майки на породени деца

И аз да се разпиша във клуба. от няколко месеца изобщо нямах време да влизам във форума, но сега започнах да отделям по малко време и за ссобствените си нужди. Ние също сме без баби в града,но си имаме една мила жена която много ни помага. и в домакинството и в детегледането. Първия месец се занимаваше само с къщаат. После (малкия бе6е на 3 месеца тогава) започнах да помага за малкия, защото баткото не се отделяше от мен  мъжа ми, но сега и двете деца много я харесват и аз спокойно мога да им ги оставям за по малко и двамата.
 а това, 4е има с кои да поделям къщната работа е просто огромно облекчение. а доакто децата спят аз излизам някъде с приятелка, или където и да било без деца. това помага много когато се прибера и лудницата започне отначало.
не е то4на така с жената, поне при нас не с . ако децата не могат без теб, може да се вземе домашна помощница, която да ти варши домакинската работа, което си е неизменна помощ.

 

опс, моля да ме извините, обърках форума. съжалявам!

Ей, значи това се случвало не само у нас.  Каката тропа и реве едва ли не всеки път, като затворя от другата страна вратата на банята или тоалетната. Мога да оставя децата спокойно само на бабите (но те ходят на работа) и с известни притеснения на тати (и той ходи на работа). На практика в делничен ден положението е почти неспасяемо, освен ако майка ми не си зареже работата за няколко часа и да е жива и здрава, че се навива...

Докато са малки е трудно, минала съм по този път, хич не е лесно. Да са ни живи и здрави.
На мен ръце не ми оставаха от носене, и двамата търсеха моето внимание, заедно ги возех в една количка на разходки, е, когато малкият вече седеше и батко му зад него в количката свалях облегалката. Сладури малки бяха, сега имам супер момчета!!! 

Особено ако си сама /както разбрах от поста ти/.При нас положението е същото баткото 1г 9 м хем вика :"Бебето мое" 2м ,хем го бута и иска "мама гуш" особено вечер.Така,че всички в къщи помагаме,щом се върнем от работа грабваме едното /без значение кое/,а понякога и двете.Мама да отдъхне и да щипне малко из града.
               Когато тръгнат на градина става лесно.Заедно са понякога в една група ако разликата е година,година и половина ,за да не спираш развитието на голямото за предпочитане малкото да е в по-голямата група.Така никой не плаче  и ти си спокойна. 

Като ти гледам лентичките, точно за тука си! За да не се изненадаш много след няколко месеца, подготви се психически отрано!

Здравейте и от мен. Наистина чудесна тема, за съжаление обаче малко време ни остава за интернет с тези дечурлига. Моите кукли са с 1г. и 4 мес. разлика. Винаги съм си мислила, че където е едно, там са и две и няма да имам проблеми с отглеждането. Да, ама не. Много трудно ми беше в края на бременността, когато каката беше току що проходила и трябваше да тичам след нея и да я мъкна по стълбите. После 1 седмица след секциото пак същата работа. Как доносих малката и как оцелях след второто секцио, не знам. В началото също беше трудно, защото бебока още нямаше изграден режим (както е при теб), но после нещата се наредиха полека, а и аз свикнах с натоварването и недоспиването. Ние живеем със свекърва ми и тя ми помага, доколкото може, предимно за разходката. Всичко останало обаче върша сама. Сега малката е почти на 8 месеца и много се обичат с каката, неразделни са. Единственото, което ме тормози, е че голямата много ревнува и непрекъснато изстисква цялото ми внимание и свободно време за себе си. Застава до вратата и не ми дава да излизам сама. За да отида при бебето в другата стая трябва да съм с нея. Лепнала се е за мен като гербова марка и това много ме изнервя. Освен това се тръшка и реве като подивяла, ако не става нейната. Не иска да стои при баба си ако аз съм излязла. Не иска да ходи на гърне, въпреки че много добре знае за какво служи то.

Въпреки всички трудности обаче не съжалявам нито за миг, че оставихме малката. Децата са най-голямото щастие. Пожелавам ти и на теб да преодолееш трудния период и да се наслаждаваш на двете кукли. С течение на времето ще им нагодиш режимите и ще стане малко по-леко за теб. Наистина е хубаво ако успяваш да поспиш по час през деня . Аз все се каня и въпреки това рядко го правя, защото предпочитам да наваксам с чистенето, прането, готвенето и т.н.
Относно спането - 1 месец преди да се роди бебето преместихме каката в отделената за нея детска стая. В началото таткото спеше с нея, а аз с бебето в спалнята. Сега вече таткото се пренесе при нас с бебка, а каката спи сама. Слушаме я с бейбифон. Засега поне спането ни  е ОК. Планираме като порасне малката да я преместим и нея при каката и ние с таткото да се заемем със себе си малко

Е здравейте и от мен. Разликата на моите деца е 1.9г. Ами наистина си е пълна лудница. Но децата израстват бързо, ти ще свикнеш и в даден момент всичко ще ти е рутина. Знам как се чувстваш сега защото и аз все ги мъкнех с мен навсякъде, едното на кенгуру или в количката другото за ръчичка или гушнато. Имаше моменти в които ми идеше да се пукна. Започнах в един момент двамата да ги возя заедно в количката.
За спането, Мария от бебе си заспива сама, от рано ги отделихме в отделна стая.И до ден днешен когато и се спи, тя просто отива ляга си и се завива и това е. С брат и борбата за спането пък си е от бебе. Все иска някой да го приспива, да е до него, седи до посреднощите.
Но ето сега вече са големи деца играят си, и много се обичат(въпреки че и доста се карат). Когато единият го няма, другият наистина тъгува.

Здравейте и от мен,мили мами.Знам,че не е лесно да се гледат две деца с малка разлика-моите са родени в една година-но се научих да гледам на нещата предимно от веселата им страна.И аз съм изпадала в комико-драматични ситуации с моите принцеси,но си мисля че донякъде 2-те раждания в една година ми повлияха много положително-колкото и странно да ви звучи станах по-спокойна и се радвам много повече на малките изненади,които моите кукли ми поднасят ежедневно.Освен това,когато поотраснат и започнат да се заиграват,са много сладки-никога не им липсва "компания",едната винаги мисли за другата-струва ми се ,че нямат време да развият никакви егоистични чувства,винаги се защитават взаимно и стават много задружни.Ето това й е хубавото на малката разлика.    Поздрави       ДЖУЛИ07.01.2003   ГАБИ -29.12.2003

Моите са с разлика 1г и 6м. Не са точно породени, но лудницата пак е пълна. Започна още като се прибрахме от родилния дом с бебето и аз реших да му сменям памперса. Нагласих легена с водата и докато взема бебока баткото целия се окъпа .
За разходките трудността дойде, когато малкия проходи (още на 9 м и половина да му се не види). Дотогава си беше постоянно инсталиран в кенгуруто. Ама какви мускули развих докато ги носех и двамата  , щото все това се получваше.
После наистина всички в квартала им научиха имената 
За домакинската работа нищо не мога да кажа, защото живеем при свекитата и те много ми помагат, да са живи и здрави.
Баткото не съм го пускала на ясла, защото много ме беше страх, че постоянно ще заразява малкия, а щом двамата се разболеят, аз задължително ги последвам (от притеснение, от напрежение и от абсолютната липса на сън ).
После обаче пуснах малкия на 2 г в ДГ в групата на баткото и бях много доволна.
Не че като пораснат проблемите намаляват, но все пак става по-лесно. А на мен вече от почти една година ми се случва и да си спя цялата нощ без да се будя. Не че е постоянно, но се случва 

еех колко мами
не успях да ви изчета, но поне открих - не съм сама
благодаря на всички включили се дда ме успокоят
аз нямам мног време за нета
днес докато отидох да направя ядене за бебка заварих батко й да я е яхнал и да се друса отгоре й /бях я сложила пробно по корем/ - изглежда от това, че писка когато е по корем и не я е виждал в тази поза е решил че това е нова иглра...
щях да умра... понеже скача върху нас с баща му... ако беше се хопнал както трябва - не знам какво щеше да стане....
поне това се размина
иначе проблема сега е че си пречат да спят, а сме в една стая да правим икономия на парното... но май няма да я правя щото малката е вече по-нервна и лесно се буди...
и др проблем - тя става все по-контактна и Дани се опитва да играе с нея... като дърпане и извиване на ръце, "галене" по главата с все сила... чат пат бърка в очите й да покаже къде са... бе веселие!
ееех момичета успех - и дай боже по-леко да минава
мен най ми тежи като тръгна на някъде - то са любими одеала, играчки, храни и биберони /щото кърмата ми секна на първия месец/, дрехи за преобличане че Мими продължава да повръща почти след всяко ядене... въобще поне три чанти пълня + ДАни дето не слиза още сам по стълбите и кошницата с бебето - хората ме гледат с гооолямо съжаление /не че някой се опитва да ти помогне или не дай бог да ти отстъпи ред на опашка например/

Това и при нас се е случвало. Добре, че каката е по-лекичка. Затова гледам да избягвам да оставям децата в едно легло или на място, където това може да се случи. Ако все пак ги оставя заедно, примерно в леглото на каката, то да е само под мой контрол.

Сега бебата вече я държа в проходилка или в детската количка, която също мъкна от стая в стая, а каката си обикаля свободно навсякъде.

Що се отнася до излизането... държа една чанта с неща, които могат да ми потрябват навън, това спестява време, като тръгна да излизам с двете деца.

Колко беше разликата на твоите дечковци? 

 Всеки ден работи за ВАС! Това ми беше мотото да ги гледам по цял ден сама и с количка за близнаци.
Моите деца са с 13 месеца разлика/момиче и момче/. Сега като се върна назад... , незнам как ли щях да се справя.
Но пък никога не е имало ревност. Много са свързани и си помагат взаимно. Сега си мисля, че тази разлика никак не е лоша за децата. Е трудничко беше, но е важно мама да  се научи  да мисли и за себе си и разбира се да има помощници като баби, татко и др. варианти.

При мен това е основният проблем май, даже и не успявам да обясня на таткото защо е трудно да се гледат породени деца и да работя (щото аз освен че гледам децата, и работя в къщи - бизнесът ми го позволява, а не мога да си позволя да си загубя клиентите, събирани толкова години).

Тези дни се опитвах да му обясня, че имам нужда от човек да ми помага или за чистенето, или за гледането на децата, а той само ми каза, че нямал думи... демек толкова е безсмислено това, което съм искала...

Някакви идеи как да се научим да мислим за себе си?