Той, аз и той

Имаше някаква притча за Човекът и следващата цел в живота. Та, ако няма такава, умрял си. Нужни са цели, за да се борим с нещо.
 Кой- каква си поставя… Ум царува, ум робува…

П.П. И какво, авторката? След 5 год с някой нов, пак ще ти се доще и ще се оправдаеш с друго. Защо не си кажеш, че ти се такова с някой друг? Влюбена жена няма очи за такова.

Този пост много ми хареса.Хубаво мислене,чисто и семпло.

Авторката като има такъв проблем, да се хване и да отиде на психотерапевт, психолог. Далеч по-добър избор, отколкото да се сваля с 20годишни. Ако разбира се има за нея някакво значение връзката и.-

Мерак с психотерапевт и психолог не се гаси. Казвам го без ирония. Всеки трябва сам да си взема решенията и да носи отговорност за тях.

Здравей!

Мисля да подходя съпричастно и да ти разкажа моя опит.

Мъжа ми, с когото сме заедно от 7 години е един от малкото мъже, с главно М, които познавам. Мъж мечта! Заможен, собствен дом, добре развит бизнесмен, изключително класен мъж, впечатлена съм, че е Българин - притежава качества присъщи за руски мъже - аз съм израснала и родом от Русия -. Невероятен любовник, страстен, очите му просто умеят да изпиват, винаги е носил в себе си онова животинското и не принудено качество да те завърти като в буря. Мъжа ми е изключително отговорен, и въпреки това запазил способността си да умее да държи интереса и пламъка на жена си, няма да го хваля повече, дано добиеш представа. Преди година, съвсем случайно едно момче в Драгалевци ме удари с колата, когато слязох се оказа, чв го познавам -  работи в софавто авангард, където всяка седмица оставям колата си за почистване. Обяснението му беше, че ме е ударил умишлено и целенасочено, изпаднала му била възможност да поговори с мен в неформална обстановка - приказка. Покани ме на следващия ден в салона, за са оправи колата ми. Оттогава влязох в една матрица, един хлапак успя да ми завърти мозъка като на дете в детски ясли, чувствах се неземно, никога не съм била лишена от мъжко внимание и то не от какви да е мъже, а краката ми омекнаха пред един хлапак... Много време живях в тайна и се чувствах много готино, защото тайната, срещите и не познатото, нвизживяното, тръпката от забраменото те карат да се чувстваш така, семейната битовизмия, колкото и добре и спокойно да живееш те карат да забравяш къде и кой си. Ако бях сама може би нямаше да хлътна никога по такъв тип мъж, възраст и възможности. По начало рускините са много разкрепостени и податливи жени в сексуальные отношения. В крайна сметка влязох в филм от който не виждах изход. В един момент споделих на мъж какво става, нямах обяснение, мъжа ми беше човека, който отвори очи за това, което ти казвам аз сега. Прости, и до ден днешен с чисто сърце ми простил, заедно сме, ааз имам обица на ухо. Моя мъж е простил, нп някой друг навярно не би, или дори да връзка няма да е същата, затова мисли много добре какво ше правиш и как ще излезеш от ситуацията, защото това е мимолетно и може да коства много време от живот, минало и бъдеще. Повече жени забравят стойността, реально колко са техните мъже, какви са и какво могат да дадат, и се подхлъзват по такива капанпета, както ги наричам. Внимавай много, защото не си струва, не и когато падаш на по- ниско ниво.

Мъжете винаги така правят. Ти си мислиш, че са те праснали случайно, а то се оказва че е умишлено и целенасочено. На всичкото отгоре по няколко пъти.