Здравейте! Чета ви отдавна, но днес вече реших да се регистрирам и да ви напиша и моята история, защото всички подобни не са като моята.
Момиче съм на 23 от Пловдив. На Коледа 2016 едно момче (скоро този месец става на 29) от Ямбол, за което добра приятелка ми казваше, че си приличаме, ми писа във фб (аз съм супер темерут и тогава вече бях изгубила всякаква надежда някога да имам връзка, а той се появи в супер точен момент - на същия ден сутринта реших, че ще се махна от университета, в който бях). Та така, от 2017 започна нашата връзка - комуникация във фб и по телефон. Виждахме се горе-долу всеки уикенд в Пловдив - аз пътувах от София (там уча), а него баща му го караше тук понеже майка му и сестра му живеят в Пловдив. Първоначално аз давах всичко от себе си, март 2017 искаше да се разделяме понеже имаше проблем в работата (земеделски бос е така да се каже хахах), не ме виждал в Ямбол и родителите му имали против, че съм родена в Смолян и съм израснала там, но аз го обичах и му казах, че градът няма значение - не бях ходила в Ямбол дотогава. И на следващата ни среща на живо просто разбрахме, че приказките за раздяла са били грешка и продължихме връзката.
Последваха прекрасни години - ходихме на почивки заедно лятото, даже на море в Гърция, аз прекарвах седмици при него в Ямбол, когато баща му не беше там. И после се случи пандемията, затвориха градовете - той имаше как да дойде в Пловдив понеже имат фирма, но не се видяхме два месеца (цялото семейство се бе събрало в Ямбол). Миналото лято щяхме пак да ходим в Гърция, там имат къща и след като две седмици стоях при него в Ямбол, ми заяви, че никъде на почивка няма да ходим понеже не било безопасно, даже и в България. Аз му предложих да отиде с родителите си (първите 2 години ходехме заедно някъде, а той после с техните в Гърция). И това отказа. Та останах си при него, докато можеше. Тук идва време да ви кажа, че от начало за него семейството е било на първо място, а баща му е супер кофти характер и като отиде в Гърция, постоянно го контролира. Като цяло постоянно го навиква за работа, дори и като са си вкъщи, та той му е смачкал самочувствието от малък още. И доста странни отношения - моят човек има книжка и кола, но не му дават да идва сам до Пловдив, защото е “служебна” (фирмата е на баща му, хора с възможности), а всяка седмица аз трябваше да питам дали баща му ще го докара до Пловдив и винаги се разбираше в последния момент понеже моят човек не го питаше директно. Та с две думи, нашите срещи зависеха от кефа на баща му. Аз съм си свободолюбива личност, та полека-лека извоювах някакви свободи. В началото вечер му звъняха като бяхме навън, ако не се е прибрал до полунощ (тогава беше на 24), защото техните живеят в един апартамент в Пловдив, а той и сестра му в друг. Аз за 4 години с цялото семейство съм била веднъж на вечеря - в Гърция и единствено ме канеха да си взимам от различните ястия. Той е идвал многократно вкъщи при нашите. След миналото лято, когато за месец, в който стоях при него, той почива точно 2 дни в неделя (по принцип работят и в събота), просто ми беше тъпо, че прекарваме единствено вечерите и нощите заедно. Както и да е, есента сестрата се изнесе, та вече прекарвахме уикендите в ч Пловдив у тях (дотогава ходехме по кафенца и ресторанти). Аз работех уикендите дистанционно, докато си бяхме заедно и всичко вървеше много добре.
Предлагала съм му да ходим в София понеже там има къде да сме, но той отказва понеже в тия времена не било безопасно. Та за Коледа като ме покани в Ямбол (2018 карахме Коледа и нова година в Ямбол само двамата), и аз излязох с номера, че да пътувам с влак до Ямбол не е безопасно, та изкарахме чудесни десетина дни в Пловдив. Преди често идваше в петък и си заминаваше в понеделник, но напоследък тръгваше в неделя, та я губехме като цяло.
На Коледа малко имахме караница понеже бях отишла в Смолян и не му казах кога се връщам и като му казах - днес идвам, той беше зает да снима сестра си и гаджето ѝ и чак след това дойде при мен. На Великден аз реших да съм вкъщи понеже имахме гости, той щеше да е с техните и после да се съберем у тях. Но о чудо, следобед, когато вече чаках да се обади да се видим, той каза, че техните били заминали изненадващо за Гърция, а той сега щял да види сестра си и после мен. Побеснях. Вечерта спахме като двама непознати, без въобще да се допрем един до друг. После се сдобрихме.
И така до средата на май, когато ми каза, че за месец ще е сам в Ямбол и ме покани да отида. И аз му казах, че поне ще се чуваме. Не отидох понеже трябваше да ходя до София, а и тъкмо приключвах бакалавъра. Не му бях казала, но ме беше яд и на сестра му, която си пада глезена кифла и тя самата не ходи в Ямбол повече от веднъж в годината, макар че има баби там. Никога не съм я харесвала, но особено след един обяд зимата, когато тя в прав текст ни пита “няма ли да вдигнете една сватба” и къде си се представям в бъдеще, при положение че знае, че имам още 1 година магистратура, двамата сме във връзка от разстояние и мечтаем да се съберем в Ямбол.
Тоя един месец се чувахме по телефона. Да кажа, че всичко си казваме по принцип и нямах никакви съмнения, че има друга. Не съм имала през тези 4 години. За месец пак почива само 2 дни, единия понеже беше настинал от умора. И една сутрин ми праща за “добро утро” снимка на пшеници, аз побеснях и му писах, че ако няма и за мен такъв ентусиазъм, да не си губим времето. И вечерта той ми писал - всеки да си поеме по пътя. Аз бях в шок, понеже очаквах просто да ме увери, че се интересува от мен. Видяхме се след 2 дни - той отслабнал, като развалина. Каза, че не става за връзка, семейство и работа. Аз го обявих за бърнаут и му казах, че ще го чакам да се оправи и ще минем през това заедно. Каза ми да не му звъня и обеща, че ще ви каже кога мага да ида при него. Е, звъннах му след два дни доста пъти и ме блокира. Месец преди държавния. Месец аз бях в неведение и вече готова да се преместя в Ямбол всеки момент.
Звъннах след изпита, месец след като сме се видели и той казва, че вече не ги вижда нещата, изстивали му чувствата, откакто почнала пандемията. А аз не усещах различно отношение и не бях променила моето към него. Обеща ми, когато някога дойде в Пловдив, да ми отговори на всички въпроси. Бях съсипана, отидох в Ямбол и го видях случайно - каза ми, че от месец в живота му има нов човек - негова съученичка от основното. Не били заедно още, ама натам вървяло. Каза “объркан съм, не съм щастлив”. И пак обеща да говорим в Пловдив.
Та тръгнах на психолог, изнесох се от вкъщи, чета съвети за след раздяла, но просто съм съсипана. Навън вече заглеждат само много по-стари мъже или роми. Нямам приятели в Пловдив и като цяло никога не съм била активната страна в сприятеляването. Флирт не знам какво е Хаха. Тренирам вкъщи, ходя на басейн сама. Даже си запазих за морето място да отида сама.
Той беше спрял да влиза във фб. Днес си смени снимката и корицата, които бяха от 2015 - ходил е на планина, явно с новата, и ми стана супер тъпо. Не искам да го махам от приятели, беше ми най-близкият човек.
Просто той беше моят свят и целият ми зрял живот е с него. А сега нямам нищо и не знам как да продължа.
Има рожден ден в края на месеца и смятам да му звънна за последно.
Как да продължа?
Ако има хора на моята възраст в Пловдив и си търсят дружка за навън, пишете ми.
Виж целия пост
Момиче съм на 23 от Пловдив. На Коледа 2016 едно момче (скоро този месец става на 29) от Ямбол, за което добра приятелка ми казваше, че си приличаме, ми писа във фб (аз съм супер темерут и тогава вече бях изгубила всякаква надежда някога да имам връзка, а той се появи в супер точен момент - на същия ден сутринта реших, че ще се махна от университета, в който бях). Та така, от 2017 започна нашата връзка - комуникация във фб и по телефон. Виждахме се горе-долу всеки уикенд в Пловдив - аз пътувах от София (там уча), а него баща му го караше тук понеже майка му и сестра му живеят в Пловдив. Първоначално аз давах всичко от себе си, март 2017 искаше да се разделяме понеже имаше проблем в работата (земеделски бос е така да се каже хахах), не ме виждал в Ямбол и родителите му имали против, че съм родена в Смолян и съм израснала там, но аз го обичах и му казах, че градът няма значение - не бях ходила в Ямбол дотогава. И на следващата ни среща на живо просто разбрахме, че приказките за раздяла са били грешка и продължихме връзката.
Последваха прекрасни години - ходихме на почивки заедно лятото, даже на море в Гърция, аз прекарвах седмици при него в Ямбол, когато баща му не беше там. И после се случи пандемията, затвориха градовете - той имаше как да дойде в Пловдив понеже имат фирма, но не се видяхме два месеца (цялото семейство се бе събрало в Ямбол). Миналото лято щяхме пак да ходим в Гърция, там имат къща и след като две седмици стоях при него в Ямбол, ми заяви, че никъде на почивка няма да ходим понеже не било безопасно, даже и в България. Аз му предложих да отиде с родителите си (първите 2 години ходехме заедно някъде, а той после с техните в Гърция). И това отказа. Та останах си при него, докато можеше. Тук идва време да ви кажа, че от начало за него семейството е било на първо място, а баща му е супер кофти характер и като отиде в Гърция, постоянно го контролира. Като цяло постоянно го навиква за работа, дори и като са си вкъщи, та той му е смачкал самочувствието от малък още. И доста странни отношения - моят човек има книжка и кола, но не му дават да идва сам до Пловдив, защото е “служебна” (фирмата е на баща му, хора с възможности), а всяка седмица аз трябваше да питам дали баща му ще го докара до Пловдив и винаги се разбираше в последния момент понеже моят човек не го питаше директно. Та с две думи, нашите срещи зависеха от кефа на баща му. Аз съм си свободолюбива личност, та полека-лека извоювах някакви свободи. В началото вечер му звъняха като бяхме навън, ако не се е прибрал до полунощ (тогава беше на 24), защото техните живеят в един апартамент в Пловдив, а той и сестра му в друг. Аз за 4 години с цялото семейство съм била веднъж на вечеря - в Гърция и единствено ме канеха да си взимам от различните ястия. Той е идвал многократно вкъщи при нашите. След миналото лято, когато за месец, в който стоях при него, той почива точно 2 дни в неделя (по принцип работят и в събота), просто ми беше тъпо, че прекарваме единствено вечерите и нощите заедно. Както и да е, есента сестрата се изнесе, та вече прекарвахме уикендите в ч Пловдив у тях (дотогава ходехме по кафенца и ресторанти). Аз работех уикендите дистанционно, докато си бяхме заедно и всичко вървеше много добре.
Предлагала съм му да ходим в София понеже там има къде да сме, но той отказва понеже в тия времена не било безопасно. Та за Коледа като ме покани в Ямбол (2018 карахме Коледа и нова година в Ямбол само двамата), и аз излязох с номера, че да пътувам с влак до Ямбол не е безопасно, та изкарахме чудесни десетина дни в Пловдив. Преди често идваше в петък и си заминаваше в понеделник, но напоследък тръгваше в неделя, та я губехме като цяло.
На Коледа малко имахме караница понеже бях отишла в Смолян и не му казах кога се връщам и като му казах - днес идвам, той беше зает да снима сестра си и гаджето ѝ и чак след това дойде при мен. На Великден аз реших да съм вкъщи понеже имахме гости, той щеше да е с техните и после да се съберем у тях. Но о чудо, следобед, когато вече чаках да се обади да се видим, той каза, че техните били заминали изненадващо за Гърция, а той сега щял да види сестра си и после мен. Побеснях. Вечерта спахме като двама непознати, без въобще да се допрем един до друг. После се сдобрихме.
И така до средата на май, когато ми каза, че за месец ще е сам в Ямбол и ме покани да отида. И аз му казах, че поне ще се чуваме. Не отидох понеже трябваше да ходя до София, а и тъкмо приключвах бакалавъра. Не му бях казала, но ме беше яд и на сестра му, която си пада глезена кифла и тя самата не ходи в Ямбол повече от веднъж в годината, макар че има баби там. Никога не съм я харесвала, но особено след един обяд зимата, когато тя в прав текст ни пита “няма ли да вдигнете една сватба” и къде си се представям в бъдеще, при положение че знае, че имам още 1 година магистратура, двамата сме във връзка от разстояние и мечтаем да се съберем в Ямбол.
Тоя един месец се чувахме по телефона. Да кажа, че всичко си казваме по принцип и нямах никакви съмнения, че има друга. Не съм имала през тези 4 години. За месец пак почива само 2 дни, единия понеже беше настинал от умора. И една сутрин ми праща за “добро утро” снимка на пшеници, аз побеснях и му писах, че ако няма и за мен такъв ентусиазъм, да не си губим времето. И вечерта той ми писал - всеки да си поеме по пътя. Аз бях в шок, понеже очаквах просто да ме увери, че се интересува от мен. Видяхме се след 2 дни - той отслабнал, като развалина. Каза, че не става за връзка, семейство и работа. Аз го обявих за бърнаут и му казах, че ще го чакам да се оправи и ще минем през това заедно. Каза ми да не му звъня и обеща, че ще ви каже кога мага да ида при него. Е, звъннах му след два дни доста пъти и ме блокира. Месец преди държавния. Месец аз бях в неведение и вече готова да се преместя в Ямбол всеки момент.
Звъннах след изпита, месец след като сме се видели и той казва, че вече не ги вижда нещата, изстивали му чувствата, откакто почнала пандемията. А аз не усещах различно отношение и не бях променила моето към него. Обеща ми, когато някога дойде в Пловдив, да ми отговори на всички въпроси. Бях съсипана, отидох в Ямбол и го видях случайно - каза ми, че от месец в живота му има нов човек - негова съученичка от основното. Не били заедно още, ама натам вървяло. Каза “объркан съм, не съм щастлив”. И пак обеща да говорим в Пловдив.
Та тръгнах на психолог, изнесох се от вкъщи, чета съвети за след раздяла, но просто съм съсипана. Навън вече заглеждат само много по-стари мъже или роми. Нямам приятели в Пловдив и като цяло никога не съм била активната страна в сприятеляването. Флирт не знам какво е Хаха. Тренирам вкъщи, ходя на басейн сама. Даже си запазих за морето място да отида сама.
Той беше спрял да влиза във фб. Днес си смени снимката и корицата, които бяха от 2015 - ходил е на планина, явно с новата, и ми стана супер тъпо. Не искам да го махам от приятели, беше ми най-близкият човек.
Просто той беше моят свят и целият ми зрял живот е с него. А сега нямам нищо и не знам как да продължа.
Има рожден ден в края на месеца и смятам да му звънна за последно.
Как да продължа?
Ако има хора на моята възраст в Пловдив и си търсят дружка за навън, пишете ми.
ама нищо не ти разбирам . Заедно сте 4 години , в които се виждате само през уикенда и за почивки . Него , го контролира баща му , а ти си си извоювала свободата да излизаш .... така ... сестра му е гад мръсна , щото питала кога ще се жените , а той се интересува само от нивата . По време на пандемията е осъзнал , че иска жива връзка , а не само уикенди и не я иска с теб. Поправи ме , ако не съм те разбрала добре .
В цял Пловдив голям град да няма един подходящ младеж не може да е вярно, все ще се намери, може би не веднага, но все пак. Не се занимавай повече с този "бившия" пич, при него явно няма такива липси на компания и вече е надживял вашата "връзка". Тук във форума имаше групи по градове, не знам колко е активна пловдивската тема, но може да погледнеш там да напишеш че търсиш компания, важното е да има с кого да излизаш и да се запознаваш с нови хора. 
