Въпрос за имот със запазено пожизнено право

Можеш да го припишеш на сина си без проблем, но заедно с тежестта (пожизнено право на ползване на имота). Тоест деюре синът ти ще стане собственик, но няма да може да ползва имота, защото бабата е дефакто собственик и може да прави в него каквото си иска докато е жива.

Благодаря Ви!

Разбира се, че можете да се разпоредите с имота си както ви е писала Черна станция по-горе. С нотариуса ще се консултирате и евентуално ако имате и други лица ( деца, съпруг итн.), които биха могли да имат запазена наследствена част. Ако не тайна и синът ви е единствен наследник, бихте ли споделили защо го правите. На мен ми се въртят разни неща в главата. Ако е неудобно, не отговаряйте и приемете извинения.

Лични причини, благодаря Ви много за отговора.
Бъдете здрави!

има вариант и майка ви да се откаже от правото на ползване  и след това да го продадете на сина си.

Тук доста подробно е обяснена същността на правото за ползване:
http://notarius-tutrakan.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0% … 0%BF%D0%BE%D0%BB/
ПОмислете как да прехвърлите апартамента на сина си, в случай че има други потенциални наследници. Дарение не е най-удачния начин.

Ако майка Ви не желае изрично да се откаже от правото на ползване,на който и да го прехвърлите,то си остава.Отказът става с изявено намерение пред нотариус,като ви е необходим и документът,с който правото на ползване е учредено.Така да се каже,единият акт обезсилва другия.Ако майка Ви не иска да се откаже от правото на ползване,то си остава до нейната смърт.До тогава тя може да живее в жилището,в една част от него.

В този ред на мисли, въпрос малко встрани от първоначалния:

Лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване, ексклузивен ползвател ли е на имота? Формалният собственик има ли също право да го ползва? И ако да, в какво съотношение са двете? Защото в този случай двамата се явяват де факто съсобственици, само дето при истинска съсобственост тя е изразена в дялови части, а в случая единия е 100% собственик, но не е 100% ползвател.

Ползвателят е все едно собственик по отношение на ползването - всичкото си е за него. Друг може да живее там само на добрата воля на ползвателя.

Добре де, а баш-собственика не е ли също ползвател?
Ако са съсобственици с идеални части, единия не може да изгони другия, и това никак не е въпрос на добра воля, а на конституционно право...

Тук няма никакви идеални части. По някакви свои причини собственикът се е съгласил на такава тежест върху апартамента. Ако не му харесва, да не се е съгласявал. Ама най-често се съгласява с кеф, защото му приписват имот. А защо го приписват с право на ползване? Ами за да не може новият собственик да изхвърли стария на улицата.
И да, юридическият собственик не е ползвател, а може само да гледа отстрани. То и ако е дал под наем имота пак не може да си го ползва, нали? И не намесвай конституцията тук, няма нищо общо. Това са си частноправни въпроси.

Ох, Станция, не знам аз ли толкова неразбираемо се изразявам или какво...

Разбрах много добре, че не става дума за идеални части, а за един който е 100% собственик и друг, който има учредено право на ползване. Аналогията с идеалните части беше, че ако си съсобственик (мисля че дори няма значение с какъв точно дял!), другия съсобственик не може да те изгони, защото колкото единия е собственик, толкова и другия.  Та затова ми се вижда странно когато си 100% собственик, а другия е 0% собственик, да може да те гони от имота ти. Той правото на ползване нека си го има, но това не значи, че собственикът няма право на ползване...

Конституцията я намесих, защото там пише, че частната собственост е неприкосновена. Останалите детайли кой кога какво може и не може са от гражданско и вещно право, да.

Аналогията ти е грешна, казах ти. Правилната аналогия е с апартамент под наем - твой си е, но нямаш право да го ползваш. Не можеш и да развалиш договора.  Както докато важи договорът за наем ти нямаш работа в жилището, така и при право на ползване докато е жив ползвателят ти нямаш права да ползваш имота. Замисли се - какво е това право на ползване, ако някой друг може да ти се натресе вътре??? Не ти ли звучи идиотско.

Четеш конституцията като дявола евангелието. Никой не ти конфискува собствеността, нали? Обаче ти сама си дала право на ползване (или предишен собственик го е дал) и го е направил доброволно и се е подписал. Какви претенции имаш? Вероятно това ползване ти е като камъче в обувката и те мъчи, ама е така по закон - ще чакаш да си изживее дните ползвателят.

Аналогията с наем пак не е коректна, защото договор за наем с повечко желание се разваля много по-лесно отколкото учредено право/тежест.

Но разбрах какво имаш предвид, мерси.
Въпреки това никак не е очевидно, че "право на ползване" означава да си единствен ползвател. Означава само, че не могат да те изгонят, но не и че ти можеш да гониш друг - еле пък собственика.

защо трябва да се гонят, обикновено двамата се познават и не пречи да го ползват съвместно

Сетих се за това възражение и уточних, че приликата с наем е при условие, че наемът не може да бъде прекратен.

А за останалото - ако собственикът може да се разпорежда с имота то за какво право на ползване говорим?

http://notarius-tutrakan.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0% … 0%BF%D0%BE%D0%BB/

http://www.kirilanev.eu/blog/20-pravo-na-polzvane

Не знам какъв точно е договора, но юридически само ползвателят има право на ползване и има право да не допуска собственика в имота. Т.е., собственикът не може да ползва имота освен ако ползвателя не му позволи. Морална страна не коментирам.

Собственика влиза във владение след смърта на ползвателя.Докато ползвателя е жив,собственика няма никакви права.Ползвателя може да прави вътре каквото си иска-да преустройва,ремонтира,да съжителства с когото си иска,да гледа животни и др.Данъка се плаща от ПОЛЗВАТЕЛЯ,не от собственика.

Любопитно, мислех че собственикът поне данъци плаща 😁 един кеф му остана на човека, те и това му отнемат...

Питам се тогава каква е разликата между собсвеник = А и ползвател = Б, и собственик = Б и той завещава имота на А?
Или ако А е единствен наследник на Б, тогава дали ще налседи имота по нормалния ред, или ще бъде собственик, но не ползвател... не виждам много разлика.

Не участват други евентуални наследници, имотът остава само за собственика. Ако е сигурно, че няма други наследници, май е едно и също.

Не може да прави каквото си иска. Длъжен е да го поддържа във вида по време на договора. Нито има право да го остави да се руши, нито да прави основни ремонти с промяна в помещенията.

Ако собственикът има един наследник е все едно дали ще го завещае, дали нищо няма да прави или ще го прехвърли с право на ползване. Поне според лаик като мен. Обаче ако собственикът не харесва своя наследник, тогава може да продаде на външен човек като си запази правото на ползване. И понеже е продажба, наследникът нищо не може да направи.

Имаш апартамент,можеш да правиш с него каквото си искаш-да го даряваш, продаваш и др.Ако умреш без да си правил нищо с него остава на наследниците,ако са повече от един.Ако го продадеш с право на ползване,собственик е който го е купил и другите наследници не могат да претендират за нищо.Покупко продажбата не може да се развали,но си го ползваш докато си жив.Прави се по този начин,когато искаш апартамента да остане само на един човек и ти да си сигурен,че след като му го прехвърлиш няма да те изгони.Или да си сигурен,че като остарееш,няма да оглупееш и някой да те излъжи да му го прехвърлиш.

Момичета, благодаря ви за отговорите.
Ще опиша случая отново, надявам се на по разбираеми отговори за мен, с по-простички думи, тъй като не съм юридическо лице и не са ми понятни доста думи:
 
Собственица съм на апартамент, с покупко-продажба придобивам имота от майка ми, като тя си запазва пожизненото право на ползване до живот!
С майка ми сме в прекрасни отношения, живеем заедно в имота.
Мисълта ми е, в сегашното положение как и дали мога да прехвърля  апартамента с гледане на сина ми?

Ми можеш, но той не може да изгони майка ти, нито да го дава под наем, нито да има каквато и да е полза докато тя е жива. Точно както после трябва пък да гледа теб. Изобщо натрупват му се две тежести на момчето и не може да отиде в чужбина например (освен да те носи и теб). Не знам защо му е да иска това.

Разликата между двете тежести е, че ти нямаш други задължения към майка си,  освен да я оставиш да си живее в имота, докато задълженията на сина ти са доста обтекаеми - трябва да те гледа (някъде си и някак си) и да ти плаща издръжка (някаква) за неопределено време докато си жива. Тоест теб той на теория може да те гледа и в някое мазе, а да си ползва имота, но му тежиш непрестанно с грижите, докато майка ти на теб на практика не ти тежи с нищо.

Само не разбирам защо продължаваш да питаш тук, а не ходиш при адвокат. Особено в твоя случай е много критично как ще се опишат задълженията за гледане и издръжка.

Ако имаш други наследници,след смъртта ти могат да оспорят и да искат дял.Ако не си доволна от гледането и ти можеш да развалиш прехвърлянето и да го препишеш на друг.Докато майка ти не може да развали покупко продажбата.

Не искам да hijack-вам пак темата, но как точно се описва момента с "гледането"? Какво точно е включено в тази "услуга", за какъв период от време и какво се случва, ако "доставчикът" на услугата (в случая синът) спре да я извършва.

И генерално, сделката "имот срещу гледане" някакъв специално описан в закона сценарий ли е, или можеш да прехвърлиш имот на друг човек с произволно дефинирани условия и задължения? Примерно да учи в еди кой си университет, или да работи еди какво си (измислям си...). Т.е. гледането е просто специален случай...

Има го в закона и е описано, ама не е съвсем ясно дефинирано по закон. Значи остава въпрос на договор. И при неизпълнение може да се развали, като всеки договор. Това е по-мътна работа, докато другия случай с правото на ползване е съвсем ясен.

Трябва да му задоволяваш всички прищевки,в противен случай разваля договора и не получаваш нищо.

Е то така и да му задоволиш прищевките, пак може да каже, че не е доволен и да развали. После иди доказвай, че си задоволявал...

Ако наистина това е изрично описан в закона сценарий, с какъв акъл е правено това, не знам. И от кое време е тоя регламент, види ми се някъде от 50-те години, ако не и от царско време...

Точно.

Абе, среща се доста често, явно сигурно е отработено някак си. нямам опит. Сигурно не е толкова лесно да се разтрогне - съдебна процедура, доказване, свидетели...

За кое се отнася това по-конкретно?

Станция, то може да не е лесно да се развали, ама искам да кажа, че самата концепция да дадеш на децата имот, за да те гледат, е отживелица вече. Айде ако е земеделска земя или друг вид "страничен" имот, някак по става (макар че не знам дали за нея пък изобщо е възможна тая законова процедура), но за жилищен имот такава сделка е лоша за децата по ред причини. Едните ти ги каза вече, че ги ограничава географски в собсвеното им развитие (университет, работа, кариера), другото е, че ти ако си младо семейство не можеш да си планираш живота според това кога майка ти или друг роднина, когото гледаш, ще почине. От една страна не се знае кога ще стане, и от друга, по-важно, някак си не е морално според мене да чакаш твой близък да умре, за да се нанесеш на негово място. С какво чувство ще живееш после в това жилище, не ми е ясно. И трето, такъв имот обикновено е на 50+ години, така че ти като го наследиш, той вече е в състояние поне за основен ремонт, ако не и за тотална реконструкция. Т.е. трябва да налееш пари колкото за половин ново жилище, за да се приведе във вид като за ежедневно ползване.

Та затова казвам, че това трябва да е възникнало като идея в закона още по царско време, пък после колко пъти е преработвано е друг въпрос...

Разваля се от раз.Няма съд,няма свидетели.А след смърта и други наследници могат да го оспорят.Тогава е по съдебен път.Това е ангажимент,без 100% сигурност,че имота ще остане на теб.И не всички възрастни живеят в стари панелки,има и такива,които  се ширят в 100-150 кв. ново строителство или са с по няколко имота.

Във втория въпрос на авторката видях, че тя говори за две различни неща. Едното е вещното право на ползване. Другото е прехвърляне на имот срещу договор за издръжка и гледане.

Правото на собственост включва в себе си три правомощия-право да се разпореждаш /да продаваш, даряваш и т.н имота/, право да владееш и право да ползваш.

При учредено вещно право на ползване, собственикът притежава т.нар.гола собственост - тоест само правото да се разпорежда с имот. Другите две правомощия са в ползвателя.

Ако авторката иска да прехвърли този имот, който е с вещна тежест-вещното право на ползване за бабата, то тя може да го прехвърли на когото си иска. Няма пречка и забрана за това. Имотът ще върви обаче заедно с бабата, няма как.

Ако иска да го даде на сина си срещу задължение за издръжка и гледане - кого точно сина ще гледа, не разбрах? Майката, или бабата?
Защото същността на договора за издръжка и гледане е малко по различна. Х получава имот срещу задължението да гледа прехвърлителя. Тук прехвърлител ще е авторката/майката, значи нея трябва да гледа новия собственик.

според мен ще гледа майка си по договора за издръжка и гледане, а баба му ще ползва имота пожизнено защото това и право се е прехвърлило, заедно с имота. Но синът не е задължен да гледа и баба си.

Благодаря за мнението Ви! 64076 date=1628153816]
според мен ще гледа майка си по договора за издръжка и гледане, а баба му ще ползва имота пожизнено защото това и право се е прехвърлило, заедно с имота. Но синът не е задължен да гледа и баба си.
[/quote]

Тц, тц, тц, като е толкова лоша такава сделка за децата, просто не я сключват, и един ден делят имота с другите наследници. Макар че тогава въпросният имот може вече да не е част от наследствената маса, а да е прехвърлен на някой друг, който не е бил чак толкова притеснен, че не може да планира живота си, и че ще прави ремонт. Прекалено меркантилно ми звучи, съжаляеам.

Ъм, кое точно е меркантилно в това, което аз казах? Точно обратното - твоята хипотеза е меркантилна.
Аз бих гледал родителите си заради това, че са ми родители, а не защото са ми прехвърлили един или друг имот. Ако разчитам на тоя имот да си уредя живота, би било много жалко. Отговорност на всеки човек е като навърши пълнолетие да си вземе живота в ръце, да се стяга в кръста и да види какво ще направи от себе си. И да си подреди нещата (и материално, и семейно, и във всякакъв друг смисъл) със собствени сили, а не разчитайки на нещо паднало даром. В този смисъл наследството е нещо, което в някакъв момент ти идва бонус, но не е редно нито да го чакаш да дойде, нито да разчиташ на него за нещо.

Не виждам по какъв начин това е меркантилно, а пък да гледаш бабата мислейки си всеки ден кога ще почине, за да й пригепцаш къщата, не е.

Просто е, не сключваш такава сделка. Но и нямаш претенции, ако родителите решат да си прехвърлят собствеността на друг, който няма проблем "да си планира живота" 🙂

Разбира се, никъде не съм казал, че някой ме задължава да сключвам сделка "имот срещу гледане". Просто споделих, че според мен самата идея така, както е заложена в закона, отразява житейски представи от едни други времена, които са поне 100 години назад.
Мисля, че много ясно казах в предния пост как виждам нещата, за да внушаваш, че съм имал "претенции".

Всъщност бих отишъл една стъпка по-далеч - според мен самата концепция за наследство е изначално грешна. В природата всяко същество като се роди, започва от нулата и със собствени сили се бори за място под слънцето. Доколко ще успее или не, зависи от неговите собствени качества, а не какво ще "наследи" от майка си и баща си. Не виждам защо при хората да е разично - човек на тоя свят гол се ражда и гол умира, важното е какво ще направи и постигне докато е жив. Всичко останало е вятър и мъгла, особено пък какво и дали е получил като наследство.

О, това не е съвсем така, най-вече при социалните животни. Сега се сещам, че при хиените и някои маймуни децата на алфа индивидите наследяват статуса им, докато деца на нискостоящи в йерархията не могат да се издигнат. При косатките малките наследяват цялото ноу-хау на стадото - ловни умения, какво се яде и прочее. Не го измислят сами. А и в съвсем глобален план смисълът на живота е наследството - да предадеш своите гени на поколението и да им осигуриш максимален шанс да оцелеят и да ги предат по-нататък на свой ред. Е, наследството на активи при хората е същото - подобрява шансовете на поколението да се справят добре в живота и да отгледат следващо поколение.

И с наследство, всеки се бори за място под слънцето. И без наследство, пак няма равен старт. Един е по-приспособим, друг по-силен, трети по-умен.
Все пак съграждаме някакви материални блага. Всеки да си строи колиба, и като умре, да се разрушава и строи нова? Няма как да мине, без някой да ползва вече съграденото.

Дискусията стана малко философска на тема "смисълът на живота", което както е известно е въпрос без универсален отговор, и всеки си го разбира субективно по свой начин (и често пъти както му изнася според ситуацията). Но да поясня 2 неща, тъй като явно съм бил разбран тотално грешно:

Под наследство през цялото време имам предвид материалното наследство, и по-конкретно такова в недвижимости, тъй като това е темата на форума тук. Наследството на гени разбира се е фундаментално за съществуването изобщо на живот на планатата. Точно на него, и на стремежа на всеки индивид да предаде гените си напред в поколенията, се базира еволюцията. Това по никакъв начин не го поставям под въпрос, би било тъпо. Същото е и с предаване на знания и умения - естествено, че всеки родител ще иска предаде уменията си на децата си, за да им осигури по-добри шансове в живота (и по този начин по-добри шансове за гените си). А предаването на знания и информация е абсолютно необходимо за развитието на човечеството като цяло, иначе още щяхме да откриваме колелото отново и отново.

И понеже стана дума за "равен старт" - има огромна разлика между равен старт и "всички сме равни". Естествено, че не сме равни и това е добре, защото ако бяхме нямаше да има еволюция. Равен старт означава всички да започват при равни условия и оттам насетне който каквото постигне, всеки според силите и уменията си (собствените!). В едно състезание по бягане, не всички са еднакво бързи - ако бяха, нямаше да има смисъл от състезанието. Но е добре да започват от едно и също място, а не един да стартира от средата на пистата - в тоя случай пак няма смисъл от състезание.

А предаването на материални активи също повишава шансовете на поколението, не е ли така? Дори може би е по-ефективно от знанията и уменията. А нали целта е ТВОИТЕ гени да просперират, а не да има равен старт с чуждите гени.

Дали повишава шансовете?
Материалното наследство ти дава преднина спрямо останалите, но по никакъв начин не повишава твоята способност да си успешен и да постигнеш нещо, т.е. да надградиш над това, което си получил. Един спортист, който стартира от средата на пистата, изобщо не е казано, че бяга по-бързо от останалите. Дори е твърде вероятно да е много по-бавен, защото не му се налага да бърза. И при едно истинско състезание е много възможно точно той да остане последен.

По същия начин е и с наследството - този, който винаги е имал, без да се бори, често се оказва, че не може да изработи със собствени сили дори това, което е получил даром, камо ли да надгради над него, просто защото никога не му се е налагало.

Да, на теория, ако имаш правилната нагласа, мотивация и умения, и успееш да използваш наследеното ПЛЮС да дадеш максимума от себе си - тогава може да дръпнеш много напред. Но това се случва много, много рядко.

Може да се обобщи така: повечето богати хора са наследствено богати, но повечето успешни хора са self made. Надявам се правиш разлика между успееш и богат.

От гледна точка на просперитета на наследниците важното е да са богати, а не да са успешни. Тоест важно е на кой етаж си, а не колко етажа си изкачил - ако си се родил на стотния етаж и си останеш там пак си по-високо от някой, родил се на десетия и изкачил се до петдесетия, нали? 
И не е вярно, че било много рядко, колко много богаташи са потомствени и не им е зле на целия им род, докато на успешния какво? Само той е добре. И ако не си остави наследството на децата те пак няма да са с предимство.

Ама няма смисъл от този спор - ти недей да оставяш нищо на децата, а аз (ако ми остане) ще оставя.

Станция, аз не споря, просто споделям гледна точка.

Ако за теб целта е да си богат(а), тогава разбира се, че наследството има значение. За мен не е така - парите са мерило за постижение, те са следствие от него, но не са цел. Те са страничен ефект. Положителен такъв, но все пак страничен.

И да, между другото съвсем сериозно обмислям да не оставям наследство. Има още доста време (надявам се...) докато тая тема дойде сериозно на дневен ред, и дотогава може да съм на коренно различен акъл, а може и да не ми е останал никакъв акъл.... Но ако трябва от днешна гледна точка да правя избор, би бил този - възпитание първите 7-10 години, стабилно образование до 18-19г и после всеки да си обира партакешите и каквото сабя покаже.

Целта не е богатство, а конкурентно предимство за наследниците. Богатството е само средство за постигане на целта.

18-19 годишна възраст е твърде ниска за да е получено (завършено) стабилно образование.

Хм, буквално в предния пост каза точно обратното:Както и да е, няма да се заяждаме, разни хора - разни идеали.

Що се отнася до образованието, разбира се че не се изчерпва до 18-19г. Казвам, че това е диапазона, в който виждам нещата като своя отговорност и съответно ще помагам с каквото мога. Оттам насетне всеки си има глава и си решава как да си подреди живота. Ако иска да продава дюнери цял живот, ако иска да си избира университет по света където реши, ако иска да става космонавт и да се заселва на Марс (предполагам дотогава ще е възможно).

Не казвам, че ще ми е все едно какъв избор ще направи, но това е отделен житейски път на всеки човек, в който нямам право да се меся и да давам наклон кое как да става.

Taка звучи, защото се опитах да ползвам твоя пример с твоята лексика. От контекста се вижда, че под "успешен" ти имаше предвид конкретно човек, постигнал нещо със собствени усилия. А аз ти казах, че медал на олимпиадата дават на първия, а не на този, направил най-голям напредък спрямо началното си положение. И ако някой има предимство изначално това помага.

Слаши, въпросът беше как стоят нещата юридически. Останалото е фентъзи, в което даже ти няма да искаш да участваш.