Радвам се, че сте погледнала на ситуацията с нови очи!
Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.
От написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.
Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?
Опишете, ако искате - стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?
А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?
Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.
Здравейте отново и благодаря за отговора Ви, който ме накара да погледна на нещата от позицията на това, което сте написала относно отхвърлянето, защото досега съвсем друга представа имах защо нещата ми се случват по определен начин.
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е обсебена от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.
Виж целия пост
Понякога малки моменти на осъзнаване ни помагат да започнем да забелязваме неща, които са били пред нас, но не сме имали очи да ги видим преди. А това е голяма крачка напред. Вие сте много интелигентен човек, структурирате мислите си много ясно и ми давате много добър поглед над ситуацията.
От написаното допускам, че и при двамата има не само една трамва и е вероятно и двамата да имате комбинация от травма на изоставане и травма на отхвърляне. Това се получава, когато връзката и с двамата родители е нарушена. Не рядко човек може да страда от повече от една нанесена травма в детството.
Бихте ли ми описали как изглеждате на външен вид? Както и Вашият мъж. Като казвам външен вид имам предвид - телосложение, слаби ли сте и двамата много, по-прегърбена стойка ли има той? Вие самата какво отношение имате с харната, инате ли склонност да не ядете изобщо, когато сте притеснена? Имате ли афинитет главно към сладки храни?
Опишете, ако искате - стойка, лице, поглед, навици.
Имате ли някакви здравословни проблеми - например при Вас срещат ли се някакви проблеми с кожата от някакво естество или проблеми със стомаха?
А той има ли някакви здравословни проблеми, от какво естество са? Някакви проблеми с бъбреци, дишане, арегии? Как се храни? Бавно ли?
Не говоря да се характеризирате като качества. Често по начина, по който изглежда и се държи човек, може да се разбере повече за травмите, от които страда и колко дълбоки са те.
Скрит текст:
Привет Alegriq2002,
Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.
Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.
От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.
Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.
При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.
Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.
Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.
В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.
Но това не е така.
Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.
В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".
Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.
Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.
Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.
Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.
Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.
Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.
А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.
И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.
Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.
Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.
По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.
Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.
Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.
Ето какво мога да кажа като обобщение:
Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.
Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.
Пожелавам Ви много сила!
Ина
Четейки Вашата изповед усещам болката, която се е настанила в сърцето Ви.
Няма нищо излишно в написаното, това как създаваме взаимоотношения в зряла възраст се оформя от взаимоотношенията, които сме имали с родителите ни в нашето детство.
Вие сама сте "напипала" основната болна тема, а именно травмата, която е била нанесена поначало от Вашите родители, а именно отхвърлянето и незачитането на чувствата, които сте изпитвала. Това, че не са Ви защитили, когато сте имала нужда. Не рядко родители, които отхвърлят чувствата на децата си по този начин, са страдали самите те също от травмата на отхвърляне.
От малка сте научена, че ако искате да Ви се обърне внимание трябва да положите усилие, за да кажете на околните "аз съществува, аз съм тук, аз имам чувства". Обикновено травмата на отхвърляне се създава от родителя от същия пол.
Като цяло ролята на родителя от същия пол е да ни научи да обичаме и да даваме любов, докато тази на родителя от противоположния е да ни научи да получаваме любов.
При травмата на отхвърляне се настанява едно чувство на недостатъчност и на силно подценяване на себе си. Вие сте доста критична към себе си, своите качества, успехи. Бързате сама да се осъдите, за да се предпазите от това да бъдете осъдена/отхвърлена от друг човек, та дори той да е напълно непознат за Вас.
Когато говорим за травма на отхвърлянето, става дума за сериозен и дълбок проблем, който е свързан с наранените чувства на човек и това, че правото му да съществува и да чувства е отхвърлено от родителите му.
Колкото по-дълбока е тази травма на отхвърлянето, толкова повече ще са ситуациите, в които той ще бъде отхвърлян в бъдеще. Започва да ги привлича, като може както да отхвърлят него, така и той да отхвърля околните.
В хода на времето, когато този човек е в зряла възраст привлича партньор, който също не зачита неговите чувства и правото му да бъде този, който е. Вие казвате, че чувствате, че трябва да сте различна и да се потискате, за да бъдете половинката, която Вашият мъж иска.
Но това не е така.
Иначе казано, колкото повече Вие отхвърляте чувствата си и това, което сте, толкова повече отхвърляне срещате около Вас. Вероятно Вие също отхвърляте хората и това, че се определяте като интроверт да е отчасти потвърждение.
В известна степен човек, който страда от тази травма вярва, че не заслужава да бъде обичан. Сама Вие казвате "Ясно е, че никога няма да бъда обичана, никога няма да почувствам човешка близост с някой, как да свикна с това".
Друго характерно за тази травма е непрекъснат сковаващ страх, паника - страх от отхвърляне под всякакви форми. Описвате колко ви е страх да не бъдете отхвърлена от детето си, страх как ще живеете по този начин с половинката Ви.
Вие искате да обичате и да бъдете обичана, но същевременно вярвате, че не го заслужавате. Това противоречие във Вас саботира собственото Ви щастие.
Истината е, че да изпитваме обич означава, че приемаме другия, дори да не го разбираме напълно. Вие искате да се научите на "непукизма", който изразява мъжът Ви, защото искате да се съхраните занапред от отхвърлянето, което чувствате от него, но и да останете във връзка, която не Ви дава това, от което се нуждаете като жена.
Вие сте човек, който има много какво да каже, вулкан сте от емоции и чувства, но на повърхността се опитвате да се слеете било с обстановката, като се свиете и заемате по-малко пространство или с този отсреща, като се опитате да се нагодите към очакванията му, за да не Ви отхвърли, заради това, което сте. Описвайки, че се чувствате като част от мебелировката у дома, това е изражение на Вашето, чувство, че нямате право да съществувате у дома като пълноправен човек.
Вашата силна чувствителност, вероятно се изразява като много силно реагирате спрямо критика. Тъй като в главата си Вие непрекъснато се критикувате, когато чуете това и отвън чашата на търпението Ви прелива и Вие реагирате силно и се обиждате много.
Претърпяното разочарование от любовта у вас се превъща в другата крайност - омраза/избухване/гняв. Но това е само израз на голямото страдание, което изпитвате.
А някъде дълбоко у вас се е свило едно малко дете, което иска да обича и да бъде обичано. Но докато не се погрижите за него, докато не излекувате травмата му, ще попадате отново и отново в този порочен кръг на страдание и отхвърляне.
И това не важи само за взаимоотношения с половинката, а с хората като цяло.
Да изпитва човек истинска любов означава да бъде такъв, какъвто е и да обича половинката си такъв, какъвто е. Без страх, без нужда да се опитва да преглъща себе си и копнежите си, да захапва език и да внимава какво ще каже и как ще постъпи, за да не ядоса другия.
Убедена съм, че у Вас се крие човек, който е способен на много повече, отколкото си дава сметка. За интровертите е характерно това, че могат да обмислят, да откриват слабите места на даден план, да предусещат възможните проблеми и да се стараят да ги предотвратят. Те нямат нужда от околните, за да свършат това, което трябва, много са ефективни и се зареждат от времето прекрано сами със себе си.
По същество в известна степен дори самодостатъчни, но в по-различен смисъл от тази саможивост, за която говорите.
Интровертите са много чувствителни към емоциите на другите и дори да казват малко, усещат много и знаят много повече за това, което изпитва другия. Могат да създават дълбоки и трайни връзки и са желан събеседник, когато човек търси някой, пред когото да говори по по-дълбоки теми.
Не се самообвинявайте, не сте виновна за нищо. Като цяло динамиката във Вашите взаимоотношения у дома не са здравословни. Не се чувствате ценена, обичана, не усещате дълбока близост. Не споменавате от колко време сте в тази връзка, как се е развила във времето, как сте решили да имате дете. Подобни ли са били връзките Ви с други мъже. Не споменавате дали само детето е причина да сте заедно или сте принудена да живеете с него поради финансови или други причини.
Ето какво мога да кажа като обобщение:
Преди да успеете да се обърнете към себе си и да се научите да се грижите за Вашите собствени чувства и да излекувате раните, които носите, няма да Ви е лесно да намерите подход, чрез който да установите нов етап на взаимоотношенията у дома, защото отново ще се връщате в изходна позиция. Първо е важно да сложите добра основа вътре във Вас и след това нещата около Вас и ситуацията Ви ще започне да се променя в синхрон с подредбата, която се е установила в ума и душата Ви.
Ако искате да преодолеете това, през което преминавате, обърнете се за подкрепа. В случай, че изпитвате доверие към мен и искате да поговоим по време на лична консултация, пишете ми на лично съобщение.
Пожелавам Ви много сила!
Ина
Никога не съм се замислила, че е възможно аз също да отхвърлям околните, но като превъртя лентата назад и си давам сметка, че по някакъв начин съм го правила. Никога не съм създавала пълноценни и трайни отношения с другите и това винаги съзнателно съм го правила, но може и да се окаже, че всъщност е несъзнателно заради тази травма. Винаги ми е било по-удобно да не се задържам истински и за дълго в дадени отношения/приятелства, удобно, защото не желая другите да имат очаквания към мен. Опитът ми досега ми е показвал, че тези, които имат очаквания към мен, ме предават и изоставят в някакъв момент, един вид са ме използвали, всичко това ме натоварва и за да го избегна просто не се задържам дълго никъде.
Имала съм връзки и с други мъже. Всеки един от тях е виждал в мен това, което те искат да видят, а не това, което реално съм аз, но за мен това не е било проблем, защото не съм имала очаквания, че ще бъда с въпросния мъж за в бъдеще. Истината е, че никога не съм била с мъж, който истински да ме привлича и харесва (освен мъжът ми, може би), не съм била, защото ме е страх да не ме отхвърли. Имало е двама мъже, към които изпитвах чувства, никога не си дадох шанс с тях, защото ме беше страх, че ще ме отхвърлят/наранят. За мен те бяха
ненадеждни, защото имаха бохемско мислене и начин на живот. Аз самата дълбоко в себе си имам подобен тип бохемска душевност, но категорично не и давам израз, защото навикът да не давам воля на себе си е силно вкоренен в мен и ме е страх как бих живяла без този навик.
С мъжът ми сме заедно от 7-8 години. Влюбих се в него, връзката ни винаги е била на приливи и отливи, бяхме и разделени, в повечето случаи аз се съобразявах с емоционалните състояния на мъжа ми и вътрешните колебания, които и до
ден-днешен изпитва относно мен. Самият той си има собствените дефицити/травми. Много време отне, за да ме допусне поне малко до себе си. Неговото семейство е странно, няма семейна сплотеност. Баща му е затворен,
необщителен човек, живее в свой свят и не му пречи. Мъжът ми и баща му не си общуват, не са скарани, просто няма никаква връзка между тях. С майка си общуват изключително делово. Тя е жена, която е обсебена от своите емоционални нужди, но не умее да си поиска искрено, неискрено общува с околните, по-скоро е егоистична. С брат си мъжът ми също не общува, чуват се по телефона два пъти в годината, физически също се виждат два пъти годишно за половин час. Веднъж брат му му се е обадил по телефона, в деня, когато се иска прошка, бил е пиян и е споделил, че му е тежко, че са така далечни и отчуждени, мъжът ми се е държал горе долу по същия начин, по който с мен, когато разговорът започва да му създава емоционален дискомфорт. Казвал ми е, че чувства майка си като много близка роднина и нищо повече, защото били хора от различни планети едва ли не, казвал ми е същото и за брат си. Откакто имаме дете ми е подхвърлял приказки, че чрез детето ни ще се сближи с родителите си, в името на това сближаване е готов по някакъв друг начин да ме пренебрегва относно детето, което също ме тормози. Опитвам се да поддържам фалшиво равновесие, отчитайки особеностите на другите, в случая роднини, но това ме натоварва страшно много, имам чувството, че не мога да дишам свободно, чувствам, че нося на гърба си чуждите чувства и нужди, а не съм длъжна, още повече, че никой не се интересува как съм аз, за нормално общуване да не говорим.
С мъжът ми направихме съзнателен избор да имаме дете, преживяхме преоткриване в отношенията си, това беше период, в който наистина се обичахме (а може и да се заблуждавам) и не знам защо отново се случва всичко това. Струва ми се, че ако продължаваме така ще се превърнем в семейство като неговото, в което е живял като дете, но просто съм безсилна пред мъжа си. Обмисляла съм варианта да се разделя с него, но ме е страх какво би последвало след това.
Благодаря Ви за отговора още веднъж!
Може би ще Ви пиша на лични съобщения за консултация, иска ми се да се справя със себе си, да бъда здравословен пример за детето си, не искам да пропилявам живота си и ме е страх дали мога да се справя.
