Домашното насилие – тема №3

Уини, знаеш ли колко жени си " натискат парцалите" в непоносим брак и без насилие?!
Понякога като чета форума имам чувството, че живеем в различни Българии.
Често жената живее в наследствено жилище на съпруга си. Даже и със средна работна брутна заплата, която не мисля, че в момента стига 2000лв не би могла да си позволи - квартира, да отглежда 1-2 деца сама.  А какво говорим за адвокат и развод по вина, особено ако господина е с възможности.

Нали и аз говоря за наследствено жилище на мъжа - то затова не само стоят, затова изобщо са отишли там. Въпросните жени доста сигнали и проблеми са пренебрегвали, преди да стигнат до някаква сериозна зависимост.

Да, с малка заплата ще бъде трудно, но не неосъществимо. Аз бих предпочела да имам скромен гардероб, но да живея без насилие, отколкото да имам материални неща, но баща ми да ме бие или дори само да виждам как бие майка ми.

Пробвай и после пиши как е.

Аз, аз, аз...
Оказва се, че Испания/европейска държава нали/ е първа по убийства на жени, вследствие на домашно насилие.

Ей, така се живее със средна заплата и се издържат деца, мдаа. Само гардеробът трябва да ти е по-скромен и никакви проблеми нямаш! Уини, ти сериозно ли?!?

И това доказа какво точно - тези жени нямат право да работят и да имат собственост ли, не могат да наемат адвокат или какво?

добавено:, да, sylviana, напълно съм сериозна. Аз работя за средната за страната заплата и спестявам повече от половината и то при положение, че не се ограничавам. Ако го правех, щях да живея точно с 1/3. Така че да, трудно, и с ограничения, но щях да мога да издържам 2 деца, но аз поначало не бих се хванала с някой мухльо, който да ме бие, пък и деца да му раждам.

Подредете си приоритетите. Не може да те бият теб и дори детето ти и ти да се оправдаваш, че финансово ще ти е трудно. Нали и тук насочвате към организации, които поне адвокат могат да осигурят, оттам се вади медицинско и т.н. се върви стъпка по стъпка.

Уини, редактирай си поста, където си ме цитирала, ще го трия.

Някои са мноу курназ, ако не са попадали в такава ситуация.
Ако жена е била жертва на домашно насилие и не познава друг модел на поведение, виновна ли си е сама? Ако никой не йне обяснявал колко е страхотна, можеща и ценна за самата себе си?
Или пък друга хипотетична ситуация: ако насилникът шантажира чрез децата съпругата си? Ще кажете, да е отишла в полицията. Имах клиентка в подобна ситуация: силна жена с добра кариера; партньорът - психически нестабилен. Държеше я чрез детето. И заплахи, че ще го убие. Защо не си е тръгнала ли? Вероятно, защото страхът замъглява донякъде преценките, а от друга - защото реалността често е такава, че закрила няма от никого.

Още онзи ден писах, че жена, която не е преживяла нещо подобно, няма как да знае за какво става въпрос и дано не разбира. Но е факт, че насилие под най-различни форми съществува. Значи има насилници, има насилени, наричайте ги жертви, дали сами щото им е много хубаво са се поставили в това положение или поради други причини, факт е, има ги. Уини и Мая със своите характери разбрахме, че не биха се оставили да попаднат в подобно положение, което не означава, че всички жени в света са със същото мислене и същия характер като тях. Добре, силни сте, не сте виждали такова отношение, не сте го преживели, супер. Но да хвърляш обвинения само защото ти няма да го позволиш за себе си, няма нужда. Наистина коментирай себе си и не етикирай другите хора. Нито искаш, нито пък можеш да се поставиш в техните обувки...

Както написах - аз съм за това да има помощ за тези жени, когато я поискат; в момента има поне юридическа, има закон против домашното насилие; жените имаме равни права с мъжете пред закона (даже по отношение на децата съдът обикновено автоматично взима страната на майката) - работи, имаме собственост, да заемаме държавни постове, да създаваме и участваме в организации и т.н. Не сме в Иран, където самият закон е в ущърб на жените. В Европа, ако някоя е решила, че щом я бие, значи я обича, това е неин избор и нейна отговорност. Ако предпочита да я бият, както и децата й, пред това да се скъсва от работа - това е неин избор и нейна отговорност. Ако предпочита живот с насилник пред това да си развали имиджа -  това е неин избор и нейна отговорност.

Освен общи приказки и клишета като "чуждите обувки", може би е добре да се разсъждава малко, да се анализира как се стига до определена ситуация. Домашното насилие не е нещо, което се случва просто така, има поредица от грешни решения. Едно е да те пребие някой непознат на улицата, друго е сама да си се обвързала и да си се настанила в едно жилище с него.

Аида, ти самата преди няколко дни си коментирала в тема на едно "момиче" на 27 г. за напълно безперспективната й връзка с някакъв наркоман, за когото всичките й приятелки вече са й казали да го зареже, но тя още се чуди. Ами така се стига до домашно насилие (макар че обикновено мъжът е алкохолик, а не наркоман) - всичко сочи, че този не е стока, но тя си стои при него. В темата Черна станция много точно е определила ситуацията: "Поредната абсурдна тема в стил "седя на една дъска с наковани пирони по нея, боли ме и не смея да шавам много за да не се нараня, ама ако може да ме посъветвате дали да стана или да продължа да си седя".

Но явно вместо да погледнем трезво на нещата и да се анализира какво води до определен модел на поведение, за да можем да го избегнем, да научим дъщерите си да го избягват, явно идеята на тази тема е да си заравяме главата в пясъка и да говорим общи приказки.

По принцип и аз съм силна жена. Може би това даже ме подлъгваше. Във всеки спор успявах да му се противопоставя, да отстоявам уж моите позиции. Но има десетки, стотици начини да се изпързаля човек. Да се постъпи нечестно спрямо една жена и това да трае с години. Хиляди малки и големи манипулации. Тъпо е, да обвиняваш излъгания, че няма очи и на гърба си! Не може цял живот хем да гледаш себе си, хем деца, хем да дебнеш на не те е@е най-близкия ти човек. Хем на имаш готов план Д за майка и две деца! Просто не е човешко!
И не е човешко да обвиняваш човек за това.

Ами човек първо гледа, като го избира този най-близък човек, после идват децата. С това оплакване от манипулиране все повече ми заприличване на хората, които губят спестяванията си в крипто (а и други, не толкова модерни) измами.
Но не се притеснявайте, вече няма да преча на самосъжалението и взаимното успокояване, че нищо не сте сгрешили, манипулациите са някаква магия, с която друг поема власт над умовете ви; манипулациите изобщо не са свързани със самозалъгване, за да може животът да продължи по инерция....

За да поискаш да решиш даден проблем, трябва първо да осъзнаеш, че това е проблем, че нещо не е наред, че нещо трябва да се промени.
Едва когато го осъзнаеш, започваш да мислиш за някакви решения, и пак минава мнооого време, докато събереш смелост, ако въобще събереш.
Така представени някакви чужди истории сигурно ви звучат като някакви глупости, някакви глупави жени оправдават глупавите си решения... Да, с течение на времето, когато вече всичко е минало, започваш да си даваш сметка за много от нещата, които си преживяла и как е можело да си ги спестиш. Но за съжаление след много, много пропилени години...
И да обвиняваш, нищо няма да постигнеш. Аз също се имам за силна, умна, имам образование, имам професия. Е и?! Дадох си сметка след 24 години... На какъв човек ти приличам, слабо ме интересува честно казано. Аз достатъчно се обвинявам, че да си слагам на гърба и твоите обвинения.

Всъщност, напоследък по работа общувам с много такива жени. Интересно е, че много малко от тях са с профил "кротката жертва"!
Повечето са бойни мадами, които сякаш точно заради силата си са се вкарали в такава връзка.
Ох, защо, трябва да е така? Не знам.

"Бай, бабо, да те не среща мечка" му се казва на твоето, Уини.
И аз се имах за много оправна, независима и с правилна преценка, нищо не можеше да ме уплаши, видяла съм какво ли не и т.н. Ами попаднах на класически насилник, беше ми шеф. Такова вербално насилие и психическо мачкане не съм и мислела, че ще ми се случи и то в престижна международна фирма. Така ми беше набил в глава как нищо не мога, нищо не знам, не си изкарвам заплатата, не полагам достатъчно усилия, никъде не мога да отида, защото има много контакти и ще ме изхвърли от пазара само с 2 разговора по телефона, заплахи, тормоз...
Всичко започна с малки забележки и уж приятелски съвети и градивна критика. После зачести, полека започна са повишава тон, тонът прерастна в крясъци и обиди, които ескалираха. Атакуваше много агресивно когато си най-уморен и си със снижена психическа защита, в края на критични срокове и т.н. Той и до ден-днешен си е топ мениджър, гледам награждават го с разни годишни призове, дава интервюта, образец просто.
Та много добре си го представям и го разбирам това с домашното насилие. Капанът щраква много бавно, примката се затяга с години, точно по модела "сварената жаба", дори не разбираш кога са те сготвили.