НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - Тема 6

Не се карайте - аз съм най-лошата майка! Защото заведох децата на Коледно парти с приятели да се социализират малко и сега са със сополи. Мъжът ми ме направи на 2 стотинки и отново социализация преди да тръгнат на ясла (евентуално септ 2021) незнам ще видят ли

Kisela_Krastavi4ka мъжът ти да се стегне малко, тези деца не растат във ваза или аквариум. Все ще хванат някакъв вирус. Даже не е нормално нищо да не хванат как ще се каляват тези деца ако не се сблъскват с вируси.
Все пак не говорим за тежка пневмония, а сополи.
Да не говорим какви падания ви чакат. Има голяма разлика в равновесието и стабилноста  в дете, което е падало като малко и дете, което е пазено абсолютно да не падне. Тези, които имат по големи деца ме разбират.

Значи, колко пъти да ви уча - пише се прИценЯ
Хаха

Все пак, аз дълбоко вярвам, че тук сме се събрали с цел да си помагаме в това да бъдем по-добри майки и хора ♡
Пък после да си прИценяме, нали

По въпроса за яслите - ако трябва да сме честни психологическата граница е 3г. До тогава се препоръчва детето да е изключително в семейна среда. Но това на думи. За съжаление съвременния свят и средата предполагат друго. При толкова различия в адаптацията, в един момент при децата се получават много конфликти покрай това кой до кога го е гледала мама.
Така че тук наистина е въпрос само на лична преценка и съобразяване с детското заведение.
В този ред на мисли, Anninya, помисли дали щом директорката не е ок, няма да имате някакви пречки. Аз бих се вслушала в думите й - вероятно нямат опит с толкова малки деца.
Моя съседка си пусна детето на 1г на ясла, каза че имало и по-малки там, но докато не ходят стабилно ги държали в кошари по цял ден. Поне на повечето места.
Не забравяйте, че в яслата педагог няма. Общп взето ги гледат да са наядени, преобути, доколкото е възможно и така. Не ги учат на нищо, не си игря1т с тях, но и това зависи от настроението и желанието на персонала. Аз ще си остана още една година, надявам се, но вероятно на 2 ще ги пусна или на частна или на държавна ясша и също се притеснявам.

Anninya, моят съвет е да го събиряш не толкова с деца, колкото с възрастни. Да го оставяш на тях. На съседката, на някоя баба. Това им е основно проблема на децата при адаптацията - смяната на средата и на възрастния авторитет. С дечицата обикновено нямат проблем и бързо свикват.


Краставичке, точно ти ли, душа! Срамота Никакви партита повече!

Nunu, как е при вас положението?

Po3u отбих успешно. Определено отчитам подобрение в съня както през нощта така и през деня. Разбира се, все още се буди около часовете, в които съм кърмила, но спря да реве. Леко мрънка, давам малко вода и биба и заспива наново. Събужда се доста по весела в сравнение с преди. Последно петък вечерта кърмих, почти седмица и вече има доста напредък. Трудното беше 2 дена, мога да кажа, че и като кърмих грубо толкова се затруднявах.
Бременността ми изпива цялата енергия.
Налага се да ми махнат предните 4 зъба и импланти да си сложа, което за сега отлагам, защото се клатят все едно са млечни това в следствие силната захапка по време на пълна упойка. Тааа ще съм супер гледка без предни зъби почти месец, голям корем и тодлър на ръка

За яслите. Масово се пишат уж разбиращи и подкрепящи мнения, които обаче (съкратено) звучат така "Нямам нищо против да пускате децата рано на ясла, но да знаете, че там ще са оставени на самотек и никой няма да им обърне внимание."  Както и обратното - всеки подкрепя другия да си гледа детето вкъщи, придружено с "Но".
Аз не мисля, че това е подкрепа.

И накрая:
До 28 дни - бебето се нарича новородено.
От 28 дни до 6м - се нарича кърмаче (независимо дали е на кърма или АМ).
След 6м до 1г е бебе.
След 1 година e toddler или странния български превод "прохождащо дете" или "малко дете".
На 3г вече е дете.  

И все пак всеки може да си нарича отрочето както си иска. Дори след 3г може да е "бебка" - true story. Аз викам на Борко кълваченце или жирафче, а понякога дори куче или бастунче. ¯\_(ツ)_/¯

Лили, интересно ми е, за теб какво би било израз на чистосърдечна подкрепа?
Аз не се припознавам в поста ти, защото не помня да съм казала някое от нещата, които описваш като привидна подкрепа, за това си позволявам да попитам, защото не мисля че има конфликт.
Но наистина ми е интересно, какво означава да подкрепиш някого? Въпреки личните си страхове да застанеш зад решението му макар да имаш резерви, че това в най-доброто за детето? Или да изкажеш открито тези страхове и опасения, като с това изразяваш друг вид подкрепа?
Разбира се, аз съм далече от мисълта, че една майка може да е толкова високомерна, че да знае със сигурност кое би било добре за чужди деца, но все пак на база нашите си комплекси, мислене и ценностна система имаме формирани мнения.

Естествено, че темата ясла има прекалено малко общо с реалността и всъщност пробужда собствените ни фантазии за това какво ще бъде или няма да бъде. Особено ако има неприятен минал опит в институция. Аз например мразех детската градина, там са ме удряли и унижавали и съм абсолютно убедена, че ще проектирам страховете си върху детето ми и неговото тръгване на ясла и градина. Но щом съм наясно с тях, означава че няма да им позволя да ме завладеят

Дух,
мисля, че (поне в рамките на форума) нещата трябва да приключват до "Подкрепям даването на ясла рано" и/или "Подкрепям дългото гледане вкъщи" - това за мен значи да подкрепиш напълно някого без условия. Всякакво "но" след това разваля нещата, защото внася несигурност. Все едно да кажа на някого "Подкрепям те да учиш медицина, но да знаеш, че е трудно и има шанс да се провалиш". Има ли нужда човек да чуе частта след запетаята? Според мен - не.

Пък вече, ако има човек, който е против тези неща, нека си го напише директно и да си даде доводите. А не половинчато.

Ами, да всеки явно вижда нещата различно. За мен след пост изпълнен с лични моменти, да се отговори подкрепям или не подкрепям е студено и лишено от емоция
Така де. Благодаря че ми отговори. Хубав ден

Иначе на моите току-що им обясних, че са тодлъри, да си знаят и да спрат да ми се държат като бебета (хаха, тука обаче май е нож с 2 остриета кое е по-добрият вариант).
Това, разбира се, в кръга на шегата ама наистина им обясних де, да си знаят

Стефи започна да се пуска за по 2-3 крачки, много е ентусиазирана и постоянно това прави. Петър го чакам след месец и половина, обикновено така върви тенденцията

Аз донякъде съм съгласна с това
 Лично мнение, не конкретно за яслите. Много мразя някой да ми каже нещо такова. Аз съм си го решила и съм прИценЯла и минуси и плюсове.
(Например "много хубаво, че искате деца, но много трудно се гледат", или пък "хубаво е да си купите апартамент, но с кредит ще е много трудно". Дъ фък.. 😣😣)
Относно лошите майки, лично аз не мисля, че тук има някоя, която е такава. Всяка гледа най-доброто за детето си, кое и как да направи. Жертва едно или друго за това, то да е здраво, облечено, нахранено и щастливо.

За меда днес почнах да го въвеждам аз. Минаха 10 дни от морбили и започнах. Май това ми е последното. Какао и шоколад мисля да не давам скоро.

Ами понякога има, да. Ако мнението е поднесено по адекватен начин и човек е самокритичен успява да си извлече нещо за себе си.
Конкретно за яслите, понеже и мен ме тресе треска, дори още като бях бременна и се притеснявах за парите, казах на една колежка, че никак не искам да го давам преди да е навършил две. Тя ми каза точно някакъв тип в който имаше НО и ми обясни, как тя е била принудена да даде детето си на година и 3 месеца и всъщност той се е адаптирал много лесно и бързо, за разлика от деца, които по-късно са тръгнали. Това ме накара да се замисля и да потърся информация и наистина прочетох няколко статии и разкази на майки, които споделят точно това. Прочетеното не промени мнението ми и желанието да си остана с детето ми до края на втората годинка, но успокои страхове, които си носех.
Аналогично, веднъж на почивка ни заговори една жена, която се оказа персонал в ясла, тя от своя страна си даде непоискан съвет, че на годинка е рано и на тях като персонал им е много трудно, че е хубаво поне да ходи детето и че е имало едно детенце, мъничко, майката е била принудена да го даде, за да започне работа, въпросната жена много го е гушкала и обгрижвана, но другите деца да го приемали за кукла и са искали да го носят напред назад.
Така че, да съгласна съм, че в определени ситуации може да е много неприятно някой да изказва мнение, но стига да не го налага, дори да не е искано въпросното мнение винаги може човек да си вземе нещо, да извлече нещо и да се обогати по някакъв начин. И двете жени, за които разказвам допринесоха по някакъв начин. Едната с това, че се успокоих при мисълта за ранно отделяне, а другата с това, че ме насърчи да си следвам решението.

И последно, искам само да ви напомня, че ние не сме врагове, а децата ни не са конкуренти в нищо. 9 месеца следяхме всички трепери, първи пулс, ритниче и контракция. После неши темата много взе наклон чие дете какво прави, как го прави, пък чие още не прави и нещата отидоха малко в посока кой е по-по- най. Пък нали друг е замисъла

Напълно съм съгласна с теб Дух. Аз лично не мога да си го представя да го дам на ясла и да седи по цял ден в кошара (айде той ходи, но ако не ходеше). Та той не е седял никога и ако го сложа реве. 😟 винаги съм казвала ако трябва и с 200лв ще живея, но по-рано от 2г няма да го пусна (айде сега ако тръгне септември, ще е по-малък). Аз и без това съм с минимално майчинство, сега поне и втората година ще ми е същото като сума (даже май и повече 🤞).

Напълно си права за това, че темата се превърна в 'кой е по по най". Тя за това и замря, както и тази във фб. Преди няколко месеца търсих в първите теми информация за една бременна приятелка и като прочетох ми стана малко тъжно даже. Но пък живота отсява, което е нужно. 🥰

Влизам с непопулярно мнение аз. Аниня пита дали някой има опит с пускане на едногодишно на ясла. От поста ѝ разбирам, че тя своето решение вече го е взела с всичките му плюсове и минуси и не пита никого за мнението му по въпроса. Друг е въпросът, че всички имат някакви интерпретации за това как така ще си даде малкото дете на ясла, как ги гледат децата в яслите и прочие. Не разбирам кому е нужно да се дават непоискани мнения при взето вече от родителя, носещ отговорност, решение. Да беше попитала за мнения за пускане на ясла - добре, но другото е ненужна плява, която би я хвърлила повече в притеснение. Разбира се, считам, че всички сме разумни хора, ако нещо нередно се случва в яслата, всеки би предприел съответните мерки. Аз лично на моите в яслата им казах от самото начало да си знаят, че спокойно могат да очакват сигнали от мен. Между другото, Ани, можеш да ми пишеш, аз съм насреща за срещи между децата, както и да обменяме опит с яслите, че моят младеж го чака ясла февруари догодина.

Така като тръгнете да се обяснявате "кое е добре за детето" и се изприщвам. Особено когато става въпрос за чуждо дете, на което не сте в къщата, нито знаете обстоятелствата на родителите. Да, наясно съм какво казват детските психолози, но детските психолози още не са дошли да ми гледат детето до 3г. и да издържат семейството ми. Кое е добре за детето освен от родителите му се решава от съответните социални институции, че в някои случаи и съдът. Та не мисля, че бгмама има право да дава непоискан акъл на когото и да било кое е добре за детето му. Ако майката и бащата са преценили, че е окей ранното постъпване в ясла, значи това е най-правилното решение за тях като семейство.

Не мисля, че всички мнения визират детето на Аниня. И да темата за яслите е актуална, и всеки има право да сподели мнението си, да изкаже своите преживявания. На мен, например, споделеното от Рози и Дух, ми беше полезно. Ако искате, за да не се засягаме с "непоискани съвети", да влизаме всеки месец, само за да отчитаме теглото и ръста на децата и дотам. Когато споделим нещо тук, се очаква да има ответна реакция, нали затова е темата, за да споделяме, общуваме и обменяме опит, особено от тези с по-големи деца. Дори и Танчето със заЯдливия си коментар беше полезна, защото таквиа изцепки са част от всекидневието ни - съседи, познати, приятели, роднини.
Нека просто си бъдем полезни една на друга!

Нуну, вдъхваш ми надежда за отбиването, чак не ми се вярва, че може да се случи наистина. Мисля след януари да се пробвам и аз, ще споделям как тече процеса. Ще ми бъде мн трудно емоционално, чак се чудя кой кого ще отбива 😂

По темата с яслата - всяка мама си решава. Аз за мен реших, че финансово ме устройва да си гледам детето до 2 годинки и ще го направя. И друго има-не искам да се връщам на работа. Само като се сетя,че имам още година и ми става лошо . Харесвам си работата,просто има “шефове” които имат прекалено големи усти и дават 200 000 задачи да свършиш за 8 часа. Ако не бях забременяла, щях да напусна.
  Симона вече има 8 зъба и седмица след рождения и ден правихме прощъпулка. Ходи гони кучето и го хапе и скубе, а то милото стои. Научи се да спи при мен на спалнята повечето време и то защото мъжа ми е тираджия. Лошо е, но се мъча да я отвикна, защото колкото по голяма става, толкова по трудно става.
   Помощ имам само от каката, днес навърши 15 и почна 16. Растат децата и двете не слушат, но поне имам малко помощ, че иначе не става. Преди рождения ден се бях изнервила, нищо не стана така, какво го бях планувала , абсолютно нищо. Всички планове в последния момент, най го мразя така ,но се случи. До такава степен се изнервих,че си купих цигари,запалих една три дръпки и дотам, да установя, че не е моето, а бях пушач преди 4 години.