Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 39

На бала си бях 57кг, през 20-те си години бях 51-52, през 30-те 54, сега 40-те съм на кг от ученическите години. При мен има елемент ген, родата на баща ми почти всички са/бяха слаби, но и другото е, че като съм притеснена или нервна, не мога да сложа хапка в уста. Това емоционално хранене не го разбирам и при мен е точно обратното, но въпреки това, мсиля, че склонността да трупаш на тегло е генетично, а способността да се трупат излишни килограми е и нещо като защитен механизъм, който при мен не се задейства и за това пострадах в друго отношение в следствие на ИР.

Миоки, не е задължително да не можеш да ядеш по емоционални причини. При мен лошото е, че винаги ме е избивало или в едната крайност, или в другата...или двете едно след друго...Като добавиш и години на диетуване и липсата на чувство за ситост...Ако съм притеснена за здравословен проблем на близък най-често отслабвам. Но друг тип емоционални проблеми ми отключват не глад, а желание нещо да се гризка, да запълнят някаква празнина (абсолютно съм осъзнавала, че не съм била гладна)...Но съм имала емоционални травми още в детска възраст, несигурност и уплаха и явно оттам е останал навикът...Някои хора примерно си гризят ноктите вместо да ядат, други пушат и т. н. Мога да кажа, че преди години пълнеех, но и отслабвах много лесно. Винаги съм била склонна да се самообвинявам, че съм лакома- именно защото глад нямаше и ядях по навик, защото трябва, защото храната е вкусна, но не знаех кога реално съм се нахранила. Общо взето, изяждах това което ми беше в чинията...Но откакто се започна с ИР е съвсем, ама съвсем различно. 2+2 вече не е равно на 4. 🙄 Хубавото е, че откакто минах на режим започнах много ясно да усещам кога съм се нахранила. Даже и понякога да хапна нещо извън режима, пак усещам, че съм нахранена и не е нужно да изяждам всичко в чинията. 🙂
Напълняването дали е само до ген- не знам. Може би склонността да се трупа тегло на определени места....Мисля си обаче, че храната която се яде е по-определяща.

А диастаза може ли от напълняване да се получи?

Сега видях, банани нямам

Долче, под генетично имах предвид дали тялото е склонно да трупа мазнини, за да тушира вредните ефекти от яденето на неподходящи храни. Да кажем двама човека, ядящи едно и също - единия склонен да трупа, другия не.
Баща ми яде редовно сладка, тахан халва, хляб и си слага захар на плодовете, а е кльощав. Майка не ядеше захар, хранеше се с малко плодове и се стараеше да хапва по-малко и по-здравословно, а беше дебела и с времето разви диабет. Баща ми диабет няма, но и двамата претърпяха инсулти, а на баща ми и стенд му сложиха наскоро. Едно домакинство от 45 години и ядящи сравнително едно и също като диета.

Аз съм имала съм и други интересни периоди на хранене. По едно време карах на кафе, студен чай и слънчогледови семки - като папагал бях.

При напълняването, особено тежък обезитет има и генетичен компонент, който не винаги може да бъде преодолян с диета. В 90% от случаите някаква диета помага. Ако майката е имала диабет и висока КЗ през бременността, плодът развива повече клетки, които секретират инсулин и става склонен към хиперинсулинемия. Ако е недояждала и е имала ниска КЗ е обратното.

На абитуриентския си бал и на сватбата бях почти прасе. Е, не прасе, ама почти 60 кила. Имах, обаче тъничка талия. Няколко пъти в живота си съм качвала кила - като идех като дете при баба и дядо ваканциите, преди абитуриентския, защото четях за матури и изпити, като пристигнах в Англия, през втората бременност и като направих ИР. С талията съм имала проблем само като направих ИР. В останалите периоди даже се харесвах с повече кила, които слагах само на задник и бедра.

Винаги съм отслабвала без усилия, изключая последния път, с ИР. На снимките в родилното, с бебетата съм слаба, все едно съм отишла на посещение, а не току що родила. Отслабвах от самосебе си. На диета не съм се слагала  освен в Англия, където спрях да ям навън, спрях индийските и китайски храни и хляба. Отслабнах драстично толкова бързо, че познатите ми мислеха, че съм лепнала СПИН. Като купих кантар бях 58 кила, но вече доста отслабнала и свалих до 47 или 48кг за още 2 месеца. Не зная колко съм тежала в апогея, но носех 14 номер поли, а като отслабнах и 8 номер ми хлопаха в кръста. Свалих 3 или 4 размера дрехи. Техните, за разлика от френските и италианските са с по-широка талия, та 8 номер хлопаха в талията, а в 6 номер задникът ми не се прибираше ако бяха тесни. То 6 номер и не се намираха лесно в Англия.

Сутиени си намирах само в Marks & Spencer. 34AA носех. След раждане и кърмене стигнах до 34А, но не задълго 🤐. Във Франция поне има дрехи за всякакви жени, а и французойките и италианките са по-крушести, като мене.

Мене килата не ме бъркат. Аз искам да кача кила, защото вече губя костна плътност, а с менопаузата ще става по-зле. Само дето не ми се получава да качвам мускул.

Елора, какъв банан, бе душа? Ти си вече кожа, мускул и кости. Какви банани те гонят?

Генът си е ген. По бащина линия: прадядо, дядо, баба, татко и от другата страна - майка са с диабет. При всяко средващо поколение възрастта на отключване пада. Баба беше на 60+, татко на около 45, аз под 30. Мама е с ИР от мноооооого години, но не пожела да се прегледа преди да стане диабет. Не, че сега пази диета и си пие хапчетата де.

Аз в най-слабия си период ядях всичко, като налитах най-вече на китайско защото ми го носеха на работа. Обаче колко бачкааах... И цената на това "слабо" определено не си заслужаваше. Работех между 18 и 36 часови смени в един нон-стоп, като в това време съм вдигала десетки килограми стекове на височина над главата си; за продажбата на една кутия цигари имах по три сядания и ставания от стола в будката... Една кутия китайско месо с ориз я ядях цяла смяна, че накрая и към квартирата си носех. Имало е дни кафето да не мога да си изпия от работа. Климатика буха точно в мен... И на финала - цистит, бъбречна криза, силно влошена анемия и някаква неуточнена аг инфекция, която ми такова таковата на всичко със сума антибиотици, които изпих. Тогава сама за себе си си дадох сметка, че не искам да съм слаба, а да съм здрава. Снимката по-горе е като понапълнях следващата година. И от кльощавия период нямам снимки, защото не се харесвах... За гърди да не говорим 😂 като левче под балатум 🤣🤣🤣

Три дена, бях тотално кето и днес се предадох, изядох една праскова издържам три дена и на третия правя някакъв cheat

А защо имаш праскови? Не трябва да имаш изкушения, щом ти е толкова слаб ангела.

И защо трябва да си кето?И да се самообвиняваш след това?Детински ми звучи.

бяха останали вкъщи ... имах чувството че ще припадна ... как преодолявате подобни кризи?

Не държа нищо изкушаващо. Домашните, ако искат нещо, си купуват за себе си.
Ама вече рядко ме изкушава нещо и обикновено прегрешавам, ако съм някъде на екскурзия или почивка.

Е, голям праз! Една праскова рядко тежи над 150 грама и съответно не съдържа над 14-15 рама ВХ + има и около 2 грама фибри. Ако е сурова и това ти е единственото прегрешение, просто ставаш и тръгваш да ходиш - бавно, после забързваш, така че да си задъхана. В прасковата има под 60 калории и ще я изгориш с по-малко от 15 мин ходене задъхана, без даже инсулинът да се усети. Понеже при ходенето се горят 50% ВХ и 50% мазнини, ходиш половин час. За да си сигурна и да освободиш още място за следващата праскова 🥳, ходиш още половин час. Това е. Откакто видях, че системата на негативните ВХ работи, се замислям няколко пъти дали да изям даден ВХ като съм кето. В смисъл, че трябва да ида да препускам веднага.


У нас имаме винаги банани, праскови, грозде, каквото има. Купува ги ММ, децата ги обичат. Никой, освен мене няма проблем с ИР и не е длъжен да се съобразява с моя режим. Гледам ги всеки ден и ако искаш ми вярвай, не ме блазнят, честно. А преди обожавах банани, ядях всякакви плодове. Сега имам един плодов ден месечно, два или три ако свекърите пратят много плодове и това е. Даже не е всеки месец.

Пробвах да ям плодове като ям WFPBD. Не ми понасят, не ги ям. Не съм умряла още. На мене и ябълки не ми понасят и ми вдигаха и КЗ повече от банан, примерно.


Такива кризи не допуснах. Спрях ВХ бавно и заместих с протеин. После включих малко мазнина, но без да прекалявам. Явно не си готова за кето.

Аз не съм фен на плодовете, рядко ме блазнят та нямам проблем да има такива вкъщи, макар че и домашните не са някакви големи фенове, та често се случва да нямаме никакви. Поблазва ме джънка - шоколад, сладолед, тестени сладкиши , които не са полезни за никого, ама и вече знам, че ако ям такива, после ще си плащам, та и те не ме вълнуват толкова.

За мене шоколадът не е джънк и го ям и на кетогенна без никакъв проблем. 90% или 85% Lindt купувам. Веднъж изядох 3 или 4 квадратчета наведнъж, като ядях кето и мерих кетони и К3 с часове. Не излязох от кетоза и даже не намаляха кетоните.

С тестени нямам проблем както с ябълки. Е, не ям баница всяка година. Ау, от поне 5 години не съм вкусила баница!

Сладолед не обичам, но хапвам понякога. Купешките са си джънк отвсякъде, ама карай! Оня ден ядох и ми е за пръв и последен път тази година.

Егати и чийта
Я по-сериозно. Щях да ти съчувствам, ако беше изяла две парчета торта.
Утре пак си на режим и това е.

Когато почнах промяната в режима забраних на всички вкъщи да се носят всякакви сладки без мое разрешение и одобрение. Единствено направих компромис ако им се яде, да го крият от очите ми.
Звучи като диктатура, ама се наложи. Слаб ми беше ангела и на мен.
След време свикнах психически. Започнаха да носят, да готвят. Посягах, но в по-малки количества.
Вече като минах на НВ, дреме ми че направили кекс примерно.