Взаимоотношения "бивши"

Ся, ако чак толкова не могат да се поднасят, по-добре да спзват дистанция, но децата си страдат. Имам приятелка, която не живее и не е в много добри отношения с бившия си, но го приема в дома си, излизат заедно, даже ходят заедно на почивка, защото интересите на детето го изискват. Децата имат нужда да прекарват време и с двамата си родители.

И моя приятелка правеше така, години наред имаха даже "семейни почивки" "заради детето". После пушеше и плачеше по цели нощи, а ние я водехме в спешното. Беше станала почти анорексичка, не ядеше. Не на мене тия.

Според мен, това че няма деца намесени помага много за доброто приятелство. Иначе винаги ще има ощетени, а едно такова зрънце на съмнение е достатъчно за разтурването на веселия катун.

А да имаш приятелски отношения със сегашната на някой, с който си се гаджосвал на времето - това въобще не го броях, и в това няма нищо кой знае какво. Особено когато не е имало влагане на кой знае какви чувства, както някой вече спомена.

В името на щастието на децата, най-добре би било една такава двойка да си остане под един покрив (дори в отделни стаи), да си ходят на почивка, на ресторант, на шопинг - спомени за детето да има. Като порасне - всеки по пътя си. Но да се разведеш, да имаш нов партньор, дори дете с него, и да продължиш с бившия да си играете на иди си, дойди си, в името на детето да имало спомени - това не го разбирам.
Представете си мъжа ви това лято да иде за седмица на почивка с бившата и детето им, а вие вкъщи с бебето:)

Bianka, имала е чувства и е страдала. Но ако преждевременно страстите са утихнали или изчерпани, реакциите са други.
Сетих се за Елвира Георгиева. Бившият и е кум, я тя ще е кума на предстоящата му сватба

Ако чувствата са утихнали е друго. Но обикновено чувствата ги има известно време след раздялата - хора сме. И да се преструваш заради детето, а да тровиш себе си - не е вариант.

Елвира не е родила и едно дете, може с всички бивши и сегашния да ходи на палатка, ако реши. Образно казано, не искам да засегна жената.

За повечето случи си права, но има и изключения. Имам бивше гадже, който, малко след като се разделихме, започна нова връзка. Понеже бяхме запазили добри неутрални отношения с него, се случи така, че той ме запозна с новата. Аз наистина я харесах много и заради нея двойката и до днес са ни семейни приятели. Сега, като го погледна, имам чувството, че гадже с него съм била не аз, а някой друг в друг живот.

С бившия ми мъж никога и никъде не съм ходила след като се разведохме. Детето разбра без проблеми, че сега започва живот по друг начин. Беше на 5. Психолог не ми е трябвал. Не съм имала чувство за вина, бившият ми не е идвал вкъщи. Приключило е и толкова. Никой не се е месил във връзките на другия. Историята на Мария не я разбирам, тя за мен има въображаема връзка. Историята на авторката също не я разбирам, някак ми се вижда некоректно как прикотква дъщерите му " да се забавляват" заедно. Ами някаква такава борба да се докопаш до един слабохарактерен мъж, не е моето просто.
Иначе като мине време и отминат и  любов и омраза, тогава може. Днес имахме семеен празник, седяхме, пийвахме и ядохме с бившия, жена му и настоящия. И всички деца и родители. Всичко е забравено и простено.

Ах, ето това е. Чувството за вина е доста подъл съветник, който застила с цветя пътя, по който всъщност нанася повече вреди.

Чак пък цветя...

Няма как миналото да не определи бъдещето. Писала съм и друг път - единственият вариант как двама разведени са близки приятели след това е във филма Голямото нощно къпане - развели се като той излязъл и забравил да се върне, а тя забравила да го потърси. Героите нямаха деца.  Това е безразличие. По-скоро нещата стават като в песента "бяхме най-близки, затуй отсега нататък ще сме най-чужди в света". Затова много-много не вярвам на разни купуваници на подаръци. В случая с подаръка ключът е, че бившата няма общи деца с бившия, иначе новата щеше всячески да се опитва да я разкара от картинката.

Уиш, бившите гаджета са гаджета, с тях няма кой знае каква обща история. Но дори тогава събирането на двете е било по-скоро нещо като лицемерен опит за добро прекарване, но всъщност всяка да затвърди собственото си мнение, че е по-добра от другата, някакъв ритуален танц на превъзходство.

Авторката на темата е много прозрачна в действията си и си ласкае самолюбието с това как неговите деца търсели нейните и как много обичали да се забавляват четиримата. Именно се опитва да прикотка неговит едеца, за да го прикотка и него. Така се опитва и да му покаже как са биг хепи фемили и тя е по-добра майка на децата му от майка им. А децата са там, защото имат изгода. Няма да завърши добре тази история, особено ако се съберат с любимия. Тогава вече децата ще започнат да ревнуват, а ако и те отидат при тях, ще започне големият проблем на делене на "моите и твоите". Да, ще има делене, защото децата под един покрив постоянно и с битовите подробности ще започнат да делят ограничени ресурси като внимание на възрастните, ще започнат конфликти помежду им и това няма да са конфликти между братя и сестри, а между "моето и твоето".

Нас двете или други две имаш предвид? Защото аз съвсем сериозно много, ама много харесвам новата на бившия. Мисля, че и тя мен. Но да, вярно е, че с него не е била драматична любовна история, а по-скоро симпатично гадже между Уишмастъров Първи и Уишмастъров Втори.

Нямам опит с бивши/настоящи жени и т.н.
Обаче: сегашният ми приятел имаше зависимост. Имах страх, че е склонен всеки момент да се върне пак там. Той твърди, че не, и че аз съм всичко, което иска. Дали е така - времето ще покаже. Но откакто живеем заедно, съм много по-спокойна, нещата вървят по-добре и вече не мисля, че би се върнал към старите навици.

След като казваш, че приятелят ти не се чувства у дома си в неговото си жилище и предпочита да е при теб, опитайте. Вземете си нещо по-голямо под наем и се съберете всички заедно.

Може би и той ще се почувства по-сигурен, по-уверен. Може с нова  жена вкъщи да се откъсне по-лесно от влиянието на предишната.

А може и нищо да не стане, но поне няма да се чудиш "какво, ако..."