Първокласници 2021/2022 - ТЕМА 2

Ще имат състезание по математика, задачите са толкова сложни за първолаци, че на някои и ние се затруднихме, а имаше и объркани отговори. Но тя се справи доста добре. Задачите й вървят по-лесно, за писането полага доста усилия, но също мисля, че се справя доста добре. За съжаление и ние ще бъдем онлайн една седмица, дано е само толкова

Аз чудесно разбирам притесненията на всички 🤗
Но, мили момичета, топката е в нас ✌️
Само ние можем да помогнем на децата си! Само за нас те са важни!
На приятелка второкласника изпада в крайности от депресия и меланхолия до агресия. Детето така и не се научи да чете гладко първи клас, така и бягаше от лятното четене и го бойкотираше... Сега вече проблема се пренася върху любимата математика, защото не може да си прочете условието на задача и да разбере какво се търси. Сега вече бойкота се насочва и към математиката.
Ние започнахме със задачите от логопеда и днес се изненадах като прочете сам думички, в които знае всички букви.
Абеее работа си трябва, когато ние сме в кондиция и децата са спокойни... С малки стъпки, но с постоянство ще успеем 🤗

Не всеки родител може да помогне на детето си. В някои случаи се иска специфичен подход. Нека приятелката да подаде за ресурсно и да минат обследване за обучителни затруднения. Детето бяга от нещо, което му е трудно е агресия, защото се разстройва, че не се справя е агресира. Трябва помощ, а това значи екип за подкрепа - психолог и ресурсен, за да се преодолее проблема. В някои случаи са достатъчни само три месеца работа, в други подкрепата е дългосрочно през годините. Колкото по-скоро се установи проблема и започне подкрепата на детето, толкова по-бързо ще се тушират негативните реакции и ще навакса.

Моят първокласник пък смята със сметало,вчера писа домашна в бабини си и понеже го забрави у дома,това,което не е запомнил като комбинация смятал с пръсти...Дано не му изиграе лоша шега,като чета Mama Ru и се обнадеждавам...Вчера имахме онлайн родителска среща,защото при нас от 02.11 започват обучението от вкъщи,уж на ротационен принцип,че да видим.Не ми се видя кой знае колко сложно,ще видим как ще преминават самите часове и как ще се възприеме от синковеца.Иначе да ви кажа на мен много удобно си ми беше за срещата,напълно осъзнавам и споделям мнението,че не това не важи за обучението при децата обаче.Госпожата сподели,че до сега не е обучавала първолаци онлайн,само 3-ти и 4-ти клас,но звучеше много оптимистично.

Моят първокласник миналата година сам се научи да смята на пръсти по негова си система до 20. От там докато вървяхме по улицата пробвах да му обясня преминаването, схвана веднага и започна да смята и големи числа. Ако не му се смята дава грешен отговор. Една седмица беше у дома болен, голям зор просто да седне и да напише нещата от час и за домашно. Седне ли е готов за няма и половин час. Та се чухме с класната и я попитах, че се затрудни за задачите с празно квадратче и коментирах, че смята с пръсти. Тя каза, че в училище който иска си носи сметало или пръчици. Кака му преди четири години не ползваше и беше много трудно, защото не можа да изгради представа за количество, отделно тя заради дискалкулията и дислексията учи повече визуално, т.е чрез онагледяване и директно показване. И класната каза, че няма значение, ако си помагат на пръсти. Важното е да разберат малко по-нататък какво е десетица. Важно е да усвоят и комбинациите, които правят едно число, защото като почнат да смятат до 20, т.е с преминаване ще трябва да се досещате 8+7, че трябва да разложат 7 именно на 2+5, за да допълнят 8 до 10. Т.е ще трябва да разложат 8+7 на 8+2+5. Затова са и празните квадратчета с досещането. Ако това не схванат сега ще имат трудности после. Ако ги запомнят и схванат после е песен. Иначе до края на годината ще учат до 100.
Срокът да се научат да четат е краят на март. Според буквара дори дете, което не познава буквите ще се научи, ако няма обучителни затруднения. Тогава ще трябва повече време и допълнителна подкрепа. Дъщеря ми преди четири години различаваше само първия звук. Някъде през ноември, вече установен проблемът започнах от м и сричките. Диктувах срички и думи с всяка сонорна, докато започна да схваща и чува и втория звук. Иначе в училище не пишеше отначало диктовки, а ги преписваше като домашно. Вторият срок настоях да пише с всички. Понеже класната диктуваше по-бързо от нейното темпо някъде до април диктовките бяха сбор от букви. Тогава донесе първата диктовка с по две грешки в дума, но поне се разбираше коя е думата. В началото на втори клас знаеше кога се пише главна буква, но започваше изреченията с малка, ако не й се напомня изрично. В трети клас диктовките бяха вече без грешка и й осигуряваха оценка Среден дори Добър на контролните. Днес допуска нормално някои грешки, т.е не повече от всеки друг петокласник. Дори, ако е съсредоточена пише доста грамотно. Така, че спокойно, но не изпускайте от поглед как се развиват децата.

Аз нямам никакво време от месец почти. Бяха в карантина децата-писах назад за отварянето на прозорците и студуването. Едно от болните деца беше с положителен тест. Та стояхме седмица и нещо вкъщи онлайн. Едни драми, ревове за домашните. В някои тетрадки не беше писал нищо, натрупани страници за попълване. Един от дните писа до 9 без 20 вечерта и оставихме 1 страница по математика за сутринта.  Поне навакса. Но като тръгне присъствено, отново учителките няма да го забелязват и пак няма да смогва, съответно ще му се трупа.
Ако не беше социалният елемент и това, че ми скъсва нервите, щях да го оставя на домашно обучение, честно ви казвам.  Той е изключително бавен и емоционален и не смогва. Онлайн също-някои деца изписват страницата с буквите за 3 минути, за 10 от 20-те минути са написали всички 3-4 страници в учебник и помагала и се чудят какво да правят, моето за 20 минути-ред и половина. Не преувеличавам, съвсем реално е това. 
По математика му е по-лесно, но го хващам, че някои неща не ги схваща- например задачите, които са изписани с резултата най-отпред, след това знак равно и останалите цифри с действието. Отгоре е напълно същата задача в нормален ред, но той се обърква. Опитвам се да го науча да си проверява, но ме гледа като извънземно Мъчно ми е да му давам зор, нямам нерви, всеки ден имам главоболие от висене до него и караници, но знам, че ако го оставя, ще закъса съвсем. 
Моториката явно му куца, няма затруднения в четене, смятане, разпознаване на знаци. Просто моториката...и нервите. За всяко нещо е не, днес едва не се сбихме за стола му. Вдигнал го, едва си мушка краката под бюрото. Оправих го-той пак го вдигна. Нисък изглеждал, без камера щял да бъде, ако е така стола Няколко пъти го свалях, той го вдига...голямо крещене крещях, той ми врязка.
Ей за такива елементарни неща се разправяме по цял ден и ми прави напук. Баща му като чуе как ми отговаря, избеснява и се кара и той.

Имам чувството, че претрупват децата с много за учене. Сякаш дават зор да се научат да пишат и четат гладко за два месеца.
Някоя от вас усеща ли същото?
Аз също бих искала детето ми да е на домашно обучение поне до 3 или 4 клас. Но нямаме финансова възможност за това. У дома се учи по-добре, правя му междучасия с игра, гледане на Тафи (страхотна анимация по Caroon Network с един енот! Сладко и смешно детско, а не като изродските, които са вървежни през последните години). Изпълнителен е, но много задачи, много за четене, много за писане!

Дези, не съм в позиция да давам съвети, защото имаме сходни проблеми и аз съм сигурно най-лошата майка на света. Но като чета написаното- избирайте си битките. Какво значение има столът, инат ли мерите? Как допринасяте за самочувствието на детето? Колко често играете или правите заедно нещо любимо за него? Те са във възраст, в която се борят за повече самостоятелност. Трябва да я дадем, не да се борим. Дребни задачи вкъщи, сам да влезе в магазина да купи нещо, да избира сам дрехи, книги и каквото се сетите.
Иначе ние имаме сходни проблеми с концентрацията, а получаваме огромни домашни. Пишем постоянно, а имам много работа и други деца, пред нервна криза съм. Мисля да започна да пропускам някои домашни, ще му се скарат като се върне, но това е положението.

Момичета, минах през ада в първи клас с каката на наборчето, че се оказа с обучителни затруднения. За дислексията имах съмнения, но дискалкулията ми дойде в повече. Справихме се де, ама много нерви и рев бяха. Със сина сега е лежерно, но той няма същите трудности, а аз натиснах миналата година да започне да чете преди първи клас. Не е много добър с фината моторика, гледам доста трие и маже в тетрадките, но се справя бързо. Преди четири години и на мен ми се струваше прекалено голямо домашното, защото имаше кака му и да дописва от часовете. Трудно е така, спор няма. Говорете с класните да дадат малко време на децата ви да свикнат, ако трябва леко да намалят обема домашно. Избирайте си битките, но не ги учете да ходят без домашно. Моят от другата седмица е онлайн, каката - от утре, аз съм хибридно - някои класове са ми онлайн, други присъствено. Ще се справим.
Писах и по-нагоре. Щом не схващат някои задачи, степенувайте. Първо да запомнят комбинациите - кои сборове правят дадено число, след това ще започнат да се досещат като видят едното събираемо и сбора, кое липсва.
Относно писането - ако се налага дръжте ръката на детето или напишете няколко реда буква с пунктир да повтаря, за да свикне. Най-важното е да свикнат да пишат. Краснопис, наклон на буквите не са чак толкова важни.
Четене - за гладко четене се изисква да са изучили всички букви, т.е трябва им време. Много време, ако тепърва се учат да сричат. И вие не сте се научили гладко от първия месец.
Най-важното е да не се почувства детето неспособно и да не загуби желание да се научи. Трудностите понижават самооценката на малките човечета и ги обезкуражават. Хвалете, съчувствайте, споделяйте как и на вас ви е било нещо много трудно, пък дори и да не е съвсем вярно.

При нас положението се търпи, въпреки че на мен ми е сложно, защото сме и с малко бебе. Като направи един месец в училище се обадих на госпожата да ми даде обратна връзка и ми похвали детето, че отдавна не е имала толкова  съсредоточено дете. Това е така действително, защото вероятно никога не  е играл игри на телефон или таблет, което действително накъсва концентрацията, но и той си има своите трудности. Писането добре, започна да срича тази седмица вкъщи, задачите  с отговора отпред ги обясних като писах на листчета, разменях листчетата и стана, но това дете не е способно да се ориентира във времето. Календар (седмици, месеци), часовник, и т.н. е някакъв кошмар и тотално ме бойкотира. То не бяха дървени часовници и календари с прозорчета и не става и не става. Докарали сме го само до дните на седмицата да разпознава и да се ориентира. Иначе се справя супер бързо с поставените задачи и домашни, даже пише допълнително по свое желание.

Това с невъзможността да се ориентира във времето или пространството е от дискалкулия. При увреденото математическо мислене е възможно да бъде засегната само една област, а не всички. При дъщеря ми е засегната способността да учи математика (среща сериозни затруднения) и боравенето с пари. Трудно научи дните от седмицата, започна да се ориентира  по електронни часовник чак във втори клас, късно започна да рисува, но развива това умение, също така танцува, т.е не е засегнато чувството за ритъм. Не се ориентира в пространството. Тя трудно работи в група, трудно се научи да внимава в час, но без да е играла много игри, телевизия рядко проявява интерес да гледа се съсредоточава добре по време на онлайн обучението. Всяко дете е различно. Първокласникът се пристрасти към устройствата и игрите особено много по време на локдауна, той тогава беше трета група и до локдауна заради много боледувания му се беше събрала по-малко от два месеца ходене на градина след 15.09. Сега се борим с това, но е трудно вече. Надявам се, че с времето и в училище фокусът отново ще се измести от телефона към други неща.

Той перфектно се ориентира в пространството, даже рисува карти на съкровища на квартала и перфектно разполага училището, детската градина, магазините, площадките и т.н. Отивам сега да чета за дискалкулията.

Моят син на 3 години имаше негов си таблет. На 6 рожден ден му подарихме смартфон. Търси видеа в ютюб, играе игри - тегли, трие ако не му харесат. Дебна го постоянно, защото има игри с боища и кървища, видеа уж детски, но правещи го агресивен. Например тоооолкова много обичания от стотици хиляди деца Влад А4. У дома е забранен! Има сладки, красиви  игри, изнервящи и побъркващи децата. И игри с военни бойни самолети, които носят ведро настроение и правят детето състрадателно. Синът ми най обича пластилиновите игри, например 12 locks 3: Around the world. В ютюб има страшно много приказки на български, на руски. Обожава Фиксиките, Фееринки, желейный мишка Валера, нашият популярен Слави (the Clashers) и подобни на него - на руски, на български.
Неочаквано за мен силно се отдръпна от интернет скоро след като започна училище. Не го спирам и нямам намерение да го спирам. Но като учи кажи - речи по цял ден, сякаш предпочита да играе с пиратския кораб, с лего. Кара ме да дебна кога ще дават "Загадки в музея" по Travel chanel. Понякога минават по 3-4 дни без телефон.
Часовника го познава, но дните от седмицата не, месеците не. Мога да го накарам да ги наизусти за един ден, но не искам. Достатъчно се мъчим с буквите. Почна да срича, но бавно. Пишем диктовки, ама с триста зора. Често моли да диктувам буква по буква. Затова всеки ден правим диктовки - за да се научи, да му е лесно. Баща му му купи от Лидл детска енциклопедия "Техниката" само за 6лв. Амбициран е да я прочете. Старае се, има желание и амбиция, но... трудно и късно проходи, трудно и късно проговори, та явно при него нещата стават по-бавно. Важното е, че стават!

Взима безбрй решения сам, оставила съм го да се облича, както иска, казвала съм му 100 пъти , че може да си извади храна, да си маже филии, да взима някакви решения за себе си. Не го прави, защото не се сеща. Кажа му-извади си ако искаш нещо от хладилника. И ме гледа, като извънземно и мига   Той просто не се сеща, че я има тази свобода. Не му изниква в мозъка, че може да направи сам нещо, макар да съм го оставяла от бебе да прави неща сам, да взима решения(не го правеше).
За столът-не може да си мушне краката, седи по турски на стола, който се мърда. Пъшка, гъне се, мрънка, не знае как да застане, което му забавя писането. 3 страници е писал 3 часа вчера. Към 1 без нещо започна да пише буквите, в 4 и нещо ги свърши. Бавен, разсейва се, мучи, зяпа в една точка.
Разсейването, моториката и ината са му проблем.
Той чете, сам се научи. Знае от трета група да смята някои прости неща, писал е по собствено желание буквички-никога не съм го натискала да учи предварително. Мрази да рисува и оцветява-никога не съм го карала насила, сядала съм аз или с брат му да го правя, току виж се заинтересова и седне до нас.
Игри е играл малко, миналата зима за месец някъде всяка събита играеше Minecraft, но баща му му я спря, че започна да реве, като я спира и да се тръшка.
Гледали сме само заедно песнички на мой телефон, играли сме игри с разни пъзели/числа. В последните две години гледа някое филмче на тв(дълго или сериал).
Точно заради проблемите му с говора, разбиране и памет съм ограничавала много екраните и сме ги ползвали заедно, за да има някаква идея и цел(игра, учене на цветове, числа).
Няма проблем с дни от седмицата, представа за времето. Играе шах и се справя добре. Все още му е трудно планирането на ходовете, но смятам, че е нормално.
Разсейването е проблем, от там вникване и разбиране, не способността да разпознава, научава някакви знаци и идеи. Инатът също допринася 🤣

И дислексията, и дискалкулията са състояния, което имат различни проявления при всеки засегнат от някое от тях. Най-тежкото положение е да присъстват и двете състояния, както е при нашата кака.
В първи клас с нея я оставих да седи на стола както й е удобно, само и само да може да се съсредоточи да пише.
Когато нямаше навършени 4 години и тъкмо беше проговорила фразеологично (3г и 9м) започна работа с логопед. Логопедката използваше гумена възглавничка, на която да сяда, за да е на нестабилна основа. Тогава ми обясни, че по този начин се опира нуждата от движение и се подпомагат концентрацията и вниманието. Така успяваше да работи с дъщеря ми по 60 минути! Спомних си как аз също не можех да седя правилно на стола докато работя. В един момент и а ужас на майка ми започнах да чета легнала по корем, по-късно така си пишех и домашните.