майки на породени деца

според мен не трябва на нищо да го учиш отсега, много са малки, за да осъзнаят какво ще бъде и да си променят държанието. като се роди бебето, ще се ориентираш дет се казва на място и според децата.
в началото когато се роди павел, аз се грижех възможно най-малко за него и гледах да съм постоянно със симона. имам жена, коят ми помага и освен физиологическите нужди на бебето, които аз задоволявах, всичко друго го правеше тя. така симона нямаше как да му бърка в очите, защото аз я забавлявах  с нещо друго.

колкото до викането - не мисля че на малкото ще му пречи шума на баткото, за него това ще е нормалния фон за спане и въобще. по-добре то да свикне, отколкото да вменяваш в дете на 1.6г чувство за съобразяване. за мен основното и сега е, колкото се може по-безболезнено и постепенно да накарам децата да са толерантни един към друг. избягвам всякакви фрази от рода "недей, павел еди какво си", "виж симона така, а пък ти еди как си" и т.н.

най-важното е - спокойствие и лека храна ще видиш, че всичко се нарежда от самосебе си. просто няма къде да иде

Хайде и аз да се включа  при вас, децата ми са с 1 година и почти 5 месеца разлика, кака и малък мъж, ама мъж ви казвам, от сега е с претенции (само на 4.5 месеца е). Първия месец майка ми беше у нас да ми помага, после я "освободих" и сега ми е определено по - лесно, знам че разчитам само на себе си, така си организирам нещата, че да си ги свърша а не да се занимавам с безмислени неща  Вземам се в ръце и правя каквото трабвя да се прави. Е, майка ми идва един или 2 пъти в седмицата, иска да помага жената, готви ми, попочиства ако аз не съм смогнала. Излизаме сами на разгодка, парка ни е близо, малкия в количката, а каката за ръчичка, добричка е и не протестира докато върви до мен Имаше голяма ревност в началото, но вече отмина, сега и тя и той много се обичат, дори понякога направо се плаша от привързаността й, но е нежна и внимателна за сега, дано и така да остане Всички зпим задружно в една стая, понякога и в едно легло  Най - много ме притеснява момента когато малкия прохожда, дано тогава каката да чува какво и се казва и да го прави, че не знам как ще бъде иначе С интерес ще следя темата и ще се включвам пак 

куки, и ние ще сме с 1.5 разлика, почти 1.6., и ние ще трябва да спим в една стая, поне в началото. Добре, че дъщеричката ти е послушна, мойто диване уж и то е така, ама на моменти е много своенравен, например вчера на улицата беше забил в някаква посока и като го хванах за ръка, за да го насоча да върви накъдето трябва, изпищя и седна на земята, нарочно. Представям си да бутам количката и да търча след големия... Ужас...

Ами и ние сме имали такива случай с бягане в различна посока и тръшкане, и то не малко, но аз гледах да науча каката още доста преди да се роди малкия да се водим за ръчичка. В началото се противеше, но аз обяснявах ли обчансявах че така трябва и в един момент тя свикна, сега дори и в парка понякога иска да се държим Доволна съм че я научих на това, защото мие голямо улеснение като излизаме сами. В началото като започнахме да излизаме я карах да "бута" количката на малкия (силно казано бута - просто да се държи за нея) и на нея и беше забавно че помага Абе измислям си разни номерца да я карам да ме "слуша" но започва като игра преди да се изгради като нявик, търпение да имаш 

Хубаво е темата да стои напред...
Ето и аз да се включа, а след някой и друг ден ще съм в реалната лудница...

Не знам дали съм за тук, защото нашата разлика 2.8год.В началото е много трудно, но виках понякога баби(вкл.и моята)След втората година нещата се е пооправиха...И двете на градина.А относно реда и чистотата у нас- не си давам зор, разбутват, разхвърлят, драскат и т.н..Вечер като легнат оправям.Играят много заедно, но нали се сещате, че техните игри са само бели....така де "на квадрат", ама какво да се прави, деца.От тези техни игри сега ще правим пълно освежаване и смяна на мебели на дома ни.

Проблема беше първите четири-пет месеца.Давам напр. солети да си хапва и след малко поглеждам дъщеря ми с една такава намусена физиономия,бръкнах и в устата и вадя солетка Това ни беше основния проблем,редовно и дава от всичко което яде.Постепенно се научи да не дава.
А за шума не се притеснявай.Бебетата първите месеци не им пречи шума,а ти през това време ще научиш сина си да пази тишина Не че не е имало издънки,но се забравят.

      Здравейте, момичета! Да се присъединим и ние към отбора! Имам дъщеря и син с  разлика 1 година и три месеца. Изчетох цялата тема с голям интерес. Всичко споделено ми е до болка познато. Гледаме се сами, все още не ходим на ясла - това тепърва ни предстои. В началото, наистина беше много трудно. Още първия ден на бебо в къщи нашата "кака" го посрещна като извади дрешките си от шкафа и затрупа бебето с тях. Постоянно измисляше разни щуротии, явно за да привлече вниманието върху себе си. С времето нещата започнаха да се нормализират. Вече все по - често играят заедно. В момента най-големият  "проблем", когато излезем на разходка е че "каката" изпада в ужасна паника, когато малкият не е в количката, а ходи. Притеснява се, да не падне или да не го вземе някой.  
  Много се радвам, че ви открих!

Двамата ми сина са с 11 месечна разлика,отглеждам ги като близнаци почти,навън всички ги смятат за такива,макар че много не си приличат.Ако нямах безценната помощ на майка ми и по-голямата ми дъщеря, сигурно щях да лудна до сега.  Без тях нямаше да си позволя лукса да прекарвам време отделно с всяко дете,защото и тримата имат нужда да са само с мама.Иначе е пълна къща и е много весело,особено като тръгнем по почивки,6 места в самолета или в колата.Единственият ми проблем е като се разболеят,обикновено големият се тръшва първи,следва брат му,след това първият, вече оздравял се заразява отново,при повече лош късмет на опашката се нареждаме и ние.Само да са живи и здрави,останалото все някак се подрежда.

Четох из форума, че доста майки возят по-голямото си дете на дръжката на количката или в багажното. Аз честно казано не мога да си го представя как става.  То сигурно зависи и от количката де... Ако можете пуснете снимки моля ! Имам голям мерак да мога да излизам и с двамата ми сина, но големият е прекалено голям за количка за близнаци, но и пък твърде малък за да върви по дълго време сам. Вариант с борд на количката почти отпада, защото такъв борд не мога да намеря вече четвърти месец.

моята количка е лятнатата на бертони, модел mini cruiser. багажното й е доста стабилно с метална конструкция. симона стъпва върху коша, но не вътре, а върху обръча който го държи и аз докато бутам количката я обгръщам с ръце, за да не падне. много е удобно, така ходя и надалечни разходки. ако не е много ясно, ще направя снимки да ти пусна, но най-добре виж количката и ще се ориентираш 

Първо: mama_Blue, леко раждане ти желая! И аз съм пак на пангара...
Mucuna, какво представлява "борд на количката"?  Кажи и аз да се включа в търсенето, че и моята количка е неудобна за двама (проблемът при нас е, че Стефан обожава да спи в количката и не може да е само седнал). При нас засега съм го измислила, живот и здраве да стигнем до там, големият да е в лятна и по-олекотена количка, а малкото в сегашната ни триколка от ТСМ.

я и аз да се чекна тук.
разликата между двете ще е под година и 6 м. имам много чуденки, но сега няма да питам нищо, за да се изненадам сама след ок. 2 месеца  хи-хи-хи

а иначе ПЛАНЪТ за гледане на 2-те деца-бебета е следният:
- от ок. месец уча петра да спи сама в стая - т.е. ние се изнесохме в хола, уж тя да се научи сама да спи. пак ставаме х 3-5 пъти на нощ, но храня надежда, че в оставащите 2 месеца до раждането ще се случи чудо. все си мисля, че плачътна второто ще пречи на първото, та реших да 'зема мерки от сега;
-з аписах петра на ясла. за съжаление, и на година и 5 м. ще сеналожи на бърз аръка да се социализира. дано е здрава и свикне бързо, че с 2 бебета лудницата у дома ще е пълна. ако всичко е наред и бебето се роди по план, петра ще има ок. месец време за адаптация на яслата
- за всеки случай, обаче, от 3 седмици наех жена, която идва за х 3 ч. на ден и засега дондурка петра, а по-после ще се занимава с новото бебе. тя и почиства, когато съм навън с детето. така ако се окаже, че петра не ще да ходи на ясла или е болнава, или отключи алергия (не дай боже), поне ще имам помощ някаква. ако се окаже, че детето добре понася яслата, то ще мога да си работя на спокойствие, когато имам поръчки;
- забравих да споделя, че в цялата тази лудница, плановете ми са да продължа да работя   (за сега се подвизавам като свободна професия и работя от вкъщи);
- забравих да споделя, че това приключение с породените деца съвсем не е изненада - второто е съвсем планово направено 10 месеца след секциото с първото. явно сме пълни хахота, нек'ви 
дано тоя горе ме погледне с 2 очи и реши да помага, че иначе съвсем ще ни се стопят лагерите


мом-ан - аз специално си купих количка за породени деца. ето я:
http://snimka.bg/profile.php?view_album&album_id=84125
задната седалка може да се сложи или махне - според предпочитанията и това дали по-голямото дете е с теб. предната седалка може да се замести с кош за бебе (от тия твърдите, с лежащото положение), а можело и кошница за кола да се сложи. има 2 варианта на предна гума, а в сайта на количката гледах, че даже може да се закачи на колело и да си возиш децата катов  каляска  (не че ще го направя, де). купихме я секънд хенд за 150 кинта и съм много доволна. поне от външния й вид, де. ще видим как ще я караме. все си мисля, че по-голямото дете ще си го таралянкам в лятната количка, че е по-лека, а бебето ще е в кенгуро, ама нейсе - попадна добра оферта за това возило за породените, та решихме да го вземем.

аз също имам количка за породени, която вече не ползвам и я продавам. не е толкова модерна и хубава, като на majceto, но ми свърши страхотна работа. цената й е 50лв

е и ние така като стелт
миналата година ползвахме коли4ката за породени за по-дългите разходки, но от както се е захладило времето я ползвам за гардероб и също съм я обявила за продан.
сега на дале4ните разходки отивам е с кола, а на близо илия е пе6еходец .