Страшни истории.Помните ли ги.Разкажете ги

така си е а и много неща се научават например за водосвета  това не го знаех.А за покриването съм чувала ,че не е били хубаво понеже ако живия погледне да не се уплаши от сянката на умрелия 

И аз се сетих една история. Двама студенти по патология, техен преподавател по практика непрекъснато ги късал на изпитите. Решили те да му отмъстят и си направили следната гавра: Знаели кога точно той има работа в моргата и му спретнали сценка. В разрязан труп изсипали няколко бурканчета лютеница и почнали да си топят с хляб. При гледката професорът получил удар...

Е...Това беше гадно 

да го трия ли? ако е много гадно го махам веднага

Сватя, ти си любезна и си й обяснила с подробности - сигурна съм в това, така както и че тя не ти е благодарила после.

За моите паранормални преживелици, мога да напиша само 1 случай, който до ден днешен, не знам, дали е бил сън или наистина.
Когато бях във втори клас, баща ми беше изпратен в едно малко градче да работи и ние юруш цялото семейство с него. Ходех сама на училище, то там от дъжд на вятър някоя кола да премине, нямаше лоши хора, нямаше страшно...
Един ден пресичам една улица и ме блъсна кола, паднах аз, насъбраха се хора и до тук. Оттам нататък този ден ми се губи.  И все по-често си мисля за това.......
Ако се беше случило наистина, целия град щеше да гръмне, че еди кой си ме е блъснал..., щях да си спомням, че след това съм продължила към у-ще.
Ако съм сънувала, защо не се събудих в леглото си и не бях казала: "Уф, какъв кошмар сънувах, мамо!!!"... и щях да го разказвам на всичките си приятелки. На никой нищо нито съм разказвала, нито съм го изживявала.
Взех да си мисля, че Господ за миг обърка жичките в главата ми и ми показа предишния ми живот за миг... и веднага изтри като с гума от мозъка ми този момент на смъртта ми .

Сега пък взех да параноясвам... Ако наистина съм живяла някога в някакъв друг живот /въпреки, че Библията отрича преражданията, аз си запазвам правото да вярвам/... и на 8 годишна възраст ме е блъснала кола, значи моите родители от онзи живот са още живи и страдат някъде за мен. Аааа аз съм си жива и съм вече дърта магарица на 32 години, но с друго тяло. Хм... такова...

 Ню, няма ли кой да питаш истина ли е било това? 

Че кой ще помни преди толкова години, какво се е случвало?
А и нали ти казвам, тогава никой нищо не е разтръбявал из градчето. Иначе... охо..., щяха да се разлаят кучетата, та пушек да се вдигне. Явно не се е случило наистина. Но и нямам спомен да е било сън. Нали щях да се събудя и да съм в леглото си. А то ми се изтри целия ден.

 Това ми напомни на една моя подобна случка, за която по същия начин не съм сигурна сън ли беше или истина. И сега мога да се закълна, че преди години (може би 10) си прочетох хороскопа в един вестник и последното изречение беше нещо: "Макар, че слънчевото затъмнение на еди коя си дата, няма да ви се отрази". След няколко дни прерових и изчетох всички вестници в къщи, но такова нещо не намерих. Две, три години след това беше затъмнението през на 10.август.99. Сега като си спомних пак съм убедена, че го прочетох, а може и да съм сънувала, кой знае. 

Нищо подобно не направих.Боби беше гладен и отидох да го храня.Драснах и само два реда и и казах,че какво съм знаела съм го написала и толкова беше.
Не съм от много любезните,много зависи на каква фаза съм.
Сори за офффа

Ню, ами нямаше ли някакви следи? ако са те блъснали поне трябва да си имала нещо ужулено баси странното преживяване!

eta, чак сега видях постинга ти, хем съм писала след теб. Много съжалявам за детенцето ти. Дано да е на по-хубаво място.

Ню, някъде по-напред беше писала, че искаш майка ти да ти се обади по телефона. И друг път съм чела подобни истории, но като цяло останах с впечатление, че се случват тогава, когато духът е неспокоен. Т.е. има нещо, което го тормози и затова се обажда, да се уреди нещото. В този ред на мисли може би е по-добре това, че не получаваш знаци от майка ти. Може би е спокойна и е по-добре да не се тревожиш за нея.

Що се отнася до навона-ами ние наистина изместихме темата с тези истории за мъртъвци и т.н. Мисля, че не бива да и се сърдим. А историята за черната ръка аз я знам така: Един мъж трябвало да купи цветя, но нямал време през деня и отишъл вечерта на пазара. Там имало една единствена жена, която продавала цветя. И те били черни на цвят. Купил цветя човекът и се прибрал. През нощта от тези цветя излязла черна ръка, в която имало нож и заколила жената и децата на мъжа. Той опитал да защити семейството си, също хванал нож и успял да пореже ръката. На другия ден отишъл на пазара. Онази жена пак била там, но едната и ръка била превързана. От тази история винаги са ме побивали тръпки и може би е най-страшното нещо, което съм чувала като дете.

То не е до сърдене, ама е некоректно да му пишем на някой домашните, а той само да се появява да иска още и още, и при това да е и невъзпитан. Да беше казала отначало, че й трябва за училище. То не бяха описвания на игри, после призиви да ходим вместо нея да снимаме носии по музеите , сега пък страшни истории. Да вземе да си мръдне гъзеца до някоя библиотека или музей.   А така - всичко наготово.

Е да де, ама все пак ни молят, никой не ни задължава да си пишем историите тук. А иначе за размърдването си права. На вълка врата му е дебел, щот' си върши работата сам 

Ню,съЩествуват теории за паралелни светове.В тях имаме "двойници" ли,незнам как да ги нарека. Само дето всеки един е със своята си съдба и се развиват разли4но.
Може би неЩо такова си преживяла.
Аз пък като малка съм имала някакви странни усеЩания за следваЩия у4илиЩен ден.Понякога се слу4ваше да знам по кой предмет Ще ме изпитат и колко Ще ми пишат.А като излезнех на дъската се 4увствах в безтегловност,сякаш това ве4е се е слу4ило.
Нари4а се дежаву,ве4е видяно,ве4е преживяно.

И на мен ми се е случвало да отида на някое място на което не съм била никога,но всичко ми се струва така познато като че цял живот съм живяла там.
Въпросната Г-жа navona и на мен ми писа на ЛС да ме пита дали знам истории подобни на баба Ягодина понеже писах,че съм чувала същите истории.