Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

  • 19 769
  • 179
# 165
Здравейте,

Състоянието бърнаут не е нещо, което може да бъде отработено просто чрез смяна на работното място. Въпреки, че токсичната работна среда сама по себе си не е място, което ще му позволи да се спряви сам и допълнително ще усложнява положението му - психически, емоционално и физически.

Не съм сигурна дали в случая става дума само за бърнаут или са намесени и други нагласи и модели на поведение, които пречат на Вашия близък да намира способи, които да му позволяват да създава здравословни граници между професионален и личен живот; отстояване на себе си в работна среда; адресиране на ситуации, които не са му комфортни, умението да казва "не" и т.н.

За което и да става дума, състоянието, което описвате не е за подценяване и е важно Вашият познат да потърси помощ от професионалист, за да разбере кое го е довело до тук и да започне да работи чрез методи да спряване, които да са съобразени с индивидуалните му нужди.

Оставам на разположение!

Ина

Здравейте,

Търся съвет за близък,който сам се забива в бърн-аут на работа.Говорим за съвестен човек,който държи работата му да е свършена добре и навреме.Тъй като работи и с други хора и много от това как ще бъде свършена работата му,не зависи от него.Той страда и много се напряга заради това.Има представи как трябва да са нещата и казва “ Не мога да се накарам да не му пука,така съм научен.Съвестен човек съм”.
Това му създава големи трудности,тъй като и работи с клиенти и се чувства лично зле ,все едно за близък става въпрос ,че нещо не се е получило.

Мислили сме варианта за нова работа,но тези проблеми ще си ги влачи и там ,защото навсякъде се работи с хора и тези очаквания всичко да са като него,съвестни и здравоработещи,ще продължи.

Благодаря предварително за всяка насока!
Лек ден!
Виж целия пост
# 166
Много благодаря!
Казвате това,което си мисля и аз.
Успях да го убедя да отиде при Ваш колега,защото няма как да се справи сам,а има не малко години да работи още..Дано помогне,ще вземе час за тази седмица.
Виж целия пост
# 167
Здравейте Ина Иванова.Как мога да си само помогна и от каде да започна за да се опитам да оправя живота си?От малка имам чувството че незнам защо и какъв е смисъла от живота ми,Баща ми цял живот пие и се караха с маика,Аз разбирам че имам доста от така наречените травми...примерно на изоставяне на отхвърляне,унижение.....Да разбирам че родителите не са го направили нарочно и явно не е било съзнателно,все пак незнам дали има човек които съзнателно може да желае лошото за децата си по малко моите.Сега след 2-3г мрак тишина и тъга в душата си се намирам малко по малко,доста неща разбирам и виждам отговорите на много въпроси които преди си задавах но някак си имам една постоянна питанка в главата си но дели пък не полудявам дали пък не бъркам като се изолирам от почти всички защото разбрах че не намирам нужда да съм със хора които ме напрягат и някак си са на друга вълна която мене много ме натоварва(та така ли 1немога да намеря луд като мен)изнервям се когато децата са покрай мен понеже имам толкова неща в главата си които искам да направя и знам(сякаш сега трябва да направя и чуя видя прочета защото сякаш утре ще е късно)със партньора ми все не върви тои ме търпи колкото може и аз понякога немога да се търпя дори (знам че много ме разочарова и много ме наранява и колкото и да говорим тои няма да се опита дори да ме разбере и ви така си тъпчим и мучим)Достъп пъти се питам какво искам и започнах да усещам че всеки път въпроса е да отида някаде далече от всички там кадето няма никои(или само 1човек които да ме разбира и обича така като аз се опитвам да разбирам и обичам и така да ми помага със тази объркана моя главица)Възможно ли е да имам проблем с нервите и психиката?Какво според вас се случва с мен и могали да намеря изход и решения да продължа по пълноценно напред? благодаря
Виж целия пост
# 168
Здравейте, г-жо Иванова! Пиша Ви за да излея мъката си, а и ако можете да ми дадете съвет ще е още по добре.
Жена на 39г. съм. с едно дете и успешна кариера, но от самото ми съществуване колкото ми вървеше в ученето и работата толкова не ми вървеше в любовта, не че съм имала много връзки, просто исках да се появи "моят" човек.
И той се появи де,с мъжа ми сме женени от 8 г. Както всяка връзка в началото беше много добре. Държа да отбележа, че като се запознахме, аз вече бях завършила образованието си,работех в чужбина и собствени пари винаги съм имала. Никога за нищо и тогава и сега пари не съм искала и не искам. Той беше прекъснал следването си,подкрепих го да завърши и го направи,след това реши, че ще прави ремонт на къщата където живеят и родителите му и ще се оженим.Подкрепих го и в това, този път и финансово(което беше голяма грешка). Оженихме се и заживяхме с родителите му, но като се роди детето нещата се промениха. Мъжът ми се оказа емоционален вампир, не ми оставя желание да правя и постигна нищо. За мен трудни и невъзможни неща няма, стига човек да има желание. Общо взето аз поемам инициативата за нещо и  когато решим нещо разбира се аз тичам напред назад и след като всичко е приключило(наготово за него) се почва едно мрънкане това защо така онова защо така и съжалявам, че съм се захванала да го правя . Дори и на почивка да отидем ако не му хареса хотелът или храната почивката се превръща в ад. Свикнал е всичко да му се поднася наготово, дори родителите му не могат да му направят забележка.Последния пример е от последните дни.Аз повече не исках да живея с неговите родители и решихме да си купим апартамент. Както написах  вечно е недоволен и издребнява всичко.Все той е ощетен и на работа и навсякъде.Мрънка за всичко, някой път направо искам да се хвърля отнякъде. По време на покупката през цялото време аз тичах напред назад по банки и др.и сделката вече е факт, а дори не мога да се радвам на това. Съсипва ме емоционално, мрънка за всичко, бил скъп(а не е),как щели сме да изплатим заема и т.н. Когато му казвам, че всичко е отминало и да гледаме напред, казва, че само констатира и аз нямало защо да се засягам, но не приключва със случая, след 5 мин. се почва пак и пак. И двамата сме на хубави заплати и ще успеем,но го няма този хъс в него и убива цялото ми желание за живот и каквото и да  било. Аз съм амбициозна и когато си поставям някаква цел я постигам, но нямам неговата подкрепа. Държа да кажа, че когато сме заедно не се чувствам спокойна и постоянно ми е напрегнато, а когато сме далече един от друг си говорим много добре( за кратко беше в чужбина и се чувствах много спокойна като го нямаше). Може би не можах да напиша точно емоцииите, които чувствам.Финансово не завися от него,имам пълната подкрепа на семейството си и на роднините,та се питам дали е по-добре да го зарежа този човек и да продължа напред сама,но детето...Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 169
Здравейте и от мен. Отскоро се преместих в стаята на шефката. Така се наложи. Обаче атмосферата въобще не ми понася. Шефката е много странна. Абсолютен работохолик, в стаята трябва да се мълчи и да се работи 8 часа. Говори се, само когато шефката е в настроение. Когато е в настроение нещата са поносими, обаче когато е изнервена, положението е нетърпимо. Става зла, хаплива. Понякога не мога да преценя дали се заяжда или сешегува. Постоянно съм в стрес, че ще иззлобее, в какво настроение е. Въобще с колегата в стаята не можем да се държим нормално. Мога да кажа, че изпитвам истински страх от настроенията и. Постветвайте ме как да се справя.
Виж целия пост
# 170
Здравейте,

Във връзка с повишената служебна натовареност на Ина Иванова са възможни по-дълги срокове за отговори в темата. Благодарим Ви за разбирането!
Виж целия пост
# 171
Здравейте,
Аз съм жена на 36 - самотна майка.
Работя като IT Account Manager и от три години работя от вкъщи, но скоро се връщаме в офиса.
Благодарение на бившият ми, самочувствието ми е на нула, увереност нямам, а физически социалните ми контакти липсват.
Не излизам никъде, не се срещам с никого, освен с майките на децата по площадките.
Имам нужда от напътствия.
Виж целия пост
# 172
Здравейте!

Замислете се как минава ежедневието Ви.
Какви са Вашите цели и мечти.
Какво искате?

Това е добра отправна точка, за да започнете да откривате дали в ежедневнието Ви имате нещо, към което се стремите, за което мечтаете.

Има два варианта човек да се оттласне от емоционалното дъно, до което може да доведе проблемното семейство и липсата на подкрепа от там.
Единият вариант е да се приеме, че това е оправдание и причина всичко в живота Ви да върви на зле и да се чувствате зле.
Другият вариант е да открете в нелекото Ви положение мотивация, чрез която да намерите сили да се оттласнете от дъното.

В което и да изберете да вярвате от двете, то ще се се превръща във Вашата реалност.

Няма едностранчив отговор от къде да започнете.
Но едно е сигурно - малката положителна промяна само в един аспект от Вашето ежедневие и навици, ще доведе  до лека, но сигурна положителна промяна във всеки останал аспект от живота Ви.

По подобни теми говоря още в моя Тик Ток канал, ако желаете разгледайте ги и може да откриете полезни отговори за себе си, дори имам планирани нови видеа по тези въпроси, които ще бъдат налични скорро в канала ми:
https://www.tiktok.com/@ina_psychologist

Успех!
Ина

Здравейте Ина Иванова.Как мога да си само помогна и от каде да започна за да се опитам да оправя живота си?От малка имам чувството че незнам защо и какъв е смисъла от живота ми,Баща ми цял живот пие и се караха с маика,Аз разбирам че имам доста от така наречените травми...примерно на изоставяне на отхвърляне,унижение.....Да разбирам че родителите не са го направили нарочно и явно не е било съзнателно,все пак незнам дали има човек които съзнателно може да желае лошото за децата си по малко моите.Сега след 2-3г мрак тишина и тъга в душата си се намирам малко по малко,доста неща разбирам и виждам отговорите на много въпроси които преди си задавах но някак си имам една постоянна питанка в главата си но дели пък не полудявам дали пък не бъркам като се изолирам от почти всички защото разбрах че не намирам нужда да съм със хора които ме напрягат и някак си са на друга вълна която мене много ме натоварва(та така ли 1немога да намеря луд като мен)изнервям се когато децата са покрай мен понеже имам толкова неща в главата си които искам да направя и знам(сякаш сега трябва да направя и чуя видя прочета защото сякаш утре ще е късно)със партньора ми все не върви тои ме търпи колкото може и аз понякога немога да се търпя дори (знам че много ме разочарова и много ме наранява и колкото и да говорим тои няма да се опита дори да ме разбере и ви така си тъпчим и мучим)Достъп пъти се питам какво искам и започнах да усещам че всеки път въпроса е да отида някаде далече от всички там кадето няма никои(или само 1човек които да ме разбира и обича така като аз се опитвам да разбирам и обичам и така да ми помага със тази объркана моя главица)Възможно ли е да имам проблем с нервите и психиката?Какво според вас се случва с мен и могали да намеря изход и решения да продължа по пълноценно напред? благодаря
Виж целия пост
# 173
Здравейте Ренджи,

Вие сте един истински боец!

Тази тема е много дълбока и комплексна, за да мога да Ви отговоря писмено, така както би ми се искало, но имам много какво да кажа.

В моя канал в Тик Ток в секция "Любов" и "Токсични връзки" имам много видеа, в които говоря подробно за такъв тип ситуации,  ако желаете разгледайте ги и вярвам, че в тях ще откриете много отговори на въпросите Ви:
https://www.tiktok.com/@ina_psychologist

Успех,
Ина

Здравейте, г-жо Иванова! Пиша Ви за да излея мъката си, а и ако можете да ми дадете съвет ще е още по добре.
Жена на 39г. съм. с едно дете и успешна кариера, но от самото ми съществуване колкото ми вървеше в ученето и работата толкова не ми вървеше в любовта, не че съм имала много връзки, просто исках да се появи "моят" човек.
И той се появи де,с мъжа ми сме женени от 8 г. Както всяка връзка в началото беше много добре. Държа да отбележа, че като се запознахме, аз вече бях завършила образованието си,работех в чужбина и собствени пари винаги съм имала. Никога за нищо и тогава и сега пари не съм искала и не искам. Той беше прекъснал следването си,подкрепих го да завърши и го направи,след това реши, че ще прави ремонт на къщата където живеят и родителите му и ще се оженим.Подкрепих го и в това, този път и финансово(което беше голяма грешка). Оженихме се и заживяхме с родителите му, но като се роди детето нещата се промениха. Мъжът ми се оказа емоционален вампир, не ми оставя желание да правя и постигна нищо. За мен трудни и невъзможни неща няма, стига човек да има желание. Общо взето аз поемам инициативата за нещо и  когато решим нещо разбира се аз тичам напред назад и след като всичко е приключило(наготово за него) се почва едно мрънкане това защо така онова защо така и съжалявам, че съм се захванала да го правя . Дори и на почивка да отидем ако не му хареса хотелът или храната почивката се превръща в ад. Свикнал е всичко да му се поднася наготово, дори родителите му не могат да му направят забележка.Последния пример е от последните дни.Аз повече не исках да живея с неговите родители и решихме да си купим апартамент. Както написах  вечно е недоволен и издребнява всичко.Все той е ощетен и на работа и навсякъде.Мрънка за всичко, някой път направо искам да се хвърля отнякъде. По време на покупката през цялото време аз тичах напред назад по банки и др.и сделката вече е факт, а дори не мога да се радвам на това. Съсипва ме емоционално, мрънка за всичко, бил скъп(а не е),как щели сме да изплатим заема и т.н. Когато му казвам, че всичко е отминало и да гледаме напред, казва, че само констатира и аз нямало защо да се засягам, но не приключва със случая, след 5 мин. се почва пак и пак. И двамата сме на хубави заплати и ще успеем,но го няма този хъс в него и убива цялото ми желание за живот и каквото и да  било. Аз съм амбициозна и когато си поставям някаква цел я постигам, но нямам неговата подкрепа. Държа да кажа, че когато сме заедно не се чувствам спокойна и постоянно ми е напрегнато, а когато сме далече един от друг си говорим много добре( за кратко беше в чужбина и се чувствах много спокойна като го нямаше). Може би не можах да напиша точно емоцииите, които чувствам.Финансово не завися от него,имам пълната подкрепа на семейството си и на роднините,та се питам дали е по-добре да го зарежа този човек и да продължа напред сама,но детето...Благодаря предварително!
Виж целия пост
# 174
Здравейте!

Много неприятна работна среда, която дори бих си позволила да определя като токсична.
Такава динамика може пряко да повлияе както на психическото Ви здраве, така и на физическото, заради натрупания стрес, тревожност и напрежение.

Предполагам, че всичко това повлиява на цялостното Ви качество на живот и цялостна продуктивност както на работа, така и в личен аспект.

Проблемът с токсичните хора, особено, когато сте в позиция да зависите от тях, е, че те са точно това - токсичен елемент, който трови всеки аспект от живота Ви (макар в случая да сте свързани само в работен контекст и за определен период от време).

Не мога да Ви дам съвет да напуснете работата си, но със сигурност бих Ви посъветвала да помислитекак може да отворите нови опции в професионалното си развитие и да промените ситуацията.

Вие не можете да промените нейното поведение, нито да промените динамиката и ситуацията на работното място.

Това, което можете да направите обаче е да отворите нови опции за себе си и това да Ви помогне да откриете ново работно място, в което ще можете да се развивате и да получавате подкрепа от заобикалящата среда и хора, а не да бъдете непрекъснато потъпквана.

Тоскичната работна среда е организационне проблем, който не е нещо, върху което можете да повлияете, но и не е нещо дребно, с което да направите комромис, без това да повлияе трайнои негативно на цялостния Ви професионален и личен живот.

Можете да повлияете върху това да промените средата в удобен и подходящ момент и да си дадете шанс да се почувствате по-добре.

Успех!
Ина


Здравейте и от мен. Отскоро се преместих в стаята на шефката. Така се наложи. Обаче атмосферата въобще не ми понася. Шефката е много странна. Абсолютен работохолик, в стаята трябва да се мълчи и да се работи 8 часа. Говори се, само когато шефката е в настроение. Когато е в настроение нещата са поносими, обаче когато е изнервена, положението е нетърпимо. Става зла, хаплива. Понякога не мога да преценя дали се заяжда или сешегува. Постоянно съм в стрес, че ще иззлобее, в какво настроение е. Въобще с колегата в стаята не можем да се държим нормално. Мога да кажа, че изпитвам истински страх от настроенията и. Постветвайте ме как да се справя.
Виж целия пост
# 175
Здравейте Лора,

Самочувствието и увереността са пряко свързани с възможността да добивате нови опит.

И тук ще Ви накарам да си зададете въпросите - Какво правя за себе си? Кое ме кара да се чувствам добре? Кои са ежедневните и ежеседмичните занимания, които правя за себе си, които ми носят удоволствие и радост?

Ако такива липсват, това е важно да се промени. Когато става дума за липса на самочувствие, обикновено това е съпроводено и с усещането, че не заслужавате да получавате.

Когато вярвате, че не заслужавате да получавате, това влияе на начина, по който се грижите за себе си и на това, което вярвате, че другите могат да правят за Вас (или не могат).

Когато самочувствието на човек страда, това обикновено е страх от допускане на грешка, страх от критика, унижение, грешки. Това води до лиса на опити да се направи каквото и да е било в тази посока.

Насоките ми са свързани с това да започнете да се грижите за себе си и да намерите цел извън професионалния Ви живот, която да Ви даде мотивация да започнете да допивате нов опит. С всяка крачка, в която правите опит ще следва съответно положителен или отицателен резултат.

Тук ще е много важна нагласата Ви - лошия опит да го третирате като полезен урок как нещо не работи по съответния начин/подход, а положителния опит като млака доза допамин, който да Ви мотивира да продължавате напред.

Всичко това води до първите стъпки на изграждането на Вашата увереност наново.

Повече по темата за увереността разказвам в интервюто ми при Николаос Цитиридис, може да го видите тук, ако имате интерес:
https://www.youtube.com/watch?v=OZHEq73LBEI&t=3s


Успех!
Ина

Здравейте,
Аз съм жена на 36 - самотна майка.
Работя като IT Account Manager и от три години работя от вкъщи, но скоро се връщаме в офиса.
Благодарение на бившият ми, самочувствието ми е на нула, увереност нямам, а физически социалните ми контакти липсват.
Не излизам никъде, не се срещам с никого, освен с майките на децата по площадките.
Имам нужда от напътствия.
Виж целия пост
# 176
Здравейте, Ина.
Попаднах  на Вашата тема и го приемам като положителен знак, тъй като от дълго време се каня да започна работа с психолог. Вече имам един направен опит преди няколко години, но не си паснахме с дамата.
Честно казано не знам от къде да започна. На 32г. съм, имам прекрасен съпруг и дъщеричка на 3г. От години се боря с пристъпи на тревожност и гневни изблици (с повод, без повод, с минимален повод, с повод, който само аз мисля, че е повод и т.н.). Просто постоянно очаквам да се случи нещо лошо, винаги съм на щрек и под напрежение.
Доста съм чела по темата, достигнала съм до някои заключения сама за себе си и също така се опитвам да работя върху това, но вече не смятам че мога да се справя сама. Малко предистория, израснала съм в атмосфера на домашно насилие, с родители системно злоупотребяващи с алкохол. Майка ми и баща ми се разделиха, когато аз бях на 7, а сестра ми на 9. Имам бегли спомени от баща ми, след това сме се виждали броени пъти. Знам че е пребивал майка ми до безсъзнание. Няколко месеца след развода майка ми се събра с друг мъж, който имаше син на 4г. Петимата заживяхме в неговия апартамент в продължение на 15г. Тези години бяха кошмарни... Скандали, гонене, чупене, викане на полиция, майка ми прави два неуспешни опита за самоубийство и още, и още. Трудно се пораства в такава среда и трудно мога да пресъздам всичко в един пост. Та все пак успях да порасна Simple Smile изучих се, самовъзпитах се (от книги предимно), дипломирах се и взех живота си в ръце. Сега искам да дам на детето си най-доброто на което съм способна. Не искам да има напрегната майка, защото тя го усеща, колкото и да се владея. Време е да превъзмогна всичко и то да остане в миналото, където му е мястото. Смятате ли, че това е възможно? Благодаря предварително Simple Smile
Виж целия пост
# 177
Здравейте, как да се справя със стреса от боледуването на детето и това, че вече ще ме изгонят от работа от толкова отсъствия? Историята накратко - детето ми е на 3 г и 6 м, боледува много и съответно ходенето на детска градина е по-скоро мираж (ходи между 3 и 5 дни в месеца, останалите е вкъщи - 15 + работни дни). Таткото помага с 2-3 дни от тях, останалите трябва да ги взимам аз. Работя в офис, от 8.00 до 17.00, детето ми е на детско заведение вече 3-та година, но не се подобрява ходенето. Колегите ми бяха толерантни 2г и половина, но вече започват да се сърдят, че аз постоянно отсъствам и им прехвърлям работа (все пак работя 5 дни). Не мога да взимам работа за вкъщи, баби няма, детегледачка излиза 1500 лв +, което ако го давам, няма смисъл да работя. Посъветвайте ме, как да се преборя с този стрес, вече след 3 години по този начин, не виждам светлина в тунела.
Виж целия пост
# 178
Здравейте!

Преживяла сте много, но и сте се преборила с много.
Първата крачка към промяната започва с осъзнаването и желанието, че я искате.
Затова е възможно да се случи и при Вас, след като това е налице.
Звучите като човек, който е способен на себеанализ и сте готова да започнете нов етап в личностното си развитие.

Записването за консултация може да стане най-лесно като пуснете заявка през сайта на "Наука за хората".

Хубав ден!
Ина


Здравейте, Ина.
Попаднах  на Вашата тема и го приемам като положителен знак, тъй като от дълго време се каня да започна работа с психолог. Вече имам един направен опит преди няколко години, но не си паснахме с дамата.
Честно казано не знам от къде да започна. На 32г. съм, имам прекрасен съпруг и дъщеричка на 3г. От години се боря с пристъпи на тревожност и гневни изблици (с повод, без повод, с минимален повод, с повод, който само аз мисля, че е повод и т.н.). Просто постоянно очаквам да се случи нещо лошо, винаги съм на щрек и под напрежение.
Доста съм чела по темата, достигнала съм до някои заключения сама за себе си и също така се опитвам да работя върху това, но вече не смятам че мога да се справя сама. Малко предистория, израснала съм в атмосфера на домашно насилие, с родители системно злоупотребяващи с алкохол. Майка ми и баща ми се разделиха, когато аз бях на 7, а сестра ми на 9. Имам бегли спомени от баща ми, след това сме се виждали броени пъти. Знам че е пребивал майка ми до безсъзнание. Няколко месеца след развода майка ми се събра с друг мъж, който имаше син на 4г. Петимата заживяхме в неговия апартамент в продължение на 15г. Тези години бяха кошмарни... Скандали, гонене, чупене, викане на полиция, майка ми прави два неуспешни опита за самоубийство и още, и още. Трудно се пораства в такава среда и трудно мога да пресъздам всичко в един пост. Та все пак успях да порасна Simple Smile изучих се, самовъзпитах се (от книги предимно), дипломирах се и взех живота си в ръце. Сега искам да дам на детето си най-доброто на което съм способна. Не искам да има напрегната майка, защото тя го усеща, колкото и да се владея. Време е да превъзмогна всичко и то да остане в миналото, където му е мястото. Смятате ли, че това е възможно? Благодаря предварително Simple Smile
Виж целия пост
# 179
Здравейте!
Винаги е вариант да започнете да търсите работа, която позволява работа от вкъщи и по този начин да смекчите психичното напрежение, на което сте подложена.

Работата от вкъщи позволява да имате много повече свободно време, по-малко разходи за транспорт и други консумативи.

Ако имате нужда от съдействие за подготовка за интервю или кариерна ориентация - на разположение съм.

Успех!
Ина

Здравейте, как да се справя със стреса от боледуването на детето и това, че вече ще ме изгонят от работа от толкова отсъствия? Историята накратко - детето ми е на 3 г и 6 м, боледува много и съответно ходенето на детска градина е по-скоро мираж (ходи между 3 и 5 дни в месеца, останалите е вкъщи - 15 + работни дни). Таткото помага с 2-3 дни от тях, останалите трябва да ги взимам аз. Работя в офис, от 8.00 до 17.00, детето ми е на детско заведение вече 3-та година, но не се подобрява ходенето. Колегите ми бяха толерантни 2г и половина, но вече започват да се сърдят, че аз постоянно отсъствам и им прехвърлям работа (все пак работя 5 дни). Не мога да взимам работа за вкъщи, баби няма, детегледачка излиза 1500 лв +, което ако го давам, няма смисъл да работя. Посъветвайте ме, как да се преборя с този стрес, вече след 3 години по този начин, не виждам светлина в тунела.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия