COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 9

За целта ще изпасваме машината на времето, за да се върнем в далечната вече 2007 година и да разгледаме публикация, която се занимава с въпроса доколко от биологична гледна точка е осъществимо разработването на профилактични ваксини (предотвратяващи заболяване) за вируси и каква роля играе инкубационният период (времето от заразяване до развитие на симптоми).

В статията е направен кратък обзор на 30-те основни вируси и търси причините за това, че само за 16 от тях има разработени и одобрени ваксини, като за целта се поглежда отвъд основните характеристики на вирусите (геном, начин на разпространение и устойчивост на инфекцията) и се свеждат до комбинацията от фактори като инкубационния период на вируса и т.н. широко защитна, относителната имуногенност.

Отбелязва се и, че при ваксини срещу вируси с кратък инкубационен период, защитата срещу леки симптоми често е много по-трудна за постигане отколкото тази срещу тежко боледуване. При липсата на висок титър неутрализиращи антитела и/или цитоксични Т-клетъчни лимфоцити, ранната защита срещу ниско ниво на вирусна репликация (леко боледуване) може да e по-трудна за постигане от добър вторичен имунен отговор (B и Т клетки на паметта), който да пази от по-високо ниво на вирусен товар (тежко боледуване), какъвто се получава по-късно по време на инфекцията. Не желанието за реваксинация преди излагане на вируси с кратък инкубационен прави нисък шансът на ваксините за успех срещу леки или ранни симптоми.

Най-просто казано, инкубационния период на вируса може да се смята за състезание между способността на имунната система да генерира достатъчен и подходящ имунен отговор и репликацията на вируса до вирусен товар, който предизвиква симптоми. Освен това вирусите използват различни тактики (антигенен дрифт и вариация, квазивидове, имуномодулация, малко B и T клетъчни епитопи) за избягване на имунния отговор, които на практика рестартират часовника за имунната система, но не и за вируса или възпрепятства реакцията на имунната система в полза на вируса. 

По тази причина само инкубационния период не е достатъчен да обясни трудностите в създаването на ваксини за различните вируси и за това е въведен и втори полу-количествен фактор наречен "широко защитна, относителната имуногенност" и обобщаващ генетичните характеристики на вируса и качеството на имунния отговор срещу него при първа среща, както и възможността и продължителността за предпазване от последваща симптомна реинфекция.

Създаден е модел, който представя сигурността за успех на една ваксина като функция на тези два фактора, като същия автор е публикувал и допълнена статия през май 2020, където използва модела, за да прогнозира ефекта на бъдещите тогава ваксините срещу SARS-CoV-2 и очаква, че много вероятно подобно на някои ваксини срещу други вируси ще осигуряват силна защита срещу тежко, но не и срещу леко протичане.

На графиките долу е и въпросния модел с 30 основни вирусни патогени, като 17-те от тях, за които вече има ваксини са в сиви правоъгълници, а останали в бели елипси. Тази част от графиката, която е свързана с по-голяма сигурност за успех на профилактична ваксина е в светло сиво, докато тези с по-малка са под черната линия в тъмно сивата част. Конкретно за SARS-CoV-2 на втората графика като ключови фактори са отчетени инфекциозната доза на индивидуално ниво и заразността на ниво популация, които могат да са с ниска или висока интензивност.




Сега да се върнем пак в настоящето, няма да повтарям обобщението за намаляване ефективността на ваксините, което писах в другата тема преди два месеца и само припомням на кратко (по-подробно тук от Селин Гоундер), че неутрализиращите антитела, които ни пазят от заразяваме намаляват с времето, а Т клетките на паметта, които разпознават вируса могат да се задържат за много дълъг период от време обикновено с години, активират B клетките на паметта, за да започнат да произвеждат при нужда големи количества антитела. (по-подробно и забавно тук). Самите B клетки на паметта с течение на времето преминават от клетки в предимно активно състояние до по-балансирано активно-пасивно разпределение. При нова среща с вируса времето за реакция на B и Т клетки на паметта е средно между 3 и 5 дни, което е известно по принцип, докато инкубационния период на Делта варианта е средно 4 дни и тук стигане до състезателния елемент, в които вирусът успява да зарази много клетки и повечето хора развиват симптоми преди имунната система да е успяла да реагира.

Това е нещо, което за съжаление не е ясно дали въобще и колко време ще ни трябва, за да успеем да го решим, но има голяма вероятност да се налагат периодични бустери за дълъг период от време, за да се поддържа защитата срещу заразяване и симптомно протичане, докато стигнем до най-общо казано правилната комбинация от имунологична памет и циркулиращи варианти на вируса. В противен случай ваксините ще пазят предимно от тежко протичане и няма да спират разпространението на вируса. Също така, въпреки че повечето хора ще боледуват леко ще има и някакъв процент хора, които ще стигнат до по-тежко състояние, включително и такива извън рисковите групи (задължителни допълнителни и/или бустерни дози), които няма как да не са повече при по-голямо разпространение на вируса.

Трябва поне да се опитваме обективно да си даваме сметка за това, че вирусите и особено някои от тях трудно се поддават на "опитомяване" и независимо дали ни харесва или не ще ни се наложи да продължаваме да живеем в интересни времена и да реагираме според ситуацията.

Толкова от мен, ще се видим пак след няколко оперативно интересни варианта време евентуално или при следваща по-интригуваща  част от вече очертаващата се сага.