Как бихте се почувствали ?

  • 4 673
  • 98
# 90
Нещо май четем различно. Доколкото разбрах автора - човека се чувства онеправдан, че домашните задължения и превоза на братчето са основно негово задължение, а не, че трябва да ги върши тези дейности.
Нали се сещате, че ако те бяха разпределени както си трябва между членовете на семейството, той нямаше да има никакво основание да се оплаква.
Друго - майката се разкрещяла, че предварително трябва да му даде джобните, които са се договорили да му дава  -той не иска повече, просто предварително това, което получава. Не усетих да се оплаква от размера им - спомена, че не харчи, понеже се храни вкъщи. На всяко негово желание да се промени статуквото към момента, се отговаря с нападки. Нещо повече, той няма подкрепата на баща си, дори някакво, елементарно мъжко отношение. Колата му е дадена, за да бъде частен шофьор на брат си, не ей така, щото.
Автора сега ще ти предложа нещо - приеми, че тези ангажименти са твоят "наем за квартирата" и се опитай да не приемаш навътре отношението на близките ти - те са такива, не е редно, но това е положението. Леко се дистанцирай от тях и служебни отношения, толкоз. Следвай си целите и в първият възможен момент хвани живота си в ръце! Късмет Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 91
Чета и се чудя и си мисля.
Скоро дъщеря ми ще е студентка. И да ви кажа честно, предпочитам да има време да учи, вместо да се изнася на квартира със съквартиранти и да бърше маси в кафене... щото едно току що завършило дете колко пък да може... Ясно е, че ще е не особено квалифициран труд, който не е ясно каква житейска представа ще изгради.

ОК, дали са му кола, плащат таксата... ама за себе си се чудя, за кого, ако не за децата? Точно докато е най-уяазвим млад човек, докато си вземе хляба в ръцете ли трябва да му се доказва? Всеки е различно зрял, момчето е по-семейно ориентирано, държи на родителите си, готово е на компромиси...

Аз лично не разбирам родителите. Никога не са ме спирали родителите ми да работя и да се развивам, но баща ми, светла му памет, винаги казваше, че е по-добре да изчакаш година - две, да започнеш стаж по специалността, която учиш и тогава да ставаш самостоятелен. В професията която си си избрал.

Пързалка или не - не го разбирам това, ти да живееш, а детето ти да мизерства. Просто не го разбирам.

Учат се да се оправят сами като почнат от нулата, независимо дали е мизерна работа и не по специалността- свикват с комуникацията в работна атмосфера, сблъскват се с неприятности и имат време да праят грешки и т.н. След време вече ще имат тренинг, че ако срещнат трудност може да се справят. Иначе свикват да са зависими от родителите. Не казвам, че не трябва да им се помага ако нещо стане, но трябва отнякъде да се тръгне.
Виж целия пост
# 92
Колко да е уязвим млад човек на 21 години? Да не е с умствено изоставане?
На 21 години имаш енергия и да учиш, и да работиш, и да купонясваш. Тогава му е времето да се напънеш.
Грешно е зададена пързалката, по друг начин щеше да предизвика повече сълзи и сополи.
Виж целия пост
# 93
Мен ме издържаха по време на цялото следване, а стипендията за отличен успех беше 90 лв месечно. Това преди повече от 10 години във ВТУ. По принцип нямам нищо против тая практика, намазала съм от нея. Не съм имала кола (все още нямам, нямам и книжка). Имам и аз малък брат с 5 години разлика.
Освен това, лирическият герой не видях да е споменал къде учи брат му, оолака се само, че бил принц и с ГТ не можел. Колко от градчетата на един хвърлей от университетските ни центрове имат собствен ГТ? Освен София, но и тук е малко не точно така.
Доста неща в историята се разминават с обективната действителност. Личните усещания са друга бира. И аз имам лично усещане, че искам да се кача на Великата китайска стена, но с обективна заплата 1200 лв, от които обективен разход ≥600лв за наем и комунални, обективно ще ми е трудно да ида изляза от нашия континент, че и полуостров.
Виж целия пост
# 94
Но само той от семейството е най-свободен. Учи дистанционно, неособено сложна специалностк, седи си вкъщи и има достатъчно свободно време.
Родителите работят и то професии, които изискват време и усилия.
Той иска определена сума повече, но не е ясно дали в момента тези средства са на разположение. А не се сеща да си ги изработи сам.
Колата му е купена, за да ходи на лекции в съседния град и да се връща, тя се поддържа и зарежда явно от бащата и срещу това се иска да иде да прибере брат си. В малък град това надали отнема повече от 15-тина минути.

Слънчезара, много младежи просто си почиват и после се оказва, че са по на 26-27 и нямат нито един ден трудов стаж, няколко дипломи и никой не иска да ги наеме, защото нямат трудови навици. Пък това колко може едно дете зависи как е възпитано, защото някой по на 30 не могат да си изперат гащите.
Дай сега родителите да се местят навсякъде с детето по света и у нас, че то да учи необезпокоявано, докато тате носи, мама меси.
Едно такова "дете" го взехме да работи за нас преди време. На 27 и с безупречна диплома. Ми не ставаше за нищо, не можеше по телефона да говори, не можеше с клиентите да контактува, все питаше и чакаше някой да го побутне. Поработи при нас 2-3 месеца и записа нова специалност, че мама и тати да го погледат още 2 г. и да се специализира. Sad
Като работодател никога не бих назначила човек, който е започнал трудовия си стаж след 22-годишна възраст. Евентуално дотогава мога да си затворя очите, но не за повече. Независимо каква работа е вършил. В момента имаме офис-мениджър и ТРЗ, която е била чистачка след училище. Сега учи магистратура и е на 24. Уникално момиче, благодарение на което всичко е под конец, а аз не е необходимо да стъпвам в кантората.
Виж целия пост
# 95
Емма Да, уязвим е - тепърва започва да трупа житейски опит. Истински късмет е, ако не те въвлече живота по гадната спирала. В случая гледат на него като на работна ръка, която трябва да носи шестици. И си объркан - мислиш си - абе нещо не е така, както трябва да е.
-Narcissa- Сигурно е така, логиката може и да издиша  - все тая - коментираме казуса, нали така?
И изобщо това с пързалките ми е малко странно, какво значение, че може да е пързалка - нали някъде някой ще я прочете и ще му даде различна гледна точка, за неговата ситауция. Защото вярвайте, случаи от странни, по-странни под път и над път - хора много, истории всякакви ...
Fever Ray Да, логична е и твоята гледна точка. Обаче пък малкия брат по описание го гледат като малък принц - с основанието - учи, следователно друго да не пипва - това вече е индикация... Друго - момчето все пак е и работило, когато е имало възможност, та не е и съвсем лигльо, като вашия случай.
Виж целия пост
# 96
Леле, каква тема, хахаха....
Момченце, не си само ти студент в пу-пу да знаеш. Тук се изкарва и без да ходиш изобщо. Може би си зубрач, няма лошо, щом ти се лежи на кълката ама аз уча! И то колосална специалност в Биологическия факултет. Ако съм разбрала правилно.
От Асеновград ли си, от Хисаря ли си,  от Садово или друго градче от селски тип наоколо,  е все тая. Там няма да оставаш, мести се още сега в Пловдив, където ще търсиш и реализацията.
Квартирите около ПУ са скъпички, но ще си наемеш на друго място, пътува се, Пловдив не е София и големи разстояния няма.
Работа колкото щеш, само да ти се работи.
Проблемът ти е че си мрънкало. Имам го вкъщи, та ми е ясно. Все то неоценено, все то заето с най-важните задължения в тази част на галактиката, все неговата крехка душа страда от нещо. Ай сиктир!
Я, да вървиш да се оправяш сам в живота! На цели 21 години, а хленчи, че го командват като 5 -годишен. Все на нечий врат трябва да висите и все на нечие рамо да плачете. Не вярвам да си намериш работа в интерес на истината. Ще те навикват у дома не само докато си студент, ами и като завършиш. Работа за учители в Пловдив няма, хич не се заблуждавай. По-добре усвоявай някоя професия ,че да не си общак и да не те направят първа слугиня, готвачка и придружителка на всеки вкъщи.
ПП Ах, да , и остави тези сърцераздирателни истории как си даваш стипендията на баба си. Разсмя ме достатъчно, стига толкова. Има разни проекти из ПУ-то, моят досадник изкара сума парички, докато се изживяваше като редовен студент и той. Вземи поне там се включи, да не хленчиш на 10 лв за чанта.
Виж целия пост
# 97

Слънчезара, много младежи просто си почиват и после се оказва, че са по на 26-27 и нямат нито един ден трудов стаж, няколко дипломи и никой не иска да ги наеме, защото нямат трудови навици. Пък това колко може едно дете зависи как е възпитано, защото някой по на 30 не могат да си изперат гащите.


За безкрайното учене и тате носи - мама меси съм абсолютно съгласна. Давам пример себе си: започнах да работя около 22 -23 годишна възраст, в магазин за компютърна техника. Имам една магистратура. Никога не съм работила неквалифициран труд, смятам, че за българските условия съм постигнала доста.

Не може да се дава ангро. Да, вечните квалифициращи се, с по 33 магистратури и нито ден стаж - напълно съм съгласна, и аз не назначавам такива хора, защото са видни теоретици, но на практика не могат нищо. Но това момче/момиче кара първото си образование на 21. Обидно му е просто, че го третират като второ качество човек, разбирам го. Но пък именно това е стимула да вземе живота си в ръце.
Виж целия пост
# 98
Темата зацикли.
Дадоха се достатъчно мнения.
Заключвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия