Пиша тук защото нямам къде деугаде да излея всичко, което ме съкруши последните два дни и да помоля за съвет как да преодолея такава ситуация.
От една година се виждам с мъж, излизаме, приятно ни е заедно, видимо има чувства към мен но винаги отказваше вечерта да остава в моят дом, беше доста потаен но все го отдавах на това да не прибързвам с нещата както се казва бавно но славно... до вчера когато вече просто емоцията ми надделя разплаках се пред него когато ми съобщи, че заминава на почивка за 1 месец и просто го попитах дали има някого. Той ми каза, че има жена и дете и никога няма да ги остави заради мен, а и аз не искам никого да нараня, но въпреки всичко не искал това между нас да свършва. Ами да.. плаках, гърчих се, лошо ми стана, повръщах иии сега съм тук след цяла нощ безсъние .... разбрах много бързо коя е жена му но не мисля да и казвам за нашите взаимоотношения не съм аз човека, който ще разваля семейства. Чувствам се като втора ръка човек, той открито ми каза, че досега винаги аз съм била ощетената и няма да позволи да бъде по друг начин. твърди, че е напълно щастлив просто тя е консервативна в леглото каквото и да означава това ..