В момента чета ... 72

  • 46 386
  • 739
# 585
Голямо забавление, няма що. Англоезичните култури все още не са ми промили мозъка.

А Окей какво е? Чисто българско.
Виж целия пост
# 586
Хора това е форум, тук не сме за да ни оценяват, да се покажем колко сме начетени. Намираме другари, с които имаме общо - книгите. Коментираме, споделяме.
Малинки дори ми звучи мило, ако съм аз ще изпляскам нещо българско, ама гнусно.
Виж целия пост
# 587
Все едно научна публикация ще се пише.

🤣🤣🤣
Точно!
Защо всичко трябва да се усложнява?!?
Виж целия пост
# 588
Щот все ще се намери някой философ.
Виж целия пост
# 589
За втори път зарязвам "18% сиво" и окончателно се отказвам да чета този автор. Не знам каква точно ценност намират почитателите му в неговите книги, но единственото чувство, което провокира у мен, е безкрайно отвращение и скука. Толкова груб език, псувни, обиди, цинизми, че четенето не е удоволствие, а насилие, особено пък след А. Мороа и неговото фино майсторство да борави с думите. Повече няма да издевателствам над себе си с опити да чета тази гнусна история, разказана по безобразен начин. Точно заради такива произведения си казвам "ето затова не обичам да чета български автори" и ме е яд, че съм дала пари за този "шедьовър". Можех да си я изтегля безплатно, но в подкрепа на българската литература си купувам книгите на наши автори. Е, в случая не си заслужава.
Виж целия пост
# 590
На мен пък точно обратното "18% сиво" ми беше много четивна и интересна. Не ми е направил впечатление грубият език. Аз така се мъчих с "Възвишение", защото хора, на чието мнение държа, ми я хвалеха и много и се възхищаваха. Но след доста мъки, я зарязах към средата и се отказах.
Виж целия пост
# 591
Rayna13, все едно описва моите впечатления от 18% сиво. 😀 Насилих се да я прочета цялата може би преди две години и също бях отвратена. Езикът ми се стори толкова вулгарен, че чак ми ставаше неудобно на моменти.

За да не е спам, аз продължавам с Кодекс 632. Започва интересно, но вече съм на около 60% и става доста тегава за четене. Много, много подробности за исторически документи, като даже имената им са на португалски, италиански, испански.. Според мен ненужна и натоварваща сюжета информация. Чак губя нишката какво точно иска да каже автора. Ще я дочета все пак, защото ми е интересно разплитането на загадката. Simple Smile
Виж целия пост
# 592
18% сиво е поредно книжно доказателство, че бг авторите имат проблем със секса и/или алкохола. Не знам защо толкова се натискат всички да се себеизразят чрез секс, ракия и псувни и да сготвят тези псевдобелези на мъжество и/или героизъм в нещо, което се рекламира като литература.
Или ще е секс, или ще е комунизъм.
Затова и не смея да посегна към Глина, а гледам, че се очертва победоносно заглавие.

И все пак да кажа какво чета в момента: Успяващите деца от д-р Мишел Борба
Виж целия пост
# 593
"Глина" съм решила да не я чета. Както я определи един читател в ГР -  "Глина" е поредна глава в популярния напоследък жанр фолклорен кич."
Явно е от рода на "Стопанката на Господ" и т.н.
Виж целия пост
# 594
"Глина" съм решила да не я чета. Както я определи един читател в ГР -  "Глина" е поредна глава в популярния напоследък жанр фолклорен кич."
Явно е от рода на "Стопанката на Господ" и т.н.
Точно такова е и моето усещане. От "Стопанката на Господ" съм чела един широко разпространяващ се в интернет абзац и ми стига, такова безумие не мога да си причиня.
А по темата - привършвам биографията на Милош Форман "Повратна точка". Написана е изключително увлекателно, пълна със смешно-трагични куриози, дължащи се до голяма степен и на времето, в което се развива действието. Липсва обичайната сухота на биографичните книги. Препоръчвам.
Виж целия пост
# 595
Двете книги са различни. Аз много харесах "Глина" и се издразних на "Стопанката на Господ". Съветвам ви след време да и дадете шанс. Мен ме грабна от първите страници. Така че бързо ще усетите дали е за вас или не.
И за да не е извън темата - в момента чета Никълъс Спаркс "Най-дългото пътуване". Нея си харесах от безплатните в приложението, което пуснаха Озон. Първа книга от автора ми е. Сладникава е определено, а и малко ми е трудно да чета на телефон установих, но като за почивка между другите - става. Бих я оценила с 3/5.
Виж целия пост
# 596
А аз започнах “Пасиансът на архангелите”.Започна с един очарователен природен пейзаж,който ме трогна…зима….манастир…и,аха да се потопя в действието,и хоп думи като “секс”,”алкохол”… някак си нарушиха въздействието на книгата върху мен.Не се поднесоха в правилния пасаж или не знам..много религиозно започва,авторката явно е на вълна себеопрощение и гонене на зли демони,надникване в собствения си Бог и разкаяние,емоционално освобождаване.Ще й дам шанс,сега сме в Коледен пост и ми се чете нещо подобно,искрено се надявам да видя творческа светлина,която да огрее претенциозната ми нагласа към нашите автори и да затвърди убеждението ми,че има и такива,които ще ми харесат👍.
Mijjjj,много точно е дефиниран жанра “фолклорен кич”..🤣😂Simple Smile…да видим какво тепърва ще четем,да си пожелаем нови открития през Новата година!
Виж целия пост
# 597
Колко сме различни хората! "Възвишение" четох 2 пъти. Вярно, че втория път бях в чужбина и домакините ми нямаха кой знае какъв избор на книги на български, но все пак. И "Чамкория" четох с удоволствие. Въобще харесвам Милен Русков.
А "18 процента сиво" не ме впечатли кой знае колко, но я прочетох.
Виж целия пост
# 598
Дами, бихте ли споделили сайтове, платформи за онлайн четене на книги на български. Кои са платени и кои безплатни? Оказва се, че в любимата ми библиотека достъпът е вече само със зелен сертификат.
Виж целия пост
# 599
Прочетох "Грембоск" на Анри Троая. Чела съм негови книги много отдавна,когато ги издаваха и в много големи тиражи, но ето че съм пропуснала две. "Грембоск" е френски архитект, който пристига в Петербург, за да строи къща на приближен на императора, а после е поканен от самия Император да построи църква. Градът тепърва се строи. Още на първата страница става ясно, че героите не са реални личности, но това е само за тях, а и не е най-важното. Описва как се строи този нов град, трудния и понякога непредвидим характер на Петър Първи.  Беше ми интересно.
Сега чета "Екатерина Велика" пак от Анри Троая. Тя вече е друго нещо. Авторът разказва и, само той. Едва сега се замислих върху това. Няма нито едно тире за пряка реч, но книгата върви леко , разказвачът не е аматьор. Знаем го. А и Екатерина е писала мемоари и почти на всяка страница има цитати оттях. За хора, които обичат да четат биографични романи,това е добър избор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия