Проблемни отношения с майка ми

На 17 се фокусирай върху справянето със собствения си живот. Това е и начинът майка ти да спре да те третира като петгодишна. Ако прекалява с агресията, кажи ѝ да е викала навреме, сега очакваш от нея съвети и толкоз.

Дани, майка ти проектира страховете си върху теб - да не се напиеш, да не забременееш, да не се възползва някой от теб и злоупотреби, да не пострадаш.
Тя познава ли приятелите ти?
Не всички родители са във възторг тинейджърите им да купонясват цяла вечер с хора , които не познават.
Скоро ще си пълнолетна, но магически с цифрата 18 няма да се променят много неща - пак ще учиш , може да работиш, събирай пари ако можеш

Не те познавам  и пиша по принцип.На 17 купоните са интересни, а от личен опит знам, че в компания се приспособяваш към нея.Аз самата запалих цигара на една бригада, беше преди половин век, но оставах изведнъж сама.Всички изчезваха.
Разбрах защо - пушат и  се крият.Аз съм опасна като не го правя ,лесно се става предател, та запалих да съм в кюпа.Една от всичките.
Толкова съм могла да преценявам.
Това , че засега не пушиш и пиеш не е завинаги.
Та мисълта ми е, че ако човек има трайни цели и се стреми към нещо съществено , купоните не са му приоритет. На 19 се завършва средно, имаш плюс минус месеци, но са си две години време с плюс - минуса.
Явно не се стремиш към нещо  сериозно, и не ми излизай с отличен успех примерно ,че той не важи.Важат усилията да се развива човек ,да знае и може,  да прилича поне на личност.Аз не съм имала амбиции, не са ме и подтиквали.
Явно твоята майка се надява.
Консуматорското ни общество издига  леките упражнения  в живота.Кажи на майка си , че нямаш намерения , да не се трепе да те натиска, нищо повече от масата не искаш.
Не вярвам да не те пуска изобщо навън, просто не им стига на младите никога и искат вечен купон.
Но да си знаеш, че един ден нямаш правото да и се тръшнеш на ръцете да ти помага в живота.Не са ме амбицирали, но и не са ми помагали, на чисто сме били.
Казвам го ,защото  освен по лесен живот днес хората си падат и по инфантилно поведение до бели коси - мама им оправя заплетеното в живота, къде ще ходи ,майка(и татко) са родителите, за това са да носят последиците от решенията на децата си.Ама не е така, да знаеш.Нищо не са ти длъжни след като решиш, че си приключила с учението и почнеш да работиш,  ако е и  тоалетни да миеш.
И се знае, че тийновете никога не се разбират с родител, все неразбрани ходят.Като станат родители, чуват със закъснение каквото са им говорили.

Здравей! Имам амбиции, музикант съм, свиря на пиано и пея и допълнително имам планове да уча медицина. Не мога да пуша, защото ще ми навреди на гласа, а имам цели, които знам, че ще постигна. Разбирам майка ми за някои неща, но за повечето не, защото се е вманиачила в това, че ТРЯБВА да се грижи за второто си дете (по-малкото дете в семейството съм). А относно това, което казваш, че може да искам да ми помага, не. Винаги съм била самостоятелна и сама съм се справяла с проблемите си, без да искам помощ, евентуално в краен случай. Благодаря все пак!

Нормално е да искаш да си изживееш младите години, ние нямахме пари, та и да исках рядко ходех някъде. Не мисля, че ще успееш да убедиш майка си, обаче. Хубавата новина е, че щом си намериш работа и се изнесеш ще имаш свободата да правиш каквото си искаш. От теб си зависи кога ще се случи това. Купоните и на 25 (например) са забавни.

Спри да й споделяш с подробности. Така няма как да ти се меси и критикува. Подбирай си приятелите и ги запознай с майка ти. Спазвай си часа за прибиране, ако имаш такъв. Свършвай по някоя работа в къщи, за да е доволна и тя. Покажи й, че си пораснала и може да ти има доверие. Майка ти явно се страхува от живота навън, а и е отговорна за теб пред закона.

Купоните са забавни  и на 65, ако знаете какви купони правят едни баби, вече без задължения  , шапка ще ви падне.
Добре  е, че имаш сериозни мечти.
С добро към майка си подходи, всеки е имал твоите проблеми.Споделяй, обяснявай, дано те разбере, но и да не го направи, не се сърди.Действай , студентите също купонясват. Стигни до там.

Здравей!
Много пъти съм ѝ показвала, че може да ми има доверие, но като че ли, защото съм по-малкото дете, тя го няма. Някак си от малка съм в сянката на по-голямата ми сестра и винаги съм била сравнява с нея, а ние сме доста различни хора. Майка ми познава всичките ми приятели. Не ѝ споделям с подробности отдавна, но при най-малкото нещо, което споделя се почва критика.

Децата ми са почти на твоята възраст. Момчета, на 15.5г и на 19г. Не мога да си представя какво и как споделяш, че отговорът й е само критика, наистина. Опитай се да намериш подход и да поговориш с нея, познаваш я.

Дъщеря ми е на 13, търпи критика за 75% от нещата, които прави. Единствено се старая да обясня защо, "защото така казвам" не е опция откакто стана на пет. Другата ми дъщеря е на 20, през последните три-четири години изобщо не се намесвам в решенията ѝ, не е и имало нещо жизненоважно като рискове, де. Доволна съм, че макар и да е почти независима от мен в момента, все пак винаги търси мнението ми за работа, учене, гадже. В повечето случаи дори се съобразява със съветите ми, хехе.

Аз пък се чудя как да спра да критикувам почти 9-годишното си дете. Опитвам се да се поставя на нейното място и знам, че трябва да спра. Само че като видя неправилна постъпка или думи и не мога да се спра, защото знам че само аз- майка й ще я критикувам - градивно и за добро. Сега ти се постави на мястото на майка си. Като каква се виждаш?

Да не би да си прекалено чувствителна към критика? Скоро имах разговор на тази тема с моето дете, което е малко по-малко. Тя чува критика във всяко нещо, а аз просто се опитвам да помогна. Разбрах, че вече не бива да казвам, например "Много ти е хубаво, а може ли малко бретона на така", защото от мен не се иска да внасям корекции. Тя си знае сама най-добре. От мен се очаква да преминем от разрешителен на уведомителен режим.

Мисля, че ако майка ти знае къде си, с кого и си спазваш вечерния час, би трябвало да те пуска да излизаш. Но я разбирам жената, страх я е. Все още отговаря за тебе.

Ами не е права майка ти, според мен. За съжаление не виждам реално какво можеш да направиш на този етап.

Аз съм майка на седемнадесетгодишна дъщеря. Пробвай така: "Мамо, много е важно за мен да отида на това събиране.(избягвай думата" купон", защото навява мисли за яко пиене и после секс). Дай ми шанс да ти покажа, че съм отговорна. Ще държа телефона си постоянно подръка в случай, че ми се обадиш, и ще се прибера в колкото часа кажеш."

Наблегни на това да ти даде шанс да покажеш колко добре те е възпитала и как държиш на думата си.