.
Просто съм безсилна и се моля за режим на тока, или да бръкна с една отвертка
в него
Сакън,хич и не си го помисляй това за режима щото това май ще ни дойде скоро на нашите глави.
Телевизор и хранене на семейството
- Публикувана: 3 ноем. 2006, 20:41 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 09:29 ч.
# 15
3 ноем. 2006, 23:03 ч.
.
Просто съм безсилна и се моля за режим на тока, или да бръкна с една отвертка
в него
Сакън,хич и не си го помисляй това за режима щото това май ще ни дойде скоро на нашите глави.
Виж целия пост
.
Просто съм безсилна и се моля за режим на тока, или да бръкна с една отвертка
в него
Сакън,хич и не си го помисляй това за режима щото това май ще ни дойде скоро на нашите глави.
# 16
3 ноем. 2006, 23:07 ч.
...и ще царят перманентни романтични вечери на свещи и тишина 
Виж целия пост
Сакън,хич и не си го помисляй това за режима щото това май ще ни дойде скоро на нашите глави.
# 17
3 ноем. 2006, 23:08 ч.
Лени, и аз и мъжа ми обожаваме да ядем пред ТВто и смятам да го правим още няколко месеца ( около година ) и после ... ще се въведе традицията семейството около масата и никаква телевизия.... и двамата мислим така.....за сега де , пък времето ще покаже:mrgreen:
Виж целия пост
# 18
3 ноем. 2006, 23:13 ч.
...и ще царят перманентни романтични вечери на свещи и тишина
идвам си!
едни от най-хубавите ми спомени бяха когато имаше режим на тока
90тте. началото. татко носеше акумулатора на Жигулата, за да гледаме Панорама.
после дискусии до 100 часа за нещата от живота.
Виж целия пост
Сакън,хич и не си го помисляй това за режима щото това май ще ни дойде скоро на нашите глави.
идвам си!
едни от най-хубавите ми спомени бяха когато имаше режим на тока
90тте. началото. татко носеше акумулатора на Жигулата, за да гледаме Панорама.
после дискусии до 100 часа за нещата от живота.
# 19
3 ноем. 2006, 23:13 ч.
ееееех, помня времето, когато вечеряхме (а и не само) на свещи! и си говорехме, говорехме... играехме на карти и на барбут и на никой не му липсваше тока...
не че съм за режим, но ако наистина това е цената да изгоним телевизора...
Виж целия пост
не че съм за режим, но ако наистина това е цената да изгоним телевизора...
# 20
3 ноем. 2006, 23:16 ч.
що песни сме изпяли, що спомени са споделили родители, баби и дядовци..
как да не го прасна с чука на това нещо!
Виж целия пост
ееееех, помня времето, когато вечеряхме (а и не само) на свещи! и си говорехме, говорехме... играехме на карти и на барбут и на никой не му липсваше тока...
не че съм за режим, но ако наистина това е цената да изгоним телевизора...
не че съм за режим, но ако наистина това е цената да изгоним телевизора...
що песни сме изпяли, що спомени са споделили родители, баби и дядовци..
как да не го прасна с чука на това нещо!
# 21
3 ноем. 2006, 23:22 ч.
Абе това на Лени му се вика носталгия,ама другите къде тръгнахте?
Виж целия пост
# 22
3 ноем. 2006, 23:22 ч.
И компа, Лени, и компа!
Виж целия пост
що песни сме изпяли, що спомени са споделили родители, баби и дядовци..
как да не го прасна с чука на това нещо!
как да не го прасна с чука на това нещо!
И компа, Лени, и компа!
# 23
3 ноем. 2006, 23:37 ч.
И при мен телевизора е нонстоп включен. Сутрин със ставането го пускам и вечер преди да си легна го гася. Като се замисля обаче, не мисля, че ако има желание за разговори и диалог телевизорът може да бъде пречка. Както и спирането на тока не е предпоставка във всички случаи за задушевни разговори. Желанието или го има или не.
Виж целия пост
# 24
3 ноем. 2006, 23:39 ч.
И компа, Лени, и компа!
аа, компа не закачай, той ми'й връзка със света
без него.... аз...
Виж целия пост
що песни сме изпяли, що спомени са споделили родители, баби и дядовци..
как да не го прасна с чука на това нещо!
как да не го прасна с чука на това нещо!
И компа, Лени, и компа!
аа, компа не закачай, той ми'й връзка със света
без него.... аз...
# 25
3 ноем. 2006, 23:42 ч.
Мирабела, аз не се оплаквам от липса на общуване и разговори
но мисля,че телевизора е нахалник и натрапник в живота на хората.
Виж целия пост
И при мен телевизора е нонстоп включен. Сутрин със ставането го пускам и вечер преди да си легна го гася. Като се замисля обаче, не мисля, че ако има желание за разговори и диалог телевизорът може да бъде пречка. Както и спирането на тока не е предпоставка във всички случаи за задушевни разговори. Желанието или го има или не.
Мирабела, аз не се оплаквам от липса на общуване и разговори
но мисля,че телевизора е нахалник и натрапник в живота на хората.
# 26
3 ноем. 2006, 23:58 ч.
Едно към едно и аз 
Виж целия пост
Върви си за фон. И по време на хранене, но ако имаме разговор, не ни пречи.
Когато съм сама с детето, без капка свян се храня направо пред монитора
Като сме трима, малко ме е срам и сядам с всички на масата.
Когато съм сама с детето, без капка свян се храня направо пред монитора
Като сме трима, малко ме е срам и сядам с всички на масата.
# 27
3 ноем. 2006, 23:59 ч.
Мир 
, не го приемай лично. Мъжа ми мислеше, че интернета е този натрапник. Мисля че всичко все пак е въпрос на уважаване желанието на другия. Аз вися в интернет, той гледа телевизор и така. Както казват брака се гради на компромиси , с което не съм дотам съгласна, но............................
Виж целия пост
, не го приемай лично. Мъжа ми мислеше, че интернета е този натрапник. Мисля че всичко все пак е въпрос на уважаване желанието на другия. Аз вися в интернет, той гледа телевизор и така. Както казват брака се гради на компромиси , с което не съм дотам съгласна, но............................ 
# 28
4 ноем. 2006, 00:03 ч.
Така е! Баща ми като вечеряхме цялото семейство, забраняваше телевизия. Споделяхме и си говорехме кой как, защо, какво. А си спомнях тогава колко исках да гледам телевизия. Като живеех сама, се прибирах и гледах ТВ за компания, защото съм сама.
Телевизията ни обогатява, но и ограбва толкова много, че не можем дори да го осъзнаем. Сега мъжът ми се прибира от работа и все едно има норма да покрива по бързо ядене и докато се усетя вече е или на компа или пред ТВ. И да говорим си, но обсъжаме разни брадъри и сървайвъри. А и детето се научи с този телевизор
Като стане първата и работа да отиде в хола да го пусне. И аз хем се дразня че зяпа, хем пък понякога ми е кеф че благодарение на него мога да я забаламосам да яде или да стои кротка за малко - като домашна бавачка ми е 
Виж целия пост
........
но мисля,че телевизора е нахалник и натрапник в живота на хората.
но мисля,че телевизора е нахалник и натрапник в живота на хората.
Така е! Баща ми като вечеряхме цялото семейство, забраняваше телевизия. Споделяхме и си говорехме кой как, защо, какво. А си спомнях тогава колко исках да гледам телевизия. Като живеех сама, се прибирах и гледах ТВ за компания, защото съм сама.
Телевизията ни обогатява, но и ограбва толкова много, че не можем дори да го осъзнаем. Сега мъжът ми се прибира от работа и все едно има норма да покрива по бързо ядене и докато се усетя вече е или на компа или пред ТВ. И да говорим си, но обсъжаме разни брадъри и сървайвъри. А и детето се научи с този телевизор
Като стане първата и работа да отиде в хола да го пусне. И аз хем се дразня че зяпа, хем пък понякога ми е кеф че благодарение на него мога да я забаламосам да яде или да стои кротка за малко - като домашна бавачка ми е 
# 29
4 ноем. 2006, 00:04 ч.
Аз пък не обичам да се храня и да говоря. Трябва да се нахраня, да ми се разчисти масата и така (като съм на ресторант е по-различно,нали?). ТВ не ми е задължтелен, но винаги го пускаме да бръмчи, за фон или да говори новини. Констатираме, че няма нищо увлекателно и продължаваме да поглъщаме храна в по-големи количества.
Когато ядем семейно в свекърва ми настава ад под небето. За мен де, за тях е нормално да обсъждат разни теми, обаче всички говорят високо и не понасям, искам тишина.
Иначе разговорите са увлекателни и ги слушам с интерес, но трудно се включвам, голяма конкуренция са, барабар с възлюбленият Ананасов.
Та не смятам, че телевидението е проблем за нашето хранене, не винаги съумяваме да ядем заедно дори. Настоящата ситуация ни устройва и тримата.
Съгласна съм с идеята на Лени, че телевизорът не е такава необходимост и е добре да не го каним на трапезата си по ред причини - докато се взираме там ядем много повече и дебелеем, разширяваме стомаха, заболява ни главата, губим ценно време в гледане на реклами или повтарящ се филм, вместо да дадем добър пример за работа с приборите на децата си, или пък не провеждаме някакъв разговор с половинката, понеже спортни вести и прогноза за времето имало...
Такива работи..
Виж целия пост
Когато ядем семейно в свекърва ми настава ад под небето. За мен де, за тях е нормално да обсъждат разни теми, обаче всички говорят високо и не понасям, искам тишина.
Иначе разговорите са увлекателни и ги слушам с интерес, но трудно се включвам, голяма конкуренция са, барабар с възлюбленият Ананасов.Та не смятам, че телевидението е проблем за нашето хранене, не винаги съумяваме да ядем заедно дори. Настоящата ситуация ни устройва и тримата.
Съгласна съм с идеята на Лени, че телевизорът не е такава необходимост и е добре да не го каним на трапезата си по ред причини - докато се взираме там ядем много повече и дебелеем, разширяваме стомаха, заболява ни главата, губим ценно време в гледане на реклами или повтарящ се филм, вместо да дадем добър пример за работа с приборите на децата си, или пък не провеждаме някакъв разговор с половинката, понеже спортни вести и прогноза за времето имало...
Такива работи..
Препоръчани теми