Слагам в кавички заглавието на темата, защото цитирам заглавието на една статия в сп. "9 месеца" от януари 2005, което разгледах днес. Първо да уточня, че още кърмя Пламен и двамата сме пристрастени към това:) и смятам, че е важно да гушкаш и целуваш детето си колкото ти душа иска 
В статията психолог Соня Найденова застъпва идеята, че макар и безспорно изключително необходима за кърмачето, ролята на кърмата след първата годинка намалява. В статията също пише, че СЗО се застъпва за кърменето след годинка предимно в развиващите се страни, където качеството на водата не гарантира безопасността на храненето със заместител на майчина кърма. Всъщност ме заинтересува тезата й, че " Установено е, че деца, които са кърмени до по-късна възраст и при всяко безпокойство са слагани на гърдата, в по-късно детство по-трудно контролират емоциите си в сравнение с връстниците си. Същото се отнася и за децата, на които при всяко проплакване се е подавало шише с биберон..." някъде другаде четох, че постоянното успокояване на бебето с даване на гърда/шише води до потребност като възрастен да слагаш храна или цигара в уста. Чак пък при всяко безпокойство на Пламен не му давам гърда, но е мноооого често. Наспоследък направо съвсем се е пристрастил към сукането. При него сукането основно е от желание за гушкане, в никакъв случай глад, защото си похапва твърда храна добре, суче при заспиване, при пробуждане нощем и всъщност като се замисля основно като иска да се гуши и успокои, да се чувства приласкан. Това е голямо удоволствие и за двама ни (е, нощем при поредното пробуждане често се случва да му се разсърдя 
), но и без прочетеното в тази статия съм се замисляла дали все пак не е прекалено непрекъснато да давам гърда при заспиване и успокояване? Вие какво мислите за твърдението на психоложката?
Виж целия пост
В статията психолог Соня Найденова застъпва идеята, че макар и безспорно изключително необходима за кърмачето, ролята на кърмата след първата годинка намалява. В статията също пише, че СЗО се застъпва за кърменето след годинка предимно в развиващите се страни, където качеството на водата не гарантира безопасността на храненето със заместител на майчина кърма. Всъщност ме заинтересува тезата й, че " Установено е, че деца, които са кърмени до по-късна възраст и при всяко безпокойство са слагани на гърдата, в по-късно детство по-трудно контролират емоциите си в сравнение с връстниците си. Същото се отнася и за децата, на които при всяко проплакване се е подавало шише с биберон..." някъде другаде четох, че постоянното успокояване на бебето с даване на гърда/шише води до потребност като възрастен да слагаш храна или цигара в уста. Чак пък при всяко безпокойство на Пламен не му давам гърда, но е мноооого често. Наспоследък направо съвсем се е пристрастил към сукането. При него сукането основно е от желание за гушкане, в никакъв случай глад, защото си похапва твърда храна добре, суче при заспиване, при пробуждане нощем и всъщност като се замисля основно като иска да се гуши и успокои, да се чувства приласкан. Това е голямо удоволствие и за двама ни (е, нощем при поредното пробуждане често се случва да му се разсърдя ), но и без прочетеното в тази статия съм се замисляла дали все пак не е прекалено непрекъснато да давам гърда при заспиване и успокояване? Вие какво мислите за твърдението на психоложката? 
Който разбере и се шашка, а на мен ми е смешно 
, много рових из всички възможни теории за развитието на детето, консултирах се с колеги. Както навсякъде, така и в психологията могат да се намерят доводи за и против дългото кърмене. Така че не й се връзвайте много на тази Соня Найденова.
.