Светът на Дж. Р. Р. Мартин и Песен за огън и лед - 33

Отделно настрана Тълитата не бях в час  с интригите. Вярно, не бяха изолирани като Севера но живееха ....хъм на село.
А мотото им беше дълг, вярност, семейство или нещо от тоя род.
Нито Едмур, нито Кейтлин, нито дори Черната риба бяха "играчи". Реално по интригите  Ланистърите и Тирелите, в по-малка степен - Мартелите.

Роб въобще не трябваше да спи с момиче, след като ще се жени. Дори само това не го прави мъж на честта. Още повече - спал-преспал, това не значи сватба. Лордовете и кралете непрестанно преспиват с разни жени, дават им някаква малка награда (злато, бижута, скъпа дрешка) и айде беж.Според легендата Нед е спал с Вила, но не се е оженил за нея, нали? Робърт Баратеон с колко жени е преспал.....
Оженил се е за Кейтлин.  Роб не мислеше тактически.
Втората му грешка бе, че не се усети да направи това което стори Джон - да изпрати човек от простолюдието да отвлече Санса от Чертога докато бе време.  После можеше да я омъжи за Фрей и да поправи нещата. Третата грешка бе че изпрати Теон баш при баща му. Имаше и други безумни решения - да изпратят Кейт да преговоря с  Фрей (а знаеха за презрението му към жените). Логиката изискваше да иде Едмур или дори Черната риба. Също така Кейт отиде на "преговори" с Ренли и Станис без реално да им предложи нищо в замяна, само да се обединят около Роб. Друго щеше да е ако бе предложила Роб Старк да свие коляно пред Ренли, но Севера да получи автономия. За по-весело Роб разпиля силите си.

Северняците са силни, горди и свободолюбиви. И в същото време относително бедни. Затова и никой не ги напада - загубите не са равностойни на печалбите, даже и да успее някой да ги победи (а те са успели да свалят Таргариените, значи си ги бива във войната и не са лесна плячка). Затова и не им трябват много, много интриги. Още повече, че техният враг е суровата природа. А срещу нея интриги не вървят, върви взаимопомощ и сплотеност. Още една причина за честни отношения, а не интриги.

Северняците си бяха супер на север. Проблема е, че в Чертога виреят интригите. А като си тръгнал да завдладяваш Железния трон трябват два пъти интриги. Самата мисъл Роб Старк да  става крал на ЖТ  бе не по-малко безумна от идеята Нед Старк да става Ръка на краля. Не е за там. Ако целта бе да върнат Нед и Момичетата просто трябваше да подкрепи Станис (или да речем Ренли). Кралялт на ЖТ трябва да има подкрепата на поне три големи дома, инак се радва на доста ограничена подкрепа
П.С Старките не са свалили Таргите сами. Свалили са ги заедно с Баратеоните,* Арините, Тълитата, при положение че Ланистърите са пас и са воювали с Таргите, Тирелите и Мартелите А Таргите са нямали дракони. И освен това е имало разединение между хората на Регар и на Ерис.
*и заедно с всички присъединили се към Баратеон знатни лордове, а видяхме че той е способен да превръщата враговете в приятели - като с Грандисън.

1. Май сме забравили, че му е дадено нещо.
2. Т.н. годеж е договорка зад гърба му от майка му, която за 16 години не можа да се досети чий син е Джон, но изведнъж се помисли за голям политик.

Но да приемем, че Роб не е мъж на честта, а смотана въртиопашка. Което пак не прави Джон праволинеен втори Нед Старк, който ще подгъзува на садистична ненормалница, щото ѝ се бил заклел. Джон е много повече Джейми, отколкото Нед. И слава на Мартин за това.

1. Най-вероятно, да. Не изглеждаше толкова безразсъден.
2. Няма значение кой е направил договорката, той знаеше за нея и беше съгласен.
Кат ми е любимка на мен, разбирам я че е била заслепена в ревността си. Все пак Джон е одрал кожата на Нед.

Естествено че е мъж на честта Роб, просто се е/са го подхлъзнали.
Но ако имаш предвид че садистичната ненормалница е Дани, все пак отчети, че е кръвна роднина на Джон, а знаеш, че родоубийствотое най-тежкия грях във Вестерос.

Ирена, да майка му направи договорката. Но тя имаше пълномощията да сключва договорки, пък и Роб Старк бе окей с договорката, когато трябавше да преминава Тризъбеца, а и после когато Фрей доведоха 3000 конника. Договорите или ги изпълняваш или не ги сключваш, не става да изпълняваш само частта която ти е изгодна. Роб прекрасно разбираше, че Фрей иска да стане свекър на крал и се нави. Кралската дума не е нещо, което просто можеш да вземеш обратно.
Иначе Кейтлин - преговорящ бе супер тъпо решение, но нейсе.

Хексе, при това на родоубийството се гледа много по-сериозно на север, отколкото на юг, а Джон все пак е отгледан на север.

Тъпо или не, той нямаше на кого друг да се довери безрезервно, че няма да го предаде.

На вуйчо си? На Черната риба? Впрочем ето че прати Теон като преговорящ при железнородените. Да, Теон го предаде на самият факт, че намери друг преговарящ е показателен.

Той изпрати него, защото онзи си е техен човек. Това е различно.

именно защото си е техен човек не трябваше да праща него на тази мисия. Все тази, принципът е че Кейт не му беше единствената опция. Впрочем както се видя и на нея не може да се довери - тя пусна Джайм.

В дългосрочен план пускането на Джайм се оказа нелош ход.
Черната риба е воин, не мисля че щеше да направи нещо по различно от Кат в преговорите. Едмур даже няма да го коментирам.

Чакайте малко, поне що се отнася до Роб.

По време на преговорите с Фрей изпращането на майка му бе единствената реална опция и всъщност най-добрият (и наистина единственият възможен) избор, това бе правилно решение на Кат на момента. Фрей отказа да излезе от замъка. Другите варианти пред Старк бе да отиде той вътре – което бе предложението на дъртия и би било най-лошата възможна опция, а самото обсъждане и реакцията на северняците за малко да му струва съюза още в зародиш. Той имаше крещяща нужда от Фрей, не обратното. Кого другиго да прати? Бриндън бе водачът на съгледвачите му, много добър тактик и войник, практичен и прям човек, изключително неподходящ за лордски преговори. Кой да е от северните му лордове – още по-зле.

Да не забравяме, че муфтаджията Фрей много добре може да разчете една карта и знае, че може да извие ръцете им почти както си иска с всякаква цена, която в нормално положение би била дори обидна. В крайна сметка сделката след цял ден преговори бе за цели два брака на негови изтърсаци със самия род Старк, изключително неизгодна за Старките. Никой друг освен Кат (и самия Роб) не би имал правомощията дори да обсъжда такова нещо. Вместо това преговорите щяха да се проточат и изродят в една продължителна игра на предай предложения и контрапредложения, влизане и излизане напред-назад на който там е назначен за пратеник с дни, че и повече, а цялата стратегия на Старк бе да минат още тогава и веднага, тъй като от бързината им зависеше всичко. Тули и Едмур бяха загубили битката, Ланистър владееха Речните земи. Още по-зле, всеки ден забавяне в преговорите даваше шанс на врага да се усети и тогава Старк щяха да загубят и на двата си фронта, вместо да спечелят срещу Джайм и загубят само от Тивин. Роб имаше избор или да спечели за каузата си Фрей в рамките на същия ден, за да може да изпълни изненадващия си блицкриг, или да се върне и да си се барикадира на Север, където да си стоят на задниците и да не постигнат нищо. Е, или да се сблъска челно с армията на Тивин на неизгоден терен.

Колкото до честта му, той точно това направи, постъпи по крайно романтизиран рицарски начин. Плю на собствената си репутация, за да опази тази на една благородна дама от срама, че я е обезчестил, което от определена гледна точка всъщност е точно най-доблестното решение, което би могъл да вземе. Досущ като баща си, скован от разбиранията си и неспособен да лавира. Което всъщност е и цялата идея на капана, който му бе заложен с това.

На двамата умници никога няма да им простя, че смениха Джейни с някаква си там паднала от небето никоя, в която той ах просто се влюби и за която заеба основната си личностна характеристика. Да, по-лесносмилаемо за зрителя, ала така заклаха два персонажа – и Роб, и Тивин. На Тивин това му е най-голямото постижение, показващо обширния капацитет, спечелил репутацията му в планирането и повалянето на враговете по всякакъв безскрупулен начин – той не просто състави Червената сватба постфактум през недоволния Фрей, а всъщност планира и организира детайлите още отпреди Роб да срещне Джейни, преспиването му с нея, довело до нарушаването на дадената дума, така че да вкара разкол в съюза му и да му коства Фрей, от чийто брод Роб зависи изцяло. А загубят ли Старк Фрей, то все някой амбициозен северняк ще прояви желание да бъде по-... гъвкав. В случая възможността се пое от Болтън. Червената сватба бе просто начинът, по който планът Тивински даде най-крайния си плод, но сиренцето бе заложено на кукичката още преди Роб да срещне Джейни.

Допълнителната екстра от предателството на Теон бе неочакван дар от съдбата за Ланистърите, но то просто ускори вече случващото се. Роб определено сгреши с изпращането на Теон, което в перспектива му коства Зимен хребет и наложи да се върне възможно най-бързо на Север, но така или иначе щеше да стане същото. Със или без Теон, Грейджоите щяха да атакуват, те го бяха отписали вече. Пак щяха да превземат рова Кайлин и цялото западно крайбрежие, чиито лордове и войски бяха на юг. На север нямаше достатъчно сила да се разправят с тях, Роб щеше да се отправи натам, за да защити домовете на верните си васали, като преди това щеше да се види принуден да екзекутира Теон под натиска на лордовете и честта си. Теон като цяло не промени нещата особено много, но определено ги пришпори, като ускори отправянето на Старк на север и решението на Болтън да се възползва от шанса си.

Колкото до Трона, Роб никога не е имал претенции за него. В началото тръгнаха като обикновен бунт срещу законния си владетел, за да го принудят да освободи Нед. Докато Нед умре, вече бяха разбрали (и предпочели да приемат на доверие) мълвата за нелигитимността на Джофри, пък и легитимен да беше оня, все тая, след като им уби сюзерена и поруга честта на северняците. Пак поради разбиранията си за кое е честно и законно Роб никога не би могъл да приеме Ренли като свой сюзерен, тогава на неговите им хрумна великата идея пак да са независимо кралство и го чучнаха за цар. От позицията на такъв вече можеше да преговаря с който там иска да владее Юга и той го стори. Виж, ако се бяха кротнали и подкрепили Станис, щеше да е друго. Подозирам, че точно това и щеше да се случи, ако не бе геният Ъмбър да го тропоса за цар от съвсем нищото и всички хорово да го провъзгласят за такъв в рамките на 13 секунди. Това, и именно това, че поддаде и прие, бе най-голямата му грешка. Ала при така стеклите се обстоятелства и предвид, че е просто едно 14-годишно момче, току-що загубило баща си и врящо от гняв и желание да въздаде справедливост...

Иронията всъщност бе, че неговите хора го вкараха в безизходна позиция с това кралствуване. Като лорд Старк би могъл да сключи мир и съюзи с всички други участници, срещу различна цена и условия. Като крал Старк – с напълно никого, всички автоматично му стават врагове или поне противници. При това кралството му бе твърде уязвимо и неприемливо незащитимо още в зародиш. Най-печелившият му ход, все тъй иронично, му беше предложен от Фрей – просто да изчака. Нед бе мъртъв, бърза работа нямаха за никъде. В позицията на изчакващ щеше да е желан съюзник и за Ренли, и за Станис, че дори и за Тивин (под формата на мир). Щеше да държи всички козове. Но пак прословутата северняшка идея за чест и храброст правеше тази опция крайно недопустима.

Не Роб и неговата собствена чест костваха на Севера войната. Цялостната северняшка чест, с която и той самият бе закърмен, го стори.

Хексе, В дългосрочен ход - да. Но в краткосрочен беше тъпо да се пуска така основен заложник, на "честната" Ланистърска дума на Тирион.

Да оставим настрана, че Тирион по това време вече не командваше.  Нито имаше официална договорка; нито бяха изпълнени условията в дребния шрифт (Роб да подвие коляно и да пратят друг заложник); нито имаше гаранция, че няма да хвърлят Бриен в затвора.
Войн или не ЧР е мъж. Видяхме отношението на Фрей към жените. Да не говорим, че като войн (а всъщност - командир и пълководеца) най-малкото авторитета му пред Фрей щеше да е доста по-голям.

Коронис, радвам се че пишеш. Обаче няма да се съглася, че омъжването за Джейни е чест. Първо честта е да спазваш думата си винаги. Второ лордовете непрестанно спят с жени, за които не се женят, за кралете да не говорим. Робърт Баратеон, Недостойния крал и дори Рууз Болтън нямаха проблеми с това. Показателно е, че и Нед Старк не се е омъжил за рибарката Вила, въпреки че тя му е помогнала да се измъкне от обсадата. Да, Роб си мислеше, че е постъпва като баща си, но реално не постъпваше като него. Дори с  това което знаеше за Нед, трябва да се замисли, че ако той има незаконен син, явно и той не би се оженил за първото момиче с което е спал. За това как двамата умници подмениха Джейни с Талиса съм съгласен. Цялата Червена сватба бе от най-брилятните ходове на Тивин, гениално замислено, а те я "скипнаха". Другото което ме вбеси как се опитаха от heel да обърнат образа на Церсей на face и непрестанно ѝ измисляха разни бременности; или как съсипаха образа на Станис, когато уби дъщеря си.

Основният фокус на Кейт бяха дъщерите и. Не политката, не Севера, даже не толкова и синът и. Тя си искаше децата и заради това беше готова да престъпи всичко.

Да, но тактически това беше грешка. Роб накрая правилно схвана, че за Санса е късно - жива или мъртва тя е изгубена за тях. За Аря не знаеха нищо и предполагаха, че е мъртва.
Ако си искаха Санса, трябваше да пратят човек от простолюдието който да я измъкне. Подобен ход извърши Джон като пратя Манс Райдър за "Аря". Баристан е успял някога да освободи Ерис, но никой тогава не го е познавал. Давос се вмъкна да даде храна на Станис, но и него - един контрабандист - никой го е не знал преди Бунта. Кейтлин трябваше да намери такъв човек, а не да прави "гениални" ходове.
Впрочем ако я бяха измъкнали Санса, най-логичното бе да я омъжат за някой от синовете на Фрей. Така биха замазали изс---ото, защото Фрей пак щеше да е кралски свекър. Би имало голям шанс внукът му да седне на трона. При браковете на лордове романтиката не играе, браковете са политически. на Кейтлин и бяха напълнили главата с глупости.
Най-тъпото е, че Кейт дори не беше концентрирана върху дъщерите си, а само върху Санса, която смяташе за свой аватар. (и донякъде върху Бран.)Реално допреди да ѝ отнемат Аря дори не я забелязваше (в това отоношение си прилича с Церсей - но само в това), а дори след това се тревожеше повече за Санса. Смешното е, че Санса се озова в това положение именно заради настояванията на Кейт да я омъжат за Джофри. Е да, Робърт направи предложението, но Нед не искаше с момичетата да ходи в Чертога. Реално Кейт настоя.