга на шегата.

Истината е, че при нас основно те помагат- големите. Моята малка 2018, не е толкова малка, нооо затова е егати ината и глезлата. Как ще се научи на нещо с добро не ми е ясно.

За сметка на това ще имаме племеник/племенничка на наша племничка дете. Та ще види бебе от близо, обещава да го гледа, но подозирам, не.
Виж целия пост
# 503
Доста познати около моя набор имат вече внуци. При нас засега няма такива изгледи. Не давам зор, това не са неща, които можеш да изискваш. Навремето като се оженихме, пет години нямахме деца, защото мъжът ми не беше изкарал казармата и бяхме решили първо това да мине, пък после другото. Тогава вече можеше да се отлага до завършване на висшето образование и той до последно нарочно не си взимаше един държавен изпит.Smirk Свекърва ми не спря да натяква, особено пред други хора. Дежурните приказки: "хайде, какво чакате", "младите нещо се ослушват" и т.н. Майка ми нито веднъж не отвори дума, дори когато сме били насаме. Едва когато ѝ съобщихме, че ще има внук, си пролича колко ѝ се е искало. Blue Heart

В действителност грижата не свършва, когато пораснат децата, по-скоро приема друга форма. Вярно, не ги мислиш за ежедневните неща, но преживяваш изборите, грешките, притесненията им. Че и не можеш много да им влияеш, само доколкото позволят. Relaxed Така и трябва да бъде.
Виж целия пост
# 504
А при нас не, само едно семейство са баба и дядо. И в работата като кажа, че е голям все пак на 23 съм го родила него, на подбив ме взимат. А истината е, че като си по- млад по- лесно гледаш деца. Изпитано. Но и аз не питам
Виж целия пост
# 505
Последните близо три години бяха доста трудни в емоционално отношение. Последните два броя (на 2 и на 4) ми разказаха играта. То не беше пищене през деня, пищене през нощта, инат на квадрат, опърничавост до откат. Някои неща си продължават, но е малко по-леко, защото порастват.
Иначе тази година съм със седмокласничка.
Догодина пак. Баткото е на периоди. Ту може да св говори с него, ту - не, ама какво му се върти в главата не се знае. Думите трябва с ченгел да се дърпат от устата.
Виж целия пост
# 506
Ооо, ей сега водим разговор защо на всичко живо се кара средния и вика. Ми дразним го всичко го дразни. Аз чакам край на пуберството, то се усилва. От там се включва малката, тя е и ревнива, защо говоря с него.... Няма златна среда. Казвам си един уикенд някъде, но багажа за два не ми се размята.  Да, трудни години бяха, при мен откъм човешки загуби, а и материални имаме,  но, какво такова.
Виж целия пост
# 507
Ние сме живи, справяме се, с трима тийнове е забавно (7, 9 и 11 клас). Мисля ще оцелеем.
Виж целия пост
# 508
То всеки се справя както може, но не виждам откъм кризата светлина в тунела. За децата какъвто им е късметът
Виж целия пост
# 509
Кризата е на всички нива, да. Децата ще трябва да бъдат много гъвкави и адаптивни, за да се справят, поне моите на това ги уча. Ще умеят и правят много повече от нас.
Започнах да допускам местене от България, което никога досега  не беше ми хрумвало.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия