Кога връзката е изчерпана?

Като тръгнат на градина, а тя на работа, пак всичко ще е на неин гръб. Той дори не иска да излезе сам на разходка с тях, много оптимистично е да очаква да ги взима и води на градина.

НСЧ, правилно, но тя писа, че е майка домакиня от 5 години и ако има добра работа и заплата, дом където да отиде с децата, това би помогнало много в ситуацията, но имам усещането, че тези неща не са налице.

Особено като тръгнат децата на ясла и градина, а след това на училище по половин ден с големи ваканции, в които не може да ги оставяш сами докато се работи, ще е полезно да има родител у дома..Все пак не май не става въпрос за безотговорен неработещ баща, прекаляващ с алкохол/ наркотици/ агресия, а за отчужден мъж и изнервена жена с малки деца.

Така е. Просто той я е поставил на колене. Не може да започне работа, защото той отказва да гледа децата. Проблемът с ваканции, взимане/водене и т.н. си остава и докато са заедно.
Държи я в зависимост, от която трябва да се измъкне някак. Как, това вече зависи от това има ли близки, които да подадат ръка, докато си стъпи на краката. На мъжа си не може да разчита.
Около пандемията доста бизнеси се пренесоха дистанционно, има по-голям шанс от преди да започне нещо, ако се окаже, че връзката е изчерпана.

Ако нещата не са нетърпимо загубени, аз бих провела няколко разговора и опитала всичко друго, преди да се пристъпи към такава мярка. Тя не пише да има помощ и подкрепа от роднини и не виждам много оптимизъм в ситуацията.
Като поотраснат малко децата и станат за оставяне сами, а и се види накъде водят нещата, да предприема тази стъпка, но преди това не виждам дали ще й е по-лесно ежедневието сам сама с толкова много дини под мишници..

За дистанционната работа. Зависи каква е, на някои работи не можеш физически да отсъстваш през работния ден и това няма да помогне с вземане/ водене на децата и реакция при спешност, които с децата са доста чести.

Просто давам и друга гледна точка, а не веднага развод и се оправяй след това сама, само защото потребителка А и Б са се справили.

Е добре де, значи работел много- не става. Не работи много, задоволил се със някаква службичка за малко пари и съответно малко работа/отговорност- пак не става. Сега ако се очаква такъв от първия тип след като се родят децата автоматично да стане като втория- ми не става така. Може би и там е грешката на много жени, очакват мъжът им да се променя според нуждите и очакванията им. Като си избирате такъв мъж, трябва да се съобразявате с това- работи, изкарва кинти, по-добър стандарт, но и няма да ви държи ръцете докато се грижите за децата. Ако приоритетите са други- вече трябва друг тип мъж.

Анонимен, разкажи на майка си как се чувстваш и я помоли да ти помогне временно докато си стъпиш отново на краката. Ако се съгласи, почни някакви релаксиращи процедури или плуване. Може даже да опиташ и с помощ от психолог.
Като възвърнеш сили, първото е да престанеш с ежедневното готвене. Като се прибере гладният ти мъж, му казваш да поръча храна или че ще ядете сухо. Намали рязко обслужването. Ако нямаш миялна машина, остави съдовете да задръстят мивката. Нека да се поизплаши малко, че на жена му нещо й става. Може и да се стресне.

Аз като жена, която също е сбъркала в младостта си, мога да дам съвет само от моята си позиция. Децата порастват и живота става страхотен. Само трябва да имаш силен характер да издържиш лошото. В един момент всичко се променя като с вълшебна пръчица.

Това няма да промени мъжа й, в такъв, който да удовлетворява емоционалните й нужди. Там се избира внимателно също.
Примирението също не е добра практика, но понякога се налага, особено ако нямаш хубава работа, дом и подкрепа от близки.

Не е лесно да се балансират работа, дом, партньор, деца... Много хора се фокусират върху едно от тези неща, и си мислят, че като го преизпълнят, то ще е достатъчно за да вървят другите. Но не се случва така. Мъже, които теглят кариера и трупат пари, но не се сещат да обърнат внимание на жена си, жени, които след раждането забравят, че мъжът съществува и има нужди... случаи всякакви. Затова е важна комуникацията с парньора, търсенето на общи решения и вземането им заедно, а не всеки за себе си според неговата си перспектива. Тук много се наблегна на внимателното избиране, и наистина много хора пренебрегват притеснителните сигнали и си мислят, че с времео нещата ще се регулират. Но и много хора забравят, че връзката изисква поддръжка, изисква постоянна комуникация, внимание... иначе върви към разпад, а лошите страни бавно завземат цялото ежедневие.

Тя е е писала, че преди децата е работел без почивен ден.
А след децата автоматично всеки отговорен човек се променя. Като е искал деца, ще ги гледа. Доста жени работят, но след работа и перат, и чистят, и готвят, и децата си гледат. Той не е по-слаб и неспособен от тях. Не можеш да очакваш, че ще струпаш всичко на гърба на другия и само ще работиш.
Нейната работа е да ги гледа през деня. Няма детегледачка, чистачка и готвачка, която да издържи на 24/7 работно време. Всеки човек има граница на физическите възможности. Това от една страна. От друга, жив родител, живеещ с децата си, съзнателно да ги лиши грижи е в ущърб на самите деца.

Ох, това с гледането и избора..
Периода на майчинство и баща работещ извънредно е много тежък период. Скапва и двамата родители.
Единия има нужда от емоционалната близост и моменти заедно, другия среща скапана и изнервена жена..Обикновено двамата се чувстват отблъснати и излъгани. Разговор почти е невъзможен - случва се "нападението най-добрата защита"
Минава..ако между всичко това, успеете да намерите моментите, които са ви събрали заедно.

Прави сте всички в нещата, които написахте. Ситуацията има много страни и няма напълно прав и напълно крив, както се казва.

Да, мъжът ми далеч не лежи на дивана. Има собствен бизнес и работи много. Отделно се занимава и с други семейни дела и се получава така, че свободното му време е силно ограничено. Но има и нещо друго - сам си определя ангажиментите и би могъл да си ги подреди, така че например, да отдели един уикенд за нас или само за децата или един късен следобед. Да, вярно е, че и доходът му е по-висок от средния, той ме издържа почти изцяло последните 5 години. Т.е. от материална гледна точка много жени биха искали да са с такъв мъж. Но, какво да ви кажа, всяко нещо си има цена. Проявява тотално неразбиране към работата, която аз върша за семейството. Няма ни най-малка представа как се гледат две малки деца денонощно. Как обикновени неща, като да влезеш в банята или да седнеш да пиеш едно кафе, се оказват трудни за постигане. Как нервите са ти опънати до краен предел заради истерясало дете или невъзможност физически да се справиш с логистиката. И от съседите ме хваща срам, че ме виждат постоянно да мъкна торби с покупки заедно с двете деца и ми отварят врати, помагат ми с торбите. Знам, че периодът на майчинство е труден, но когато имаш мъж, който не оценява какво вършиш, е много тежко. Понякога ми прави забележки за чистотата или нещо друго, свързано с домакинството. Едва ли на някоя жена, изтощена от деня с деца и домкинска работа, ще й е приятно вечерта мъжът й да й прави забележки и да недоволства.

За помощта, майка ми ми помага отвреме навреме и благодарение на това, не съм тотално откачила. Но майка ми работи, така че няма как да е постоянно на мое разположение. Дори предпочитам през това време децата да са с баща си, но през повечето време той е ангажиран, така че нямам избор - обаждам се на нея при нужда и ако е свободна. Хубавото е, че майка ми и баща ми са млади, работят, така че биха ми помогнали финансово при нужда.

Аз далеч не искам мъжът ми да ме издържа, но така се случи заради децата. Имам образование и потенциал за добри доходи, но няма как да стане изведнъж. Ще ми трябва поне 1 година да си стъпя на краката. 5 години гледам деца и съм забравила как живеят нормалните хора. Не знам какво е да имаш време за себе си без деца наоколо.

Истината е, че мъжът ми е авторитарен и често ме подтиска с поведението си. Има голямо самочувствие, а моето постепенно изчезна. Вярно е, че децата растат, пари се изкарват, но характеровите разминавания няма да изчезнат.

Кристина, благодаря за подкрепата. Знам, че след няколко години с децата ще е по-леко, но е трудно като не му виждаш края.

Аз пък искам да кажа, че наскоро се замислям над доста неща и да наистина да се гледа малко дете на 1-2 години си е трудно, но пък колкото и да е трудно искам да се насладя изцяло на моментите с дъщеря ми докато е малка, защото смао един път ще е толкова мъничка и ще се гушка и ще иска да е при мен така. После като тругнат на градина, училище нещата стават напълно различни. Работиш виждаш после детето за няколко часа и така се въртят нещата. Та като ми стане трудно и почна да изтерясвам и аз се замислям за хубавото и се радвам на мъничето ми докато мога.

Това, което описваш са токсични взаимоотношения. НЕ Е нормално. НЕ Е правилно. За съжаление има все още такива индивиди в България. Дори арабите си уважават жените и помагат с отглеждането на децата. Само разни раснали в пещера афгани могат да служат за сравнение.
ММ също много работи. Но никога не си е позволил да ме кара да се чувствам по-малко заслужила или по-малко равна на него.

Аз те разбирам, затова винаги казвам, че жената трябва да е и самостоятелна, за да е спокойна. Мен би ме тръшнало най-много това мъж да ми прави забележка за домакинството... пълен игнор му удари.

После жените си мечтаели за финансово стабилен мъж. Ако е вечно отсъстващ - за какво ти е накрая? Сама с децата, понеже той е много велик.

Приеми, че сега нещата са временни, не се вторачвай. Заделяй си пари, щом дава. Мисли занапред как да работиш и какво. Ще се подредят нещата.