Морето, слънцето и ярките звезди, предвещават ни две черти ! ~бебеправене 394~

  • 29 890
  • 769
# 720
Аз също се хващам, че завиждам на бременните. Опитвам се да се успокоявам, че съм най-"малка" от всички и че преди мен още много двойки ще имат деца. И това обаче си има някакви граници.
Както някой вече каза, знам, че не е хубаво да се фиксирам върху идеята и желанието. И едва ли не ме е срам да си призная, че много често мисля за бебета, защото после следват приказки като "Бог си знае работата", "Явно още не е правилният момент", "Явно ти е станало фикс идея" и вдичките производни, от които ми е писнало. Врезултат на което се събира ужасно мнохо негативни енергия, която избива като видя отрицателния тест.
Виж целия пост
# 721
Гуш, Лютиче! Няма някоя от нас дето не го е минала това. Това си го говорихме с едни приятелки, ще го напиша и тук обаче. И преди съм казвала неща в този дух.

Всяка една от нас иска дете. По възможност сега, веднага. Обаче понякога ни е писано да се сблъскаме с препятствия и се налагат манипулации, процедури, лечения, терапии. С всяка крачка сме по-близо до мечтата. Има го и варианта с осиновяването, който обаче не е за всеки.
Обаче независимо от загубите, месеците или годините на очакване, мама му стара, не забравяйте, че и ние сме хора и заслужаваме да живеем и да сме щастливи, независимо какво ни се стовари на главата като загуба или препятствие по пътя. Не забравяйте да дарявате децата и близките си с любов. Да се обадите на родителите си и да ги зарадвате като споделите нещо дребно. Да направите жест към половинката и да му припомните, че сте с него не само за да е длъжен да прави/гледа деца и семейство. Да планирате нещо специално с децата си (за тези, които имат такива) - ей така, спонтанно, не само да им припомняте да си пишат домашните и да почистват след себе си. Да си отделите време за себе си и да си доставите удоволствие с излизане, с някоя глезотийка. Това че не бременността не се получава не ви прави половин хора. И никога няма да го направи, освен ако сами не се поставите в тази ситуация.
Виж целия пост
# 722
АА, абсолютно съгласна съм! Определено не се чувствам половин човек. Има още толкова много неща, които да преживея и не съм видяла.
Просто отношението на хората ме дразни. По принцип има такъв тип хора, които не позволяват на някого да е по-нещастен от тях и обикновено като им споделиш нещо и казват "Да ти имам проблемите. На мен пък Х ми се случи." Това е част от причината да си събирам емоциите и да не споделям. Даже на майка ми ако се оплача, няма да има прегръдка и успокоителни думи, а ще ми извади всичко, което съм правила през годините и което може би е довело до този резултат.
На мъжа ми също избягвам да споделям, защото той е изключително ражионален човек и все се опитва да ми даде съвет. Да, ама в случая великият му съвет е "Успокой се и не се напрягай", а това не е като да помага много Grinning И отново предпочитам да си кътам чувствата пред това да агресирам.
Мен това ме орави нещастна - съвети от хора, които не разбират къде е проблемът.
Виж целия пост
# 723
Твоят мъж като моя. Много им е лесно на тях, хахаха. Хората иначе са такива - околните. Споделяй само, ако знаеш че нечие мнение няма да ти накриви шапката, а от такива дето обичат само техните драми да са център на вниманието - бягай с 200...
Виж целия пост
# 724
Аз пък, за разлика от приятелките ми, с които имаме по нещастие обща съдба още от началото не крия нищо. В смисъл - още като се разбра, че без инвитро няма да се мине и просто казвах - трябва да изляза от работа, че до клиниката..., извинявай не вдигнах, че бях по хормоналните изследвания... и темподобни. Така поне избегнах - хайде, време ви е...., и всички са наясно. Разбира се, сега идват погледите на съжаление и най-вероятно злобните коментари от типа - тя е лош шеф, заслужила си го е, но за тези не ми пука. Още от години, спрях са се обграждам в близост с мръсни хора, а с годините спря да ми пука за тяхното мнение.
Виж... за мъката и болката вътре в мен, с това не знам как да се справя. И сега като си погледнах хормоните и се разплаках. Не че знам какво значат - от една страна такъв естрадиол висок не съм имала никога, от друга страна той е в други мерни единици от останалите пъти, пък ЛХто много ниско ми се вижда, ма и то е в други единици... Та седа си и си рева за евентуалните два варианта - или ще има пункция на два фоликула или няма да има и чакам докторката да се обади...
Целувам ви момичета!
Виж целия пост
# 725
Мъжете им дай да оправят проблеми и хич не го разбират това с изслушването Simple Smile

Още една причина психотерапевтите да са добра опция.
Ама психотерапевтите, не психолозите. Психолог е просто човек завършил психология. Терапевтите имат допълнително обучение за работа с хора и са работили върху себе си, а в най-добрият случай продължават да работят върху себе си Simple Smile
Виж целия пост
# 726
Хора всякакви, ама ние си избираме с кого какво да споделяме..
Преди 6г претърпя сериозен инцидент, в следствие на което се наложи да ми сложат имплант в гръбнака. Имам неврологичен проблем, плюс това счупих таз и ребра. Ходя с бастун и не е добре да вдигам тежко. Когато преди две години забременях със сина ми, личната ми лекарка почти ми вдигна скандал как съм щяла да се довърша и тази бременност.. Сещате се. Не беше само тя.. Някои "по-тактични хора" само се учудваха на смелостта ми. А дни след като родих, една приятелка на майка ми, чиято дъщеря по това време имаше 10 години неуспешни опити да забременее, казала на майка "Така е, на някои хора, които не трябва да имат деца, Бог им дава веднага, а други се мъчат". Като го чух се чудех как да реагирам..
Та, исках да го споделя това отчасти заради поста на Лютиче, а пък и не само.
Сметнете- едва оцелях, ходя с бастун, а съм на 33,въпреки това веднъж забременях, родих здраво и прекрасно дете, с мъжа ми (с когото се срещнахме след инцидента) сме щастливо женени и се надяваме на второ..
Знаете ли, преди 5г и аз бях в депресия и мислех, че ще си остана на легло, че нищо добро не ме чака. Но... Потърпях малко, няколко години, понадигнах се и животът ми по тръгна.
На всички ни е трудно понякога, а нетактични и даже злобни хора бол, но аз съм над тия неща, вярвам и всички вие Simple Smile
Виж целия пост
# 727
Одри, клиничния психолог има право да диагностицира и провежда терапии, но за останалото съм съгласна.

Dragonrider, голямо гуш и адмирации! Все си мисля, че едни такива лафчета като "Няма начин да няма начин" са движещата сила на този свят, а всички останали, дето само мрънкат (аз също мрънкотя много irl) предпочитат удобството на дискомфорта, който познават и ги е страх да направят крачка извън него, независимо какви успехи би им донесло това.
Виж целия пост
# 728
АА, в Америка може, но тук не. Клиничния психолог е магистър по клинична психология, няма право да провежда терапия, освен ако, както каза Одри, не е минал допълнителни обучения (4-5г) към някоя школа.
Виж целия пост
# 729
Доколкото имам инфо от психолози, реално за да работиш трябва да ги вземеш тези обучения. Тоест ако само си дипломиран като кл. психолог кел файда от дипломата, може да работиш като ЧР Grinning По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също.

За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
Виж целия пост
# 730
Доколкото имам инфо от психолози, реално за да работиш трябва да ги вземеш тези обучения. Тоест ако само си дипломиран като кл. психолог кел файда от дипломата, може да работиш като ЧР Grinning По същия начин, за да вземеш правоспособност за учител минаваш през практика (може би не е съвсем точна аналогията, но и за двете е общовалидно за необходимата практика с хора, която се удостоверява по съответния ред - това ми е идеята на примера). Това си е практика в цяла Европа, за Америка сигурно също.

За справка, едната ми зълва е практикуващ училищен психолог и не може да диагностицира и назначава лечение, а кандидат снахата е дипломиран магистър клиничен психолог (бакалавър психолог в Германия, клиничен магистър в Австрия) и предстои да търси работа под супервизия в Германия.
Ама това за Австрия и Германия сигурно важи. Тук закон за психотерапевтичната помощ няма, съответно всеки си прави каквото си иска.
А с диплома за клиничен, можеш да работиш в болница от воле - в наша малка България.
Виж целия пост
# 731
Сериозно? Понеже имам поне 2 познати извън роднинския кръг, единият верно отиде в ЧР, а другата ми обясняваше точно за супервизията и диагностицирането, караше и курсове след дипломирането. Освен да са се променили нещо изискванията в последно време?

Сори за спама девойки, обаче мисля че е полезно като инфо в случай, че някоя от нас в някакъв момент търси подкрепа.
Виж целия пост
# 732
Честно казано не знам какво ново може да ти каже един психолог. Вероятно може да помогне, ако си объркан или изгубил всякаква надежда. Но предполагам в повечето случаи би казал неща, които са ясни на всички, но не решават конкретния проблем.
Виж целия пост
# 733
Психологът трябва да ти помогне да си изградиш механизъм или стратегия за адекватно справяне с даден проблем. Не да ти дава готово решение. И не само да му плащаш за слушането като в американските филми, хаха.

Понеже си писахме с Драгонрайдър - искам и публично да ѝ благодаря, че ме осветли за практиките в България и че реално не са толкова завишени изискванията за работата на психолозите, което значи че има и много недостатъчно опитни или с необходимите квалификации такива.

Та, дайте да кажем нещо по бебеправенето. На мен датата ми за тест е петък Grinning
Виж целия пост
# 734
Момичета, днес излезнаха витамините. След 10 дни и генетичните, тъй като ги пращат в Германия.
Дайте мнение за CRP-hs
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия