ДЕКЕМВРИйчето сладко вече е в прегръдките на мама и татко! (Тема 1)

Али, много се радвам, че сте заедно. Не мога да си представям силата на емоциите ти в този период, но знай, че е нормално и си прекрасна майка. ❤️❤️ Минаваме през толкова много и различни емоции от хормоните, адреналин, от липсата на сън, от притеснения, а още повече при вас с толкова много страшни моменти.

Първият месец беше лавина от противоречиви емоции, яд, вина, безсилие на моменти, нагаждане, болки и какво ли не, а вие герои вече минахте в пъти, пъти повече. Всяко колебание и плач са нормални и съвсем скоро ще се 'усетите', а и бебчовците се променят с дни. Само здраве и късмет, семейство, вие можете всичко! 🍀🍀🍀

Али, рабирам те! Може би не съм точно аз човека, който да дава съвети, т.к. на моменти рева като истинско магаре..НО веднага след това се опитвам да се събера и да си повтарям -  Това малко човече разчита на мен. То е безпомощно и е избрало мен за своя мама, за да се грижа за него, да го разбирам, утешавам, гушкам. Щом е избрало мен, значи вярва в мен и в моите способности да се справя. Идва ми някаква сила, спокойстие и търпение и опитвам да се насладя на мига.

Първите дни в болницата бяха много трудни и за мен. В момента, в който родих, взех решение, че искам бебето да е 24 часа с мен и когато стана факт се паникьосах. Не знаех как да го хвана, как да сменя памперса, защо плаче, аз ли нещо правя грешно...Тогава много ми помагаше това да я гушна до гърдите си, за да слуша сърцето ми. В миг се успокояваше и знаех, че щом това мога да "направя" значи по лесния или по трудния начин ще се справя със всичко.

Е, ММ вече ме диагностицира със следродилна депресия и добре, че е той, за да ме разтърси и успокои. А докато бях бременна се кълнях, че това са глупости и на мен няма как да ми се случи. Да, ама пусти хормони. Отделно, че винаги съм била перфекционист и подготвена, а сега точно, както се шегувахме в темата, когато бяхме бременни - се чувствам като напълно неподготвена за изпит. Опитвам се докато спинка да се разсея, да престана да мисля глупости и да спра да се обвинявам за всичко.

Радвам се, че я има темата тук. Черпя голяма доза спокойствие и от вас, защото виждам, че всяка от нас (независимо дали с първо или поредно детенце) преминава през някакви трудности и се справя с тях.

Здравейте, мили момичета, завръщам се и аз най-накрая във вашите редици много ми беше приятно да прочета темата, където вече обсъждаме бебчетата, след като цяла бременност сме споделяли хубави и тревожни неща. След раждането ми отне доста време да успея да стигна до форума, и после още седмица да наваксам с четенето, та ето, че идвам сега, когато бебчо Боян е на 29 дни. Щях да пиша за раждането, ама вече не е актуално май
Началото беше стандартно трудно като за неопитни родители - бебчо беше с жълтеница над седмица, трудно го карах да яде, денонощно ми спеше на гърдите. Не че сега не е така, ама поне сега яде, докато виси. Първите три дни по час и половина се борихме да засуче. Роди се 3220, изписаха го 3000, беше на фототерапия, и отначало нямаше сили да изяжда много, а и кърма нямах в голямо количество, но явно всичко е било както трябва, защото в един момент започна да засуква веднага, и да яде активно, и да расте видимо. Вчера на 4 седмици точно го претеглих 4500, т.е. е качил кило и половина от изписването. Много дрешки му омаляха вече. Кърмя го от гърда само. Първите три дни в болницата даваха АМ, после аз дадох 4-5 пъти вкъщи, когато кърмата не стигаше и беше гладен, после вече не се налагаше. На около седмица пък го налегнаха коликите, още не сме се преборили, но отчитам, че не е най-тежкият случай. Яде на 1.5-3 часа, на поискване. 
С педиатърката имахме проблем - като ни изписаха, уж се бяхме разбрали да дойде на домашно посещение, но била болна, чак на 4 януари си вдигна телефона. Изпуснахме и прегледа на две седмици, защото ММ се разболя от ковид. Изолира се в едната стая, ние в другите, ама преди това беше в плътен контакт и с мен, и с бебо; не се разболяхме ние по някакво чудо, отдавам го на многото антитела при мен, пък явно и на бебето съм дала с кърмата. Та сега сме се разбрали с ЛЛ за 21.01, бебо ще е на 1 месец и 3 дни на първия си преглед. Надявам се да не сме изпуснали нещо важно.
Това горе долу от нас; не спим много с ММ, малко сме като зомбита, но свикваме. Аз вече започвам да се чувствам по-добре, първите дни ме гонеше някаква депресия.
Имам питане - на какви специалисти сте водили децата? От тук разбрах, че трябва на ортопед на 6-8 седмици, и записах час; ЛЛ нищо не каза и не знам. Днес бяхме на контролен преглед при д-р Маринов за сърчицето, беше казал на месец да го заведем (всичко е наред).
Извинете за фермана, ама така става, като не влизам по 1 месец.
Прочетох всичките ви истории, беше ми много интересно и полезно, всички сте страхотни мами
Али, толкова се радвам, че вече сте заедно с бебо, дано всичко лошо е зад вас. Възхищавам се искрено на силата ви, не си и помисляй, че нещо не можеш, или не правиш правилно. Ти си най-добрата майка за твоето бебе, и на фона на това, което преборихте, ти остават само сладките дребни драми, с които се срещаме всички. Което е прекрасно

Много е хубаво да видя тук мами в подобни ситуации на нашите... Аз всеки ден се питам аджеба, добре ли го гледам това детенце, защо реве и какво иска.
Искам да ви питам, как са езичетата на бебетата? Откакто дохранваме с Аптамил, забелязах, че езикът е доста бял. Днес е още повече, с бели налепи. А стерилизацията си я спазваме. Да не би да е млечница...

Faith15 Предлагаш ли вода след хранене?

При нас от Нан се получаваше така. Даваме по 4-5 кафени лъжички вода, но тя я плюе. Поне плакне устата. От шише даже не захапва бибата, дано се научи да пие в някакъв момент. От Аптамил Комфорт е по-добре.

Ние сме с Хип и при нас езичето е бяло след ядене, но после се измива само.

Момичета, от онази случка не съм на себе си. Изпитвам постоянен страх, цялата треперя вътрешно и сърцето ми се е свило на топка. Като гледам бебка на камерата, при най-малкото размърдване бързам да проверя какво става, тоест на 5 минути. Вчера татко й я гледа от 22 до 3 часа, докато аз поспах, а после си легна той да се наспи за работа и поех смяната. Не знам докога ще издържим така, ако проблемът може да се счита за израстнал чак до 1 годинка.

Педиатърката през деня ни seen-а съобщението във вайбър (а имаше такова, защото не си вдигна телефона). Вечерта обаче е отделила време да напише ферман как не трябвало да я търсим в почивен ден и да се обръщаме към еди кой си медицински център. Много сме разочаровани, при все, че е личен лекар на таткото повече от 25 години. Днес сме записали час при детски гастроентеролог, стискайте палци.

Да, предлагаме вода, но я изплюва. Видимо не му харесва водата, защото прави физиономии 😁

То и нашия не харесва водата ама предлагам, че и като лапне шишето му стискам по малко.

Не си харесвам подсъзнанието - не стига, че едвам спим, а когато заспя, често се събуждам в страх всичко наред ли е, пропуснахме ли ядене, колко време е минало от изпразването на гърдите и не е ли прекалено много, за да спре кърмата. 🙄Като няма друг буден пък съвсем, заспивам на нокти, че никой не го гледа. Днес след безсънна нощ поспах за малко следобеда и се събудих в ужас, че свири сирената на училището и че трябва да бягаме, а то било продължителен клаксон. 😀😭

А когато съм будна не усещам това притеснение, спокойна съм като бебето си е в леглото и е в безопасност. То било наистина най-трудната работа да си майка, защото и сами си го усложняваме май. 😳

Дами, имам питане. Нормално ли е на бебоците да им пада косичката?

Да нормално е 🙂
Дее и аз съм като теб,дори когато няма за какво да се тревожа си намирам🙃ММ често ми се чуди на акъла.Ние днес станах ме на 40 дни  направих ме някой ритуали ,други пропуснах ме,здраве да е.

Rumyana Честито ви 40 дни. Да е жив и здрав малкия юнак 💙

Момичета, минавам леко да разтоваря, защото ще гръмна.

Снощи имахме кошмарна вечер, Али стана точно на 3 седмици и цяла вечер будува и плака и се гърчи горката. Аз покрай нея много се притесних, имаше моменти не можех да я успокоя никак, нито гушкане, люлеене, биберон, нищо не помагаше, само ядене. Сука сигурно през 1-2 часа на моменти, знам за пик в растежа, но по-скоро си мисля, че не се чувстваше добре детето, колики вероятни, притесних се и че нещо друго я боли…

За капак, в 5 сутринта кучето ми беше оставило чуден подарък пред вратата, защото и то горкото имаше разстройство…. Изчистих, после станахме да изпратим мама и татко, които бяха на гости и ще ги видим пак след месеци. Е и мивката се счупи, ама генерално запушване някъде на майната си на дълбоко по тръбите от предишните живущи…

Направо ми идваше да се гръмна, Али реве и се гърчи, кучето с разстройство мрънка и се нааква, ММ бесен из къщи заради мивката и за капак ми стана мъчно, че се разделяме с нашите, ужас!!!

Оо, забравих да кажа и за свекървата, която съветва да си купим адаптирано мляко, щото щом искало толкова да яде детето, сигурно съм нямала кърма… а аз имам кърма да изхраня и още едно, Али се наяжда обикновено и от едната гърда, случва ми се да доизцеждам като ми натежи много и изкарвам още по 60-80 мл след като е яла.

Много се филмирах, че нещо ѝ има, а аз не знам как да ѝ помогна. Снощи ядеше, заспива, спи 40 Мин до час и се събужда с плач. И това продължава на цикли със следващо ядене и пак успиване и будене. Успокоявам се, че дете, което заспива и се храни, надали има някаква болка (освен колики имам предвид), ама знам ли. Днес сякаш е по-спокойна, поне поспива по 2-3 ч. Случва ли се при вас?

Rayli имали сте тежка вечер, съжалявам за което. Сега как е бебка?