Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 10

И за мен не е нормално да мият банята, уча ги само да я изплакват и подсушават след като я използват. Аз започнах да мия баня и тоалетна на 17-18, нищо няма да им бъде спестено и на тях...
Всички е в примера за мен, естествено и ежедневните мантри си вървят: подреди, влизай в банята, лягай на време..., за у-ще не ми се налага нищо да казвам...
Аз съм с мигрена и от малки са свикнали 48 часа да съм извън строя, малкото може всичко, ще сложи храна на масата, ще пусне пералня или сушилня... и голямото може, но не се сеща просто..., понякога си е до човек, уж сме с един подход към двете, а накрая излизат различни..., на 17 и 14 са.
Покрай матурите и двете имаха трудни моменти с психиката, като плацебо давах шуслерови соли, малката е склонна към главоболия като мен, помагаха им и на двете и сега си ги търсят като се почувстват напрегнати.

Това хомеопатично успокоително няма никакъв ефект, освен внушението, че пиеш нещо. Наистина един чай с мед или топло мляко с мед ще има по- голям ефект.

Аз не разбрах, за какво са успокоителните? Защото не иска да учи или нещо друго? С успокоителни детето амбициозна ученичка няма да стане.

Зависи и колко бани и тоалетни имате. Ние имаме една баня с тоалетна, аз я чистя. Ако имахме повече, щях да организирам график.
Ако е успокоителното е за спокойствие на майката, защо го давате тогава? И колко емоционално трябва да е едно нормално дете, че да му се дават подобни лекарства, дори и хомеопатични?

Проблемът е че внушава на детето, че има проблем, който трябва да лекува с лекарства!!
Така то само на 20г ще мине на диазепам.

Аз също облака щях да предложа, много нежен, много траен, точно за тяхната възраст е, но погледнах, че е над посочения ценови диапазон

Вкъщи работи правилото "който е по-свободен" поема домакинските задължения. Това означава, че цяло лято повечето неща (простиране, събиране и подреждане на дрехи, миене и прибиране на чинии, чистене, пазаруване на дребни неща-хляб, плодове, зеленчуци) тя ги е вършила. Не готви сама топла храна (на 11 е), приготвя си храна за училище, дрехите за следващия ден и чантата от предната вечер. Заедно правим сладкиши и готвим. Аз избирам програмата на пералнята и приоритизирам прането, те с брат и ( на 7) имат задължение да "не трупат" мръсни дрехи в стаята, а да ги носят в коша и да съобщават, ако нещо им е спешно. Боклука и слагането/вдигането на масата са задължение само на първолака. Иначе той помага с простирането през зимата (защото е на сушилник и той го достига на ръст), чисти с моп, бърше прах и чисти с прахосмукачка (за да свиква да помага, а аз после минавам след него, където има нужда). Общо взето у нас всеки има задължения и си ги разпределяме, според заетостта и уменията. Ако някой почне да мрънка питам дали е редно като живеем всички в тази къща само аз да сърша домакинската работа. Аз не готвя само за себе си, нито пера и гладя само моите дрехи, не цапам само аз и не е редно след работа и училище вместо  да седнем да изиграем едно не се сърди човече например, да работя до късни доби, а те да мързелуват пред телефоните. Винаги благодаря за всякаква помощ и ако работата не е свършена добре, гледам така да направя забележката, че да излезе положителна, за да не им убия съвсем желанието. За ученето-първолака има задължение да чете всеки ден по 2 приказки като се прибере, след това има право да играе 30-45 мин за компютъра. Следва вечеря, настолна игра и се приготвя за сън. Каката има задължение освен домашните за деня да чете урок по разказвателен предмет, който са имали съшия ден и да прочете предишния и настоящия урок на разказвателния предмето, който има утре, както и 10 задачи по математика от сборник. Обикновено ученето е около 2-3 часа максимум. Тя се прибира към 13-14ч., яде и сяда да учи. С малки почивки между предметите, в които мие чинии или нещо друго. Ние с брат и се прибираме към 17:30, дотогава тя е готова и играе на компютъра своите 45 мин. Мъжът ми работи на смени и той следи нещата да се случват, както съм казала и помага с работата. Забелязах, че най-добре се случват нещата като раздам конкретни задължения, всеки ден има едни и същи правила за уроците и използването на "устройства" за забавление става, след като са си свършили нещата. Понякога клинчат или се мотаят и аз само припомням, че губят времето си за забавление и ако продължават да се мотаят или не сядат да си свършат нещата, ще вечерят и ще си легнат, когато приключат. Изключения разбира се има, но те са, когато има уважителна причина-не сме си били вкъщи, имали сме гости или ангажимент. В ежедневието много ми помагат рутината и увереността, че знаят какво се иска от тях и какво следва, когато свършат или не свършат тяхната работа. Въвеждат се правила, обясняват се всеки път като има нужда и се спазват до дупка. В един момент децата свикват и не повдигат въпроса, а само опитват чат-пат да клинчат, така, че трябва и да се правят внезапни проверки, за да не те преметнат. Най-вече трябва план и постоянство. При тийн-бунтар по-трудно ще се случат нещата, защото те по природа са против правилата, а ако не са въведени от преди това, трудо ще ги внедрите тепърва. Но мамите са прави, че трябва да общувате и да се в близки отношения, за да може да имате тази връзка- на тийна да му е "гадно" да ви наранява и да има уважение. Ако сте по-студени един към друг и станете врагове няма да има скруполи да ви тъпче, да наранява, да проявява неуважение или да избяга от вкъщи, без да му пука за вас.

Сподели моля те кои шуслерови соли даваш за главоболие или напрегнатост?

Аз почнах да пия мента, глог и валериан към 7 клас, бях “под стрес” , имах и все още имам хронично главоболие, но ако можех сега да се върна не бих го пила, просто защото не върши никаква работа.
Започнах да чистя баня на 17 години, когато излязох от вкъщи за пръв път, майка ми не ме беше карала преди това, а и аз едва ли щях са се отзова , особено на 13/14 щеше да настане война , признавам си , има си време за всичко.

П.с Cloud на Ариана Гранде го харесвам много и съм го ползвала , а не съм тийн , така че не бих се колебала

За PhD е таман . Но макар да съм била на 13 отдавна, много ясно си спомням какво чувство изпитвах/бих изпитала, ако ме накарат да правя подобни неща.
Затова не горя от желание да го причинявам на други.

Относно "успокоителните" - хомеопатията са шменти-капели, макар че това невинаги ще бъде разбрано в сий форум; но в изключително напрегнатото и отвратително време, в което живеем, психиката на подрастващите понякога също изпушва. И е напълно естествено да бъде потърсена помощ от психолог или адекватна на възрастта и състоянието им терапия - има редица билкови препарати, а и други без пристрастяващ ефект. (Грубо казано - сигурна съм, че сте ги тъпкали с антибиотици и имуностимуланти тия деца от невръстна възраст, но мента/глог/валериан или мелатонин - сакън!)
Само в България се отнасяме към болежките на душата като към стигма, затова и е пълно с луди по улиците ни..

Целта ни е точно да израсне с усещането, че грижата за личната хигиена и тази на личния дом не е омерзителна, без значение дали си обикновен човек, учен или преуспял.
У нас, както казах, няма точно разпределени задължения, всеки прави нещо, което си избере, в удобно за него време. Конкретно миене на баня си е избирала сама, когато е била поставена пред избора да вади примерно миялна през цялата седмица. Реши, че ще ѝ е по-добре да отдели еднократно 20 мин., а не 7 дни по 5 мин.
Когато бях малка баща ми не участваше в домакинските неща. След работа майка ми тичаше от едно на друго, без да подгъне крак. За онези времена беше нормално, но за мен беше точно унизително. И когато каза, че трябва да научи и мен, защото един ден трябва да бъда домакиня, категорично отказах. Именно, защото никога не бих влязла в ролята на Пепеляшка, която обслужва всички вкъщи. Избирах си от "мъжките" - или миенето на колата отвътре и отвън веднъж в седмицата, или стълбището на къщата (с демонтиране на едни метални пръти, които държаха пътеката, прахосмукиране, парцал, всичко).
Мъжът ми има съвсем друга нагласа към всички задължения - че са просто неща, които трябва да се свършат от живеещите в дома, така че на всички да им е леко и приятно, а след това уютно. Всеки си има своите професионални задължения (работа/училище), след това всички сме равни. Няма значение кой какво е учил, какво работи и колко пари изкарва. Грижата за семейството е нещо отделно и не зависи от това.
Също и не го представяме като нещо винаги приятно. Казваме си ѝ съвсем открито, че и нас ни мързи и не винаги ни се занимава. Което може в такъв момент отлагаме, но като цяло, каквото трябва се прави, защото трябва. Няма нужда от заблуждаване, че всичко винаги е с кеф и усмивка на устата. Това е реалността.
След всичко това, нейната нагласа не е, че тези задачи са омерзителни, наказания и т.н. Просто част от живота на всеки, минал бебешкия период.

Да си почистиш банята и тоалетната стана вече и омерзително?!
Еми тя си почиства нейната баня, мивка и тоалетна, ние с баща й нашата и общите. Всеки се включва в общото, като основното е свършено преди още да си е дошла от у-ще през деня.

Да помогнеш и да се включваш в грижата за дома е всичко друго, но не и омерзително. Утре може да покажете, че и чистачите в училищата са ниска категория хора, които трябва да се презират затова, че не са учили колкото вас, и нямат по-добра професия.

Споделям написаното от НСЧ- искаме да знае, да може и да се справя сама. Това става с практика и включване в домашните задължения. Част от възпитанието е.

Независимо дали се дава плацебо, хомеопатия или тежък медикамент за успокоение на тийна, вредата е основно в създаването на модел, че хапче ще реши проблема. Родителското безсилие, безхаберие, неспособност или неглижиране в случая е очевидно. Да, даването на хапче е лесно и бързо. Да се вникне в проблема е по-бавно и трудно. Да се работи активно за разрешаването му - също.

Не съм стигала до такъв отговор от никое от децата си, може би защото никога не съм питала "Готово ли ти е домашното за утре?" или "научили ли си по...?" (многократно съм питала "какво учите по...?" и "интересно ли преподават по...? А взехте ли вече материала за...?" или "много големи домашни ли ви дават по...", т.е. в течение съм, че се работи, интересувам се какво се учи, а не детето колко точно учи...). Всеки е имал издънка в ранна възраст с ненаправено/частично/неточно или забавено домашно, посрамувал се е пред учител и съученици и после сам си гони да му стигне времето и да е вярно. Винаги са си казвали сами за пропуските, още преди обратната връзка от учителя...
Постепенно трябва да се научат, че всяко действие и бездействие си имат последствия.
Сега с девойката се научих, че спирането на сълзите изисква повече търпение от моя страна, но иначе за посрещане на самопредизвиканите последствия, действам като при батковците

ПП: Големият ми син счита, че съм леко дистаниран родител и не натискам и не вземем решения... Ами нека така да смята, повече ми харесва от това да мисли, че съм решавала вместо него.  "Само ми казваш какво мислиш, а не аз как трябва да го направя!" след като му казах гледни точки + и - на старо дудняло, след като той ми каза неговите на леко хвърчаш младеж.

Точно защото знам какво е да те боли глава съм готова да помогна на децата когато се оплачат... Възприела съм хомеопатията (соли), точно защото няма активна съставка. След като сме опитали всички други варианти като сън, питателна храна, почивка, за облекчаване...
Но децата имат моменти, в които са напрегнати, събира им се мн материал за учене, за кратко време, особено покрай изпити и матури...
Дъждец, ще сложа комбинацията.

Всъщност нашата идея е по-скоро за нещата от живота като цяло, независимо дали в професионален или домашен план, че трябва да се участва активно в това, което е около теб. Иначе, от личен опит, човек може да усвои всичко, независимо дали са го учили като дете или не. Основното е да има желание. Но ако от детските години нещо му е представено като омерзително, цял живот ще се опитва да го стовари на чужд гръб.
Включването в домашните дейности + споделяне на личните ни усещания, понякога положителни, понякога не толкова, са от нещата, което накараха дъщеря ни да почувства в тийн годините, че вече я приемаме за възрастен. Че и имаме доверие като на голям. Съответно и тя започна да споделя с нас проблемите си свободно, да иска съвет и може да се каже, че минахме безпроблемно през тях, въпреки че, както писах напред е много мързелива, инат и не е от ученолюбивите.

За докторите и хапчетата, проблемът за мен е това, че се насажда мисълта за вина, че проблемът е в нея и решението е едно хапче. В случая самото хапче няма да навреди физически, но няма да замести липсата на ефективна комуникация в семейството.