Здравейте 
Извинявай се за дългият пост!
Незнам как да започна 😏 положението не е никак хубаво от 8г. живея на семейни начала с една моя "луда любов" още от гимназията се влюбих в него ама много бях влюбена обичах го много както се казва умирах за него немога да кажа,че сега изобщо не го обичам но и не е както преди (това ме най-много боли 😔 незнам какво стана) имаме си детенце на 1г и 2м .. е отношенията между мен и таткото не са много добри караме се постоянно 5мин ако сме добре на 6-тата е лудница най-лошото и гадното е че детето ни слуша не искам да расте малкият в такава среда колкото и да се опитвам да премълчавам този моят мъж ме изкарва извън нерви вечно аз съм виновна, вечно аз съм сбъркала първа някъде винаги винаги аз съм "черната овца" еее писна ми явно в целият свят аз съм най-лошата жена .. мисля,че скоро чашата ми ще прелее тотално и обмислям да се разделим но ми е трудно да взема решение какво да правя заради малкият много е привързан към баща му щом отвори очи от сън и веднага търси тати,тати 😔 как да го отделя от баща му но не мисля че мога да карам цял живот да съм вечно виновна за нещо писна ми колкото и да се опитвам в щастието на детето ни да е с двама родители немога да издържам този човек. Ужасно съм объркана мисля,че по-добре да се разделим отколкото детето ни да расте в такава среда в която се вика и крещи постоянно. Тези от вас които са разделени с половинките им и имат малки дечица как направихте вие като се разделихте как обяснихте на децата ви защо не сте заедно.?
А и не изключвам това,че като малкият порасне таткото ще го надума против мен,че съм лоша майка и най различни глупости оффф боже къде гледах киорава ли бях кво гледах кво взимах други мъже нямаше ли в този свят незнам 🤣 офф понякога си кажа никъде няма по мед и масло постоянно но наистина ми писна колкото и да се опитвам да се смея и уж да не забелявам но писвааа......
Виж целия пост
Извинявай се за дългият пост! Незнам как да започна 😏 положението не е никак хубаво от 8г. живея на семейни начала с една моя "луда любов" още от гимназията се влюбих в него ама много бях влюбена обичах го много както се казва умирах за него немога да кажа,че сега изобщо не го обичам но и не е както преди (това ме най-много боли 😔 незнам какво стана) имаме си детенце на 1г и 2м .. е отношенията между мен и таткото не са много добри караме се постоянно 5мин ако сме добре на 6-тата е лудница най-лошото и гадното е че детето ни слуша не искам да расте малкият в такава среда колкото и да се опитвам да премълчавам този моят мъж ме изкарва извън нерви вечно аз съм виновна, вечно аз съм сбъркала първа някъде винаги винаги аз съм "черната овца" еее писна ми явно в целият свят аз съм най-лошата жена .. мисля,че скоро чашата ми ще прелее тотално и обмислям да се разделим но ми е трудно да взема решение какво да правя заради малкият много е привързан към баща му щом отвори очи от сън и веднага търси тати,тати 😔 как да го отделя от баща му но не мисля че мога да карам цял живот да съм вечно виновна за нещо писна ми колкото и да се опитвам в щастието на детето ни да е с двама родители немога да издържам този човек. Ужасно съм объркана мисля,че по-добре да се разделим отколкото детето ни да расте в такава среда в която се вика и крещи постоянно. Тези от вас които са разделени с половинките им и имат малки дечица как направихте вие като се разделихте как обяснихте на децата ви защо не сте заедно.?
А и не изключвам това,че като малкият порасне таткото ще го надума против мен,че съм лоша майка и най различни глупости оффф боже къде гледах киорава ли бях кво гледах кво взимах други мъже нямаше ли в този свят незнам 🤣 офф понякога си кажа никъде няма по мед и масло постоянно но наистина ми писна колкото и да се опитвам да се смея и уж да не забелявам но писвааа......
