Имала съм много трагични първи срещи. Една помня. Той преуспял архитект със собствена фирма и т.н. Студ, януари месец. Предлагам най-близката пицария, той отказва. Половин час вървим в студа до някакъв скъпарски ресторант. Аз си поръчах сок и салата, той ТРЮФЕЛИ и шампанско. Аз алкохол не пия. Идва сметката и аз си вадя портмонето да си платя моята част, а той казва ооо, мерси за почерпката. Взе ми парите направо от ръката и плати с тях. След това ме търси да излизаме пак, но....
А едно гадже, не на първа среща. Той военен на висок пост. Кара ме до летището и казва паркинга е 2 лева! Извадих ги и му ги дадох. После в кафето ама тя колата 2 лева! Платих я и нея. В магазина последва монолог на тема, че руската салата, саламът и сиренето били скъпи. Този път просто си тръгнах. Не че има значение професията, но и двамата не бяха бедни студенти и едно кафе не би ги убило.
Ах, сетих се, имаше и още един архитект, италиянец. Влюбена до уши, хващам влака до Милано и му отивам на крака. Разходихме се из града, седнахме на катедралата на стълбите. Ми аз огладнях... Викам си човекът сигурно е подготвил вечеря у тях. Не познах. Легнах си гладна. На сутринта, може би разочарован, че не му пуснах, директно ме закара на гарата да се прибирам. Без закуска, разбира се. И аз, припадаща от глад, си купих един развален сандвич на гарата и се качих на влака. 5 минути след това бях в тоалетната и повръщах. Така и не излязох от там, докато не пристигнах 3 часа по-късно. Може би това беше апогеят на моята глупост
А едно гадже, не на първа среща. Той военен на висок пост. Кара ме до летището и казва паркинга е 2 лева! Извадих ги и му ги дадох. После в кафето ама тя колата 2 лева! Платих я и нея. В магазина последва монолог на тема, че руската салата, саламът и сиренето били скъпи. Този път просто си тръгнах. Не че има значение професията, но и двамата не бяха бедни студенти и едно кафе не би ги убило.
Ах, сетих се, имаше и още един архитект, италиянец. Влюбена до уши, хващам влака до Милано и му отивам на крака. Разходихме се из града, седнахме на катедралата на стълбите. Ми аз огладнях... Викам си човекът сигурно е подготвил вечеря у тях. Не познах. Легнах си гладна. На сутринта, може би разочарован, че не му пуснах, директно ме закара на гарата да се прибирам. Без закуска, разбира се. И аз, припадаща от глад, си купих един развален сандвич на гарата и се качих на влака. 5 минути след това бях в тоалетната и повръщах. Така и не излязох от там, докато не пристигнах 3 часа по-късно. Може би това беше апогеят на моята глупост
Винаги е въпрос на гледна точка, защото разумният за едни може да е скръндза за други, а даже прахосник за трети. Ако двамата нямат сходно разбиране за парите, веднага се образува проблем без разрешение. 
Дано не се разсърдиш,шегувам се.Мразя стиснати мъже.Може да има пакет солети и една ябълка,но друго е да ги предложи на жената,която сам е поканил на среща.