Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 10

Отговорила съм.
Вижте наклонения шрифт.


Какви задължения давате на децата си на 13-14 години?

Опа, извинявам се, не съм видяла.
При всяко дете работи различен подход, трябва да намерите вашия. Но по принцип близостта със семейството улеснява общуването като цяло. Това става неусетно около обсъждането на битови неща, съвместното им вършене, като след това подчертаете колко много е помогнала. Време, в което семейството се събира заедно, например на вечеря. Обсъждане на служебни задачи, в които сме се сблъскали с различни хора и сравнението на това колко си приличат с нейните задължения в училище. Така детето разбира, че светът на възрастните не е само забавление и сладки приказки с колеги, а горките деца са принудени да се гърчат с нещо, което не им допада. Разбира, че има неща, които просто трябва да се направят, дори да са скучни, за да имаме онези, които ни правят щастливи.
По отношение на ученето - моето дете е много мързеливо. Сега вече е на 17+ и се оправя сама, но на 13 като видехме, че закъса по някой предмет, някой от нас сядаше с нея и ѝ "смилаше" материала до разбираем + при всеки удобен случай, независимо дали е при нещо дочуто от предаване, като пътуване и сме видели нещо, случка в живота или дори виц, използваме, за да го представим нагледно.
Не съм против и материалните стимули. В крайна сметка дори да работи хобито си, човек очаква заплата. Когато постигна успех за стипендия не само получаваше такава от училище, но и имаше подарък от нас + от баба си и дядо си.
Е, има си при някои деца предмети, които така и не проявяват желание да усвоят. При моето дете беше Химията. С една дума, трябва да работите по въпроса всички заедно. Ти, бащата и детето, с много търпение, спокойствие и шеги. Постигнете ли достатъчно близост, ушите започват да чуват.

Стаята ѝ е изцяло нейно задължение, мисля от 12 г., не помня точно. Което да не се тълкува като прилежно поддържане. Вътре обичайно е лудница, веднъж на високосна я хваща желанието да я оправи и издържа така за няколко дни. Иначе само като идва приятелка на пижамено парти. Ако искаме да е по-често подредено, напомняме да кани гости
От другите неща избираме по 1 нещо и ѝ даваме избор. Но у нас и двамата с баща ѝ вършим всички домакински дейности, затова за нея не е нещо необичайно и го приема като нещо неизбежно. Примерно ѝ казвам: "Влизам да изчистя банята, баща ти готви (или ще сготви като се прибере), можеш ли да удариш едно рамо за пералнята или да извадиш миялната?" или да сложи масата, изхвърли боклука и т.н.
Това го бях чела някъде съвет от психолог, ако се дадат няколко неща и могат да си изберат, го приемат по-добре, отколкото ако им се даде конкретна задача.

И намирайте време да се посмеете заедно. Ние обичаме да си пускаме компилации от тези с гафове в ефир, падания и т.н. Освен, че смехът влияе добре на всеки човек, също сближава, а и много от тях пак стават за пример за разни неща от физика, химия и т.н.

Моята дъщеря е на 13 г и има истерични изблици, но не ми е минавало през ума да й давам успокоително. Вместо това хвърлям час, понякога и два да я успокоя, да я предразположа да ми сподели какво я измъчва, да обсъдим притесненията й и да я накарам накрая да се усмихне. Вътрешно ми идва да я оскубя, но се сдържам. Споделяла ми е, че понякога емоциите й идват много, че се натъжава от разни неща... Иска се много търпение и разбиране от страна на родителите в тази възраст. Не всеки има късмет да е със спокойно дете в пубертета.
Иначе сама си оправя и чисти стаята, когато е на кеф. На обяд много често сама си готви и то много добре. Доста самостоятелна е.
На нейната възраст бях страшно разлигавена, но имах две баби, които се въртяха около мен и изпълняваха всяка моя прищявка. Не знаех какво е да се прибереш и да не те чака топло ядене на масата, камо ли да няма никой вкъщи. Но ето, че и такива лиготии като мен стават хора. Когато дойдох в София като студентка, звънях на майка ми да я питам как се перат дрехи, как се чистят обувки... Дъщеря ми е много по-самостоятелна от мен на тази възраст, дори сравнение не може да става.

Задачите на тийновете в къщи:
- всеки си чисти стаята - веднъж седмично
- всеки чисти по една баня  - веднъж седмично
- разтоварване на миялна, сушилня, чистене на котешката тоалетна, хвърляне на боклук - всекидневно, редуват се
- сортиране и прибиране на пране - всеки своите дрехи
 - при нужда поемат гпрахосмукачка, чистене на кухня, прах  - инцидентно и рядко
- помощ в градината - в активния зеленчуков сезон  веднъж -два пъти седмично.
Училището е основното им задължение, останалите неща им отнемат няколко минути дневно през седмицата и максимум час през уикенда.
Готвят с удоволствие и понякога правят вечеря за семейството или десерт/закуски/печива.
Така са от 7-8 годишни.
Тийн-бесовете чудесно се канализират в посока спорт, музика, хоби. Гарантирам - работи!

Е, нямам деца все още , но моите задължения по спомени бяха:
1. Чистене на стая
2. Простиране поне на 1пране (пускаха се по 3 перални, че бяхме много народ)
3. Разхвърляне на съдомиялна ( имам адски гнус от мръсни чужди чинии и за това им бях обяснила , че няма да св занимавам с тях преди съдомиялната )
4. Евентуално хвърляне на боклук , ако излизам

5. Родиха се брат ми и сестра ми в по-късно тийнейджърство и много ги гледах (не препоръчвам дете да се нагърбва с тая работа, беше повод за много разногласия)
6. Учене ( като се има на предвид, че бях отличничка и много ме натискаха , пак не препоръчвам)
7. Сгъване на дрехи ( от дъжд на вятър)

А аз като бях дете, за миялни никой не беше чувал. И освен да подреждаме чиниите, първо трябваше да се измият.
Моите си имат задължения, които варират в зависимост от моята заетост. Обикновено зимата съм си вкъщи 2-3-4 месеца, тогава не изисквам нищо от тях, освен да си оправят бюрата и стаята. Когато работя, оправят миялна, пералня, събират и сортират пране, пускат прахосмукачка и чистят пода с мопа. Голямата все по- често готви.

Благодаря за отговорите!
Ще взема нещо и от  двете предложения.

Какво  правите, когато тинейджъра каже: Няма да правя това или онова?
Например, няма да уча по математика за утре,ама и утре пак каже същото.

Ти ли я “подкокоросваш” да учи?!
Тя не знае ли по какво има да си учи и да си се оправя сама?

13 годишните чудесно могат сами да си планират времето и да носят отговорност за решенията си, ако ги оставят.

У нас има доста работа и всеки се включва.
Нейните задължения:
-да учи и има добри оценки за да се класира там където иска да учи
- стаята й, която оправя сама плюс банята й като всеки ден легло, бюро и мивката се оправят
- веднъж седмично прахосмукачка на един етаж
- съдомиялна и сушилня/ пералня плюс сгъване и подреждане по гардеробите през уикенда ( в другото време всичко е оправено като се върне от училище в 4)
-оправяне на кутия за обяд и бутилки с вида след училище и приготвяне на обяда си, което е рядко също
- прах, огледала, стъклени повърхности веднъж седмично
- первази на трите етажа веднъж месечно
- помагане с плевели, метене, събиране на листа и прочие веднъж седмично през лятото и есента
- помагане на баща си с чистене на гаража/ колата , носене на неща докато се работи - веднъж-дваж месечно
- носене на всички покупки от вратата до кухнята, вадене от торбите и разбиване на кашоните и кутиите и нисенето им до контейнета навън за рециклиране седмично
- прибиране на контейнерите след изпразването им от улицата до гаража
-риене на сняг за по 15-20 минути с баща си или с мен
-смяна на спално бельо и слагането му - през уикенда
-чистене на печка, плотове и мивка при готвене и оставяне на кухнята в същия вид като е намерена
Другите неща си ги избира и помага спрямо настроението и желанието, но я учим, че е добре да може и знае всичко.

Ученето насила не става. Знам, че е тежко да се приеме, но е факт. Дъщеря ми е на 14 г., не знам, нито какво учи, нито как. Подписвам само под отличните оценки.
Синът ми е на 11г. и половина - уча с него за контролни, обяснявам до припадък уроци и защо трябва да се учи  - е, не става. Надявам се  поне българска 4 да изкара, едва мъкне тройки на контролни, че даже и двойки - български. Така сме вече 2 година. Тук в Германия училището се сменя след 5 клас, сега той е 6 и въпреки, че ходи на частни уроци по немски и английски, може да остане да повтаря годината, дотам го е докарал и дори да се наложи да смени училището. Нищо не помага. Много ми е трудно да го приема, защото в семейството подобен случай няма  - всички сме били ученолюбиви и го чувствам като провал за мен. Колко успокоителни аз съм изпила и колко нощи от тревога не съм спала, не можеш да си представиш. Надявахме се, че тази година ще се поправи, записахме го на допълнителни уроци и занималня - нищо, даже по другите предмети пропадна.  Но също така си даваме сметка, че ние с баща му на гръб до 13 клас не можем да го носим, не можем вместо него да учим. Така че трябва да го оставим. Сега чакаме края на първия срок и разговора със социалната педагожка - евентулно оттам нещо да потръгне, но вътрешно сме се примирили, че ще трябва да търсим ново, по-леко училище с надеждата, поне там да потръгне с успеха и желанието за учене.

 Аз купих този на Ариана Гранде, суперска цена за 100 мл: https://douglas.bg/ariana-grande-sweet-like-candy-conf-39463

Миналата година бях взела този 30 мл
https://douglas.bg/ariana-grande-cloud-conf-49818

Племеницата ми е на 12 и сама иска да учи. Самата аз и разказвам какво как и къде съм учила и така я провокирам. Тя самата има високи цели и за да ги оустигне учи или по-точно трябва да учи. Така си казва тя. Задължения няма много, защото аз обичам да правя повечето неща. На училище е до 14:30 и става 15:10 докато се върне. Обядва и прави лека почивка, после учи и рядко остава допълнително време. Сама си прави обяда, сама си подрежда стаята, разхожда кучетата и такива неща. Сервира масата редуваме се да мием ако няма много да учи, някой път готви и помага с малкия… Някой път е нервна, нормално, но обикновенно си правим нещо заедно и се забавляваме. Според мен като я приемеш за равна е по-лесно, все пак вие когато бяхте на 13 всеки ден учихте като луди ли? Или никога не сте били нервни и да сте си гледали в телефоните? Сега това с телефоните може би повечето майки не са имали телефони, но това което знам е, че съм на 23 и самата аз обичам да си гледам телефона. Имам случаи когато и двете си седим и си разглеждаме някакви неща. Брат ми е на 23 (близнаци) и той и приятелката му си гледат в телефона редовно. НДП на племеницата ми е с родители които са много амбициозни и постоянно и викат ,,учи учи” и тя учи само под техния натиск, а е умно момиче, но реве всеки ден, че родителите ѝ я мразят, а съм сигурна, че не я. По-важно ми е да е щастлива отколкото с 6…..

А относно ,,ние”, ако става дума за мен и нея ще кажа ,,ние”, но като става дума само за нея ще кажа ,,тя”. За бога дори с малкия който е на 8м не говоря така…

Ябълка, да не се шашнеш сега - разбира се, че има и нормални деца, които не са Пепеляшки и не мият бани и тоалетни ежеседмично, нито чистят гаражи, сняг и т.н. Моята на 13 няма домакински задължения, както и аз не съм имала на нейната възраст (нищо сложно няма в тях, на 18 заживях далеч от родители и се научих без особени затруднения да правя всичко сама).
Понякога си оправя стаята - като я накарам, понякога простира пране, понякога сгъва изсъхналите дрехи. Понякога измива някоя чиния на ръка (имаме миялна, но невинаги достатъчно чинии, за да се пусне). Има умения да готви и понякога прави по нещо, но не да нахрани семейството - само обяд/закуска за нея или сладкиш.
Всичко това е в порядъка на "инцидентно" - може да е и веднъж на 2-3 месеца. Винаги с подканяне. Обикновено предпочитам да си свърша нещо аз, вместо да подканям и чакам.
Относно ученето - средата у нас просто е тип по-академична. Всички учат и четат и тя не е имала нужда от специална мотивация да се занимава с това целенасочено и да постига резултати (въпреки това книга на хартия след 4-ти клас не е чела, извън задължителната литература). Даже понякога сядам да обясня как да учи по-малко - главно с цел структуриране на времето по-добре, защото не ми харесва дете да си ляга в 01 ч, щото "имало да учи".  
Иначе хормоните и емоциите бушуват, хленченето е много, екранното време за развлечения е било ограничено винаги към момента (за съжаление, като се добави към онлайн обучението и домашните работи към него, пак са си едни сочни 10-11 часа дневно).

П.П. На Ариана Гранде парфюм й подариха преди 2-3 години и баща й има един лаф, че мирише на скункс. Наистина ни е много неприятен и на двамата възрастни - тя си го харесва, добре че свърши вече. Може би да беше Sweet Like Candy, не помня...

Нашата дъщеря след около три месеца ще стане на 12, а брат ѝ е на 14, но ние общо взето ги третираме като пубертети и двамата. Тя се развива по-бързо и съответно проявява някои от споменатите от вас поведенчески изяви. Но и двамата никога до момента не са заявявали, че няма да учат по някой предмет (може и да предстои, не знам), защото знаят, че това им е основната отговорност, докато са ученици и не мисля, че им минава през главите (поне към момента), че може да не учат и да отидат с ненаписани домашни или ненаучен урок. Престоят на електронните устройства също е ограничен (като тя злоупотребява повече), а вечер телефоните им остават в общата стая и не "спят" при тях. Ако някой има проблем със заспиването чете книга, а през ваканциите всеки ден четат.
Домашни задължения имат в минимален обем, но смятам, че към момента това им е достатъчно: бършат прах в стаите си; изхвърлят плика с боклук; тя си прибира дрехите от сушилката (той - само, ако му се каже); тя има грижа за подредбата на гардероба си (летни-зимни дрехи, заделяне на омалелите такива) и друго постоянно задължение май нямат. Понякога мият чинии, понякога ми помагат в кухнята, но това е по-скоро рядкост.

Нашата девойка също има силноотровно миришещ парфюм на Ариана Гранде, който си поръча за миналата Коледа. Тази година е на вълна блогър/влогърски приумици.