Справяне със стреса, мотивация и повишаване на самочувствието - консултации с психолог Ина Иванова

Здравейте, от няколко години трупам стрес в службата. Не е постоянно, но периодично се случват неща, които ме тормозят. Поради това в понеделник направих хипертонична криза, в следствие на което двойно виждане. Моя близка е невролог и веднага ме вкара в отделението, за да ми направят всички изследвания. Точно в понеделник в работата имаше грандиозен скандал. Колежка, която не е особено уравновесена ми крещя, обижда ме, абе направи ме на нищо пред други хора и директорката, която само седеше и гледаше. В болницата ми правиха скенер и доплер, там всичко е наред. Предстои ми до месец и ЯМР, но докторите смятат, че и на него нищо няма да се види.
На мен обаче проблемите не ми излизат от главата. Дадоха ми цял месец болнични, гледам да се разхождам, да правя нещо, които обичам, да си почивам, но проблемите ме чоплят. Точно поради това според мен все ми е замаяно, все ни ми е добре. У дома ме разбират прекрасно, мъжът ми работи изключително отговорна работа с много стрес, бори го със спорт. Смятам и аз да правя същото.
Можете ли да ме посъветвате как мога да се справя със ситуацията и как да не им се давам на такива случки в бъдеще. Мога да си сменя работата, но обичам това, което работя - просто тази колежка и една нейна приятелка са започнали кампания срещу мен. Говорят глупости и лъжи пред колеги, непрекъснато ходят при директорката и правят внушения, че не си върша работата и др. Не знам с какво провокирах всичко това, но микроклиматът в службата стана кошмарен за мен.
Благодаря Ви предварително!

Здравейте.

Аз съм на 26 години. Моят приятел е на 33. Имахме връзка от разстояние около година, като често ходех на гости при него в държавата, в която живее. Започнахме връзката ни много неприятно. Той откри в телефона ми чатове с мъже, снимки. Това беше още в 1 вия 1 месец, в който аз прекратявах контакти с предишни взаимоотношения. Той пък ми показа от първото ни още виждане реалният проблем, който съществува и до днес- наркотици и хазарт.Той е тази част на София, в която повечето момчета са гамени и са израстнали около наркотици и бурен живот. Родителите му са имали пари и не са го лишавали от нищп, той е работил при тях в строителна фирма.
Докато все още бяхме в отношения от разстояние, се случваше да му изпращам на няколко пъти големи суми пари, с които уж да си покрие дължими суми на банката, но той ги проиграваше. Имаше си по-  младо момче, с което редовно по цяла нощ изчезваха и правеха такива щурутии.
След което той съжалява, извинява се и тн.
След една такава много сериозна ситуация, осъзнахме че за да можем да опитаме да създадем нормални отношения, ще се преместя и аз при него. Той заема много висока позиция и взима пари, които човек с дългогодишно обучение не може да взима. Тъжното е , че няма нито 1 спестена стотинка…
Аз загърбих всичко, работа, квартира и тн, поговорихме хубаво и решихме да опитаме заедно. Наистина той е най- голямата ми слабост в живота, никога не съм обичала така,  никога не съм се чувствала толкова обичаща… в останалите дни съм много горда от него… Наистина е възпитан, красив, умен мъж, на който много хора имат доверие и той ги управлява.
Намери ми подходяща за мен позиция , квартира за двамата и всичко. Общо взето от момента, в който и двамата сме били сами дълго време, се събираме и започваме да сме по 24 м заедно. Следователно аз не знам език, нямам приятелки тук, нямам семейство, върху него ми е всичко.
Работата е интересна, приемаме я много лично и аз и той. Отделно чистим, като отделна работа, в което ползваме времето за разходки.
Но идва проблема, че нещата които е правил преди, не се отлъчват от него. Почти на всеки 3 месеца откакто съм тук, той казва че има работа и излиза без мен. Което е много рядко. За съжаление, всеки път когато остане без мен, започват и проблемите. Чувствам се всеедно съм досадна леличка, майка. След което се прибира на следващия ден след заплата, останал без една стотинка, “ разпуснал” с момчетата от стреса и отговорността, върнал се за 1 ден в миналото му. Но тези негови нощи,  ме карат да истерясвам. Плача, крещя, звъня му през 1 минута, стоя да го чакам цяла нощ, пуша цигари, той като се прибере ме лъже, че не е правил нищо, аз крещя, говоря му, че не виждам смисъл и как може да постави за пореден път връзката ни в такова падение, как може да ми го причинява това. Той казва “ Аз те взех, защото беше единствената която ме разбира, но вече си непоносима и не виждаш нищо какво правя за теб. Все си недоволна от мен, все ме ревнуваш, все имаш забележки към мен. Наистина се чувствам като във клетка. “
След това 1 седмица е в депресия, извинява се минава през различни фази. Казва не искам да те виждам нещастна, пускам те да намериш своя път. После му казвам, че си тръгвам. Той почва да ругае, как съм си била хванала някой и едва ли не съм чакала тази ситуация да дойде о да го оставя.
Общо взето дойдат ли тези дни уж всеки път обещава , че е последно, започва наново, търсим терапевт, после като отшуми се забравя всичко и казва е какво толко, разпуснал съм. Преиграваш много.

Той е много против споделянето на проблемите от вкъщи, но в тези моменти ако не кажа на никой ще полудея. Та, майка му знае какво се случва, тя е много спокойна и силна жена и ме зарежда, но не му казва, че знае за всичко това.  Наистина ми помага понякога да погледна нещата от друг ъгъл , не с цел да го защитава. Той просто е по- огнен , свикнал е на много адреналин в живота, и този семеен начин на живот, на работа и на всичко явно не успява да премине. Аз искам деца, всеки път му крещя как след тези медикаменти не знам въобще как някога ще можем да имаме.
Много пъти ми е казвал, че за него пренавивам ситуацията. Той преди не се бил прибирал по 3 дни, а сега седнат с момчетата за 3 часа и после се прибере и стои цяла нощ на телефона, не излиза по барове или дискотеки и тн.
Не знам вече, след снощи, аз много плаках. Чувствах се унижена, разбита. Тъжно ми е много, че не правим нищо. Въртим се в един и същи кръг. Само аз успявам да спестявам, тъй като съм много пестелива. Искам дечица, искам вече някаква стъпка напред. Но също така искам да не го виждам повече такъв….  Той казва” ако ми даваше, сигурно нямаше да имам такова желание и да се крия и да лъжа. Това било неговото изпускане на парата.

За мен лично, това е моето момче и място. Двамата сме много силни заедно. 1 минута като не сме заедно, аз се чувствам празна , и не си представям живота без него. Той е много особен характер, труден, сръдлив, тежък с много принципи- Стрелец. Тепърва и с моите родители затоплиха отношенията, но като цяло със всички е много студен. Казва, всичко е наред при нас , няма нищо ново и до там пред родителите. Те виждат само това негово лице. Ако разбере че съм споделила нещо за връзката ни на приятели и някой , ще превърти.

Моля, насочете ме, как да успявам да си контролирам емоциите и да се успокоявам и с какъв подход да тръгна към него за да изкореним тези неща от него…

Отделно аз съм ревнива ( и той де) , но аз не му давам поводи. Всеки път като му намеря салфетки, когато е гледал порно, или се забави в банята или гледа на телефона сторита от други момичета, които не е изтрил от фб си, жените на всичките му приятели са му в профила.

Не знам как да си възстановя доверието и уважението към него.

Здравейте...
Моята майка е човек,който винаги си разкрасява истории, аз гледам да не и споделям важни неща защото започва да приказва наляво и надясно и погрешно... Но днес се изтървах че свекърва ми се притеснява да гледа сама детето ми(тя е много земен и добър човек и винаги ми помага и наглежда детето в мое присъствие) и тук е притеснението ми да не започне да говори че тя "Не иска да гледа детето", ако го чуе може да се засегне и аз ще се озова между чука и наковалнята..
Аз съм прекалено доверчив човек,много пъти съм си патила, но така и не се справих с това да си държа езика зад зъбите.. в случая аз нито съм излъгала нито съм казала нещо лошо, но погрешно казано ще нарани дадения човек.. как мога да постъпя от тук нататък и всички да са щастливи..

Здравейте, последно време ме заливат социалните мрежи с клипчета за травмите от детството и как се проявяват във възрастта.

Имам дете на 3г и половина и от време на време ползвам реплики от сорта на "защо ме караш да крещя", "защо трябва да кажа 5 пъти нещо и ме чуваш само като изкрещя", "казах ти да спреш, че се ядосвам/напрягам/изнервям" и подобни. Скоро осъзнах, че я карам да яде основно ядене за да заслужи десерт, но тя иначе ще кара само на сладко, когато се навечеря и и казвам "доволна съм, ще има десерт", понякога дори сама си се храни и ме пита "мамо доволна ли си, ще може ли сладко". Спрях да го правя това или поне ограничавам до пъти в които почти нищо полезно не е яла.

Въпроса ми е, вредя ли така на дъщеря си? Не искам да живее с мисълта, че трябва да ми угажда или да внимава какво прави за да не ме изнервя. Доста е послушна и разбрана, изглежда аз съм егоист и мрънкач голям. Как да променя тези неща? Старая се да възпитавам с позитивно родителство, но е трудно.

Благодаря 😞

Здравейте!

Ситуацията, която ми описвате, ми прилича на мобинг (тормоз на работното място).
Повече за това какво представлява може да прочетете в тази статия, която съм написала в сайта на “Наука за хората”:

https://naukazahorata.com/%D0%BC%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B3/

Справянето с тази ситуация изисква лична работа по отношение на социални умения, които ще Ви помогнат да изграждате здравословни граници, които да Ви помогнат да се защитите, но и да не изпадате в крайности и конфликтни ситуации, които да компрометират професионалното Ви развитие на работното място.
От друга страна, разбира се, е важно самата организация да вземе мерки по отношение на токсичната работна среда.

Мобингът може да доведе до много сериозни последствия за психическото здраве на човек, което да се отрази и на физическото здраве.

Препоръчвам Ви да стартирате работа с психолог, с който да работите по причините да попаднете в тази ситуация и да предотвратите задълбочаването на проблемите.

Успех!
Ина

Благодаря Ви! Доста време мина от тогава, но сама за себе си си дадох сметка, че не трябва да се занимавам с тези токсични хора. Изолирах ги и преподредих приоритетите си. Обръщам много повече внимание на себе си и семейството си, започнах да спортувам редовно и във всеки възможен момент да пътувам. Имам близка психоложка. Тя също много ми помогна.

Здравейте,

От написаното ми правят впечатление няколко ключови момента при всеки един от Вас, които правят трудни Вашите взаимоотношения като двойка и това връзката Ви да мине на следващо ниво.

Между Вас има недоверие и ревност, което само по себе си е предпоставка за това да няма сигурност в тази връзка. Комуникацията между Вас не позволява да разрешавате конфликтите по здравословен начин и да можете да се адаптирате един към друг.

Струва ми се, че искате да преминете към следващ етап на взаимоотношенията, преди да сте отработили Втори етап, през който преминава всяка двойка. За да разберете какво имам предвид, изгледайте видеото, което съм направила по темата:

https://www.tiktok.com/@ina_psychologist/video/73965880168038433 … 96691181364872736

Успех!
Ина

Здравейте,

Не всички могат да са щастливи и едновременно с това вие да сте изградили здравословните граници, от които имате нужда.

Колкото повече се съгласявате с неща, които всъщност не искате, толкова по-трудно би било да не изпадате в ситуации, в които сте насъбрала толкова напрежение и неизказано неудовлетворение, че накрая казвате неща, които са поднесени по емоционален или рязък начин, заради което след това съжалявате.

Ако желаете да работите по своите граници и отстояване на себе си, може да разгледате обучението по социални умения на “Наука за хората”, което водя лично.

Линк към него: https://naukazahorata.com/%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d … 0%b1%d0%bb%d0%b8/

Успех!
Ина

Здравейте,

Струва ми се, че сте подложена на голям стрес.
Запитайте се кое във Вашето ежедневие Ви тежи и какво може да се направи по въпроса възможно най-скоро. Това може да включва грижата за детето да Ви идва в повече и да имате нужда от отмяна, грижата за Вас самата да е недостатъчна, може би сте натоварена с твърде много задължения и отговорности, без да разполагате с реципрочно време за отдих и релаксация.

Това е на първо четене.
Оттам насетне е нужно да разговаряте с психолог, за да се открият по-дълбоките причини, поради които сте попаднала в тази житейска ситуация, която така Ви изцежда.

Това ще е пътят към това да се почувствате по-цялостна и детето Ви да има по-спокойна, удовлетворена и търпелива майка.

Успех!
Ина

Здравейте, имам близнаци на 2г, момче и момиче. В миналия понеделник започнаха ясла. Преди това купих книжки свързани с детска градина. Харесаха ги, ходихме до яслата да я видят говорихме за това. Нещата изглеждаха добре. Първи ден, като казах че отиват на детска градина, заподскачаха от кеф, влезнаха без проблем. Съвета на персонала беше, да се чуем на обяд, ако не са спокойни да ги взема на обяд, ако са спокойни, да спят там. На обяд ми звъннаха, че не са закусили, не са обядвали и немогат да успокоят момчето, чувах по телефона, че много плаче. Отидох веднага, момчето се беше успокоило, но момичето излезна много разплакано, общо взето поплакали са в този ден! Момичето на следобедната дрямка се буди доста вкъщи с рев, явно беше стресирана. Втори ден, момчето влезе за ръка, момичето разплакано, само на обяд са яли сух хляб, оставили ги да спят там. Заспали са, момичето по трудно, но е заспало. Взех ги след съня, момичето пак доста разплакано, събудила се по рано. Трети ден, ад, от вкъщи момичето започна да плаче, на вратата  повърна от рев, в детската едва я вкарах, там я взеха на сила, бореше се с леличката и я буташе/удряше за да я пусне. Не ми дадоха шанс, да пробват да я успокоя. Момчето влезе за ръка с леличката, но като затвори вратата се разплака, отвън чаках 10-15 мин и двамата много плакаха. След час ми пратиха снимка, че вече играят. Спали са там след обяд, отново са яли само на обяд, малко сух хляб. Госпожата ми се оплака, че не могат да ги задържат на масата да се хранят, нито в бебешкия стол да ги сложат. Вкъщи ядат в детски стол с табла отпред, сами . Повече не са ходили, имат леки сополи. Но от тогава, не мога и аз да ги сложа в стол за хранене, нито на трапезен, нито на обикновен, нито на диван, пропускат повечето хранения заради това, не мога да ги задържа на едно място, за да ядат. Направо започват да реват, като кажа че ще ги слагам на стола за хранене, според мен персонала ги е натиснал   да влязат без да искат, и сега те правят бойкот и не искат да седнат никъде, за да се нахранят. Като тръгна да ги сложа в детския стол за хранене, реват, ритат и не искат да влязат вътре. Така е вече 5ти ден. Момичето започна да не иска да заспива без мен още от първия ден след яслата, а преди просто ги оставях по леглата, в различни стаи, сами и заспиваха. Плаче по час и половина и не знам как да я успокоя, и леглото не си иска. Момчето пък снощи се събуди през ноща, видимо уплашен, беше го страх от мен и баща му  и много плачеше, не даваше да го докоснем, да го прегърна, да говоря, при всеки опит започваше още по голяма истерия, бягаше от мен, ходеше от детската стая в хола, и просто седеше в тъмното и гледаше в една точка, в празнината, ако не плачеше силно. Личеше си, че го е страх. Сложих му матрак на пода в детската и легнах на него с мисълта да дойде при мен, той плачеше, аз започнах тихо да разказвам приказки и малко се успокои, но като опитах да го сложа до мен да легне, пак започна да реве силно и да ме бута, избяга в ъгъла, после отидох на диванабв хола, за да видя къде ще отиде, първо легна в детската, лежа малко, няколко пъти идваше и ме гледаше и пак се връщаше там, след това дойде при мен, гледаше ме пак уплашено, леко го дръпнах да легне на дивана и заспа в краката ми, не смеех да кажа нищо, за да не се уплаши повече. Много плака, чак беше преграхнал, цялото нещо продължи малко повече от час.
По едно време се чудех, буден ли е наистина, да не е някакво сумнамбулстване, избягваше очен контакт.
Госпожата в яслата казва, че момчето по добре се адаптира, момичето е по чувствително, момчето си играе с другите деца, момичето само, страни от всички. Последния ден (трети) говорих с една позната, която работи в същата градина, съседна стая и ми каза, че момичето цял ден е плакало. Плакало, после се заигравало, после пак плакало, и бая си е поревала. Госпожата и леличката не ми го казаха. Просто казаха че е по чувствителна и ще свикне и избягваха да говорят за нея, за момчето говориха повече, за момичето трябваше да им вадя думите с ченгелнот устата. Предполагам, че е защото реве доста и не искат да ми кажат.
Моля за съвет как да постъпя, направо не искам да идва момента пак да ходят на ясла. Виждам, че се мъчат, кардинална промяна в поведението им, сега са страшно лепнати за мен, мисля че избързаха  да ги оставят цял ден там, трябваше постепенно и по малко да остават, а не така да се стресират децата. За тези две години, никой друг освен мен, не ги е гледал, дори за час. Попринцип са много контактни, нямат страх от непознати. В парка си харесват някой минаващ непознат, казват ми "чао" и тръгват с него. Въобще не съм очаквала толкова трудно да се случват нещата с яслата. Дайте съвет моля! Как да мине цялото това нещо по лесно?

Здравейте,

В описаната ситуация се наблюдават няколко съществени проблема, свързани с адаптацията на децата към яслата и реакцията им към новата среда. Прави ми впечатление следното:

На първо място е опитът за прекалено бърза адаптация на децата. Те са прекарали първите две години от живота си главно с родителите си, без продължително време, прекарано с други хора. Внезапната раздяла може да бъде силно стресираща, особено за толкова малки деца. Преминаването от домашна среда към ясла е било прекалено рязко. Три дни в ясла, без постепенна адаптация (като оставане за кратки периоди, които да се увеличават постепенно), е било твърде стресиращо за тях.

Налице са и различни нива на емоционална зрялост, което би повлияло на адаптацията на децата. Момичето изглежда по-чувствително и преживява раздялата по-интензивно. Важно е да се разбере, че децата дори в същата възрастова група (и дори близнаци) могат да реагират различно на стресови ситуации. Момчето показва признаци на нощни страхове и дезориентация, като описаното поведение може да наподобява състояние на стрес или дори феномена на нощно безпокойство (кошмари или частично будуване).

Друг ключов аспект е липсата на комуникация с персонала на яслата. Персоналът не е предоставил достатъчно информация за състоянието на момичето, което е плакало през целия ден. Липсата на открита комуникация може да повлияе негативно на доверието към детското заведение. Описаната сцена, в която момичето е било вкарано в яслата насила, може да създаде допълнителен травматичен ефект и да доведе до негативна асоциация със самото място.

В резултат на всичко вече са налице и негативни асоциации с храненето. Опитът в яслата е създал негативна асоциация с храненето и с поставянето на столчето за хранене. Това води до промяна в поведението на децата и у дома, което може да бъде следствие на чувството им за загуба на контрол и принудата да правят нещо, което не желаят.

Силен стрес за децата. Невъзможността на децата да се справят със стреса се проявява чрез регресивно поведение – например нежеланието на момичето да заспива само или страховете на момчето през нощта. Тези поведения са нормални реакции на прекомерен стрес. Момчето показва признаци на кошмари или дори частично събуждане в състояние на объркване (подобно на сънливост), което може да бъде симптом на високо ниво на стрес. След стресовото преживяване децата са станали по-привързани към двамата родители, особено към Вас. Това е типична реакция на децата, които се чувстват несигурни и тревожни след преживян стрес.

Какви стъпки могат да бъдат предприети?
Ако е възможно, дайте им време да се адаптират постепенно към яслата – с кратки посещения за няколко часа, които да се увеличават постепенно. Не ги оставяйте цял ден отново веднага.
Опитайте се да създадете положителни асоциации със самата ясла и с новата ситуация чрез игри и разговори. Похвалите и наградите могат да помогнат на децата да се чувстват по-уверени и спокойни. Не настоявайте за храненето на столчето в момента. Опитайте се да създадете нови позитивни ритуали около храненето, дори ако това означава да ги храните на пода или на място, където те се чувстват по-сигурни. Успокойте ги с повече внимание, подкрепа и обяснения. Наличието на успокояващ ритуал преди лягане може да помогне на момичето да се чувства по-сигурно и да заспива по-лесно.

Важно е да се осъществи по-добра комуникация с персонала на яслата и да се обсъди как могат да се справят с чувствителността на децата, без да ги насилват или да ги подлагат на допълнителен стрес.

Ако проблемите продължават, би било полезно да се консултирате с детски психолог, който може да оцени ситуацията в по-голяма дълбочина и да предложи персонализирани стратегии за справяне с тревожността и стреса на децата.

Важно е да се подхожда с търпение и разбиране към емоционалните им нужди в този преходен период.

Поздрави,
Ина Иванова
“Наука за хората”

Здравейте отново! Още не съм пуснала децата на ясла, но днес говорих с персонала в яслата. Казаха, че момчето се адаптирало по добре, виждали, че на момичето му е по тежко, но било странно да ме викат да взимам само едното дете и да ги делят. Без коментар съм за това.
Казах им, че искам плавна адаптация, те ми казаха че мога да ги  водя, когато и по колкото реша. На въпроса ми  "според вас за колко време е редно в началото", отговорът беше " децата са твои, колкото решиш, ти си ги познаваш най - добре". Момичето направо изпадна в истерия, като спря колата пред яслата и видя къде сме, а преди това вкъщи ѝ обясних, че ще отидем до яслата и тя няма да влиза, още тогава се размрънка и ме гушна, не искаше да ме пусне.
Общо взето не получих съвети за адаптацията от персонала, за това пак се обръщам към вас.
С колко часа на ден да започна?

Здравейте,

Както казах и в предния ми отговор, ако проблемите продължават и не знаете как да се справите, би било полезно да се консултирате лично с детски психолог, който може да оцени ситуацията в по-голяма дълбочина и да предложи персонализирани стратегии за справяне с тревожността и стреса на децата.

Поздрави,
Ина
“Наука за хората”

Здравейте д-р Иванова. Спешно се нуждая от съвета ви. На съпруга ми откриха метастази в кости и черен дроб, преди две седмици при направен скенер по друг повод. Два месеца преди това има операция за премахване на увеличена простата с лазер, по хистологията е доброкачествено. Но почна да не се храни, отслабна с почти десет килограма за месец и половина, гади му се. Той е и страхлив, паникьосва се лесно. Проблема е, че не се знае къде е първоизточника на метастазите, и се налага биопсия на мета в черен дроб. Той не знае, че има тези образувания, а само че има хемангиом на дроба. Много е депресиран, тъжен е, няма желание да се бори, а още не знае диагнозата. Все спи, и има някакви халюцинации. В петък е насрочена биопсията и отсега е объркан, стресиран и много тъжен. И сърцето ми се свива. Аз самата се преборих с рак на гърдата, а сега трябва за него да се боря. Как да го накарам да се бори, какво успокояващо да дам, което не води до привикване, та малко да се поуспокои и разведри. Каза ми, че това бил краят, отивал си,но аз да живея.... Нямам възможност да го водя някъде за консултация, защото е много слаб и отпаднал.

Здравейте , имам близнаци на 2г и 2м , налага ми се два дни да отсъствам от вкъщи. Баща им ще ги гледа. До сега не са делени от мен. Как трябва да процедира таткото ? Да спазва ли рутината ,която аз спазвам всеки ден? Пример : събуждане , закуска , пазаруване, площадка , обяд , сън , хапване , площадка , прибиране и игри на пъзели и подобни. За храненето и съня е ясно , че ще ги спазва , но другите неща, два пъти площадка и подобни? По лесно ли ще е на децата , ако вървят по същия план, маршрут с баща си , по който вървят и с мен, всеки ден? Ако се сещате и за някакви други препоръки, как да мине по леко за децата това време , моля да кажете!