Здравейте на всички!
Аз съм младо момиче , на 18 години. Пиша тук, защото искам да споделя някои странни за мен състояния с цел да открия други подобни на мен (ако има) и да прочета от какво евентуално биха могли да се отключват те. Разбирам прекрасно, че най-добре би ми казал лекар за какво идва думи, но просто положението ми е такова, че родителите ми не смятат , че е нещо фрапиращо, страшно и прочие...все пак те са на мнението "ти си млад човек, на млад човек нищо му няма", а сама не зная дали бих се справила с лутането между кабинетите и етажите по болниците, още повече и не зная към какъв точно специалист да се обърна.
Така ....
Като дете не съм боледувала често. Не съм имала проблеми със здравето. Сутрин нямах навика винаги да закусвам и това не ми пречеше, докато веднъж в училище , когато бяха 5-ти клас просто не ми прилошава и не припадам в училище (да речем тогава провокирана от глада и това, че в училище тъкмо бяха боядисани чиновете и миришеше на блажна боя). От тогава се старая всяка сутрин да закусвам. По-късно през пубертета също не съм имала никакви здравословни проблеми , единствено кръвното дето ми беше доста ниско през повечето време (което знам е нормално за тази възраст). Странното, на което обръщам внимание тук е че когато сутрин не закусвам ( защото нямам апетит , всеки има такива дни ) ми прилошава . Дали е възможно да е от кръвното?
И другото на което искам да обърна внимание е моето здравословно състояние от два месеца и малко насам. В средата на август ходих на море с приятеля ми и нашите. Ден преди това нещо се случи и корема ми се раздразни и често посещавах WC-то . На сутринта, когато трябваше да пътувам също бях с раздразнен стомах , но въпреки това реших да си хапна нещо поради причината, че ако не ям ще ми прилошее, въпреки че не ми се ядеше особено. А да освен позивите за WC-то постоянно ми се гадеше още от предния ден. Ситуацията беше абсурдна рядко щастие, гадене и дълъг път. /Не ,не бях бременна както предполагам някой ще пишат в коментарите/ Да, обаче след това ситуацията ми стана още по-кофти. Бях в цикъл, бях започнала по график приема на противозачатъчните, рядкото щастие отмина, но гаденето ми беше верен приятел през всичките дни от морето. Колко страхотна почивка,а все още не съм споделила всичко.
Сутрин се събуждах , с гадене и отпадналост. Едва стигах до плажа , а и там облещена на слънце изобщо не се чувствах добре. Все пак седях по час- два поради причината, че ми беше толкова зле , че ме беше страх да оставам сама в квартирата...и че не желаех да провалям на когото и да е било почивката.
Покрай обяд се прибирахме с приятеля ми. На прибиране минавахме през някое заведение да хапнем. На мен ми ставаше особено лошо , когато се намирахме на подобни места (нямам обяснение защо). Нямах никакъв апетит, гадеше ми се страшно много ,а не стига това а и ми прилошваше до толкова, че многократно съм имала чувството ,че всеки един момент ще се срина на земята в несвяст. Постоянно давах зор на приятеля ми да яде по-бързо, защото ми е лошо. В квартирата когато се прибирахме лягахме следобяд и докато лежах и почивах не чувствах толкова дискомфорт. Вечер - същата работа като на обяд. Излизаме, разхождаме се и в следващия момент, когато да седим като бели хора и да вечеряме на мен ми прилошава страшно много. Една вечер отидохме до Несебър. Уж се чувствах сравнително добре, но кога седнахме и поръчахме отново внезапно ми прилоша. Това беше просто върха, защото дори не успях да оставя приятелят ми да се нахрани като хората. Тогава той буквално се "натъпка" и тръгнахме. На следващата вечер прибирайки се, защото ми беше адски лошо си легнах. В един момент обаче ми прилоша и отидох, и в крайна сметка този път повърнах. Реших, че това ми състояние може би идва от противозачатъчните и спрях да ги пия по някое от това време. Но уви, нищо от това, което ми се случваше не отшумяваше. Един следобяд обаче получих много силно главоболие, което не ми минаваше с лекарство. Беше ми ужасно отпаднало и лошо. Тогава отидохме в местната болница , където ми премериха кръвното и оказа се беше леко високо. Може би това обясняваше силното главоболие в този момент, но другото от преди това? Прибирахме се от морето, за мое щастие най-лошото ми състояние беше тогава, но до скоро все още чувствах, че нещо не е окей с мен. Това, през което преминах беше ужасно и не го пожелавам на никого, но се надявам, ако има хора, които са преминали през нещо подобно да споделят как се справиха те, какво се оказа при тях че е това и колко време продължи?
Виж целия пост
Аз съм младо момиче , на 18 години. Пиша тук, защото искам да споделя някои странни за мен състояния с цел да открия други подобни на мен (ако има) и да прочета от какво евентуално биха могли да се отключват те. Разбирам прекрасно, че най-добре би ми казал лекар за какво идва думи, но просто положението ми е такова, че родителите ми не смятат , че е нещо фрапиращо, страшно и прочие...все пак те са на мнението "ти си млад човек, на млад човек нищо му няма", а сама не зная дали бих се справила с лутането между кабинетите и етажите по болниците, още повече и не зная към какъв точно специалист да се обърна.
Така ....
Като дете не съм боледувала често. Не съм имала проблеми със здравето. Сутрин нямах навика винаги да закусвам и това не ми пречеше, докато веднъж в училище , когато бяха 5-ти клас просто не ми прилошава и не припадам в училище (да речем тогава провокирана от глада и това, че в училище тъкмо бяха боядисани чиновете и миришеше на блажна боя). От тогава се старая всяка сутрин да закусвам. По-късно през пубертета също не съм имала никакви здравословни проблеми , единствено кръвното дето ми беше доста ниско през повечето време (което знам е нормално за тази възраст). Странното, на което обръщам внимание тук е че когато сутрин не закусвам ( защото нямам апетит , всеки има такива дни ) ми прилошава . Дали е възможно да е от кръвното?
И другото на което искам да обърна внимание е моето здравословно състояние от два месеца и малко насам. В средата на август ходих на море с приятеля ми и нашите. Ден преди това нещо се случи и корема ми се раздразни и често посещавах WC-то . На сутринта, когато трябваше да пътувам също бях с раздразнен стомах , но въпреки това реших да си хапна нещо поради причината, че ако не ям ще ми прилошее, въпреки че не ми се ядеше особено. А да освен позивите за WC-то постоянно ми се гадеше още от предния ден. Ситуацията беше абсурдна рядко щастие, гадене и дълъг път. /Не ,не бях бременна както предполагам някой ще пишат в коментарите/ Да, обаче след това ситуацията ми стана още по-кофти. Бях в цикъл, бях започнала по график приема на противозачатъчните, рядкото щастие отмина, но гаденето ми беше верен приятел през всичките дни от морето. Колко страхотна почивка,а все още не съм споделила всичко.
Сутрин се събуждах , с гадене и отпадналост. Едва стигах до плажа , а и там облещена на слънце изобщо не се чувствах добре. Все пак седях по час- два поради причината, че ми беше толкова зле , че ме беше страх да оставам сама в квартирата...и че не желаех да провалям на когото и да е било почивката.
Покрай обяд се прибирахме с приятеля ми. На прибиране минавахме през някое заведение да хапнем. На мен ми ставаше особено лошо , когато се намирахме на подобни места (нямам обяснение защо). Нямах никакъв апетит, гадеше ми се страшно много ,а не стига това а и ми прилошваше до толкова, че многократно съм имала чувството ,че всеки един момент ще се срина на земята в несвяст. Постоянно давах зор на приятеля ми да яде по-бързо, защото ми е лошо. В квартирата когато се прибирахме лягахме следобяд и докато лежах и почивах не чувствах толкова дискомфорт. Вечер - същата работа като на обяд. Излизаме, разхождаме се и в следващия момент, когато да седим като бели хора и да вечеряме на мен ми прилошава страшно много. Една вечер отидохме до Несебър. Уж се чувствах сравнително добре, но кога седнахме и поръчахме отново внезапно ми прилоша. Това беше просто върха, защото дори не успях да оставя приятелят ми да се нахрани като хората. Тогава той буквално се "натъпка" и тръгнахме. На следващата вечер прибирайки се, защото ми беше адски лошо си легнах. В един момент обаче ми прилоша и отидох, и в крайна сметка този път повърнах. Реших, че това ми състояние може би идва от противозачатъчните и спрях да ги пия по някое от това време. Но уви, нищо от това, което ми се случваше не отшумяваше. Един следобяд обаче получих много силно главоболие, което не ми минаваше с лекарство. Беше ми ужасно отпаднало и лошо. Тогава отидохме в местната болница , където ми премериха кръвното и оказа се беше леко високо. Може би това обясняваше силното главоболие в този момент, но другото от преди това? Прибирахме се от морето, за мое щастие най-лошото ми състояние беше тогава, но до скоро все още чувствах, че нещо не е окей с мен. Това, през което преминах беше ужасно и не го пожелавам на никого, но се надявам, ако има хора, които са преминали през нещо подобно да споделят как се справиха те, какво се оказа при тях че е това и колко време продължи?
