Мъжът ми иска още едно дете, но аз съм категорично против,гледам съвсем сама сина ни/3г./ и ми е много трудно като нямам кой поне малко да ми помага.Напуснах работа да го гледам, защото много боледуваше в яслата.Надявам се скоро пак да се върна на работа, седенето в къщи направо ме убива, не виждам никого, имам чувството , че съм забравила да водя нормален разговор, не ходя никъде, защото няма къде да оставя малкия, а той е много буен и трябва да съм постоянно до него- от 3 години не съм излизала вечер.Настръхвам като се връщам назад и си спомням трудностите и лишенията, за които мъжа ми дори и не знае.
Дразня се много когато някой ми каже:Хайде време ви е за второ.Тогава искам да изкрещя на всички ,че НЕ искам друго дете .Сега съм на 30г, искам да се радвам на сина си и да бъда щастлива .
Аз ли нещо съм сбъркана?!!