Кога връзката е изчерпана?

Защо той работи толкова много, ако не може да отмени жена си лично или с платен труд в поне част от основните ежедневни дейности? Това е въпросът.

За да имат пълен хладилник и жилище? Това не оправдава вечни отсъсттвия и коментари как към домакинството.

Както вече казах, ММ много работи. С първото дете, постът му беше да менаджира 5 екипа в 5 различни градове. Правеше 1000км на седмица. Денят му почваше в 5 сутринта. Никога не ме е оставил сама на "фронта". Когато работеше от нашия град, вместо да обядва с колегите, идваше до вкъщи и заедно разхождахме бебето. Готвеше, пазареше и къпеше сина си почти наравно с мен. Само чистенето и правенето на пюрета беше по-скоро мое задължение. Когато Монстърчето стана на 6-7 месеца почна да ми говори, че ще е хубаво да имам помощ в детегледането. В началото не исках, но той настоя с думите, че му е мъчно да ме гледа така уморена. И когато то стана на 10 месеца, тръгна 2 дена на ясла. В тези дни си почивах, поспивах, ходих на спорт...
Сега с две деца и въпреки, че работата му е още по-отговорна, никога не се чувствам изоставена в битовизмите. Така, че има мъже и МЪЖЕ.

Да ѝ дадем освен орден Стара планина, че е с две породени деца и си оправя дома? Мога да идвам в темите и да коментирам, когато и при каквито условия аз преценя. Темата тръгна от една жена, на която мъжът ѝ отказва чистачка и ти си прехвърли негативното мнение върху друг мъж, който заедно с жена си е решил да нямат такава.

Който мъж се похвали, че чистачката се е почесвала, а жена му я изгонила. Е как да не му отвърне човек! И аз ще си коментирам каквото и както искам.

Аз имам свое мнение за всички мъже, които отказват чистачка, когато жената е поискала. Също и за тези, които омаловажават този труд и го смятат за "почесване".

Като се сблъскаш с определен брой чистачки, тогава се възмущавай. За 6 месеца сменяме трета на работа, защото точно това правят - почесват се и се скатават, но си чакат парите иначе. Предишната ми работа също беше свързана с директно наблюдение върху чистачки, от 5 една си вършеше работата, другите се чудеха къде да се скрият да не работят.

Това е наета от фирмата ви чистачка - не от теб. Като почнеш да си наемаш вкъщи, ще си ги прецениш. Сега ти ли си им надзирател или какво?

Моля ви, престанете с този спам. Има цяла тема за домашните услуги - бял и черен списък.

Да, по темата исках да кажа, че е добре мъжът да се вслушва и да помисля как се чувства жена му. Добре ли е, здрава ли е, изморена ли е - това е от основно значение. Също и ако той работи много, да се запита защо работи накрая? Кое му е приоритет и кое е наистина важно за семейството.

Разбира се, важно е отношението. Нямам против да плащам за чистачка, ако е било необходимо и жена ми го е искала. Нито пък и мрънкам, че не е почистено или сготвено. Казвам и да си цени времето и да не се престарава, ако не е сготвено нищо не ми пречи вечер като се прибирам да взема нещо готово или от магазина. За другото, мен също ми тежи, гледам снимки от когато децата бяха на по 2-3-4 години, мен все ме е нямало и ми е много болно. За щастие мога да кажа, че имам здрава връзка с тях, въпреки малкото прекарвано време, но знам, че онези години няма да се върнат. За напред съм решил някои промени, точно в тази насока- повече време за семейството.

Замислих се, другите жени как оцеляват,с работа, деца, без помощ в домакинството, а успяват и да намерят време за себе си.
Знаех си,че съм свръх жена.

Имат майки и мъже. Обикновено поне някой помага и участва в нещо от тези дейности заедно с тях. Ежедневно срещам около мен страшно много баби, а и дядовци, повели навън внучета. Това си е помощ и отмяна. Например.

То идеята не е само да оцелееш, а и да живееш без да си във вечна преумора, нали?

Може би мъжете им се включват активно във всичко това, а не се правят на великите бизнесмени или да стоят на дивана...

Анонимен, живяла съм го точно твоя живот, само че при нас аз изкарвам парите, а майка му и той гледаха повече децата. Но авторитаризмът и мачкането бяха на лице.
В момента децата са на 14 и почти 7 години и животът ми е песен. Ако пак питате за пари: когато децата бяха малки не изкарвах толкова, колкото да наема детегледачка, с моята професия парите идват с опита, а просто няма как да си на двайсет години с висше образование и десет години стаж по специалността.
Аз се радвам, че издържах. В семейството ни не е имало скандали, бой, изневери, но страшен битовизъм до степен на черна дупка.
Преди много години се бях влюбила в един колега, но той не искаше да имаме връзка, защото бях с дете. Десет години по -късно се събра с жена с дете, явно видя , че няма друг шанс.
Аз лично не искам да си прекарам абсолютно целия живот съвсем сама с децата, и съвети за развод не давам. Не вярвам да срещна ( говоря само и единствено за себе си) мъж, с когото мога да имам някакви нормални взаимоотношения, основани на споделено партньорство. Ако все пак се разведа ( за себе си говоря, моля сега някоя дама да не ми обяснява колко съм в грешка, познавам се добре на41 години съм), то трябва да съм абсолютно съвсем сама до края на живота си. Дори и на едно кино няма да има с кой да отида. Това мен лично винаги ме е спирало за развод. Все пак сме създали едни деца, имаме дом, някак можем да се нагодим един към друг. Просто ти давам моята гледна точка. Децата обаче порастват и живота може да бъде прекрасен, стига да се съхраниш психически за всички хубави моменти, които те чакат от тук насетне. Според мен най-тежкото е минало.

Изрично подчертах, без помощ в домакинството. Моят мъж не знае как се включва пералня или прахосмукачка. Вероятно се страхува от токов удар. Вече отдавна спрях да се впечатлявам. Колкото и колко успявам, толкова. Важното е една жена да намери удоволствие за себе си, да изглежда добре и да не се вживява толкова в битовизми.

Ами ето, твоят случай няма нищо общо със случая на анонимната, с изключение на това, че и ти и мъжът й работите много. Ти имаш отношение към жена си, влизаш й в положението, търсиш вариант, когато има нужда... изобщо, правиш това, което е необходимо в една трудна ситуация, и осъзнаваш негативите от нея. Ако и мъжът на авторката се държеше така, нямаше да има повод за тема.