Някой прочете ли вече Box на Камила Лекберг (това е една от книгите, които сега са привлякли вниманието ми)? И най-накрая идва ред и за “Човек на име Уве” (изоставам малко от тенденциите, но 🤷🏻♀).
Виж целия пост
В момента чета ... 73
- Публикувана: 16 дек. 2021, 09:52 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 09:18 ч.
# 420
13 ян. 2022, 13:01 ч.
# 421
13 ян. 2022, 13:20 ч.
Чета "Творците на памет" на Джефри Мур, в началото не ме впечатли, а сега съм я преполовила и с нетърпение чакам да продължа историята.
Имам книгата отдавна, но идеята за загуба на паметта ме ужасява и все я оставях за друг път.
едит: Много ми харесва книгата, героите ми станаха скъпи и вчера си оставих последните 20-30 страници за днес
Виж целия пост
Имам книгата отдавна, но идеята за загуба на паметта ме ужасява и все я оставях за друг път.
едит: Много ми харесва книгата, героите ми станаха скъпи и вчера си оставих последните 20-30 страници за днес
# 422
13 ян. 2022, 16:05 ч.
Херман Кох и аз не го харесвам. "Вечерята" едва я дочетох, слушах ли я на книга, не помня вече. "Вила с басейн" не успях. Заради цинизма. Не обичам такава литература. Достатъчна ни е пошлостта в ежедневието.
Продължавам с "Кървав портокал", стана ми интересна тъкмо след като писах тук.
Виж целия пост
Продължавам с "Кървав портокал", стана ми интересна тъкмо след като писах тук.
# 423
13 ян. 2022, 16:28 ч.
Чета "Един аристократ в Москва". Скоро не съм чела книга с такова удоволствие. Майстор! И преводът е добър. Забелязах една, две правописни грешки, но е и въпрос на редактиране.
Виж целия пост
# 424
13 ян. 2022, 18:33 ч.
Е, тази книга всички я похвалиха!
За да съм по темата, на аудио съм на Дейвид Копърфийлд. Много съм доволна, жалко, че в Сторител няма други негови /само Коледна песен де/, ще трябва да чета на хартия. Взела съм от майка ми Големите надежди, а от преди си имам Тежки години, която бях чела и много ми беше харесала. Изобщо продължавам серията английска литература, която съм хванала напоследък.
Виж целия пост
За да съм по темата, на аудио съм на Дейвид Копърфийлд. Много съм доволна, жалко, че в Сторител няма други негови /само Коледна песен де/, ще трябва да чета на хартия. Взела съм от майка ми Големите надежди, а от преди си имам Тежки години, която бях чела и много ми беше харесала. Изобщо продължавам серията английска литература, която съм хванала напоследък.
# 425
13 ян. 2022, 18:40 ч.
"Нощите на османската принцеса"
Прекрасен роман, омайва точно като приказка. Чете се бързо, искаш още и още. Голяма част от героите са реално съществуващи фигури. Препоръчвам на онези, които обичат истории от времето на Османската империя.
Виж целия пост
"Нощите на османската принцеса"
Прекрасен роман, омайва точно като приказка. Чете се бързо, искаш още и още. Голяма част от героите са реално съществуващи фигури. Препоръчвам на онези, които обичат истории от времето на Османската империя.
# 426
13 ян. 2022, 18:50 ч.
Дейвид Копърфийлд я "изгълтах" като малка, може би 7-8 кл. Нищо не помня обаче, мн. ме е яд, освен че безкрайно ми хареса. И с други книги е така, за жалост, не ги помня, освен чувството за увлекателност и интерес, предизвикали в мен.
"Хвърчило към рая" на Неделя Щонова започва интригуващо, поетично и с богат език, ако мога така да кажа. Все си мисля обаче, че няма да е "моето" - дали съм предубедена за подобен род четива (тип "Хорке Букай", който преди 20 г. харесах с първата му, взех и втората, но до там), дали понеже авторката като популярно лице "от екрана" също провокира малко скептицизъм у мен, ще видим. Засега обективното ми субективно (
) мнение за книгата е, че е поетична, но все пак под формата на роман, може би обаче ми е малко свръх поетитичността поне засега, но съм още съвсем в началото. Ще продължа с нея обаче, не само понеже ми е подарък, но и от любопитство "какво е искал да каже авторът", който (т.е. която;) звучи като ерудиран и доста емоционален човек.
Виж целия пост
"Хвърчило към рая" на Неделя Щонова започва интригуващо, поетично и с богат език, ако мога така да кажа. Все си мисля обаче, че няма да е "моето" - дали съм предубедена за подобен род четива (тип "Хорке Букай", който преди 20 г. харесах с първата му, взех и втората, но до там), дали понеже авторката като популярно лице "от екрана" също провокира малко скептицизъм у мен, ще видим. Засега обективното ми субективно (
) мнение за книгата е, че е поетична, но все пак под формата на роман, може би обаче ми е малко свръх поетитичността поне засега, но съм още съвсем в началото. Ще продължа с нея обаче, не само понеже ми е подарък, но и от любопитство "какво е искал да каже авторът", който (т.е. която;) звучи като ерудиран и доста емоционален човек. 
# 427
13 ян. 2022, 20:06 ч.
Ах, къде ме върнахте! 
"Оливър Туист" ми беше една от най-страшните книги като дете. Части прескачах от страх, и май така и не ги прочетох като пораснах. Любима ми беше "Дейвид Копърфийлд", въпреки че и там голям страх брах. Рано ми е било.
Най-големият ми детски хорър беше "Лешникотрошачката"
(в предучилищна възраст това).
Започнах 2 книги- "Проектът Аве Мария" на Анди Уеър и "Учителят" на Шарлот Бронте. Втората ми я даде назаем приятелка, и иска да я обсъдим. Вече знам защо. Мега неприятен субект е главния герой. От самото начало ме изпълни с неприязън, чак тръпки ме побиха. Не е редовен, едва се търпи от първа глава.
"Проект Аве Мария" ще е с подобен заряд като "Марсианецът"- страхотно чувство за хумор и непоклатим дух. Точно от каквото имам нужда след мексиканските перипетии.
Интересно ми е как ли са превели на български език ругатните от 50те години, защото за никакви не се сещам.
Виж целия пост
"Оливър Туист" ми беше една от най-страшните книги като дете. Части прескачах от страх, и май така и не ги прочетох като пораснах. Любима ми беше "Дейвид Копърфийлд", въпреки че и там голям страх брах. Рано ми е било.Най-големият ми детски хорър беше "Лешникотрошачката"
(в предучилищна възраст това).Започнах 2 книги- "Проектът Аве Мария" на Анди Уеър и "Учителят" на Шарлот Бронте. Втората ми я даде назаем приятелка, и иска да я обсъдим. Вече знам защо. Мега неприятен субект е главния герой. От самото начало ме изпълни с неприязън, чак тръпки ме побиха. Не е редовен, едва се търпи от първа глава.
"Проект Аве Мария" ще е с подобен заряд като "Марсианецът"- страхотно чувство за хумор и непоклатим дух. Точно от каквото имам нужда след мексиканските перипетии.
Интересно ми е как ли са превели на български език ругатните от 50те години, защото за никакви не се сещам.
# 428
13 ян. 2022, 20:37 ч.
Свърших Убийци на фазани на Юси Адлер-Улсен. Рядко чета книги от поредица една след друга, винаги между две от поредицата чета 2-3 други- Този път обаче много исках веднага да продължа след Жената в капан. Може би защото главният образ остана щрихиран и недоразвит, а аз обичам да се вглеждам в главните герои. И тук не ми се разкри нищо относно образа, но пък основният герой в историята беше много добре изграден. Действието беше като застинало, сюжетът се тласка предимно от ретроспекции, не държи в голямо напрежение, както първата книга, но определено е чудесен роман! И съвсем скоро минавам нататък.
Сега рязко смених жанра с някакъв чиклит, даже не се сещам как се казва
Виж целия пост
Сега рязко смених жанра с някакъв чиклит, даже не се сещам как се казва
# 429
13 ян. 2022, 20:43 ч.
На път съм да прочета "Не дърпай дявола за опашката" на Джон Вердън. Някъде след средата ми стана мнооого интересна 
Но първата половина ми дойде някак отвлечена, много встрани от крими загадката. Ясно, че беше встъпление, нужно беше да се обясни откъде тръгват нещата, но ми беше в повече. Краят обаче се очертава обещаващ (още 30-на минути ми остават според четеца )
Виж целия пост
Но първата половина ми дойде някак отвлечена, много встрани от крими загадката. Ясно, че беше встъпление, нужно беше да се обясни откъде тръгват нещата, но ми беше в повече. Краят обаче се очертава обещаващ (още 30-на минути ми остават според четеца ) 
# 430
13 ян. 2022, 20:58 ч.
Дикенс ми е толкова любим... Миналата година за амнайсти път си препрочитах "Записките на клуба Пикуик", има места, на които с глас се смея, цар е на образите. И "Дейвид Копърфийлд", и "Големите надежди", но може би най-любима ми е "Студеният дом". Благодаря, че ми припомнихте!
А иначе, за да съм в темата - в момента продължавам да се веселя с уж-фентъзи-софт-порно-поредицата на Дженифър Арментраут, вече съм на трети том и тръпна в очакване, тия двамата няма ли най-после да поразнообразят позите. После определено ще имам нужда от прочистване на съзнанието с препрочитане на нещо любимо, така че пак благодаря, че ми припомнихте за Дикенс!
Виж целия пост
А иначе, за да съм в темата - в момента продължавам да се веселя с уж-фентъзи-софт-порно-поредицата на Дженифър Арментраут, вече съм на трети том и тръпна в очакване, тия двамата няма ли най-после да поразнообразят позите. После определено ще имам нужда от прочистване на съзнанието с препрочитане на нещо любимо, така че пак благодаря, че ми припомнихте за Дикенс!
# 431
13 ян. 2022, 21:10 ч.
"Проект Аве Мария" ще е с подобен заряд като "Марсианецът"- страхотно чувство за хумор и непоклатим дух. Точно от каквото имам нужда след мексиканските перипетии.
Интересно ми е как ли са превели на български език ругатните от 50те години, защото за никакви не се сещам.
Ето :
Виж целия пост
"Проект Аве Мария" ще е с подобен заряд като "Марсианецът"- страхотно чувство за хумор и непоклатим дух. Точно от каквото имам нужда след мексиканските перипетии.
Интересно ми е как ли са превели на български език ругатните от 50те години, защото за никакви не се сещам.
Ето
:
# 432
13 ян. 2022, 22:44 ч.
На мен “Проекът “Аве Мария”” ми хареса повече от “Марсианецът” - но няма как да кажа без спойлер защо
Виж целия пост
Скрит текст:
Заради появата в историята на допълнителен герой и повече няма да издавам. Има сходство в някои идеи (по отношение на структуриране на самите истории), но мисля, че последната книга на Уеър е надграждане.
# 433
13 ян. 2022, 23:22 ч.
Прочетох около 2/3 от"Играта на ангела". Заплетена, страшна и мрачна. Хем не плискат кървища, хем съм в постоянно напрежение нещо да ми изкара акъла. Доволна съм и сигурно ще завърша поредицата.
Виж целия пост
Препоръчани теми