Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 10

  • 41 354
  • 756
# 585
Мисля, че разумно количество задължения на тази възраст е правилно и добро решение за моите деца. Достатъчно възрастни познавам, които все още разчитат някой друг да ги дундурка и смятат, че баните са самопочистващи се, а месото се ражда в хладилника. Айде не.
Виж целия пост
# 586
Като чета някои деца колко задължения имат и свят ми се извива.
Ако в това число влиза и гледане на по-малко братче или сестра... думи нямам.
Виж целия пост
# 587
Има значение кога свършва детето и колко има да учи като се върне. Племеницата ми свършва в 14:30 и докато се прибере с автобуса става 15:10. Има малко път около 5мин от спирката до блока и после обядва или хапва нещо набързо и сяда да учи. Ако забелязахте ученето започва към 16:00, 15:50. Обикновенно има да учи за около 4-5 предмета, като всеки учител се старае да даде солидно домашно. По разказвателните дават и да се научи урока и допълнителни задачи към него, а по български например дава и от учебника и от помагалото по няколко странички. Ученето отива към 3ч тоест става 19:00 в някои дни ходи на танци в други преди това е била на уроци, има да напише и допълнителните домашни от уроците и става към 20:00. Вечеряме и прави малка почивка преди да си легне, така че не виждам кога да я натоварвам с още нещо. Ако имаше достатъчно свободно време щях да го мисля тогава. За мен чистенето не е лоша работа. Аз нямам нищо против да чистя и неината стая, защото имам повече свободно време. Когато и остава повече свободно време, например в седмицата след контролните обикновенно не дават много домашни и помага за дневната. Пуска прахосмукачка или минава с парцал, забърсване мебелите (маси, шкафове), след вечеря се редуваме да мием на мивката, като ако има да учи аз я замествам.


При нас задълженията не ми се виждат много+ това че не са и постоянно, затова да гледа синът ми, нейният братовчетка. Тъй като тя е у нас са като брат о сестра. Ако има време да изведе кучетата го извежда и него, защото те се разхождат без повод, доста послушни,  той в количката. Някой път като излизам остават сами и той си играе на килима или из цялата къща де, а тя си учи и го гледа къде е и какво прави. Като го пусна на градина бих и давала да го взима и такива неща.
Виж целия пост
# 588
Йорис, отнемам ти рекорда за веждите. На 8г махнахме с лентичка мостчето между двете вежди/писала съм тук/. Не бързахме да го правим, защото тя не казваше нищо, но в училище по-големите я питали защо веждите и са съединени. От няколко години сама си ги почиства с пинцета, но самите вежди не пипа.
Може да се каже, че няма задължения у дома. Тръгва в 7 и се прибира след 16:30 от училище/от тъмно до тъмно/. Следват домашни, проекти ...
Виж целия пост
# 589
Като чета някои деца колко задължения имат и свят ми се извива.
Ако в това число влиза и гледане на по-малко братче или сестра... думи нямам.

Къде прочете всичко това?

Когато се запознах с мм той беше на 26г. Майка му не му даваше да припари в кухнята. Тя не е работила никога и се е грижила за къщата, така че децата ( 3 на брой) никога нищо не бяха правили.
Отделно у тях чистeше външен човек всеки ден и всичко беше винаги перфектно.
Когато заживяхме заедно се разбрахме, разпределихме домакинството и всеки си имаше неговата част. Да, показах как се ползва пералня и чистенето на пода му отнемаше 2 часа, но представи си ако и аз бях на същото ниво.
Някои от приятелите му носиха ризите си уикенда майките им да ги перат и гладят... никога не бих позволила това.

Просто такова възпитание прави хората инвалиди.
 
Във вкъщи се разделя всичко без никакви сексистски предрасъдаци и с много уважение към всеки.
Децата не са пепеляшки, нито аз, нито мм.

Чувала съм как говорят деца, чието възпитание не включва никакви задължения. Смятат се за друга класа хора, че останалите са длъжни да ги гледат, че те са над тия неща и същевременно, не са способни да попълнят един формуляр за у-ще.

Разбира се, всеки си решава какво възпитание ще даде на детето си, но не е редно да съдиш никого.
Виж целия пост
# 590
Мисля, че акцентът в разговора за задължения са именно ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, а не УМЕНИЯТА. Иначе и моето може да направи торта с блатове (изпечени от нея) и крем, както и пай с пълнеж. В този смисъл предпочитам да развива умения, без те да се превръщат в chores - целият живот оттук нататък ще е изпълнен с досадни ангажименти, защо да съсипваме и детството? Животът им е достатъчно труден с това ранно ставане, онлайн/офлайн, затрупване с учебен материал...

Напълно подкрепям. Аз бих казала - вътрешната мотивация, която трябва да е спонтанна, а не насилствена. Моята щерка прави доброволно много неща, но не са точно задължения, които да следя дали прави, как ги прави, защо не ги прави, хеле пък някакви списъци със задължения, да изчислявам минути/часове, колко кое отнема - абсурд.
Тя знае, че за да живее в подреден дом, трябва да се подрежда и чисти. Никой не говори да гледа деца, които падат от Марс и за пръв път виждат как се нагъват дрехи.
За мен мотивацията и вътрешната потребност да се чисти, подрежда, помага, това идва естествено, участвайки заедно с нас в тези задачи. А не даването на задачата лично на някой, всеки петък не знам си какво, всяка неделя не знам си що. Ние вкъщи нямаме такива разпределения, всичко се случва в движение - чистене, готвене, пазаруване, всяка седмица се променят плановете съобразно задачите за седмицата.
Виж целия пост
# 591
Разковничето е точно думата "възпитание". Когато децата участват в домакинството дават своя принос към семейството. Усещат от собствен опит какво е да положиш труд и започват да оценяват труда на другите. Като знаят, че са положили усилие се стараят повече да запазят резултата от постигнатото. И като "бонус" уплътняват свободното си време (което се прекарва иначе пред устройство), за да свършат нещо полезно. Забелязала съм, че когато имат много време "за губене"  залитат по гледане на тв, компютър, телефон...зомбират се, спират да чуват, всяко нещо е "ей сега", стават мързеливи и раздразнителни и отношенията вкъщи се изострят. Не трябва да пазим децата си от поемане на отговорност- за поведението им, за вещите им, за вида на дома, в който живеят. Трябва да се изградят ценности у тях, които понякога се изграждат на база личен опит и изводи от този опит. Разбира се всяко семейство е различно и според ангажиментите и приоритетите трябва да се поставят разумни граници. Затова призовавам да не се "съдим" едни други, а да черпим идеи и да ги прилагаме според своите нужди и виждания.
Виж целия пост
# 592
Преди малко се наложи госпожицата да се качи при съседката за да може тя да иде до магазина и гледаше малкият и син на годинка и малко,понеже навън при нас е много гадно времето и е нямало как да го вземе с нея.
За има-няма 10 минути.Справи се ,дори много и  хареса Simple Smile
Виж целия пост
# 593
Голямата гледа братовчед си всеки уикенд, а през лятото почти непрекъснато( ако мама не е тук). Тя е на 16, от миналата година си го "отглежда", малкото е на 3. Всички са доволни- сестра ми, че има евтина детегледачка, дъщеря ми, че печели пари, и малкото, че се забавлява с кака си. От миналия месец малката ми дъщеря, която е на 11, също се включва, остава с дребния за по 1-2 часа, когато голямата има ангажименти. Уточнявам, че сестра ми живее през 2 къщи от нас и обикновено аз или ММ сме отряд за бързо реагиране( налагаше се помощ при смяната на памперс, ама това отпадна).
Виж целия пост
# 594
И като "бонус" уплътняват свободното си време (което се прекарва иначе пред устройство), за да свършат нещо полезно. Забелязала съм, че когато имат много време "за губене"  залитат по гледане на тв, компютър, телефон...зомбират се, спират да чуват, всяко нещо е "ей сега", стават мързеливи и раздразнителни и отношенията вкъщи се изострят.
А възрастните не го правят?! Simple Smile
И моята е мастър джедай в грижите за деца, няма братя и сестри, просто има талант и емпатия за това. Да си подреди стаята, например, няма - и я подрежда след неколкократно викане по темата Simple Smile

Мога да се съглася, че е добре синовете да се приучват на справедливо разпределение на труда, за момичетата е все тая - и без това ще опъват те Simple Smile Никога няма да има достатъчно майки, научили синовете си, колкото и да се хвалят в БГ мама!
Виж целия пост
# 595
Параход,
Проблемът се решава при нас по следният начин:  - Hе ти е изпрана любимата блуза/панталон/гащи? Cложил/a ли си ги в коша за пране? - Не. Еми, твой си е проблема. -Няма чисти чинии, кой последне яде вкъщи? Tи. Пусна ли пълната миялна? - Не - Чакаме, да се измият.
Не знам, това задължения ли са или не, но работи.
Виж целия пост
# 596
Е, това за прането не мисля, че има нужда да се комуникира с хора над 6-7 години Simple Smile
Вкъщи всички се храним заедно, миялната обикновено я зарежда благоверният след това.
Виж целия пост
# 597
У нас се храним заедно само на вечеря и в почивните дни. Сутрин излизаме преди тях, на обяд са сами. Така че като видят, че миялната е пълна, я пускат. Ако е свършила през деня, я изпразват и си слагат мръсните чинии вътре. Иначе миялната се пуска от всички.
Виж целия пост
# 598
Щом съм осигурила самостоятелна "детска" баня, очаквам да бъде почиствана основно от този, който я ползва.

Значи не бива да правим дъщерите си "пепеляшки", но няма проблем ние да сме?!

Това е дом, а не хотел и всеки е редно да поеме някаква част от грижите.

Малката (на 6) има задължение да си прибира и подрежда играчките. Понякога по собствено желание ми помага да разтоварвам миялната или да прибирам дрехи. С най-голямо удоволствие се включва в готвенето, изобщо не го приема като задължение или тежест, а като игра. На практика изобщо не ми е в помощ за това, но я оставям да прави разни неща.

Голямата не се е прекършила, задълженията ѝ отнемат десетина минути на ден (от понеделник до четвъртък), с изключение на банята им, която веднъж седмично, докато се къпе, ей така между другото, изчиства за около 20 минути може би. Петък, събота и неделя е свободна от задължения.

Не мисля, че е някаква драма или тормоз, особено що се отнася до девойка, която и физически вече е по-висока, по-силна и по-енергична от мен.

Тийнката се опита на няколко пъти да пита защо тя трябва да върши едикакво си и "не съм длъжна да бърша И вашите огледала", но получи отговор, че ако ще си говорим за това кой какво е длъжен, то и аз не съм длъжна да ѝ осигурявам смартфон или маркови кецове, а само да я храня, обличам и възпитавам, но все пак получава всичко, което поиска и повече не повдигна въпроса. 😈
Разбира се, това са единични бунтове и когато не е в заядливо настроение сама се включва в помагането.

Преди да уточним какви ще са ѝ задълженията, ѝ дадох избор. Така че и за това не може да мрънка особено.
Виж целия пост
# 599
Щерката е на 13г. и от повече от година пералня с нейни дрехи съм пускала инцидентно след изрична молба. В крайна сметка, който иска чисти дрехи сега на момента, трябва сам да си подхване грижата за тях. Аз няма как да знам, че няма чисти блузи или любимият панталон е мръсен, а спешно ѝ трябва. Разреждането на миялната през седмицата е нейно задължение, както и извеждането на кучето по обяд и ако не сме налични ние за вечерната разходка. Стаята не си чисти, само я подрежда (ако и когато ще, аз не настоявам), защото това означава да имам помещение в апартамента, което не е с идеално чист под. Не ме устройва. Както с нейната пералня, който има претенции, си ги обслужва. Като кани гости, подрежда общите помещения, пак по нейна инциатива. Затова много обичам да е имала гости през деня, вечер се прибирам на идеално оправен хол и кухня.

Преди се занимаваше със сестра си с желание, напоследък обаче пуберският характер се сблъска с тодлърския и повечко се дразни, та гледам да ги държа на здравословно разстояние.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия