Морето, слънцето и ярките звезди, предвещават ни две черти ! ~бебеправене 394~

Четох преди време, че ановулаторни са циклите веднъж на 12-13 месеца.. На 3 ми се струва много..

Ами аз съм скептична. Днес няма да си правя повече. Ще си взема и малко по-живички. Мисля утре да си направя с първа урина. Но като видях, чв втория е КАТЕГОРИЧНО ОТРИЦАТЕЛЕН, много ме съмняват нещата. Стискайте палци утре да е +

Fayona, преди години съм коментирала с АГ. Принципно правилото е, че веднъж годишно имаш минимум, както Dragonrider казва. Вече има моменти когато от стрес, пътуване и прочее също не настъпва О, но това също се счита за норма. Да се случи някой ЗФ еднократно при жена без ЛУФ или (С)ПКЯ също не се счита за отклонение. И вече зависи от възрастта, също. Ако не съм се уточнила достатъчно ясно - нормално е да се случи поне 1 ановулторен годишно, но ако има обективни обстоятелства може да е повече от 1 (примерно командировки, jet-lag-ове, хронично недоспиване, стрес в семейството, ударно започване на диета или спорт). Ако обаче цял живот е така, или пък изведнъж е тръгнало да има някаква типична поредица (pattern) от ановолуторни цикли - значи нещо не е ок и трябва да се види да не е дефицит на витамини (примерно Д), хормонален проблем, намален АМХ, ИЯР и т.н..

Но всеки трети ановолутарен като принцип и на мен ми се струва пременопауза или хормонален проблем.

АА, благодаря ти за изчерпателния отговор! Моята АГ може би е включила всички тези странични фактори в сметките си, но е забравила да го уточни. Аз пък тепърва навлизам в темата и не прецених тогава дали е прекалено често.

Момичета, да ви питам, няколко дни преди да ви дойде (в момента при мен е 7 дни преди), имате ли някакво по-специфично течение? От както правим опити ми прави впечатление и понякога се чудя да не би да имам много късна овулация, но пък преди нея и след е като по учебник (от по-бяла и лепкава към по-течна и разтеглива, после пак бяла и гъста) и след това обаче започва едно почти безцветно, но сравнително силно течение и така докато ми дойде. Интересното е и че този месец нямам още никакви симптоми, но това течение направо ме отчайва, ако изпускаме момента...

Fayona, и аз не съм съгласна много с АГто ти и такива изказвания на база неуспешни 10 месеца и веднъж преглед годишно…Не всичко е математика и няма общи правила за всички жени. Статистически погледнато шансът за забременяване всеки месец при двойка без проблеми таймираща добре фертилните дни, е 25-30%, само 5-6% успяват още от първия месец. И за рускоговорящите ето едно статия за ановулаторните цикли https://www.babyplan.ru/biblioteka/ovuljatsija/kak-vernut-ovulya … novulyacii-r1114/.
На 42 за последните 12 месеца имам две забременявания и само един ановулаторен цикъл на база мерене на БТ. Само тестове за О не помагат за диагностициране на проблем.

Засиленото течение през втората фаза на цикъла се дължи на пика на прогестерона и е нормално.

Майка зайка, горе главата и бягай надалеч от такива лекари. Едно е да се обясни статистиката и реалния шанс за забременяване и износване, друго са такива изказвания…

И да попитам, че досега не ми се е случвало - ММ приема вече две седмици антибиотици, има ли смисъл според вас да правим опити този месец?

Амбър, направи си микробиология - може да е бактерия, гъба, или липса на бактобацили. След О, секрецията трябва да е съвсем оскъдна и гъста/лепкава.

Понеже с Маргото си противоречим в постовете, пускам една англоезична статия където е обяснено за видовете секреция в зависимост кое време от цикъла е: https://www.healthline.com/health/womens-health/cervical-mucus#: … ost%20like%20glue. При мен поне е така, а и същото съм чела и през годините. Но е факт, че този секрет много зависи от хормоните и ако всичко е ок с МБ и няма друга обективна причина като инфекция или хормонален проблем, може да е напълно нормално. Още си спомням в пубертета как течах като река, че ми и изписаха овули на база това обяснение, без изследвания. Тъпа работа, ама сега поне ми е увряла главата за тези неща една идея повече

Съгласна съм с АА, добре е да се пусне една МБ за по-сигурно, но при някои жени е нормално и такова течение, аз бях също така, с чиста МБ и без каквито и да е оплаквания. Сега, с напредването на годините и хормоналния дисбаланс с нисък прогестерон, нямам вече такова течение преди М.

Благодаря ви.

Нямам други оплаквания, просто това ми се стори странно. На следващия преглед ще го обсъдя и с АГ.

Бях същата с преди да забременея са дъщеря ми. Спокойно, не си сама.
Сега съм така и с хипотетичното второ дете, същата работа.
А около мен всичко живо са бременни с второ.
Онзи ден до полунощ гледах колички, мисля имена, представям си какво ще е ако има още едно дете, как ще правя пюрета, как ще кърмя, как ще захранвам, как ще си играят, къде ще спи, дали тоя път ще има нещо и на мен в това дете, хахаха. Сега как това ще направя, онова няма, защото нали вече знам, и ей такива неща.
Тези неща са съвсем нормални, обаче не е добре да става идея фикс, да всеки го повтаря това, но понякога желанието е много силно и е хубаво да не се обвиняваме, че имаме такива мисли,мечти.
 Напротив, това е много хубаво, едни от най-приятните моменти, мечтите са хубаво нещо, да разглеждаш неща, да си представяш.
Аз почна ли да ги мисля тия неща, да си ги представям и постоянно да са ми в главата, разбирам, че  искам дете, за мен това е знак, че е време. Така беше първия път, май така ще е и сега.
Та в този ред на мисли, исках да ви кажа момичета, за нищо, ама за нищо да не се обвинявате сами себе си. Нито сте лоши хора, нито нищо. Това са обикновени човешки емоции, чисто нормални неща.
Ето аз като видя майка с малко дете и грамаден корем и много й завиждам, че вече се е престрашила, че ще са с малка разлика, че еди какво си.
Ще споделя нещо, не знам, как ще се приеме, но рискувам.
Аз съм чувала репликата "защо тия хора си изоставят децата бе, ей сега някой да ми каже, дай ми 10 хиляди лева и ти давам това бебе веднага го взимам", от приятелка, 4 години чакаща, с най-тежката диагноза, всеки месец ревяща след пореден отрицателен тест,на хормони, на лекарства, на стимулации, на инжекции, с голям корем и напълняла от терапията и питащи я любопитни съседки "ти бременна ли си"? Отговаряше не,просто съм дебела или не,просто имам корем.
 Отчаянието и надеждата водят до най-различни човешки емоции и аз оправдавам всичко,защото знам, че е водено от най-чистото човешко желание да имаш дете.
Аз сега като се сетя за думите й и ми иде да се разрева, Славо Богу имат вече детенце.
Така, че за нищо не се обвинявайте, моля ви, обвинението е много тегаво чувство, много разрушаващо.
Благодаря ви, че споделяте чувствата си тук. Мисля, че помагат на всички в темата.

Ема, много хубаво си го написала. И ние ти благодарим!

Аз се чувствам лош човек, защото се хващам, че завиждам на младите майки и бременните жени от компанията на мъжа ми, и усещам, как страня от тях. Все търся начин да не отида на общите събирания и почивки и пращам мъжа си без мен. Просто не се вписвам в компанията на млади, красиви и щастливи бременни и мами. На една такава почивка се сринах психически и ми идваха самоубийствени мисли. А всички тези момичета са много мили, симпатични и приятни, определено ги харесвам, и при други обстоятелства с радост бих се събирала с тях. Просто сега се чувствам като черна овца там. Стара, завистлива лелка. Особено след втората загуба.

Относно мечтите: много хубаво нещо са според мен. Но аз загубих способността да мечтая за бебе след като минаха две-три години от трагичния инцидент с първото ни общо дете. Даже сега, като забременях през май-юни, не можах да си помечтая, защото бременността не се развиваше добре от самото начало. Може би ако мечтая, ще ми е по-лесно.

Майка-зайка, консултирала ли си се с психолог за суицидните мисли? По принцип, клиничните депресии са свързани с биохимичен дисбаланс на мозъка, който може да бъде провокиран от различни събития, вкл както ти си имала загуба. Тъй като нямам опит в тази област, само ще нахвърлям инфо, че говорим за биохимичен дислабанс на хормони и невротрансмитери като серотонин, допамин, ендорфин, окситоцин и пр. Понеже това са невротрансмитери, те играят голяма роля за общото състояние на организма, половия хормонален баланс и други. С две думи - могат да повлияят и на зачеването косвено.

Друг възможен фактор за проблемното зачеване е и стресът и тревожността (anxiety), които депресията причинява. Стрес и тревожност = висок кортизол и оттам също затруднено зачеване.

Според мен е добре паралелно да работиш с доверен репро лекар - момичетата от проблемно могат да ти помогнат да намериш "твоя" човек след като онзи е подходил толкова гадно, както и с клиничен психолог, който да ти помогне да се пребориш с тежестта на емоциите ти.

Подкрепям това, което АА пише. Работата с психолог или терапевт би могла да подобри психическото състояние, а оттам и физическото. Не напразно в някои АГ клиники има психолог.
Аз съм клиничен психолог, но не съм се занимавала с тематика за бременност, преди или след загуба. Въпреки това, ако на някого му трябва допълнителна информация или конкретно име на психолог, мога да препоръчам за София.

Майка Зайка на 100% подкрепям АА! Излекувай душата си първо, след това тялото. В повечето репро клиники има психолози, със сигурност има няколко в Щерев, които се сблъскват с такива случаи на загуби.

Благодаря ви за съветите, момичета, ще ги имам предвид!