Много четох и преживявах с всички вас това което ви се е случило.Искам да споделя и моята история , защото не намерих точното място .
На 24г. съм когато пожелахме да имаме дете и опитите започнаха си мислех , че на моите години и без никакви аборти няма да имаме проблеми. След 1 година нямаше резултат и отидох на лекар (славещ се с добър опит) от един обикновен преглед диагнозата му беше хронично заболяване на яйчниците и 50 % сигурност от запушване на тръбите.Направо ме съсипа, никога не съм имала СЕРИОЗНИ проблеми , хормоните ми бяха в норма.Ужасно се разстроих и последваха доктори и иследвания , всеки с различни исказвания и мниния. Накрая казах край стига с тези доктори .Мъжът ми ме подкрепяше и утешаваше , че ще стане , ще си имаме бебче.Да стана без манипулации след още 1,5 год. двете черти бяха на лице , чудото стана. Искарах една сравнително добра бременност и родих едно прекрасно и здраво момиченце. След 3м. разбрах , че съм бременна отново неможех да повярвам беше точно по същото време като миналата година, не знам дали е случайност или Божа работа...помислих реално и реших , че не мога да го оставя.Последваха скандали , разправии, заплахи... той искаше това дете...
Направих аборт , но мисълта че трябваше и махнах това дете ме съсипа най-вече прихичиски.Нямах подкрепата му , нямах утехата и разбирането...Някак си нещата се потушиха не се говори за станалото. Но винаги сме говорили за 2 дете просто беше много рано. От тогава минаха 2,5 месеца . Страх ме е ...последствия , ще забременея ли пак , ще имам ли още едно здраво и хубаво дете???
Виж целия пост
На 24г. съм когато пожелахме да имаме дете и опитите започнаха си мислех , че на моите години и без никакви аборти няма да имаме проблеми. След 1 година нямаше резултат и отидох на лекар (славещ се с добър опит) от един обикновен преглед диагнозата му беше хронично заболяване на яйчниците и 50 % сигурност от запушване на тръбите.Направо ме съсипа, никога не съм имала СЕРИОЗНИ проблеми , хормоните ми бяха в норма.Ужасно се разстроих и последваха доктори и иследвания , всеки с различни исказвания и мниния. Накрая казах край стига с тези доктори .Мъжът ми ме подкрепяше и утешаваше , че ще стане , ще си имаме бебче.Да стана без манипулации след още 1,5 год. двете черти бяха на лице , чудото стана. Искарах една сравнително добра бременност и родих едно прекрасно и здраво момиченце. След 3м. разбрах , че съм бременна отново неможех да повярвам беше точно по същото време като миналата година, не знам дали е случайност или Божа работа...помислих реално и реших , че не мога да го оставя.Последваха скандали , разправии, заплахи... той искаше това дете...
Направих аборт , но мисълта че трябваше и махнах това дете ме съсипа най-вече прихичиски.Нямах подкрепата му , нямах утехата и разбирането...Някак си нещата се потушиха не се говори за станалото. Но винаги сме говорили за 2 дете просто беше много рано. От тогава минаха 2,5 месеца . Страх ме е ...последствия , ще забременея ли пак , ще имам ли още едно здраво и хубаво дете???
Още повече,че почти на всички или поне на половината жени им се случва поне веднъж в живота.Горе главата има и по-страшни неща в живота! 
Не ми е за цел да те нападам, защото знам, че ти е много тежко. Аз НИКОГА (освен по здравословни причини) не бих направила аборт, опцията "не съм готова" просто няма място (особено пък при наличието вече на здраво и щастливо детенце у дома...) Където има едно, там има място и за още едно, това си е било Божа работа и съдба. И как така бебето "не е било желано", при условие, че с таткото се обичате (предполагам) и както споменах, имате вече едно сладко съкровище??? Не мога да го разбера! Но, както казах, не желая да те нападам, станалото станало. 
) Така че за това не се тревожи. 
